С тъжба от 21.05.2020 г. частният
тъжител Г.Е.Р. *** е обвинил К.А.А. от с.с. ЕГН ********** в това,че на 09.05.2020 г. в с. Сандрово,
обл.Русе му причинил лека телесна повреда изразяваща
се в разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск от Г.Е.Р. против подсъдимия за сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, състоящи се в
претърпени болки и страдания,ведно със законната лихва считано от 09.05.2020 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 40 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди.
Частният тъжител поддържа обвинението.
Подсъдимият А. се признава за
виновен, но твърди, че е било за да се защити.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. е роден в гр. ***,
не е осъждан, не е семеен. Работи.
Подсъдимият и частният тъжител се
познават от години, тъй като живеят в едно населено място. Подсъдимият живее
заедно с майка си и брат си. Частният тъжител живее с приятелката си.
На 09.05.2020 г. около
19,30 ч. частният
тъжител заедно със свои приятели – свид. П.П. и Н.Т. се събират с компания и сядат на беседка,
намираща се в близост до църквата на селото. Докато разговарят при тях
сяда подсъдимият, без да е поканен. А. започва да се меси в разговора, но никой
не му обръща внимание. Подразнен от това, започва да нарича събралите се „балъци“ и „простаци“. Правят му забележка да спре, но А.
продължава с това си поведение. Няколко пъти го молят да напусне масата и едва
тогава подсъдимият си тръгва. Ядосан от отношението на останалите към него, А.
отива към дома си и взема една метална водопроводна тръба. Тръгва обратно при
компанията, за да търси сметка за отношението им. При тръгването си казва на
майка си къде отива. Притеснена от това, майката на А. телефонира на частния
тъжител и му казва, че синът ѝ е взел тръба и е тръгнал към дома му. Р.
заедно със свид. П.П. и Н.Т. тръгват, притеснени за приятелката на частния
тъжител. Срещат се по пътя. Докато А. се приближава останалите виждат, че държи
ръцете си зад гърба. В момента, в който са почти едни до друг, А. нанася удар в
лявата част на главата на Г.Р., който се свлича на земята. Свид.
Т. и П. го водят в дома му, за да се измие и оттам го отвеждат веднага в Спешно
отделение.
На място
има полицейски служители, на които П. и Т. обясняват какво се е случило и дават
писмени обяснения.
След два дни тъжителят посещава
съдебен медик.При освидетелстването му се установява следното нараняване: разкъсно – контузна
рана в лява челно – слепоочна област.
Нараняването е причинило на тъжителя
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.В продължение
на няколко дни тъжителят изпитва силни болки в главата.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, като в тази насока е вземал предвид показанията
на свид.П., Т.,както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
При установяване на фактите съдът
не цени обясненията на подсъдимия,тъй като отчита защитната теза в тях.Единственият
обективен факт твърдян от подсъдимия,който се подкрепя от останалите
доказателства по делото е този,че той и тъжителят са във влошени
взаимоотношения и между тях на посочената в тъжбата дата и час е възникнал
конфликт.
За да приеме горната фактическа
обстановка съдът цени изцяло показанията на свид.П. и
Т..Независимо от обстоятелството,че същите са приятели на тъжителя показанията им
са последователни и логични.Имали са възможност да възприемат лично както
извършеното деяние, така и вида на пострадалия и увреждането му.
За да приеме за установена
горната фактическа обстановка,съдът се базира на следните доказателствени
средства:
От обясненията на подсъдимия се
установява,че между него и тъжителят не е съществувал конфликт преди инцидента,
но въпреки това двамата не се намират в добри отношения и компанията на
тъжителя страни от подсъдимия. Установява се и семейното положение и социалния
статус на подсъдимия. Взаимоотношенията между подсъдимия и тъжителя се
установяват и от показанията на свид. П. и Т..
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимия.
Показанията на същите свидетели
дават основание да се направят изводи относно състоянието на тъжителя веднага
след получаване на увреждането,начина на получаване на увреждането.Установява
се и авторството на деянието.От показанията на тези свидетели и заключението на
съдебния медик се установява механизмът на получаване на уврежданията.
Заключението на съдебния медик
дава отговор на въпросите относно полученото от пострадалия увреждане и неговия
медикобиологичен признак.
Приетата за установена фактическа
обстановка дава основание на съдът да направи следните правни изводи:
От обективна страна подс.К.А. е осъществил обективните признаци на състава на
престъплението по чл.130 ал.1 от НК,тъй като на 09.05.2020 г. в с. Сандрово, обл.Русе нанесъл на Г.Р. удар с метална тръба в лява челно
- слепоочна област на главата, с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън тези по чл.128 и чл.129 от НК.
Посредством удар с метална тръба подсъдимият
е причинил разкъсно – контузна
рана в лява челно – слепоочна област.Полученото телесно увреждане представлява медикобиологичен признак на разстройство на здравето.Това
разстройство има временен характер.
Деянието е осъществено при пряк
умисъл.С оглед възрастта и интелектуалното си ниво А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието.Съзнавал е че ударът
с метална тръба по главата на пострадалия ще му причини разстройство на
здравето и е целял настъпването точно на тези последици. Насочил е удара си в
уязвима част от човешкото тяло – главата,като е вложил в него достатъчно
сила,която дори е нарушила равновесието на пострадалия.
При определянето и
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на този
подсъдим,съдът взе предвид следното:
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подс. К.А.,съдът на първо
място отчете, че санкцията на разпоредбата на чл.130 ал.1 от НК предвижда
наказания лишаване от свобода за срок до две години или пробация.
Предвид обстоятелството,че А. вече е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание и не е реабилитиран, не са налице
предпоставките за приложението на чл.78а от НК.
При индивидуализацията на
наказанието, предвидено в санкцията на чл.130 от НК, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното съжаление и направените
признания. Отегчаващо – сравнително голямата тежест на телесните увреждания в
рамките на квалификацията - лека телесна повреда. При наличието на тези
обстоятелства съдът определи наказание при условията на чл.54 от НК малко над
минимума на предвиденото в общата част на Наказателния кодекс от вида лишаване
от свобода за срок от шест месеца.
Налице са всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и съдът намери,че за постигане
на целите на наказанието изтърпяването на същото следва да се отложи за
изпитателен срок от три години. Чрез отлагане на изтърпяването на наказанието
подсъдимият ще може без да е отстранен от обществото да осъзнае извършеното и
едновременно с това да полага общественополезен труд.
Чрез своите действия подсъдимият
виновно е причинил на пострадалия увреждане, вредите от което ще следва да
репарира.Това ангажира и деликтната му отговорност по
чл.45 от ЗЗД.Претърпяното от пострадалия увреждане е в пряка причинна връзка с
виновното поведение на подсъдимия.Пострадалият е търпял болки при получаване на
увреждането.Търпял е и болки в процеса на оздравяване, наложили създаването на дискомфорт при спане и подтискане
на болката с болкоуспокояващи. Предвид тези доказателства и правилата на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД съдът намери,че следва да се определи
обезщетение в размер на 2500 лв. Подсъдимият следва да заплати и сумата от 40
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в стойността
на заплатена такса за медицински преглед и издаване на удостоверение.
Подсъдимият следва да заплати
направените разноски от тъжителя по делото в хода на съдебното производство,които
са разноски за експертиза и адвокатски хонорар,а по сметка на Районен съд -
Русе разноски в съдебно заседание и държавна такса върху уважения граждански
иск.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: