№ 179
гр. Перник, 11.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Р. В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Р. В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500121 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 38/15.01.2024 г., постановено по гр.д. № 4277/2023 г.
Районен съд – гр. Перник е осъдил Община Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, пл. „Иван Рилски” № 1 да заплати на Р. Д. Д., ЕГН:
********** с адрес: гр. Перник, *** на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания, причинени след настъпило на 31.07.2023 г.
около 21:30 часа в гр. Перник, кв. „Тева“, пред бл. 57 събитие /ухапване от
безстопанствено куче в областта на дясната подбедрица/, произтекли от
противоправно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в
неполагане на дължимата грижа във връзка с изпълнение на вменените
задължения за контрол и надзор над безстопанствените кучета на територията
на Община Перник, ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер от 12 000,00 лева като
неоснователен. С решението съдът се е произнесъл и по отношение на
дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на
1
чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Р. Д. Д.,
чрез адв. Р. З., с която се обжалва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, като се твърди, че същото е незаконосъобразно,
неправилно и несправедливо. Сочи се, че решаващият съд не е извършил
правилна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства,
както и не е отчел доводите на страните, което е довело до достигане на
неправилни изводи и постановяване на неправилен съдебен акт. На следващо
място се навеждат твърдения, че при определяне размера на присъденото
обезщетение, първата инстанция не се е съобразила както с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, така и с характера на претърпените болки, страдания,
неудобства и продължителността на лечението на ищцата. Прави се искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА,
сторени пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Перник,
с който се изразява становище, че възиивната жалба е неоснователна и
недоказана, а атакуваното решение е правилно и обосновано, постановено при
спазване на материално правните и процесуално правните разпоредби на
закона. Сочи се, че според назначената в първоинстанционното производство
съдебно-медицинска експертиза ищцата е напълно възстановена и няма
трайни последствия върху здравословното й състояние. Намира присъденото
от първата инстанция обезщетение за претърпени вреди за правилно
определено и съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Прави се искане
при евентуално допускане на изслушване на съдебно-психиатрична
експертиза, по искане на ищцата, то да бъде допуснат и разпит на един
свидетел от Общински приют за безстопанствени кучета Перник, който да
даде информация относно наличието на безстопанствени кучета на
територията, където се твърди, че е настъпил инцидента. Моли за
постановяване на решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Досежно направеното с въззивната жалба доказателствено искане да
бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза, настоящият въззивен
2
състав намира, че с оглед събраните по делото доказателства фактическата
обстановка е напълно изяснена, поради което направеното искане се явява
неоснователно и следва да остане без уважение, доколкото не са налице
предпоставките за сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство
за него, нито на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, поради което и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал.
3 от ГПК.
Относно направеното с отговора на въззивната жалба доказателствено
искане за допускане до разпит на един свидетел, настоящият въззивен състав
счита, че същото се явява неоснователно и следва да остане без уважение
доколкото и тук не са налице предпоставките за сочене на ново
обстоятелство, нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което и не са
налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съдебният състав счита,
че ответникът всъщност иска събирането на доказателства, които е могъл да
посочи в срок в първоинстанционното производство и случаят попада в
забраната но чл. 266, ал.1 ГПК. Не е допустимо и съставлява съществено
нарушение на процесуалното правило по чл. 266, ал. 1 ГПК, произнасянето на
въззивния съд по преклудирани възражения и събирането на доказателства,
които страната е могла своевременно да заяви и представи в първата
инстанция - Решение № 199 от 01.02.2019 г. по гр. д. № 4108 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение направеното от жалбоподателя доказателствено
искане да бъде допусната съдебно-психиатрична експертиза.
ОСТАВЯ без уважение направеното от ответника доказателствено
искане за разпит на един свидетел.
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат
характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал.
3
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 11.04.2024 г.
11.10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4