Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ......03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 16263 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на И.И.Д., чрез
законния й представител К.Х.Л., срещу решение от 15.07.2019г. по гр.д. № 157/2018г.
на СРС, II ГО,
47 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу З.
„Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на разликата
над сумата 500 лв. до размера на сумата 20 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултата резултат на ПТП от 23.08.2016г.,
както и в частта относно определения начален момент на законната лихва върху
присъденото обезщетение – 29.07.2017г.
Във въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради
нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържат се доводи за
неправилни изводи на СРС досежно приетия размер на съпричиняване в размер на 50
% от ищцата, както и относно определения общ размер на обезщетението. Сочи се,
че с оглед възрастта на ищцата към момента на ПТП – дете на 1г. и 4 месеца,
както и причинените травми – мозъчно сътресение, контузия на главата с две
разкъсно контузни рани и преживения силен стрес, определеният размер на
обещетение е занижен. Моли се съда да отмени решението в обжалваната част, като
уважи предявения иск до пълния предявен размер от 20 000 лв. и присъди
законната лихва от датата на деликта – 23.08.2016г., ведно с разноските по
делото.
Въззиваемият - ответник З. „Л.И.” АД
оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения.
Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Третото лице – помагач И.В.Д. не заявява
становище по жалбата.
Съдът, като съобрази доводите във
въззивната жалба, отговора
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като
необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди е уважен до размера на сумата от 500 лв. Следователно съгласно чл. 297
вр. чл.
298, ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен
състав досежно установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства,
съставляващи основание на исковата претенция, а именно реализирано
застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от
застрахован при ответника водач на МПС по застраховка ,,Гражданска отговорност” с валидно застрахователно покритие
към датата на произшествието, претърпени от ищцата неимуществени вреди и
причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Спорният по делото
въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено съдът дължи
произнасяне съобразно принципа на ограничения въззив, е свързан с размера на
следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и приетия от
СРС процент съпричиняване.
За да уважи иска до посочения размер, СРС е приел, че пострадалата
ищца, представляваща малолетно дете на 1 година и 4 месеца към момента на ПТП, настъпило
на 23.08.2016г., е била на задната седалка на автомобила без предпазен колан и
детско столче, както и че водачът на автомобила, в който се е намирала, е бил
неправоспособен водач, поради което е определил процент съпричинявяне в размер
на 50 %. Определил е общ размер на обезщетението в размер на 1000 лв. и е
присъдил сумата 500 лв., ведно със законната лихва от 29.07.2017г., без да са
изложени конкретни мотиви относно момента на настъпване на забавата.
От събраните по делото доказателства /протокол за ПТП,
заключение на САТЕ/ се установява, че на 23.08.2016г. , около 21.30 ч. , е
настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е220 ЦДИ, с ДК №
*******, управляван от С.К.П., се е движил по ул. „Челопешко шосе” с посока на
движение от кв. „Ботунец” към ул. „Околовръстен път” и на 400 м преди разклона
за кв. „Кремиковци”, е реализиран удар с насрещно движещия се л.а. Рено 19,
рег. № *******, по вина на водача на л.а. Мерцедес”, модел Е22, който се е
движил в насрещното платно. Съгласно констатациите на вещото лице, водачите на
двата леки автомобила са имали възможност да предотвратят настъпването на ПТП
чрез едновременно предприемане на аварийно спиране, с оглед скоростта, с която
са се движили и отстоянието им до мястото на удара при своевременно възприемане
на опасността, но при спиране само на водача на л.а. Рено 19, в който се е
намирала ищцата на задната седалка, ПТП би настъпило, но с по-малка скорост. Вещото
лице дава категоричен извод, че причина за настъпване на произшествието е
управлението от страна на водача С.П.на лек автомобил Мерцедес в платното за движение на ул. Челопешко шосе,
предназначено за движение на автомобили в противоположна на неговата посока на
движение.
Съгласно основното и допълнително заключение на СМЕ, ищцата
е получила контузия на главата и две малки разкъсно контузни рани на челото,
мозъчно сътресение /протекло по типа на зашеметеност, без пълна загуба на
съзнание/ – комоционна кома, като причинените болки и страдания са били
най-интензивни непосредствено след травмата в първите 7-8 дни, с постепенно
затихващ характер в рамките на 1 месец. Описаните травматични увреждания
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота според
вещото лице. Съгласно допълнителното заключение на СМЕ, уврежданията са
възникнали в условията на вътреавтомобилна травма, най –вероятно от удар на
главата в близко разположени части от интериора на купето – предна седалка,
облегалка за глава на предна седалка, таван. Вещото лице дава констатации, че
при поставяне на детето в детско столче и наличен предпазен колан по време на
процесния инцидент, посочените увреждания възможно не биха настъпили.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при съобразяване на характера,
вида и тежестта на претърпените от малолетната ищца леки телесни увреждания от
пътно-транспортното произшествие, реализирали медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
продължителността на претърпените във връзка с
травмите болки и страдания и тяхната интензивност, включително и преживения
емоционален стрес за детето; възстановителния период, продължил в рамките на 7-8
дни за острата стресова реакция; начинът на причиняване на уврежданията и
възрастта на пострадалата към датата на ПТП – малолетно дете на 1 г. и 4 месеца,
както и икономическите условия и нива на застрахователно покритие към този
момент, общият размер на претендираното обезщетение следва да бъде определен в
размер на 2000 лв. При отчитане на пълното възстановяване на ищцата от
физическите травми, без последващи усложнения и остатъчни последствия за нейното
здраве, определяне на по-голям размер на обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищцата.
По отношение на възражението за съпричиняване: В жалбата не се релевират
конкретни оплаквания досежно начина на определяне на процента съпричиняване. Безспорно
е установено по делото, че детето се е возило на задната седалка необезопасено
с колан и детско столче, респ. налице е нарушение на разпоредбата на чл. 137б ЗДвП. В жалбата не се оспорват посочените фактически констатации, а и в устните
състезания пред първоинстанционния съд е налице изрично признание в тази връзка
на пълномощника на ищцата. Наведените доводи в устните прения, че детето не е
било обезопасено поради висока температура и гърч, са изцяло недоказани,
отделно в противоречие с обясненията на майката на ищцата, дадени в досъдебното
производство, че самата тя е била във влошено здравословно състояние и са били
с детето без колани на задната седалка, респ. с показанията й като свидетел в
настоящото производство, съгласно които детето било поставено в детско столче.
Предвид различните фактически твърдения в тази връзка в хода на процеса, съдът
намира същите за защитна теза. Съгласно констатациите на вещото лице по
допълнителното заключение на СМЕ, малолетната ищца не е била поставена в детско
столче и не имала поставен предпазен колан, с оглед характера на получените
травми, като това бездействие е в причинно –следствена връзка с настъпилите
увреждания.
По въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато
малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, поради неупражнен надзор
от родители, е налице задължителна практика в ППВС № 17/63г. В решение №
44/23.06.2020г. по т.д. № 1879/2019г. на ВКС, І ТО, която практика се споделя
от настоящия състав, се приема, че
приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете
надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор,
като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява само с
оглед разграничение на вредите, причинени от увредения и от упражняващия
надзор. Приема се също в цитираната практика, че изводът за принос на пострадалия
следва да се основава на доказателства
по делото, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по
време на произшествието пострадалият е бил обезопасен. В случая от
допълнителното заключение на СМЕ съдът намира, че е налице такова доказване, поради
което следва да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
вследствие липсата на поставен предпазен колан и детско столче на малолетната
ищца, респ. нарушение на разпоредбите на чл. 137б ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния
състав, че при определяне на размера на съпричиняване следва да бъде отчетена и
липсата на правоспособност на бащата на ищцата, управлявал л.а. Рено 19. В тази
връзка данните по делото са, че при съставяне на протокола за ПТП и отразеното
в него, същият не е представил свидетелство за управление на МПС, но по делото
липсват конкретни твърдения и доказателства, че водачът въобще е
неправоспособен. Независимо от изложеното, с оглед установения от заключението
на САТЕ механизъм на ПТП, че вина за настъпването му има водачът на другия
насрещно движещ се автомобил, наличието или липсата на правоспосбност на водача
на л.а. Рено 19 не е действие, което да е в пряка доказана причинно следствена връзка с настъпилия
резултат, съобразно събраните по делото доказателства. Релевантен за
съпричиняването е само конкретният принос, без който не би се стигнало до
увреждането.
При така изложеното, въззивният съд намира, че следва да бъде определен
доказан размер на съпричиняване от малолетната ищца в размер на 25 %. С оглед
изложеното, при определения размер на обезщетение в размер на сумата 2000 лв.,
искът е основателен до размера на сумата 1500 лв., а за разликата до пълния
предявен размер – неоснователен и недоказан.
По отношение на началния момент на присъдената законна лихва: СРС е
присъдил законната лихва, считано от 29.07.2017г., като съгласно
доказателствата по делото, това е датата на изпращане на отговор от ответното
застрахователно дружество до ищцата. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът
изрично е признал, че е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на
27.02.2017г., а това се установява и от представената молба от същата дата,
изходяща от законния представител на малолетната ищца. В отговора на молбата на
ищцата от ответника, изходящ от 29.07.2017г., е определен размер общ размер на
обезщетението 800 лв. и дължим от ответника в хипотезата на съпричиняване 480
лв., но липсват твърдения и доказателства дали тази сума да е заплатена, за да
бъде приспадната при определяне на дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането
на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая липсват
твърдения и спор относно представянето на всички доказателства с молбата. Следователно в случая, с
оглед липсата на жалба от застрахователя досежно по-късен момент на настъпване
на забава, по жалбата на ищцата, най – благоприятният за въззивницата установен
по делото начален момент на настъпване на забава на въззиваемото дружество, е 15
работни дни от уведомяването, т.е, считано от 22.03.2017г. Противно на
твърденията в жалбата, нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД е неприложима, респ.
законната лихва не се дължи от датата на деликта по действащия КЗ.
С оглед частичното несъвпадение на
изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявения иск над сумата 500 лв. до
размера на сумата 1500 лв., както и в частта относно началния момент на
присъдената законна лихва, считано от 29.07.2017г., като бъде уважен предявения
иск за сумата от още 1000 лв. – допълнително обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 1500 лв., считано от 22.03.2017г.
до окончателното изплащане, а в останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в
полза на ответника разноски над сумата 606. 69 лв. до пълния присъден размер от
638. 62 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
въззиваемият –ответник следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна
такса в размер на 40 лв. по сметка на СРС и сумата 20 лв. – държавна такса за
СГС.
При
този изход на делото, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част на жалбата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на
адвокатското съдружие, както са
поискани и доказани. С оглед представения сключен договор за правна помощ и
съдействие между въззивницата и адвокатското съдружие, което за целите на
гражданския оборот има стопанска обособеност, следва претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде присъдено на същото в размер на сумата 15 лв. за
настоящата инстанция - при материален
интерес от 1000 лв. и минимален размер от 300 лв., съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 4/2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, както и допълнително сумата 7. 50 лв. за СРС.
На
въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 92. 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
от 15.07.2019г. по гр.д. № 157/2018г. на СРС, II ГО, 47 състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от И.И.Д. срещу З. „Л.И.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ за заплащане на разликата над сумата 500 лв. до размера на
сумата 1 500 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.08.2016г., в ЧАСТТА относно
определения начален момент на законната лихва върху присъденото обезщетение –
29.07.2017г., както и в ЧАСТТА, с която И.И.Д. е осъдена да заплати на З. „Л.И.“
АД разноски над сумата 606. 69 лв.
до пълния присъден размер от 638. 62 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на И.И.Д., ЕГН **********, действаща чрез майка
си и законен представител К.Х.Л., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 1 000 лв. – допълнително обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП от 23.08.2016г., ведно със законната лихва върху главница от 1500 лв., считано от
22.03.2017г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от 15.07.2019г. по гр.д. № 157/2018г. на СРС, II ГО, 47 състав в останалата част.
ОСЪЖДА „З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и
партньори“, Булстат ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 15 лв. -
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв и
сумата 7. 50 лв. – допълнително адвокатско възнаграждение за СРС.
ОСЪЖДА
И.И.Д.,
ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител К.Х.Л., ЕГН **********
да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК,
сумата 92. 50 лв.
ОСЪЖДА
„З.
„Л.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, допълнителна
държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на СРС и държавна такса в размер на
20 лв. по сметка на СГС.
Решението е постановено при участието на
И.В.Д. – трето лице – помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.