№ 2397
гр. София, 13.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Николов
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
и прокурора Валентин Кирилов Маноилов (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Николов Частно
наказателно дело № 20211100203813 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Г. Т. Я. се явява лично и с АДВОКАТ Ю.С. –
упълномощен защитник.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ се представлява от
ИНСПЕКТОР Т.Г. – упълномощена да представлява началника на Затвора –
гр.София със заповед № Л-353 от 18.10.2021 година.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, СЧИТА, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Осъденият е със снета самоличност и разяснени права.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ДОКЛАДВА приложено
по настоящето дело НЧД № 2190 от 2020 година по описа на СГС, НО, 15
състав.
СТРАНИТЕ (поотделно): Запознати сме с приложеното дело.
1
СЪДЪТ констатира, че в протокола от предходно съдебно заседание,
вместо дава ход на съдебното следствие, е записано дава ход на делото,
поради което предлага на страните поправка на протокола, като се впише
правилното-Дава ход на съдебното следствие.
Страните /поотделно/: Съгласни сме.
С оглед заявеното от страните
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка в протокола от предходното съдебно заседание,
като на мястото, където повторно е посочено „ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в
настоящето производство“, следва да се чете „ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ в настоящето производство“.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.София:
Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата за
изтърпяното от осъдения наказание „Лишаване от свобода“ и неговия
остатък.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и пробационен доклад, постъпил по делото след
предходното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ: Да се приемат. Нямаме други доказателствени искания.
С оглед заявеното от страните, то СЪДЪТ, на основание чл.283 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени документи,
относими към настоящето произв.
НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ:
Становището на началника на затвора е отрицателно, защото считам, че е
налице само формалната предпоставка за условно-предсрочно
освобождаване. Осъденият действително е изтърпял повече от половината от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно данни за неговото
поправяне, тъй като рискът от рецидив с 26 точки, макар и в ниските
стойности, регистриран първоначален като такъв, продължава да бъде същия
и към днешна дата без да е редуциран изобщо. Основна зона за работа
„Отношение към правонарушението“ продължава да бъде основната
дефицитна зона, тя е и една, но е много важна. Пенитенциарната система не е
изпълнена докрай. Рискът от вреди за обществото е среден към момента.
Считам, че корекционният процес е започнал, дава своя резултат, но не са
достатъчно категорични и убедителни доказателствата, за да бъде приложен
институтът условно-предсрочно освобождаване.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата, защото молителят не се е
поправил.
Адв.С.: Моля да уважите депозираната молба за условно-предсрочно
освобождаване на Г. Т. Я., като считам, че са налице всичките предпоставки,
предвидени в закона така, както да е изтърпял половината от наложеното му
наказание по присъдата, която изтърпява, а и от друга страна да е дал
достатъчно доказателства за това, че се е поправил и че отговаря на
изискванията на закона да бъде освободен условно-предсрочно. Какво имам
предвид. Видно от становището на затворническата администрация и
доклада, който е приложен по делото, Г.Я. към настоящия момент от
настаняването му в СЦЗ не е нарушавал ЗИНЗС, няма никакви наказания,
които са му наложени. От 04.06.2020 година той се намира в СЦЗ, което е
година и половина. Няма абсолютно никакви констатирани нарушения на
привалата в затворническата администрация.
На следващо място пише за същия, че уважава служилтелите, че е със
нагласа за законоосъобразен начин на живот, има напредък в работата с него
и че е започнал процес на поправяне. Има няколко награди, които са му
3
давани за времето на престоя в затвора, както и от настаняването му вече с
влязла в сила присъда Г.Я. не е спирал да работи. Всички тези предпоставки
говорят за едно лице, което е показало по всички начини, по които му
позволява и му дава възможност обстановката в СЦЗ и ЗО „Казичене“, че се е
поправил и че желае да води законосъобр начин на живот.
На следващо място, в приложените документи, които са по делото, има
план на присъдата, като в един от плановете към присъдата се сочи, че Г.Я.
една от целите на работата му е запазване на семейните връзки с цел
позитивно вграждане в обществото. Видно от документацията и досието на
лишения от свобода, същият живее на семейни начала с бившата си съпруга
В. Я.а, има три деца от нея, като ще моля да приемете, че именно тази цел на
плана на присъдата му, а именно да запази семейните си връзки и
отношенията със семейството си с условията в затвора и продължаване да
изтърпява наказанието не е най-благоприятния и най-добрия начин да запази
тези връзки. В случая от момента, в който му беше издадена Европейска
заповед за арест и беше изпратен в Швеция той няма физически нормален
контакт със семейството си и въпреки това е запазил отношенията си и
считам, че с условно-предсрочно освобождаване именно тази цел на
присъдата ще бъде постигната най-лесно и ще се запази едно семейство. Аз не
считам, че някой в залата има интерес присъдата, която изтърпява едно лице,
да доведе като крайна цел до разваляне на семейни отношения и на
семейството и до липса на връзка с децата му.
Другото нещо, на което искам да обърна внимание в тази връзка е, че в
момента, в който Г.Я. беше изпратен в Швеция, на същия не му се
позволяваше нито да провежда телефонни разговори със семейството си, нито
да се провеждат свиждания там, дори и при положение, че лично пристигнат
в Швеция съпругата с децата му пак свиждане му се позволяваше само и
единствено след разрешевие на прокурора, който му гледаше делото. През
този период В. Я.а имаше разрешение след като беше получено такова чрез
консула на България в Швеция, да отиде на свиждане, беше посетила затвора
с трите деца, като на нея й беше забранено да влезе с трите деца, едното дете
й беше казано, че трябва да остане отвън, да влезе само с двете деца. Това са
4
едни несгоди, които този човек е търпял по време на задържането си под
стража и по време на престоя си в затвора в Салтвик и в Швеция по арестите,
които не могат да не дадат отражение на начина на изтърпяване на присъдата
и считам, че затворническата администрация неправилно не взима под
внимание периода, в който Г.Я. е бил в затвора в Швеция. Считам, че този
период също трябва да е отразен в становището и в докладите по отношение
на това дали се е поправил, дали не.
С изискването на НЧД-то, по което СГС му прие за изпълнение
присъдата в България, бяха изискани множество на брой документи, в това
число и от шведската страна. В тези документи, цитирам, се сочи, че: „Г. е
пристигнал в затвора в Салтвик на 29.01.2020 година, преди това е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в следствен арест“. Сочи се,
че е показал добро поведение, че е показал добро отношение спрямо
персонала и останалите затворници. Сочи се, че бил разпределен да работи в
пералнята на затвора, където добре изпълнявал възложените му задачи.
Всичките тези данни са едни положителни характеристични данни, които
също считам, че трябваше да залегнат в становището на затворническата
администрация, да имат данни за тях и да се съобрази докладът и
становището на началника на затвора и с тези данни, за да се прецени дали
отговаря на изискванията и дали е дал достатъчно доказателства за
поправянето си.
Със съдебния си акт СГС при признаване на присъдата на Г.Я., също
има данни по НЧД-то, което е изискано и приложено по делото на СГС,
призна за изпълнение на наказанието присъда от 5 години и 11 месеца, като
му определи общ режим, като в самия съдебен акт СГС прие, че има
смекчаващи вината обстоятелства, че има добри характеристични данни и
добро поведение от страна на осъденото лице Г.Я. съобразно документите,
които постъпиха от затвора в Швеция, съобразно документите, които бяха
приложени за семейното му положение и веднъж СГС като приема, че има
добро поведение, че има положителни характеристични данни за това лице,
считам и че към настоящия момент тези данни би следвало да се вземат под
внимание във връзка с това дали отговаря на изискването за условно-
5
предсрочно освобождаване.
На следващо място, в становището на инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ З.Д., което е приложено по делото, се сочи, че Г.Я. е
започнал промяна, че има напредък, че се е поправил, но е необходимо
затвърждаване на тези положителни данни за законосъобразен начин на
живот. Няма такъв термин в закона да трябва да затвърждава нещо, което е
постигнато. След като затворническата администрация се изразява по този
начин, това означава, че единствено за мен говори и оптвърждава фактите, че
Г.Я. е показал с каквото е могъл едно положително поведение и фактът, че
затворническата администрация твърди, че трябва това нещо да се затвърди,
самата тя се съгласява с това си изразяване, че той има положителни промени,
положително пов от гледна точка на престоя си в затвора.
Становището на началника на затвора, че не е налице втората
предпоставка, а именно да е показал достатъчно данни, че се е поправил, не е
мотивирано по никакъв начин и това считам за неправилно, най-малко
началникът на затвора може да каже какви възможности са дадени от страна
на условията в затвора на Г.Я. да покаже, че се е поправил и той не ги е
използвал. Аз считам, че от момента, в който е настанен в ЗО „Казичене“, при
положение, че не е спирал да работи, посочено е в доклада по отношение на
него къде работи от понеделник, от сутрин до вечер, до събота всеки един ден
Г.Я. е на работа, като, видно от доказателствата, които сме приложили,
същият работи, единствено в неделя фигурира и присъства в ЗО „Казичене“,
но в неделя затворническата администрация не работи, има само дежурни
надзиратели, нито има психолози, нито има ИСДВР, някой, който да работи с
него, нито пък има провеждане на някакви странични курсове, в които той
може да вземе участие. От една страна курсовете са силно ограничени от
началото на миналата година, откакто сме в Ковид-пандемията и почти не се
провеждат такива мероприятия с лишените от свобода. От друга страна
абсолютно всичко, което на него му се предоставя като възможност, той го е
показал – има добро отношение към персонала в затовра, има добро
отношение към останалите лишени от свобода. Пише, че се дистанцира от
проблеми, че е започнал процес на поправяне и считам, че всичките тези
6
данни сочат за човек, който отговаря на изискванията на закона за условно-
предсрочно освобождаване. В тази връзка искам само да цитирам в молбата
една Резолюция на Комитета на министрите към съвета на Европа № 76(2), че
изрично е указано с нея, че условно-предсрочно освобождаване да се дава
веднага щом се появи благоприятна прогноза за развитието на осъдения и че
генералната превенция не следва да оправдава отказ от условно-предсрочно
освобождаване. Видно от Постановление № 7 от 27.06.1975 година на
Пленума на Върховния съд, следва да се оценява възпитателното значение на
условно-предсрочното освобождаване и то своеременено да се постановява
по отношение на лица, които са дали достатъчно доказателства за
поправянето си, като за поправянето на осъдения следва да се съди по
отношението му към труда и това дали го счита за свое морално задължение,
така и също, че за осъдени за пъпрви път лице е достатъчно да е налице
започнал корекционен процес, за да се счита, че са изпълнени критериите за
условно-предсрочно освобождаване. Ами тук във всички документи,
навсякъде, се сочи, че корекционният процес е започнал, сочи се, че има едно
положително поведение, нагласа вече за законосъобразен начин на живот. Аз
искам да обърна внимание на това, което заяви представителят на началника
на затвора, че рискът от рецидив от 26 точки не е променен по отношение на
Г.Я., откакто той е влязъл в затвора е бил с този риск от рецидив. Не е
променен не по негова вина, че не отговаря на изискванията на затвора.
Практиката и начинът на промяна на риска от рецидив в затвора е веднъж в
годината се извършва препланиране на присъдата, когато затворническата
администрация прецени и когато бъде включен в комисия Г.Я. за това нещо и
очевидно на него към момента, откакто е настанен в ЗО „Казичене“, никой
все още не е работил в тази връзка с него и не са взимали досието му въобще,
за да бъде включено в комисия, за да може да му се намалят точките от риск
за рецидив и да му се препланира присъдата. Това е само и единствено поради
бездействието на затворническата администрация до настоящия момент, без
да има каквато и да е вина Г.Я.. Само награди има, без никакви наказания, не
е спирал да работи. В тази връзка аз считам, че отговаря на изискванията,
започнал е корекционният процес и ще моля да приемете, че условно-
предсрочното освобождаване не означава освобождаване изцяло от
7
изтърпяване на наказанието. Има изпитателен срок, има предложена
пробационна мярка, той е съгласен да търпи каквато и да е пробационна
мярка освен предложената среща с пробационен служител за периода от
остатъка от наказанието му. Известно му е, че този изпитателен срок също
има превантивно действие, както имат и условните присъди такова
превантивно действие и за един човек, който за първи път попада в затвора с
ефективно наказание считам, че следва да му се даде възможност и шанс да
покаже, че се е поправил, да бъде със семейството си и никой няма интерес от
едно по-продължително пребиваване в затвора при положение, че има
положителни нагласи, при положение, че сме приложили документи, че и към
настоящия период продължава да се води на работа в „Я. т.“. Работното му
място, където е извършвал трудовите си правоотношения преди влизането си
в затвора и към настоящия момент, с излизането си, ако вие постановите
условно-предсрочно освобождаване, той има какво да работи, има къде да
работи, без да има каквато и да е опасност от криминален начин на живот.
Очевидно не издържа семейството и себе си с престъпления, ами има
нормална трудова дейност, която и в момента е готов при излизане да
продължи да упражнява.
Ето защо аз считам, че са налице всички предпоставки, включително и
причини от семеен характер – майка му и баща му не е бил с тях от момента,
в който е задържан в България и изпратен към Швеция. Приложихме
документи в предходно съдебно заседание, че са болни, не считам, че тези
възрастни хора, пак ще се повторя, в условията на пандемия следва да няма
кой да се грижи за тях и да са лишени от възможността синът им, който
единствено може да полага най-адекватни грижи за тях, да полага такива. Ще
моля и това да вземете под внимание при взимането на решение за вашия
съдебен акт. Моля да уважите молбата в тази връзка.
ОСЪДЕНИЯТ Г.Я.: Поддържам заявеното от защитника ми. Нямам
какво да добавя.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА последна дума на осъдения.
8
ОСЪДЕНИЯТ Г.Я.: Желая да бъде освободен, да мога да си отида при
моето семейство.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, след тайно съвещание, въз основа на
материалите по делото, като взе предвид исканията и доводите на страните
във връзка с настоящето производство, включително и се съобрази с молбата
на лишения от свобода, НАМИРА от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл.437 и следващите от НПК. Същото е
образувано по молба на лишения от свобода Г. Т. Я., с която същият моли при
наличие на предпоставките на чл.70 от НК съдът да постанови условно
предсрочно освобождаване по отношение на остатъка му от наказанието
„Лишаване от свобода“, което към настоящия момент осъденият Я. търпи.
Видно от днес представената справка, касаеща изтърпяното наказание
„Лишаване от свобода“, съдът констатира, че към настоящия момент
лишеният от свобода Я. търпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5
години и 11 месеца, наложено на последния с влязла в сила на 05.07.2019
година присъда, постановена по дело № В4453-18 на Районен съд – Малмьо,
Кралство Швеция, касаеща деятелност, осъществяваща престъпните състави
по българския НК, а именно престъпленията по чл.354а, ал.1 от НК и чл.242,
ал.2 от НК, която присъда по реда на чл.457 от НПК е приета за изпълнение с
влязло в сила определение, постановено по НЧД № 2190 от 2020 година по
описа на СГС, НО, 15 състав.
Видно от справката, към днешна дата, а именно към 13.12.2021 година,
осъденият Г. Т. Я. общо е изтърпял 3 години, 7 месеца и 12 дни. От същата
тази справка се установява, че на осъдения към днешна дата му остава да
търпи от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 11 месеца-
2 години, 3 месеца и 18 дни.
Съдът, след като обсъди подробно всички приложени по делото
документи, установяващи поведението на Я. както на територията на
пенитенциарните заведения в Република България, така и в тези в Кралство
Швеция, намира, че са налице предпоставките на чл.70, ал.1 от НК за
9
постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице.
На първо място, от документите по делото съдът констатира, че към
днешна дата осъденият Я. е изтърпял повече от половината от наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 11 месеца.
На следващо място, от приложените по делото документи, по делото се
установява, че към настоящия момент Г. Т. Я. през 2021 година е
награждаван, както следва: със заповед № 41 от 06.04.2021 година, както и със
заповед № 100 от 29.07.2021 година – и двете постановени от началника на
ЗО „Казичене“, като към настоящия момент съдът не констатира приложени
по делото документи, установяващи Я. да е наказан за извършено от него
дисциплинарно нарушение.
На следващо място, видно от доклада, изготвен от инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ при ЗО „Казичене“, осъденият до този
момент на престоя си в пенитенциарното заведение не е нарушавал
режимните изисквания, нито ЗИНЗС, тоест, до този момент престоят му в
затвора е протекъл безпроблемно.
В същия този доклад се твърди, че осъденият проявявал необходимо
уважение към служителите на затвора, избягвал е проблеми и неприятности,
не се е поддавал на манипулации и внушения, дистанцирал се е от проблеми
и конфликти.
Отбелязано е в доклада, че Г. Т. Я. стриктно е спазвал възложените му
трудови задачи и отговорно е изпълнявал трудовите му ангажименти.
Не на последно място оценката на риск от рецидив, посочена в доклада,
е 26 точки, която оценка е в ниски стойности.
От документите по изисканото и приложено по настоящето дело НЧД
№ 2190 от 2020 година по описа на СГС, НО, 15 състав, се изяснява и
поведението на Г. Т. Я. в пенитенциарните заведения на територията на
Кралство Швеция, като, видно от приложените на лист 68 и 112 от
въпросното НЧД № 2190 от 2020 година на СГС, НО, 15 състав писма от
шведските власти, в същите се твърди, че Я. близо две години е пребивавал в
затвора в Салтвик, Кралство Швеция, като в пенитенциарното заведение е
10
работил, имал е сто процента присъствие на работното място, изпълнявал е
инструкциите на персонала, както и възложените му задачи. Отнасял се е
отлично както към персонала на пенитенциарното завединие, така и към
своите колеги като е демонстрилрал добро настроение и поведение. През
престоя му в Кралство Швеция същият не е дисциплинарно наказван.
С оглед така установяващите се по делото обстоятелства, касаещи
поведението на осъденото лице Я. в пенитенциарните заведения както на
територията на Република България, така и на Кралство Швеция, то съдът
счита, че осъденият с примерно поведение и честно отношение към труда е
дал реални доказателства към момента, че се е поправил.
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи Постановление №
7 от 1975 година на Върховния съд, в което ясно са конкретизирани всички
обстоятелства, върху които съдът следва да обърне внимание и да обоснове
извода си дали осъденото лице се е поправило и това са обстоятелства,
разкриващи примерното отношение, както и честно отношение на лишения от
свобода към труда.
Относно примерното поведение на Я. следва да се изхожда от данните
за съзнателното му и активно положително отношение към режимните
изсиквания, втърешния ред, дисциплина и законността, каквото поведение по
категоричен начин се установява от приложените по делото документи и
цитирани вече от съда по-горе в мотивите.
Тези документи по несъмнен начин установяват какво е било
поведението на Я. в местата за лишаване от свобода и обосновават извода, че
същият към настоящия момент е демонстрирал своето примерно поведение.
Относно честното отношение към труда това отново се установи от
приложените по делото документи, изясняващи обстоятелствата, че Я. работи
не само в затвора на територията на Република България, но е и полагал труд
и е изпълнявал съвестно трудовите си ангажименти и в Кралство Швеция,
докато е изтърпявал наказанието „Лишаване от свобода“.
Така констатираните обстоятелства за поведението на осъдения както
на територията на Република България, така и на Кралство Швеция,
11
позволяват на съда да направи към момента категоричния си извод, че по
отношение на Я. целите на наказанието са постигнати, както и такъв, че при
осъдения е налице реалната възможност за неговата ресоциализация в
обществото.
В подкрепа на този си извод за възможността при осъдения за реална
ресоциализация в обществото са допълнително приложените по делото и
представени от защитника документи в предходно съдебно заседание,
установяващи, че осъденият е семейно и трудово ангажиран, като последният
е управител на дружеството „Я. т.“-ООД.
С оглед всичко изложено до тук съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.70, ал.1, т.1 от НК за постановяване на условно-
предсрочно освобождаване на осъдения.
Все пак съдът намира за необходимо да обърне и внимание на
посочените в доклада дефицити, по които се твърди, че по отношение на
осъдения следва корекционният процес да продължи.
На първо място съдът счита за необосновано посоченото в доклада на
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ при ЗО „Казичене“, че
у Я. нямало изградени умения за търсене на алтернативни и законосъобразни
начини за разрешаване на проблемите.
Както съдът неведнъж вече посочи, документите по делото установяват,
че Я. има положително отношение към режимните изисквания, вътрешния
ред, дисциплина и законността в пенитенциарните заведения, в които до
момента е пребивавал, като към днешна дата липсват данни да е участвал в
конфликти, нито е дисциплинарно наказван.
На следващо място, видно от документите по делото, осъденият не само
полага труд в затвора, но е и трудово ангажиран извън местата за лишаване
от свобода като управител на „Я. т.“-ООД. Също така е семейно ангажиран,
като има три деца.
Тези обстоятелства, които са намерили отражение в доклада на
инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“, касаещи поведението
на Я. в затвора, категорично опровергават посочения в същия доклад
12
дефицит, че при осъдения нямало изградени умения за търсене и намиране на
алтернативи и законосъобразни начини за разрешаване на проблемите.
Относно посоченото в доклада, че не признавал присъдата за
справедлива, то съдът намира, че това становище на осъдения е лично негово
и същото не следва да се отразява върху извода, касаещ дали Я. реално се е
поправил.
Изрично съдът посочи, че съгласно тълкувателната практика
обстоятелствата, върху които съдът следва да изгради извода си дали
осъденото лице се е поправило, са положително отношение на лишения от
свобода към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплина и
законността, включително и за това дали е демонстрирал положително
отношение към труда, които обстоятелства, отново съдът повтаря, се
изясняват от приложените по делото документи.
В подкрепа на този извод на съда е и практиката на Софийски
апелативен съд във връзка с обстоятелството, касаещо дали осъденият
признава присъдата за справедлива или не -определение № 62 от 24.03.2010
година по ВНЧД № 189 от 2010 година на 1 състав на Апелативен съд –
гр.София и определение № 480 от 12.10.2017 година по НЧД № 1228 от 2017
година също на Апелативен съд – гр.София.
На следващо място, както и правилно защитникът посочи, в т.2 на
постановление № 7 от 1975 година на Върховния съд, са дадени указания към
съдилищата същите своевременно да постановяват условно предсрочно
освобождаване спрямо лица, които за първи път изтърпяват наказание
„Лишаване от свобода“ и които с цялостното си поведение са дали достатъчно
доказателства за своето поправяне, в която хипотеза впрочем понастоящем
ние се намираме.
С оглед на изложеното, то съдът счита, че са налице предпоставките на
чл.70, ал.1, т.1 от НК за постановяване на условно предсрочно освобождаване
на осъденото лице.
Съдът все пак, съобразявайки се с доклада на пробационния служител,
намира за необходимо в изпитателния срок да наложи на осъдения Г. Т. Я.
13
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК, а именно „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. Т.
Я., ЕГН **********, досежно остатъка от неизтърпяното наказание
„Лишаване от свобода“, наложено му по влязла в сила присъда от 05.07.2019
година, постановена по дело № В4453-18 на Районен съд – Малмьо, Кралство
Швеция, която на основание чл.457 от НПК с влязло в сила определение по
НЧД № 2190 от 2020 година по описа на СГС, НО, 15 състав, е приета за
изпълнение, който неизтърпян остатък е 2 години, 3 месеца и 18 дни.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 2 години, 3 месеца и 18 дни.
НАЛАГА на основание чл.70, ал.6 от НК на лишения от свобода в
рамките на изпитателния срок пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2
години, 3 месеца и 18 дни“, която да се изпълнява на адрес: гр.София,
ж.к.“****.
Лишеният от свобода да се освободи незабавно след влизане на
настоящето определение в сила.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:30
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
14