№ 1136
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Камелия Първанова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Антоанета Георгиева Панчева (СГП-София)
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000501679 по описа за 2021 година
С решение № 261565 от 10.03.2021 г., по гр.д. № 16814/19 г., СГС, І-12
с-в, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Д. А. К. сумата от 20 000 лв.,
като обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 ЗОДОВ, както
и законна лихва върху сумата от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за сумата над 20 000 лв. (до 93 000 лв.).
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от Д. А. К.. Твърди, че съдът не е оценил надлежно
доказателствата, като е занижил размера на обезщетението. Изтъкнато е, че
жалбоподателя е бил началник на митнически пункт в гр. *** и в малкия град
случаят бил коментиран, така се засегнала психиката му, той ограничил
социалните си контакти. Подчертава, че ищецът бил задържан под стража, че
процесът е продължил 3 години и 6 месеца, че той загубил работата си в
„Агенция Митници“ и бил лишен от възможност за професионално развитие.
Твърди се, че при К. настъпили здравословни проблеми, като два месеца след
излизането му от ареста той е постъпил в болница. Сочи, че обвинението се
отразило върху личния живот на К., той бил лишен от право да напуска
1
страната, иззето му било ловното оръжие и не можел да прави ловни излети.
Поради казаното претендира отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на иска изцяло, както и разноски.
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че акта на СГС е необоснован и в
противоречие със съдопроизводствените правила, че няма установяване на
причинната връзка между конкретни действия на ответника и конкретни
вреди, оспорва здравословните проблеми на жалбоподателя. Излагат се
оплаквания, че е нарушен принципа на чл. 52 ЗЗД и решението не е
съобразено с икономическите стандарти в страната. Претендира отмяна на
решението в осъдителната част, респ. алтернативно намаляване на
обезщетението за неимуществени вреди. Излага оплаквания досежно
разноските.
В писмен отговор Д.К. оспорва жалбата на Прокуратурата.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Ищецът Д. А. К. твърди, че бил държавен служител в Агенция
„Митници“. На 14.12.2015 г. той бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4 НК (участие в организирана
престъпна група), като на 29.12.2015 г. бил задържан под стража до 15.03.2016
г. Посочено е, че още на 13.12.2015 г. той бил задържан със заповед по ЗМВР,
когато било претърсено и жилището и автомобилът му. Производството било
прекратено с постановление на прокурор на 21.03.2019 г., влязло в сила на
20.06.2019 г. Ищецът сочи, че спрямо него били предприет действия по
принудително изготвяне на фотоснимки и дактилоскопиране, преживял силен
стрес, страхувал се от попадане в затвора, случаят станал медийно известен и
коментиран в малкия град и сред колегите. Ищецът влошил здравословното
си състояние като имал оплаквания от диабет, хипертония, проблеми с
бъбреците и черния дроб, които наложили и болнично лечение през м. май
2016 г. Твърди, че се изолирал и затворил, чувствал се виновен, че не
осигурява средства в семейния бюджет, както и защото майка му получила
2
инсулт и той не можел да й помогне тъй като бил в ареста. Сочи, че усетил
укорително отношение. Изтъква, че поради отнемане на ловното му оръжие
бил лишен от любимото си хоби да ходи на лов, както и че бил лишено от
възможността да напуска пределите на страната. Претендира ответникът да
му заплати сумата от 93 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ведно със законната лихва от 20.06.2019 г. и разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете като неоснователни,
недоказани и по размер. Сочи, че наказателното производство се е
характеризирало с фактическа и правна сложност, което се е отразило на
продължителността му. Подчертава, че размерът на иска не кореспондира с
принципа на чл. 52 ЗЗД и икономическите стандарти.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че ищецът К. бил служител към Агенция
„Митници“ в гр. ***. Няма спор, че на 14.12.2015 г. той бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4 НК (участие в
организирана престъпна група), съставляващо тежко престъпление с
предвидено наказание лишаване от свобода повече от 5 години. Няма спор, че
на 13.12.2015 г. спрямо лицето е извършено полицейско задържане, а като с
мярка за неотклонение същият е бил задържан под стража на 29.12.2015 г. до
15.03.2016 г., когато мярката е променена на парична гаранция
(удостоверение от ГДИН – л. 14).
Производството срещу ищеца е било прекратено с постановление на
прокурор на 21.03.2019 г., влязло в сила на 20.06.2019 г. Поради обжалване от
ищеца на постановлението на прокуратурата относно основанието за
прекратяване на производството, по НЧД № 1819 от 2019 г. на СпНС е
прието, че събраните доказателства сочат на извършено престъпление, но не
могат да обосноват категоричен извод, че Д.К. е осъществил състав на такова,
като е посочено, че според чл. 124 и ч. 177 НПК съществува забрана едно
обвинение да се основава само на показания на свидетели с тайна
самоличност или на данни от специални разузнавателни средства.
Видно от Решение рег. № 351р-309 от 24.03.2016 г. на Началник ОД на
МВР - РУ Свиленград, поради образувано наказателно производство срещу
3
ищеца К. е наредено да се отнеме разрешението му за съхранение и носене и
употреба на ловно огнестрелно оръжие.
Няма спор, че в медийното пространство случаят с ареста и
обвинението срещу ищеца е получил отзвук – същото се установява от
приложение неоспорени разпечатки на електронни статии, от различни
интернет сайтове от периода 2015 – 2019 г.
Представени са медицински документи – епикриза от 19.05.2016 г.,
установяваща статуса на ищеца, и такава от 27.02.2016 г. касаеща този на
майка му – л. 83 и сл.
Разпитан като свидетел е А. И. А.. Същият сочи, че работи заедно с
ищеца и знае за наказателния процес срещу него, който приключил с
оправдателна присъда. Свидетелят счита, че ищецът няма как да се чувства
добре в ареста, при положение, че до вчера е задържал престъпници, а сега е
затворен на едно място с тях. Смята също, че един човек, който е бил
несправедливо обвинен, цял живот ще му тежи. Посочено е, че в малкия град
сочели Д. с пръст заради наказателното дело, станало така, че един весел мъж,
с образование, сериозен, не може да си намери място в обществото, наложило
се да отиде да работи в София в строителството като електротехник, тъй като
бил освободен от работа в митниците – заповедта за това му била донесена в
ареста. След ареста М. преболедувал, и според свидетеля се отключили
заболявания като диабет и високо кръвно. Дори след като излезал от ареста,
той продължил да изпитва страх, че отново ще влезе в затвора. Преди
процесните събития ищецът (с икономическо образование) бил началник
сектор, командвал над 400 души, ползвал се с името на един от най-добрите
специалисти.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. От материалите по делото се
установява, че събраните от обвинението доказателства сочат на извършено
4
престъпление. Същите обаче не са от категорията на тези, които могат да
послужат за повдигане на обвинение срещу ищеца, тъй като не доказват
участието му в престъпно деяние. В този смисъл следва да се приеме, че се
касае до хипотеза, посочено в цитирания по-горе текст, а именно – няма
извършване на деяние от ищеца, образуваното срещу него производство е
прекратено на това основание, поради което е налице незаконно обвинение.
Така според т. 7 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС, както е прието и от СГС. Не се спори също, че
ищеца е бил обвиняем за извършено престъпление, за които НК предвижда
наказание лишаване от свобода над пет години, като преследване е
продължило в периода от 14.12.2015 г. до 20.06.2019 г., 3 години и половина,
като същото се е развивало само в досъдебна фаза. С оглед казаното и поради
наличието на “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, на
основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От
събраните доказателства (свидетелски показания) пред първата инстанция е
видно, че К. бил с добро образование и значима служебна позиция, ръководел
голям екип и бил считан за добър специалист. След събитията кариерното му
развитие се преустановило, той бил принуден да напусне малкия град и да се
установи да живее в столицата, където изцяло променил дейността си като
започнал работа като електротехник в строителството. Установява се още, че
той бил обект на обществени коментари в неголямото населено място, където
живеел, а случаят бил медийно огласен в интернет-пространството. Доказва
се още и обстоятелството, че ищецът продължил да изпитва страх да не бъде
отново приведен в затвора.
При наличните данни, и като се съобрази практиката на ВКС, според
която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
обвиняемият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.
№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал е опасения, че
5
може да бъде осъден, изпитвал е дискомфорт от обвинението и пр.
Характерна особеност за разглеждания казус е и обстоятелството, че за
ищецът няма данни за други наказателни производства, поради което може
обосновано да се приеме, че той, като лице, което не е било обект на
наказателна репресия, търпи стрес, страх, опасения и притеснения в един
значително по-завишен аспект.
Необходимо е да се изтъкне, че свидетелските показания установяват в
известен обем твърденията на ищеца, но в голямата си част съставляват
мнение на самия свидетел, обобщаващо неговите предположения за
състоянието на всеки човек, попаднал в подобен казус. Тази лична преценка
на свидетеля не е обвързваща, тъй като не е свидетелство за факт.
На следващо място, необходимо е да се отбележи, че според съдената
практика, за медийния отзвук на наказателното производство отговорността
на прокуратурата не може да бъде изолирана. Разгласяването в медиите на
наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата
основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. В случая се касае до
пряка последица от действията на ответника, от която са нанесени вреди на
авторитета и имиджа на ищеца. Така и решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр.
д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от 09.02.2010 г. по гр.
д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
Голяма част от твърденията в исковата молба обаче са останали
недоказани. Няма събрани никакви доказателства, от които да се установи, че
ищецът е претърпял необичайни страдания или негативни емоции от факта,
че на същият е извършено фотографиране или снемане на отпечатъци, нито от
ограничаването на възможността му за пътуване зад граница и упражняване
на хобито му, свързано с използване на ловно оръжие. В процеса не се
установи, че обичайни, типични и планирани възможности за К. за пътуване в
чужбина и ловуване са били осуетени, нито че това тяхно възпрепятстван е
създало за лицето тежък емоционален дискомфорт.
В свидетелските показания не се съдържат данни, относно твърденията
на ищеца, че същият е изпитвал вина, тъй като не е оказал съдействие на
майка си, която е имала здравословен проблем, както и поради това, че не
можел да осигурява средства за семейство си, поради преустановяване на
дейността си в митническата администрация. По делото не са ангажирани
6
доказателства, които да установят какви са били отношенията между ищеца и
майка му, какво е било семейното му положение, имал ли е непълнолетни
деца, които издържа, той ли преимуществено е подсигурявал материалното
благополучие на дома, с какво са се занимавали другите членове на
семейството и какъв е бил техните принос към семейния бюджет. От
свидетелските показания се установява, че ищецът е продължил трудовата си
дейност в друг град, като няма данни доходите от работата му като
електротехник да не са били задоволителни. Би могло да се приеме, като
принципно положение, че ищецът не е можел да окаже помощ на майка си, по
време на престоя си в ареста, но от друга страна няма данни, дали тя е била
оставена изцяло на грижите на К., респ. дали за нея е била оказана помощ от
други членове на семейството в достатъчна степен.
За определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид,
че наказателно производство (с проведена само досъдебна фаза) е протекло
извън рамките на т.нар. „разумен срок“, който обичайно от практиката се
определя около три години. Вярно е, че данните сочат на ниво на сложност на
разглеждания казус, което се отличава с по-висока степен (множество
обвиняеми, използване на специални разузнавателни средства и пр.). Това
обаче не може да ограничи отговорността на прокуратурата свързана със
задължението й да осигури бързо, качествено и ефективно протичане на
процеса по събиране на доказателства в най-кратки срокове. Спазването на
последните очевидно не е било обезпечено в достатъчна степен, тъй като в
рамките на т.нар. „разумен срок“ съдебното производство не само не е се е
развило, а и не е започнало.
При всички случаи следва да се държи сметка, че служебната позиция,
заемана от ищеца, е била обект на по-висок интерес от обществото и
обвиненията в извършване на престъпление по повод нейното заемане е
чувствителна и широко дискутирана тема. Настоящият състав споделя
практиката на ВКС (решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 319 от 17.11.2015 г. по гр. д. № 2829/2015
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС), според която при професии като магистрати,
адвокати, военни, митнически служители и др., незаконните обвинения в
извършване на престъпление причиняват негативни вреди със значително по-
голям интензитет, предвид факта, че тези професии имат изразено
обществено значение, съответно очакванията от заемащите ги е за по-високо
7
ниво на морал и принципност. В този смисъл безспорно всяко обвинение
срещу лице с обществено популярна професия от областта на държавната
администрация (какъвто е разглеждания случай) има по-голям отзвук и по-
силно рефлектира върху емоционалния комфорт на наказателно
преследваното лице. В конкретния случай следва да се отчете още, че след
проведеното производство спрямо ищеца да са настъпили негативни
професионални тенденции (той е преустановил работата си в митническите
служби) и кариерното му развитие е прекъснато.
Недоказани са твърденията, че в резултат на наказателния процес
ищецът получил здравословни проблеми. Вярно е, че завишените нива на
стрес влияят, в различна според конкретиката степен, на психическия и
здравния статус, но в хода на настоящето производство не са събрани
доказателства, които по пътя на пълното и главното доказване да установят
какво е било здравословното състояние на ищеца преди, респ. след
процесните събития, установените при него заболявания (на бъбреци, черен
дроб и пр.) обуславят ли се от стресогенни фактори и пр. Ето защо
депозираната епикриза сама по себе си не може, като единствено
доказателство, да послужи за приемане за доказан на сочения факт.
Въззивният състав намира, че с достатъчна и особено значима тежест
при определяне на конкретния размер на обезвреда следва да се оцени фактът,
че ищецът е претърпял принудително ограничаване на правото на свободно
придвижване чрез изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ за не малък период от два месеца и половина. Предвид обществения
статус на ищеца до този момент, попадането в ареста, при всички случаи е
създало за него негативи преживяване с висок интензитет.
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че определената
от СГС сумата от 20 000 лв. е подходяща за обезвреда на неимуществени
вреди и същата се следва на ищеца.
Поради казаното решението на СГС следва да се потвърди изцяло. При
този изход на спора разноски на жалбоподателя – физическо лице не се
следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261565 от 10.03.2021 г., по гр.д. №
16814/19 г., СГС, І-12 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9