О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 16.05.2019 г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
ТРЕТИ въззивен състав, в закрито заседание
на 16.05.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2.КРИСТИНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,
ВЧНД № 294 /
В качеството си на инстанция по
въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с протест против определение по чл.248 НПК,
постановено в разпоредително заседание по НОХД № 1/019г. по описа на РС- Е. П..
С атакуваното определение съдът е
приел, че са налице основания за
прекратяване на съдебното производство,
обусловени от допуснати съществени процесуални дефекти в съдържанието на
обвинителния акт, пречещи да бъде разбрано обвинението от привлеченото към
отговорност лице.
Така застъпеното виждане не се споделя
от РП- Е. П., която атакува определението с частен протест в законовия срок.В
протеста се съдържат подробни съображения, изложени по тълкуване и прилагане
на материалния закон – разпоредбата на
чл.149, ал.1 и 2 НК, както и съдебната практика по този текст, по който е
привлечен към отговорност подсъдимият Г..В съответствие с изложените доводи се
аргументира оплакване за неправилност- противоречие с материалния и
процесуалния закон. Протестиращият отправя искане за отмяна на постановеното
определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия и разглеждане на делото по същество.
Съдът, като разгледа протеста на
заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен
акт намери за установено следното:
Обвинителният акт е този който дефинира
в пълнота и подробности обвинението, по същата причина същият гарантира правата
на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за
организиране на защитата на привлечения към отговорност.
Принципно, правилна е позицията, че
същият не трябва да създава неяснота и колебание –относно съдържанието си –
излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка- квалификацията
на деянието.
В конкретния случай обаче настоящата
въззивна инстанция не намира, че такава
неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат
на привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни
правомощията си свързани с правото на защита.
В подадения протест се съдържа задълбочена,
убедителна и изградена в съответствие с материалния закон- вярна аргументация
за това кога е налице алтернативен умисъл у дееца. Изложените в тази насока
правни изводи изцяло се споделят от настоящия съд, който в подкрепа на това
становище следва да добави следното:Алтернативният/ неопределен умисъл на дееца
е много характерен и се среща твърде често в престъпления против личността, и
особено при посегателства спрямо половата неприкосновеност на жертвата.Налице
са примери за такъв неопределен умисъл и при посегателства против други
обществени отношения- пр. против собствеността.Правната фигура на алтернативния
или неопределен умисъл съществува, за да обоснове от субективна страна обвинения, при които за
точният умисъл на дееца не би могло да се заключи, предвид липсата на реален, обективиран в действителността
резултат. Класически пример на това е престъпление против собствеността, при
което деецът прониква в чуждо жилище,
което не познава, без конкретен
предварителен умисъл за отнемане на конкретна вещ/вещи, а –вещи, които се
намират там и които биха имали стойност и ценност /от негова гледна точка/,
конкретното решение ще се формира след опознаване на обстановката. Деянието
обаче остава недовършено, т.к. деецът е заловен, преди да е успял да се насочи
към конкретна вещ, която като видим резултат да конкретизира и дефинира умисъла
му. В зависимост от това обаче, не отпада отговорността му за опит към кражба,
но същата се дефинира при наличие на неопределен умисъл от субективна страна-
т.е като опит към отнемане на всички ценни движими вещи, които са се намирали
във въпросното помещение.
По отношение на сексуалните
престъпления също е налице трудност на обвинителната власт да дефинира
еднозначно умисъла от субективна страна, това е обективно предпоставено от
сложното преплитане на психически желания, чувства и представи с физиологични процеси
на сексуална възбудимост, които не винаги намират видимо проявление и могат да
бъдат установени и възпроизведени от показанията най- вече на пострадалото
лице- жертвата на сексуалното насилие. С други думи – пристъпвайки към
блудствените действия в които се изразява изпълнителното деяние самият деец, който се ръководи повече от
инстинкт, не е наясно със себе си – дали желае да само да възбуди или да удовлетвори изцяло половото си желание и
както правилно, позовавайки се на съдебната практика, РП отбелязва, това
начално желание, твърде често не съответства на постигнатия резултат, поради
което и за него не би могло да се съди от резултата. На още по- силно основание
данни за конкретния умисъл могат да се черпят от показанията на жертвата, която
не е в състояние да установи степента на сексуална възбуда у
нападателя и и неговите изначални
намерения.
Ето защо- обвинението за престъпление
по чл.149, ал.1 НК, дефинирано при наличие на неопределен- а в случая –
алтернативен /между две възможности/ пряк умисъл не е негодно да информира
обвиняемия, а е е повдигнато в пълно съответствие с критериите по чл.246 НПК.
По втория въпрос, поставен в
атакуваното обвинение, въззивната инстанция намира, че пропускът към цифровото
изразяване да бъде добавена т.1 / чл.149,ал.2 т. 1 пр.1 , вр. ал.1-съвсем
коректно отразяване/ е преекспониран от решаващия съд и преувеличен относно
изискването за цифрова и словесна индентичност. Това е така, защото само в т.1
се съдържа хипотезата на употреба на сила, така че не би могла да възникне
неяснота или колебание у подсъдимия за какво точно е обвинен.
Такова становище е изразил при
провеждане на РЗ и представителят на защитата на подс. Г., в лицето на адв. Е. Б.
– а именно- че не са налице пороци при изготвянето на обвинителния акт в
съдържанието му, състоящо се от обстоятелствена и заключителна част, които да
пречат на него или на подзащитния му да
разбере правилно обвинението.
В зависимост от изложените съображения
следва да бъде уважено искането, отправено с протеста за отмяна на
постановеното определение, предвид на което и на осн.чл.249,ал.3 НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение
от 9.04.2019г., постановено по НОХД № 1/2019г. на РС- Е. П., в частта му по
отношение на прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП- Е.
П. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Връща делото на РС- Е. П. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.