Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 49 по описа за 2018г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С., твърди, че на 23.03.2016г. е бил сключен
между „Вива
кредит“ ООД – като заемодател и ответницата – като заемател, договор за паричен
заем № 5261366, по силата, на който първия предоставил на втората сумата от
400.00 лева при подписване на съглашението. Ответницата се задължила да върне
заема на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 32.00 лева или
общо сумата от 448.00 лева – 400.00 лева главница и 48.00 лева договорна лихва,
с краен срок на издължаване 05.10.2016г. На основание сключения договор за
заем, при забава на плащането, на погасителна вноска, заемателят дължи на
заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане
на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените
вземания, които се начислявали както следва: по 12.50 лева на всеки 4-ти и
11-ти ден забава, но не повече от 150.00 лева. На Н. Д. е била начислена такса
разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 150.00 лева. Страните
договорили и че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска с
повече от 57 календарни дни, на 58-ия ден забава заемателят дължи на
заемодателя плащането на сума в размер на 100.00 лева, представляваща
направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице – служител, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. На това основание на ответницата била начислена такса в
размер на 100.00 лева. Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо
лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на определени изисквания
или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Ответницата не е представила на заемодателя договорените
обезпечения, поради което на същата била начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 287.56 лева, за която страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 14 равни вноски, всяка в размер на 20.54 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора. Страните по договора
уговорили и че при забава на плащане на някоя от погасителните вноски,
заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава. На Н. Д. е начислена лихва
за забава за периода от 05.05.2016г. до 29.09.2017г. в размер на 19.25 лева.
Сумата, която до момента е платена от ответницата по сключения договор за заем
е в размер на 130.09 лева, с която са били погасени 25.00 лева - такса разходи
за събиране на просрочени вземания; 41.09 лева – неустойка; 12.00 лева
договорна лихва и 52.00 лева главница. На 02.03.2017г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит“ ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на
втория вземанията си по Договор за паричен заем № 5261366/23.03.2016г., заедно с всички привилегии и
обезпечения. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за продажбата
на вземането с уведомително писмо от страна на ищеца. Ищцовото дружество за дължимите
суми по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 6900/2017г. по
описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
длъжникът подал възражение за недължимост на сумите. Поради това съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумите от 348.00 лева, представляваща дължима главница
по Договор за паричен заем № 5261366/23.03.2016г.; 36.00 лева, представляваща договорна
лихва за периода 04.05.2016г. до 05.10.2016г.; 125.00 лева – такса разходи за
събиране на просрочени вземания; 100.00 лева – такса разходи за дейност на
служител; 246.47 лева - неустойка за периода 04.05.2016г. до 05.10.2016г. и
19.25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
05.05.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
28.09.2017г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
29.09.2017г. до окончателното й изплащане и направените разноски по заповедното
производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6900/2017г. по
описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата Н.Т. Д. оспорва изцяло предявения
иск, като твърди, че е заплащала редовно погасителните си вноски на предишния
кредитор до прехвърляне вземането на ищцовото дружество и неправомерно е било
оскъпено задължението й по сключения договор.
От събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2016г. е бил сключен между „Вива кредит“ ООД – като заемодател и ответницата – като
заемател, договор за паричен заем № 5261366, по силата, на който първия
предоставил на втората сумата от 400.00 лева при подписване на съглашението, а
ответницата се задължила да върне заема на 14 двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 32.00 лева или общо сумата от 448.00 лева – 400.00 лева
главница и 48.00 лева договорна лихва, с краен срок на издължаване 05.10.2016г.
В договора за заем, страните уговорили, че при забава на плащането, на
погасителна вноска, заемателят дължи на заемодателя направените разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, които се начислявали както
следва: по 12.50 лева на всеки 4-ти и 11-ти ден забава, но не повече от 150.00
лева. Страните договорили и че при забава на плащането, на която и да е
погасителна вноска с повече от 57 календарни дни, на 58-ия ден забава
заемателят дължи на заемодателя плащането на сума в размер на 100.00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице – служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на
ответницата била начислена такса в размер на 100.00 лева. Съгласно клаузите на
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно – поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на определени изисквания или валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Ответницата не
е представила на заемодателя договорените обезпечения, поради което на същата
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 287.56 лева, за която
страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 14 равни вноски, всяка в
размер на 20.54 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора. Страните по договора уговорили и че при забава на плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава. На Н.
Д. е начислена лихва за забава за периода от 05.05.2016г. до 29.09.2017г. в
размер на 19.25 лева.
На 02.03.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия
от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ищцовото дружество, по
силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по Договор за паричен заем №
5261366/23.03.2016г., заедно с всички привилегии и обезпечения.С пълномощно
„Вива кредит“ ООД упълномощили „Агенция за събиране на вземания“ АД да
уведомява от тяхно име всички длъжници по прехвърлените вземания по Рамков
договор за цесия от 22.01.2013г.
Ищцовото
дружество за дължими суми по договора подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 6900/2017г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение Н.Н. е подала
възражение за недължимост на сумите по нея.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 29.09.2017г., зъдълженията на ответницата по
договора за паричен заем от 23.03.2016г. са в общ размер на 874.72 лева, както
следва: 348.00 – неизплатена главница, 36.00 лева – договорна лихва за периода
04.05.2016г. до 05.10.2016г., 246.47 лева – неустойка за неизпълнение по чл.11
от договора, 125.00 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания по
чл.12, ал.3 от договора и 19.25 лева – лихва за забава за периода от
02.03.2017г. до 31.08.2018г. По данни на първоначалния кредитор извършените
плащания от ответницата са в общ размер на 130.09 лева, както следва: на
05.04.2016г. са платени 100.00 лева и на 03.05.2016г. са платени 30.09 лева.
Погасените задължения по договора с тези парични суми са: 52.00 лева главница
по погасителни вноски с падеж на 06.04.2016г. и 20.04.2016г.; 12.00 лева
договорна лихва по погасителни вноски с падеж на 06.04.2016г. и 20.04.2016г.;
неустойка по чл.11 от 41.09 лева по погасителни вноски с падеж на 06.04.2016г.
и 20.04.2016г. изцяло и 0.01 лева от вноска с падеж 04.05.2016г.; 25.00 лева
такса по чл.12, ал.3 от договора, начислена на 24.04.2016г. и 01.05.2016г. Към
настоящия момент няма данни ответницата да е извършвала някакви плащания на
задълженията си по кредита след датата на цесията.
Ответницата е представила по делото РКО от
23.03.2016г., който доказва изплащането на дадената в заем парична сума в
размер на 400.00 лева от страната на „Вива кредит“ ООД. Представени са 2 броя
ПКО-ри и разписказа извършени от ответницата плащания към първоначалния
кредитор, които са описани в експертизата-на 05.04.2016г. са платени 100.00
лева и на 03.05.2016г. са платени 30.09 лева. Представени са и 2 броя ПКО-ри за
извършени плащания от страна на ответницата на сумата от 4.00 лева и 0.10 лева
– такси за кандидатстване.
Представен е от страна на ответницата и ПКО издаден
й от „Вива кредит“ ООД за сумата от 100.00 лева, която тя е внесла, но в него
не е посочено дата на извършеното плащане.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
На 23.03.2016г. е бил сключен между „Вива кредит“ ООД – като заемодател и ответницата – като
заемател, договор за паричен заем № 5261366, по силата, на който първия
предоставил на втората сумата от 400.00 лева при подписване на съглашението, а
ответницата се задължила да върне заема на 14 двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 32.00 лева или общо сумата от 448.00 лева – 400.00 лева
главница и 48.00 лева договорна лихва, с краен срок на издължаване
05.10.2016г.На 02.03.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
цесия от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ищцовото дружество, по
силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по Договор за паричен заем №
5261366/23.03.2016г., заедно с всички привилегии и обезпечения. С пълномощно
„Вива кредит“ ООД упълномощили „Агенция за събиране на вземания“ АД да
уведомява от тяхно име всички длъжници по прехвърлените вземания по Рамков
договор за цесия от 22.01.2013г.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда
такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.10
от сключения договор за паричен заем № 5261366/23.03.2016г.
Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика /вж. решение
№ 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г., I т.о., ТК; решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.дело
№ 2352/2013г., II т.о., ТК; решение № 123
от 24.06.2009г. на ВКС по т.дело № 12/2009г., II т.о., ТК и други/, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходяща от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърляне
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да
бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Така е и в разглеждания случай. Въпреки, че по делото не се спори
ответницата да е редовно уведомена по делото за извършената цесия, не са
представени доказателства за надлежно връчване на уведомлението. Такова е било
изпратено на адреса, но не е било потърсено. Като приложение към исковата молба
ищецът е представил и уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, изходящо от цедента и адресирано до ответницата, като длъжник. Уведомлението,
заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени
лично на ответницата на 31.01.2018г. съгласно съобщението по делото, поради
което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор
за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо
последната.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова
възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за
кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на
чл.143-чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния
договор с ответницата, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни
договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе
и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени
идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това
ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били
уговорени с ответницата индивидуално. По тези съображения съдът намира, че
същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност –
аргумент от чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.4 от договора за заем, според
която се дължи неустойка в размер на 287.56 лева при неосигуряване в тридневен
срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство на
физическо лице или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко
противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
стори дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз
основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи
договора за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е
извършена въз основа на попълнен от ответницата формуляр и след като й е
разрешено е неразбираемо защо от ответницата се изисква да представя
обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и
разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което
не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца да са настъпили
вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на
добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната
клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение,
от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и
същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД.
Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за
които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да
освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил
задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на
ответницата съгласно чл.16 от ЗКП, ищецът сам щеше да стигне да заключението,
че със същата не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде
предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на
клаузата по чл.4 от договора съдът намира, че ответницата не дължи уговорената
неустойка в размер на 287.56 лева, в случая претендирана до сумата от 246.47
лева.
Нищожна, като заобикаляща закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.33,
ал.1 от ЗПК, е и клаузата на чл.10 от общите условия, според която ако
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница
и договорна лихва по заема, той дължи на заемателя заплащането на такса за
разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събиране на просрочените
вземания в размер на 12.50 лева на всеки четвърти и единадесети ден забава,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 150.00 лева, както и
че при забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е
погасителна вноска по договора за суми в размер на от 200 до 1 500 лева,
на петдесет и осми ден забава, потребителят дължи на кредитора еднократно
заплащане на 100.00 лева, представляващи направени разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Макар тези вземания да са наименувани „такса“, то срещу нея не се дължи
никакво поведение от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. По
делото липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са били
действително извършени. При това положение следва да се приеме, че тази клауза
всъщност прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба
на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
мораторна лихва. По изложените съображения съдът намира, че сумите от 125.00
лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания и 100.00 лева – такса
разходи за дейност на служител, също не се дължат от ответницата.
В исковата молба се признава, че ответницата е
заплатила сумата от 130.09 лева, което се доказва и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза по делото и представените от Д. 2
броя ПКО-ри и разписка за извършени от ответницата плащания към първоначалния
кредитор.Представен е от страна на ответницата и ПКО издаден й от първоначалния
кредитор „Вива кредит“ ООД за сумата от 100.00 лева, която тя е внесла, но в
него не е посочено дата на извършеното плащане. Този ордер е разписан от
представител на първоначалния кредитор и ответницата, като има и печат на „Вива
кредит“ ООД. Като частен документ той доказва извършено плащане към първоначалния
кредитор, преди извършването на цесията, тъй като не е оспорен от ищеца по
законовоустановения ред. Няма по делото данни или доказателства за други
теглени от ответницата към „Вива кредит“ ООД заеми, поради което съдът приема,
че с тази парична сума е погасена част кредита по процесния договор. Т.е. от
тези доказателства е видно, че Д. е заплатила на „Вива кредит“ ООД общо сумата
от 230.09 лева. Общият размер на задължението на ответницата по Договор за паричен заем №
5261366/23.03.2016г. възлиза на448.00 лева, включващо 400.00 лева главница и
48.00 лева договорна лихва, с краен срок на издължаване 05.10.2016г.,
разсрочено на 14 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 32.00 лева.
По делото няма категорични данни кога ответницата е преустановила плащането на
вноските по кредита /предвид внесените 100.00 лева, за които е представила
ПКО/, поради което съдът приема, че с платената общо сума от 230.09 лева първо
са погасени по-старите задължения в предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД
поредност. Така заплатената парична сума покрива първите седем двуседмични
погасителни вноски и частично осмата вноска с падеж 13.07.2016г., от която
изцяло договорната лихва и остава главница от 26.31 лева. Останалата непогасена
част от заема е в размер на 208.35 лева – главница и 9.96 лева – договорна
лихва. Поради гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен до
размер 208.35 лева, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 348.00 лева, а искът за
договорната лихва следва да бъде уважен до размер от 9.96 лева, като бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 36.00 лева и за периода 04.05.2016г. до
26.07.2016г.
Тъй като договорната /възнаградителна/ лихва съставлява цената на кредита,
то при начисляване на мораторната лихва върху нея няма да се достигне до
забранения в гражданското право анатоцизъм. Следователно мораторната лихва се
дължи върху всички непогасени на падежа вноски, считано от датата следваща
техния падеж до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК. В случая падежа на 8-та погасителна вноска е бил на
13.07.2016г. и лихва за забава се дължи от следващия ден 14.07.2016г. Липсват
по делото данни за размера на лихвата за забава върху непогасените вноски за
периода 14.07.2016г. до 28.09.2017г. Тъй като обаче искът е доказан в тази му
част по правното си основание, то съдът намира, че следва на основание чл.162
от ГПК да го определи по своя преценка, а именно в размер на 12.00 лева. До
този размер иска следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен
размер от19.25 лева и за периода 05.05.2016г. до 28.09.2017г. да се отхвърли
като неоснователен.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумите от 208.35 лева, представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № 5261366/23.03.2016г.; 9.96 лева,
представляваща договорна лихва за периода 27.07.2016г. до 05.10.2016г. и 12.00
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
14.07.2016г. до 28.09.2017г., законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.09.2017г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6900/2017г. по описа на РРС.
Искът следва да се отхвърли в частта да се признае
за установено, че ответницата дължи на ищеца главница по Договор за паричен заем №
5261366/23.03.2016г. в частта от 208.35 лева до пълния предявен размер от
348.00 лева; договорна лихва в частта от 9.96 лева до пълния предявен размер от
36.00 лева и за периода 04.05.2016г. до 26.07.2016г.; 125.00 лева – такса
разходи за събиране на просрочени вземания; 100.00 лева – такса разходи за
дейност на служител; 246.47 лева - неустойка за периода 04.05.2016г. до
05.10.2016г. и лихва за забава върху главницата в частта от 12.00 лева до пълния
предявен размер от19.25 лева и за периода 05.05.2016г. до 28.09.2017г., като
неоснователен.
Предвид частичното
уважаване на иска и съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 25.00 лева
– заплатена държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Частичното отхвърляне на установителния иск не променя размера на разноските по
заповедното производство, тъй като същите са в минимален размер.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото
дружество е направило по делото разноски в общ размер на 475.00 лева –
заплатени държавна такса за производството и възнаграждение на вещото лице, а
съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер
на 125.07 лева, които ответницата бъде осъдена да му заплати. На основание
чл.78, ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т. ***, с
ЕГН: **********, че дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Н. Т. С., сумите от 208.35 лева /двеста и осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
дължима главница по Договор за паричен заем № 5261366/23.03.2016г.; 9.96 лева /девет
лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
27.07.2016г. до 05.10.2016г. и 12.00 /дванадесет/ лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 14.07.2016г. до 28.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2017г. до окончателното й
изплащане, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 6900/2017г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Н. Т. С., против Н.Т. ***,
с ЕГН: **********, положителен установителен иск, в частта
да се признае за установено, че дължи главница по Договор за паричен заем № 5261366/23.03.2016г. в частта
от 208.35 лева /двеста и осем лева и тридесет и пет стотинки/ до пълния
предявен размер от 348.00 /триста четиридесет и осем/ лева; договорна лихва в
частта от 9.96 лева /девет лева и деветдесет и шест стотинки/ до пълния
предявен размер от 36.00 /тридесет и шест/ лева и за периода 04.05.2016г. до
26.07.2016г.; 125.00 /сто двадесет и пет/ лева – такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 100.00 /сто/ лева – такса разходи за дейност на служител;
246.47 лева /двеста четиридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ -
неустойка за периода 04.05.2016г. до 05.10.2016г. и лихва за забава върху
главницата в частта от 12.00 /дванадесет/ лева до пълния предявен размер
от19.25 лева /деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/ и за периода
05.05.2016г. до 28.09.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Н. Т. С., сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева – направени по
заповедното производство – ч.гр.дело № 6900/2017г. по описа на РРС, разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплати на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Н. Т. С., сумите от 125.07 лева /сто двадесет и пет лева и седем стотинки/ -
направени по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска и
100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: