Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Своге, 12.07.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Свогенски
районен съд, II-ри състав, в публично заседание
на дванадесети юни двехиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА
при секретаря Ирена Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 682 по описа за 2017 година
на СвРС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба подадена от Н.Г.Ц. ЕГН **********,*** против ОБЩИНА С., адрес:град С., ул.”…” №….
Предявена е искова претенция по чл.124, ал.1 от ГПК.
С постъпилата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което: да се признае за установено, по отношение на ответника, че е собственик на недвижим
имот:Нива, с площ от … декара, находяща се в местността „…”, махала”…”, землище
на село Б., Община С., С. област, застъпващ с посочената площ, имот №….-земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, временно стопанисвани от Община С. , при граници на процесния имот:останалата част от застъпения имот
№ ….-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, имот № …-собственост на ищеца Н.Г.Ц., чиято
собственост му е възстановена по т.2 от решение № …./01.10.1998г. на Общинска
служба”Земеделие”-С., път и до него имот № …-наследници на Т. М. В. и имот № ….-територията
на махала”….”, землище на село Б.
В исковата молба се твърди, че
ищецът владее имота от 1953г., когато се оженил за покойната си съпруга М. А. Ц.
и, че именно тогава същият му бил предоставен от осиновителя на съпругата му –
С. М. В.Заявено е, че имота не е внасян в ТКЗС или други сродни организации,
владян е от ищеца и след влизането в сила на чл.12, ал.2 ЗСГ.
Твърди се, че Общинска служба
„Земеделие”-Своге е издала схема на застъпване от 12.05.2017г., което
обосновава правния му интерес за предявяване на настоящия иск.
На ответника е предоставен срок за отговор съгласно чл.131
от ГПК и такъв
е постъпил в РС – Своге.
В отговора се твърди, че иска е
недопустим, изявлението за застъпване е направено от трето, неучаствуващо в
спора лице, както и, че по отношение на процесния имот правото на собственост е
възстановено, съгласно Протокол № 216/24.06.1993г.на кметска поземлена комисия
– село Р. и ищецът разполага с документ
за собственост.Алтернативно е изразено становище, че в случай, че иска се
приеме като допустим, следва да се приеме, че ищецът е собственик на имот с
площ 4 000 декара, а не както се твърди в исковата молба -4,543 декара.
Съдът е
сезиран за разглеждане на искови
претенции по чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът е счел, че представените от ищеца писмени
доказателства са значими за изясняване
на делото от фактическа страна и с определение по реда на чл.140, ал.1 от ГПК,
същите са допуснати.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв.И. поддържа
иска.
В о.с.з.ответникът ОБЩИНА С. не
изпраща представител и не изразява становище по иска.
Свогенски районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното :
Исковите
претенции са редовни и допустими.
Съдът е сезиран за разглеждане на
иск по чл.124, ал.1
от ГПК.
От събраните п оделото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Т. и А., се установява, че
ищецът обработвал процесния имот /косял
го/от около 1960г. и до настоящия момент, както и, че този имот никога не е
внасян в ТКЗС.
Видно от заключението по извършената
съдебно-техническа експертиза:По делото е представена схема на застъпване от
Общинска служба”Земеделие”-Своге и процесния имот е нанесен с червени
линии.Имотът, описан в исковата молба е идентичен с протокол № 216/24.06.1993г.на Поземлена комисия в село
Р., Община С., С. област, Решение № …/01.10.1998г.на Общинска
служба”Земеделие”-С. и имота е заснет и
нанесен с червени линии в схемата н азастъпване.В Община Своге няма данни за
отчуждаване на процесния имот и за изплатени суми по чл.12 от ЗСГ, като в този
смисъл е и писмения отговор на ответника.От заявеното от вещото лице Д. в
о.с.з.на 12.06.2018г.се установява, че има застъпване на 127 кв.м.от процесния
имот, които са оградени с бетонови колове и мрежа.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявеният иск по чл.124,
ал.1 от ГПК – за установяване на правото
на собственост на ищцовата страна по отношение на ответника върху процесния
имот е допустим, основателен и следва да
бъде уважен.
Представените по делото
доказателства са в състояние да обосноват крайния извод, че ищецът е собственик
на процесния имот(придобил го по силата на давностно владение, продължило
повече от десет години, като този период е започнал от 1960г.).
Гореизложеното налага извода за
основателност на исковите претенции, поради което съдът следва да ги уважи.
На ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице – общо в размер на 480,00/четиристотин и осемдесет / лева, от
които 300,00 лева за адвокатско възнаграждение
и 180 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ОБЩИНА С., адрес:град С., ул.”….” № …, че Н.Г.Ц. ЕГН **********,*** е собственик на недвижим имот: Нива, с площ от … декара, находяща се в местността „…”,
махала”…”, землище на село Б., Община С., С. област, застъпващ с посочената
площ, имот № …-земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, временно стопанисвани от Община С., при
граници на процесния имот:останалата част от застъпения имот № …-земи по чл.19
от ЗСПЗЗ, имот № 000141-собственост на ищеца Н.Г.Ц., чиято собственост му е
възстановена по т.2 от решение № …/01.10.1998г. на Общинска служба”Земеделие”-С.,
път и до него имот № …-наследници на Т. М. В. и имот № ….-територията на махала”…”,
землище на село Б.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., адрес:град С., ул.”….”
№ … да заплати на Н.Г.Ц. ЕГН **********,*** направените по делото разноски в
размер на 480,00/четиристотин и осемдесет / лева, от които 300,00/триста/ лева
за адвокатско възнаграждение и 180/сто и
осемдесет/ лева – разноски за възнаграждение н авещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :