№ 5176
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110171573 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от
17.11.2022 г., озаглавена частна жалба, подадена от ищеца Д. Ц. В., с която се
иска съдът да измени постановеното по делото определение от 14.10.2022 г. в
частта за разноските, с искане да й бъдат присъдени разноските в размер на
50 лв., включващи държавна такса по настоящото исково производство в
размер на 25 лв., както и държавна такса в размер на 25 лв. по заповедното
производство по ч.гр.д.№16173/2021г. по описа на СРС, 90 с-в. Твърди, че
правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК не е абсолютно и че едва с отговора на
исковата молба е разбрала, че ответникът и е възстановил сумата от 1 071.92
лв. на 22.05.2020 г., т.е. преди завеждане на исковото, а и заповедното
производство, поради което намира, че ответникът е станал причина за
завеждане на делото.
Ответната страна по молбата „.“ Црт., със седалище и адрес на
управление Лаурус Офиси, ., Н-., Будапеща, Унгария, чрез адв. И., не взема
становище по молбата.
Депозирана е и молба от 08.11.2022 г. от „.“ Црт., чрез адв. И., с която
се иска съдът да измени постановеното по делото определение от 14.10.2022
г. в частта за разноските, с искане да му бъдат присъдени разноските в размер
на 705 лв., включващи адвокатско възнаграждение по настоящото исково
производство в размер на 400 лв., държавна такса в размер на 5 лв. за
издадено съдебно удостоверение, както и адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. по заповедното производство по ч.гр.д.№16173/2021г. по описа на
1
СРС, 90 с-в. Твърди, че молбата му е допустима и основателна, тъй като
делото е прекратено преди провеждане на първото по делото заседание, след
оттегляне на иска, за което не е бил уведомен своевременно. Представя
доказателства за направени разноски.
Ответната страна по молбата Д. Ц. В. намира молбата за недопустима
и неоснователна. Счита, че към отговора на исковата молба ответникът не е
представил списък на разноски. Намира, че ответникът с действията си е дал
повод за завеждане на иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбите, за допустими, като подадени в срок и от лица
с правен интерес. Липсата на представени списъци по чл. 80 от ГПК в
конкретния случай не представляват процесуална пречка за допустимостта на
молбите, тъй като производството по делото е прекратено преди провеждане
на първото по делото заседание, след оттегляне на иска, т.е. разпоредбата на
чл. 80 от ГПК е неприложима.
Разгледана по същество молбата на Д. Ц. В. е неоснователна, по
следните съображения.
На първо място още с определението за прекратяването на делото от
14.10.2022 г. съдът е изложил съображения, че в случая приложима е
разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК поради което разноски следва да бъдат
присъдени в полза на ответното дружество. В случая следва да се отбележи,
че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено, че се
претендира обезщетение по чл.7, параграф 1, б."б" от Регламент
EO/261/2004г. за отмяна на полета (същото е посочено и в петитума на
исковата молба), а не връщане на заплатената сума за закупени билети, макар
че това са различни претенции. Потребителите имат правото както на
връщане на платените суми за закупени билети, така и на обезщетение за
отменения полет. В допълнение съдът намира, че от данните по делото не се
установява ответникът да е станал причина за завеждане на делото. Това е
така, защото между страните е безспорно, че ответникът е възстановил на
2
ищцата сумата от 1 071.92 лв. още на 22.05.2020 г., т.е. преди завеждане на
исковото, а и на заповедното производство, поради което съдът намира, че
ответникът не е станал причина за завеждане на делото. В тази насока следва
да се има предвид и че е несъстоятелен довода на ищцата, че ответникът е
следвало още в срока за възражение по чл. 414 от ГПК да заяви, че е платил
исковата сума, а не да направи това с отговора на исковата молба, тъй като
процесуалния закон не изисква аргументация на възражението по чл. 414 от
ГПК, т.е. за да има правно действие това възражение може и да е бланково.
Това е така, защото според разпоредбата на чл. 414, ал. 1, изр. 2 от ГПК
обосноваване на възражението не се изисква, освен в хипотезата на чл. 414а,
но тази разпоредба касае плащане в срока за възражение, докато в случая е
платено още преди завеждане на заповедното производство, т.е. в случая тази
разпоредба е неприложима.
На следващо място съдът намира, че молбата на ответника „.“ Црт.,
чрез адв. И., за присъждане на разноски е основателна. Това е така, защото
както беше посочено по – горе в случая приложима е разпоредбата на чл.78,
ал.4 ГПК поради което ще следва да бъдат присъдени разноски в полза на
ответното дружество. Представени са доказателства за разноски в размер на
общо 705 лв., включващи адвокатско възнаграждение по настоящото исково
производство в размер на 400 лв., държавна такса в размер на 5 лв. за
издадено съдебно удостоверение, както и адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. по заповедното производство по ч.гр.д.№16173/2021г. по описа на
СРС, 90 с-в.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по молба от 08.11.2022 г. на „.“ Црт., чрез адв. И., с която се
иска съдът да измени постановеното по делото определение от 14.10.2022 г. в
частта за разноските, в следния смисъл:
ОСЪЖДА Д. Ц. В. ЕГН ********** с адрес гр. София, район О. ул. Л.,
да заплати на „.“ Црт., със седалище и адрес на управление Лаурус Офиси, .,
Н-., Будапеща, Унгария, чрез адв. И., разноски в общ размер на 705 лв.,
включващи адвокатско възнаграждение по настоящото исково производство в
размер на 400 лв., държавна такса в размер на 5 лв. за издадено съдебно
удостоверение, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по
3
заповедното производство по ч.гр.д.№16173/2021г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 17.11.2022 г., озаглавена частна
жалба, подадена от ищеца Д. Ц. В., с която се иска съдът да измени
постановеното по делото определение от 14.10.2022 г. в частта за разноските,
с искане да й бъдат присъдени разноските в размер на 50 лв., включващи
държавна такса по настоящото исково производство в размер на 25 лв., както
и държавна такса в размер на 25 лв. по заповедното производство по ч.гр.д.
№16173/2021г. по описа на СРС, 90 с-в.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4