Р Е Ш Е Н И Е
10.02.2020 г. гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, 16-ти
граждански състав, в открито заседание на осемнадесети октомври 2019 г., в
състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
при секретаря: ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа гражданско дело №
4017/2018 г. по описа на съда.
Производството е образувано по иск,
предявен от О. С. срещу С.С.М. *** и „С. Т.ПЗ“ ЕООД – гр. Пазарджик за
признаване за установено по реда на чл. 422 във връзка с чл. 417, т. 9 от ГПК, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата 99 738,06 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, установени с акт за начет от 05.02.2018
г., издаден от инспектори от Агенцията за държавна финансова инспекция, заедно
с лихва за забава върху тази сума в размер 13 179,03 лв. за периода от
01.03.2016 г. до 05.02.2018 г. - датата на съставяне на акта за начет, и
законната лихва, считано от тази дата.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца О. С. и ответника „С. Т.ПЗ“ ЕООД през
2016 и 2017 г. били сключени общо седем договора за възлагане на строителни
дейности. Извършените работи били приети от общината и заплатени съобразно
уговореното. При извършената ревизия от инстекторите на АДФИ обаче се оказало,
че заплатеното по всички седем договора надхвърля онова, което в действителност
се следва – както заради отчитане и заплащане на неизвършени или извършени в
по-малко работи, така и заради уговаряне на цени значително над пазарните.
Другият ответник С.С.М. в периода на сключването и изпълнението на договорите е
заемал длъжността специалист инвеститорски контрол в общината и е лицето по чл. 23, т. 3 от ЗДФИ, което е
упражнило контрол върху отчетната дейност на общината и носи пълна имуществена
отговорност за нанесените и вреди. Изброяват се седемте договора по дати и
съдържание, подробно се сочат видовете възложени работи, допуснатите според
ревизионния акт нарушения, размерите на извършените плащания и пр., както
следва:
1.
Договор от 25.02.2016 г. за ремонт на поливни съоръжения. Според ревизионния
акт е отчетен ремонт на поливно съоръжение с дължина 511,25 м. вместо
действителните 460 м., а единичната цена е определена на 32 лв./м. без ДДС,
докато реалната експертно определена цена е 16 лв. без ДДС. Общата вреда за
общината от платеното в повече по този договор е 10 800 лв. с ДДС.
2.
Договор от 31.03.2016 г. за доставка и монтаж на стълбове за видеонаблюдение.
Според ревизионния акт са 11 от уговорените общо 18 стълба не са с уговорената
височина от 4 метра, нито с уговорения цвят и диаметър, и върху тях няма
камери; не може изобщо да се установи дали тези стълбове наистина са поставени
в изпълнение на договорите, тъй като те нито отговарят на изискванията на
възложителя, нито са представени за тях сертификати и декларации за съответствие.
За тези 11 стълба не се дължи нищо, а е платена цена по 1105 лв. без ДДС, или
вредата от платеното в повече за 11-те стълба възлиза на 14 586 лв. с ДДС.
3.
Договор от 27.07.2016 г. за бетониране на две улици в с. С.. Според ревизионния
акт са поставени само 94,29 кв.м. бетон вместо отчетените 175,91 кв.м. и
бетонът не е шлайфан, а е платено за шлайфането му. Така вредата е в размер
21227,33 лв. с ДДС. Освен това не е проведена процедура по ЗОП, въпреки че
стойността на договора е 35800 лв.
4.
Договор от 11.01.2017 г. за изграждане на общо 4 детски площадки в три села от
общината. И за четирите площадки според ревизиония акт не са извършени в
действителност няколко отчетени като извършени дейности: трамбоване на земна
маса, направа на ръчен изкоп, извозване на земна маса и уплътнен насип с трошен
камък. Вредата е оценена на 5619,31 лв. с ДДС.
5.
Договор от 06.03.2017 г. за ремонт на ул. „41-ва“ в гр. В.. Не е проведена
процедура по възлагане на обществената поръчка, не са договорени видовете
работи, техните количества и единични цени. Неправилно е определена от С.М.
единичната цена на квадратен метър – 25,30 лв./кв.м. без ДДС вместо експертно
определената реална цена от 9,17 лв./кв.м. Вредата възлиза на 13388,53 лв. с
ДДС.
6.
Договор от 06.03.2017 г. за ремонт на ул. „44-та“ в гр. В.. Не е проведена
процедура по възлагане на обществената поръчка, не са договорени видовете
работи, техните количества и единични цени. Неправилно е определена от С.М.
единичната цена на квадратен метър – 12,30 лв./кв.м. вместо експертно
определената реална цена от 8,62 лв./кв.м. Освен това са отчетени и платени
като положени 1517 кв.м. настилка вместо действителните 1078 кв.м. Вредата
възлиза общо на 11253,17 лв. с ДДС.
7.
Договор от 06.03.2017 г. за ремонт на ул. „23-та“ в гр. В.. Не е проведена
процедура по възлагане на обществената поръчка, не са договорени видовете
работи, техните количества и единични цени. Неправилно е определена от С.М.
единичната цена на квадратен метър – 25,30 лв./кв.м. вместо експертно
определената реална цена от 9,17 лв./кв.м. Освен това са отчетени и платени
като положени 959,68 кв.м. настилка вместо действителните 570 кв.м. Вредата
възлиза общо на 22863,72 лв. с ДДС.
Правната
квалификация на исковете е по чл. , ал. 1 и ал. 3 от ЗДФИ.
С
отговори двамата ответници оспорват иска, като сочат, че експертният анализ, на
който се основава издаденият ревизионен акт, е неточен и необоснован. Не са
посочени официални източници, на които почива анализът на цените на материали и
труд, в същото време уговорените и заплатени цени по договорите отговарят
напълно на средните пазарни цени в страната в официалните справочници за цените
в строителството на издателство „Стройекспертконсулт“ (СЕК) – разликата се
дължи на различен подход при определянето им. Неверни са твърденията в
експертния анализ и ревизионния акт за неизвършени работи. Тези СМР в
действителност са извършени, но огледът е направен така, че не е успял да
установи това. Той е извършен без специализирана техника, без дълбочинно
измерване с вземане на проби („ядки“), големи разстояния са измервани с
обикновена рулетка и пр.; не е взето предвид изминалото време и атмосферните
условия, които влияят например на състоянието на бетона по улиците, за който се
твърди, че не е шлайфан. Излагат се подробни съображения и по някои от
констатациите по отделните договори. С.М. сочи и че не носи пълна солидарна
отговорност по реда на ЗДФИ – съществува задължителна практика на ВКС, че за да
се носи такава отговорност, вредата трябва да е причинена умишлено. Няма обаче
нито констатации, нито доказателства за умисъл и знание за вредите у него.
В съдебно заседание страните чрез своите пълномощници
поддържат становищата си. В писмена защита ищцовата страна изразява становище
за доказаност на иска, а двамата ответници – за оборване на презумпцията за
вярност на констатациите в акта за начет. Считат, че констатациите на първото
изслушано по делото вещо лице не се подкрепят не само от констатациите на
повторната експертиза, но и от всички останали събрани по делото доказателства,
и че категорично се е установило, че начинът на измерване на дължина и дълбочина
както на първото вещо лице, така и на експерта, участвал при инспекцията, не са
коректни, а това вещо лице в съдебно заседание не могло да защити изводите си и
давало противоречиви обяснения.
За установяване или опровергаване на
фактическите констатации в ревизионния акт по делото са изслушани две
заключения на вещи лица по едни и същи въпроси – дали са извършени всички
описани в договорите СМР по вид, количество и качество, съответстват ли
единичните цени на тези от официалните бюлетини за цени в строителството и
съответства ли стойността на извършените СМР на тази на приетите. Двете вещи
лица дават изцяло противоречащи си едно на друго заключения.
Заключението на изслушаното първо по
време вещо лице – В.К.,
подкрепя като цяло изводите от ревизионния акт. По някои от пунктовете тя извежда становището си
за недължимост на някои плащания или платени в повече суми от факти, които
всъщност не би следвало да имат такова значение – например тя приема, че част
от стълбовете за видеонаблюдение не отговарят на условията по договора и затова
за тях не следва да бъде заплатено, че съоръжението за напояване също не
отговаря напълно на условията, тъй като е с нееднороден профил, лош изглед и
„съмнителни качества за дълготрайност“, и пр. По тези пунктове съдът не
кредитира заключението и, тъй като от останалите доказателства по делото става
ясно например, че стълбовете не се отклоняват от задачата по съществените си
параметри – те имат минимум уговорената височина от 4 м., някои и повече, но
височината в повече не пречи да бъдат използвани по предназначение за монтаж на
осветителни тела или видеокамери, а самият монтаж на такива устройства не е бил
част от възложеното; задачата за ремонт на напоителното съоръжение от самото
начало е предполагала то да бъде с нееднороден профил, тъй като мястото е било
вече частично изградено като канал, с отделни бетонирани или покрити с камък
участъци, изградени по различно време и по различен начин, някои от които само
със стени, други – само с дъно, и задачата се е свеждала до съединяването им в общо съоръжение с
почистено дъно и изградени стени, без да се премахва старият строеж, а оценката
за съмнителна дълготрайност е субективна и, както изглежда, почива основно
именно на нееднородния външен вид на съоръжението.
По
други пунктове обаче заключението на К. и това на Б.Г. си противоречат по
отношение на съвсем конкретни факти, като не е ясно кое от двете вещи лица е
дало точна оценка. И двамата твърдят, че са измервали дължини с мерително
колело, и двамата са вземали проби (ядки) от бетоновите настилки на улиците или
детските площадки, като при К. взетите проби са повече на брой, и двамата са
извършвали оглед на състоянието на положения две години и половина по-рано
бетон и така нататък, но получените резултати, изведени в заключенията им, не
могат да бъдат едновременно верни. Съдът не разполага със специални знания,
които да му позволят пряко да прецени изводите на кое от вещите лица са
обосновани. Заключението на Б.Г. обаче е формулирано ясно, стегнато и
подредено, без субективни оценки „на око“, без отклонения към обстоятелства,
които нямат отношение към задачата, затова съдът кредитира него като
убедително. Допълнителен аргумент в полза на кредитирането на това заключение е
фактът, че показанията и на всички разпитани свидетели подкрепят в една или
друга част тезата, че нарушенията по ревизионния акт всъщност не са допуснати.
Наистина част от тези свидетели като служители на общината и колеги на С.М.
биха могли да бъдат заинтересовани или предубедени, и то не непременно в полза
на общината като ищец (вредите на организациите по ЗДФИ поначало се нанасят с
участието на техни служители, вкл. заемащи и по-високи постове), но конкретни
данни за такава предубеденост или заинтересованост няма, а показанията им са
непротиворечиви и не дават повод за съмнение във верността им. Поради всичко
това съдът приема констатациите по акта за начет за наличие на вреди, нанесени
на общинското имущество, за оборени. Останалите съображения, свързани с
нарушения на процедурите по ЗОП, са без значение за изхода на делото –
правилата за възлагане на обществени поръчки наистина имат за цел да служат
като гаранция срещу действия, увреждащи имуществото на общините или държавните
учреждения, но само по себе си нарушението им не е достатъчно да се приеме, че
има нанесена вреда, още по-малко – конкретна вреда в конкретен размер.
Искът
следва да се отхвърли, като на ответниците се присъдят направените от тях
разноски. „С. Т.ПЗ“ ЕООД е претендирало разноски и за платено адвокатско
възнаграждение, но не е представило доказателства за размера и заплащането му,
затова следва да му се присъдят само разноските за възнагражденията на вещите
лица.
По
изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля
иска на О. С., ЕИК ...., срещу С.С.М., ЕГН **********,***, и „С. Т.ПЗ“ ЕООД –
гр. Пазарджик, ЕИК ...., за признаване за установено, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата 99 738,06 лв. главница и 13 179,03 лв.
лихва за забава за периода от 01.03.2016 г. до 05.02.2018 г., представляваща
обезщетение за вреди, установени с акт за начет № 11-04-2 от 05.02.2018
г., издаден от инспектори от Агенцията за държавна финансова инспекция, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2018 г. до изплащане на
вземането – задължение по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с номер 1753
от 08.08.2018 г., издадена по ч.гр.дело 3213/2018 г. на Пазарджишкия районен
съд.
Осъжда
О. С. да заплати на „С. Т.ПЗ“ ЕООД сумата 1950 лв., представляваща разноски по
делото.
Осъжда
О. С. да заплати на С.С.М. сумата 2500 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: