Присъда по дело №5636/2018 на Районен съд - Пловдив

П Р И С Ъ Д А

 

Номер 260141                            25.11.2021 г.                          Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                        Х наказателен състав

На двадесет и пети ноември                                                                2021 година                                                                               

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: КРАСИМИРА ПЕТКОВА

КАТЯ ПЕНОВА

 

СЕКРЕТАР: Илияна Йорданова

ПРОКУРОР: Бригита Байрякова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

НОХ дело номер 5636 по описа за 2018 година

 

                                               П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Г.В. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, висше образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че от началото на 2009 г. до 02.11.2009 г. в гр. В., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у А.Б.К. заблуждение, че, ако К. му прехвърли собствеността върху собствената му 1/2 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в гр. В., ***, представляващи УПИ № III-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв. 255 по регулационни план на В., с площ 753 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ 87.00 кв. м., и построената в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33.00 кв. м., той ще му плати уговорената сума по покупко-продажбата, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 вр. чл. 2 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Г.В. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на м. януари до 10.04.2012г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление: извършил три отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител и като помагач с П.Г.П. и П.В.В., и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за П. и В. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, а именно:

1. от 14.01.2012 г. до 26.01.2012 г. в гр. В., като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с П.Г.П. като помагач /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, откриване на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, с цел да набави за себе си и за П.Г.П. имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н., К.Х.Н. и Т.Х.Р. заблуждение: че ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. В. /поземлен имот с планоснимачен № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В. с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли обратно след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012 г. до 18.01.2012 г. в гр. В., в съучастие с П.Г.П., двамата като съизвършители по см. на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за П.Г.П. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. заблуждение: че заедно с подс. П. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П.Г.П. за разпореждане със собствения на Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./;

3. от началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. В., като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, в съучастие с П.В.В. като извършител, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за П.В.В. имотна облага, при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у М.Г.Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м., придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л.П.Д., представляван по сделката от П. В. В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л.П.Д./ и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8 500 лв. /представляваща 1/2 от платената но сделката цена/, като причинената вреда е на обща стойност 45 100 лева и е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 и ал. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и КОНФИСКАЦИЯ НА ¼ ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

         На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Д.Г.В. едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА ИЗЦЯЛО към определеното едно общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА на подсъдимия Д.Г.В. и наложеното наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ¼ ОТ ИМУЩЕСТВОТО МУ.

УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24 НК така определеното по отношение на подсъдимия Д.Г.В. едно общо най-тежко наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА, като ПОСТАНОВЯВА същият да изтърпи наказание в общ размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС така определеното на подсъдимия Д.Г.В. едно общо най-тежко и увеличено наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода ДА СЕ ИЗТЪРПИ при първоначален ОБЩ режим.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.П. – роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, неженен, средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от началото на м. януари 2012г. до 26.01.2012г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление: извършил две отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и в съучастие като извършител и като помагач с Д.Г.В., с цел да набави за себе си и за него имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, а именно:

1. от 14.01.2012г. до 26.01.2012г. в гр. В., като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, откриване на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, в съучастие с Д.Г.В., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.Г.В. имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н., К.Х.Н. и Т.Х.Р. заблуждение: че Д.В. ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. В. /поземлен имот с планоснимачен № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В. с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли обратно след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012г. до 18.01.2012г. в гр. В., в съучастие с Д.Г.В., двамата като съизвършители по см. на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за Д.Г.В. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. заблуждение: че двамата с подс. В. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П.Г.П. за разпореждане със собствения на Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./, като причинената вреда е на обща стойност 36 600 лева и е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така определеното на подсъдимия П.Г.П. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият П.Г.П. е бил задържан по настоящото дело с мярка за неотлонение „Задържане под стража“, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА подсъдимия П.В.В. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, основно образование, неработещ, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че oт началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. В., като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с Д.Г.В. като помагач /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за Д.Г.В. имотна облага, при уговаряне и сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у М.Г.Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IХ-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м., /придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л.П.Д., представляван по сделката от П. В. В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л.П.Д./, и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8500лв. /представляваща 1/2 от платената по сделката цена/, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание по чл. 211, предл. II вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б „б” вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така определеното наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият П.В.В. е бил задържан по настоящото дело с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един ден лишаване от свобода.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд-Пловдив по реда на гл. XXI НПК.  

    

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. (п)

 

 

                                                                                     2. (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.

 

 

МОТИВИ

към

        Присъда по НОХД № 5636/2018г. по описа на ПРС, Х н.с.

 

         В.ската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д.Г.В., ЕГН **********, П.Г.П., ЕГН ********** и П.В.В., ЕГН **********, и същите са предадени на съд за извършени престъпения както следва:

I. Подс.Д.Г.В.:

- За престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че от началото на 2009 г. до 02.11.2009 г. в гр. В., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у А.Б.К. заблуждение, че, ако К. му прехвърли собствеността върху собствената му 1/2 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в гр. В., ***, представляващи УПИ № III-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв. 255 по регулационни план на В., с площ 753 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ 87.00 кв. м., и построената в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33.00 кв. м., той ще му плати уговорената сума по покупко-продажбата, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв.; и

- За престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че в периода от началото на м. януари до 10.04.2012г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление: извършил три отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител и като помагач с П.Г.П. и П.В.В., и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за П. и В. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, а именно:

1. от 14.01.2012 г. до 26.01.2012 г. в гр. В., като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с П.Г.П. като помагач /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, открИ.е на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, с цел да набави за себе си и за П.Г.П. имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н., К.Х.Н. и Т.Х.Р. заблуждение: че ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. В. /поземлен имот с планоснимачен № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В. с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли об.но след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012 г. до 18.01.2012 г. в гр. В., в съучастие с П. Г.П., двамата като съизвършители по см. на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за П.Г.П. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. заблуждение: че заедно с подс. П. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П.Г.П. за разпореждане със собствения на Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./;

3. от началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. В., като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, в съучастие с П.В.В. като извършител, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за П.В.В. имотна облага, при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у М.Г.Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м., придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л.П.Д., представляван по сделката от П. В. В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л.П.Д./ и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8 500 лв. /представляваща 1/2 от платената но сделката цена/, като причинената вреда е на обща стойност 45 100 лева и е в големи размери.

         II. Подс.П.Г.П.:

- За престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че в периода от началото на м. януари 2012г. до 26.01.2012г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление: извършил две отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и в съучастие като извършител и като помагач с Д.Г.В., с цел да набави за себе си и за него имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, а именно:

1. от 14.01.2012г. до 26.01.2012г. в гр. В., като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, открИ.е на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, в съучастие с Д.Г.В., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.Г.В. имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н., К.Х.Н. и Т.Х.Р. заблуждение: че Д.В. ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. В. /поземлен имот с планоснимачен № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В. с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли об.но след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012г. до 18.01.2012г. в гр. В., в съучастие с Д. Г.В., двамата като съизвършители по см. на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за Д. Г.В. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. заблуждение: че двамата с подс. В. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П.Г.П. за разпореждане със собствения на Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./, като причинената вреда е на обща стойност 36 600 лева и е в големи размери.

III.Подс.П.В.В.:

-                     За престъпление по чл. 211, предл. II вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б „б” от НК, за това, че oт началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. В., като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с Д.Г.В. като помагач /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за Д. Г.В. имотна облага, при уговаряне и сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у М.Г.Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IХ-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м., /придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л.П.Д., представляван по сделката от П. В. В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л.П.Д./, и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8500лв. /представляваща 1/2 от платената по сделката цена/, като деянието е извършено в условията на опА. рецидив.;

-                     За престъпление по чл.309, ал.1 НК, за това, че на 02.03.2012г. в гр. В. съставил неистински частен документ: пълномощно с упълномощител Л.П.Д., и го употребил пред Ю. Б.К. - нотариус с per. № **, с район на действие PC - В., за да докаже, че съществуват в негова полза посочените в пълномощното права: да продаде, собствения на Л. Д. недвижим имот.; и

-                     За престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 НК, за това, че на 08.03.2012г. в гр. В. съзнателно се ползвал пред нот. Ю. Б.К. - нотариус с per. № **, с район на действие PC - В., от неистински частни документи: Декларация по чл.264, ал.1 ДОПК от 02.03.2012г. от името на Л.П.Д. и Декларация по чл.25, ал.8 ЗННД от 02.03.2012г. от името на Л.П.Д., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

С протоколно определение от 11.06.2019г. Съдът е дал ход на разпоредителното заседание в условията на задочност по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК досежно подс.П.В.В., по отношение на когото при предходно разглеждане на делото е била изменена мярката за неотклонение в „Задържане под стража“, без първоначално същата да е била реализирана. С протоколно определение от 31.01.2020г. Съдът е дал ход на делото по отношение на подс.В. в условията на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4, б.“а“, вр.ал.1 от НПК. В хода на производството спрямо подс.В. е била изпълнена процедурата по Европейска заповед за арест и същият е бил задържан от властите на ** на 24.06.2020г. във връзка с извършено престъпление на територията на ** – „тежки случаи на кражби и измама“, и предаден на органите на МП на Р.Б. за изпълнение на мярката за неотклонение и участието му в наказателния процес на 05.03.2021г.   

С протоколно определение от 05.04.2021г. Съдът е прекратил частично наказателното производство по реда на чл.289, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК по отношение на подс.П.В.В. досежно престъпленията по чл.309, ал.1 от НК и чл.316, вр.чл.306, ал.1 от НК, като по отношение на него същото е продължило единствено за престъпление по чл. 211, предл.2,  вр.чл.209, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.„б” от НК.

В съдебно заседание са били предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове от И.П.Н., К.Х.Н., лично и в качеството й на наследник на Т.Х.Р., И.А.К. и Х.А.К., в качеството им на наследници на пострадалия А.Б.К., Л.П.Д. и К.П.Д., като същите са били оставени без разглеждане.

В съдебно заседание от страна на И.П.Н., К.Х.Н., Л.П.Д. и К.П.Д. е поискано същите да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители в наказателния процес, като молбите им са били оставени без уважение. 

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията, като моли съда да признае тримата подсъдими за виновни и им наложи наказания при условията на чл.54 от НК, както следва:

- за подс.Д.Г.В. предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години за престъплението по чл.209, ал.1 от НК и „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и „конфискация“ в размер на ¼ от имуществото му за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 и ал. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК. Моли съда за приложение на чл.23 от НК и чл.24 от НК, с предложение да се определи едно общо, най-тежко наказание измежду наложените наказания „лишаване от свобода“, което да се увеличи с шест месеца и същото да се изтърпи при първоначален общ режим;

- за подс.П.Г.П. предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години ефективно и „конфискация“ в размер на ¼ от имуществото му. Пледира за приложение на чл.59 от НК;

- за подс. П.В.В. предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим, и „конфискация“ в размер на ¼ от имуществото му. Пледира за приложение на чл.59 от НК.

 Подс.Д.Г.В. не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, дава обяснения и пледира, съдът да го признае за невинен, поради липса на доказателства, както и навежда доводи, че се касае за гражданско-правни отношения. Моли да бъде оправдан.

Подс.П.Г.П. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения и пледира, съдът да го признае за невиновен и оправдае с твърдение за законосъобразност действията му.

Подс.П.В.В. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения и изразява съжаление за стореното. По отношение на наказателната му отговорност се присъединява към казаното от служебния му защитник. Пледира за снизхождение от страна на съда и справедлива присъда.

Адв.Г.Г. – резервен защитник на подс.Д.В., моли съда да признае подзащитния му за невинен по повдигнатите му обвинения, с аргументи за недоказаност на деянията, а алтернативно – да му наложи наказание с приложение на чл.66 от НК, без да се ангажира с размер на същото.

Адв.В.К. – упълномощен защитник на под.П.П., моли съда да оправдае подзащитния му по повдигнатото му обвинение, с доводи за недоказаност и несъставомерност на деянието. Твърди наличие на граждански правоотношения.

Адв.А.К. – резервен защитник на подс.П.П., моли съда да признае подзащитния й за невиновен и го оправдае по повдигнатото му обвинение, солидаризирайки се изцяло със защитната теза на упълномощения защитник адв.К. и изложените в нея аргументи.

Адв.И.П. – служебен защитник на подс.П.В., пледира съдът да признае за невиновен и оправдае подзащитния му, считайки обвинението му за недоказано, а алтернативно – да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК „лишаване от свобода“ в размер на две години и девет месеца, без да налага кумулативното наказание „конфискация“, както и да приложи чл.59 от НК.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

         Подсъдимият Д.Г.В. е роден на *** ***, ***, б.г., неженен, висше образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

         Подсъдимият П.Г.П. е роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, б.г., неженен, средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият П.В.В. е роден на *** ***, ***, б.г., неженен, основно образование, неработещ, осъждан, ЕГН **********.

По отношение на подс.П.В.В. са били постановени следните съдебни актове, осъжданията по които обуславят правната квалификация на деянието му по чл.211 от НК, като такова извършено в условията на опА. рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК:

С протоколно определение от 08.06.2007г., по НОХД № 134/2007г. по описа на РС-В., в сила от 08.06.2007г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20 НК и е осъден на „лишаване от свобода" за срок от осем месеца при първоначален режим „общ".

С Присъда № 90/20.06.2007г. по НОХД № 245/2007г. по описа на В.ски районен съд, в сила от 06.07.2007г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1 НК и е осъден на „лишаване от свобода" за срок от една година при първоначален режим „общ".

Тримата подсъдими били приблизително на една и съща възраст и се познавали от доста години, тъй като живеели в един и същ квартал – кв.“К.“ на гр.В..

Пострадалият А.Б.К. и св.Д.Б.К. били б.я и всеки притежавал по ½ ид.ч. от наследствения им имот - недвижим имот, находящи се в гр. В., ***, представляващи УПИ № III-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв. 255 по регулационни план на В., с площ 753 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ 87.00 кв. м., и построената в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33.00 кв. м. Пострадалият А.К. обитавал посочения недвижим имот, в който заживял на семейни съпружески начала със св.И.А., като и двамата били разведени. Св.А. *** няколко имота. Пострадалият К. и св.А. битували в двата имота през различни периоди в рамките на месеци. Съсед на постр.К. бил негов първи б.овчед – св.Т.И.К.. Постр.К. и спътницата му – св.А., били материално затруднени, тъй като били безработни. Допълнително, постр.К. бил с влошено здравословно състояние, поради което не рядко се налагало да търси медицинска помощ, но най-вече това му пречело да започне подходяща работа. Принуден от обстоятелствата постр.К. взел решение да продаде собствения си дял от имота, за което провел разговор с б. си – св.Д.К., но това не довело до резултат. Отношенията между двамата б.я били незадоволителни и същите обичайно не поддържали контакт. Един ден в началото на 2009г. в дома на постр.К. пристигнал подс.Д.Г.В., който обяснил на св.А., че с постр.К. са приятели. Действително двамата се познавали. Подс.В. знаел за материалните затруднения на постр.К. и, узнавайки желанието му да продаде своя наследствен дял от имота, му обещал да го купи за сумата от 15000лв. Подс.В. започнал непрекъснато – в рамките на всеки месец, през годината да се среща с постр.К., като демонстрирал близки, приятелски отношения с него – гостувал в дома му, водел го на заведение, черпел го многократно. Един ден през лятото на 2009г. св.Т.К. видял подс.В., когото лично познавал от дете, тъй като бил приятел с баща му, да влиза в къщата на постр.А.К. и да остава там с часове, като подс.В., св.А. и постр.К. водели продължителни разговори. Този факт озадачил св.Т.К., който не можел да си обясни близостта между подс.В. и постр.К., поради което провел разговор с подс.В.. Попитал го какво го свързва с б.овчед му – постр.К., и за какво толкова си говорят, при което подс.В. му обяснил, че уговаряли продажбата на някакви ливади, което усъмнило св.Т.К., защото ливадите били наследени от всички б.овчеди от рода К. и никой от тях не бил стартирал процедура по делба на същите. Св.Т.К. допускал, че подс.В. има нечисти намерения към постр.К. и имота му, тъй като междувременно бил разбрал, че подс.В. вече бил продал „П.К.“, от която продажба бил „на печалба“, поради което предупредил подс.В. да престане да се занимава с пострадалия К., докато последният и б. му – св.Д.К., не уредят имуществените си наследствени отношения. Въпреки забележката на св.Т.К., подс.В. продължил да посещава дома на постр.К.. Един ден към края на 2009г. постр.К. споделил на св.А., че е продал своя дял от къщата на подс.В., но, че още не е получил от него пари за продажбата, понеже подс.В. обяснил, че „чака превод на пари и тогава  ще му ги даде“. Уговорената цена на покупко-продажбата била 15 000лв. Около коледните празници на 2009г. подс.В. отново посетил дома на постр.К., където в присъствието на св.А. „броил“ на постр.К. сумата от 5000лв., като част от продажната цена. Подс.В. обещал, че останалите 10 000лв. ще ги даде на постр.К. веднага след като получел пари, които чакал. Въпреки обещаното подс.В. не дал повече пари на постр.К. и преустановил посещенията си в дома му, а постр.К. от своя страна, заедно със св.А., започнал да търси подс.В. в дома му с надеждата да го склони да изплати остатъка от дължимата сума, но подс.В. бил неоткриваем. Постр.К. разказал на св.А., че се е съгласил да подпише празен лист, за което подс.В. му обещал, че с този „документ щял да изкара от съда някакви документи и да му даде парите“. Постр.К. „признал“ пред св.А., че преди да подпише празния лист, подс.В. го е черпел и напил в питейно заведение в гр.В.. Постр.К. осъзнал, че подс.В. го е излъгал за продажбата и че няма да получи повече пари от него, което го потиснало още повече, чувствал се зле, започнал да употребява повече алкохол и да говори за самоубийство. Въпреки, че св.А. се опитвала да повдигне духа му, на 21.03.2011г. той сложил край на живота си, като се обесил в пристройка на къщата. Законни наследници останали децата му Х.А.К. и И.А.К..

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, том I, рег. № 453, дело № 22 от 2009   г., на нотариус К., на 02.11.2009 г. А.Б.К. продава на Д.Г.В., собствената си ½ идеална част, придобита по наследство от недвижим имот, находящ се във В., ул.“Г.К.”, № 30, представляващ УПИ № III-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв. 255 по регулационния план на В., с площ 753 кв. м., ведно с построената в УПИ № III-1027 двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ от 87.00 кв.м., в едно с построените в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда, с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33 кв. м., за сумата 21 000 лв., която сума продавачът заявил, че е получил от купувача изцяло и в брой преди подписване на нотариалния акт. В нотариалния акт е отбелязано, че данъчната оценка на недвижимите имоти е 14 358,30 лв. По делото е приложено копие от нот. дело № 22/2009 г. на нотариус К., ведно с Декларация по чл. 33, ал.1 ЗС от А.Б.К. до нотариус К. с дата 02.11.2009 г. В декларацията е посочено, че А.К. предложил на б. си Д.Б.К. да изкупи собствената му ½  ид.част от съсобствения им недвижим имот за сумата 21 000 лева, което б. му отказал да стори.

Междувременно подс.Д.В. започнал да търси св.Д.К. с настояване последният да му продаде неговата ½ ид.ч. от притежавания имот на ул.“Г.К.“, № 30, в гр.В., но св.Д.К. категорично отказал. Подс.В. първоначално се свързал по телефона със св.Д.К., като му позвънил от телефон с № **. Подс.В. посетил няколко пъти гр.С., където живеел св.Д.К., и се срещнал с него все с намерението да купи дела на св.Д.К.. Поради отказите на последния да продаде имота си, през 2010г. подс.В. пристъпил към формални действия – изпратил на св.Д.К. нотариална покана, с която го поканвал да закупи собствената му - на подс.В., ½ ид.ч. от съсобствения им имот за сумата от 38 000лв. в 7-дневен срок от връчването на нотариалната покана. На 14.06.2010г. помощник-нотариус Е.Д. при Ю. К.,*** на Нотариалната камара, удостоверил подписа на Д.Г.В. върху нотариалната покана, а тя била представена за връчване пред А. Д. – помощник-нотариус при М. К.,*** С., рег.№ *** на Нотариалната камара на 15.06.2010г., което било удостоверено със заверка рег.№ 2213, том 1, № 85. Освен нотариалната покана св.Д.К. получил от нотариус К. Декларацията по чл.33, ал.1 от ЗС с дата 02.11.2009г., съставена от покойния му б. А.Б.К. и тъй като обстоятелствата, посочени в нея не отговаряли на истината, непосредствено след връчването на нотариалната покана от името на подс.В., св.Д.К. изготвил жалба на 18.06.2010г., с която сезирал РП гр.В., /с копие до „РДВР - гр.В. и Община – гр.В.“/, с която поискал намеса за спиране на покупко-продажба на ½ ид.ч. от процесния имот и настаняването на „чужди хора“. В хода на разследването св.Д.К. представил копие от цитираната жалба, от получената декларация по чл.33, ал.1 ЗС и нотариалната покана.

Съпрузите И.П.Н. и К.Х.Н., ********им син, и б.ът на св.К.Н. – св.Т.Х.Р.,***, представляващ поземлен имот с планоснимачен № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В. с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. В условията на СИО пострадалите И.и К. Н. притежавали по силата на договор за покупко-продажба първия етаж и ½ ид.ч. от описания имот, а пострадалият Т.Р. - втория етаж и ½ ид.ч. от същия имот по силата на договор за дарение.

Пострадалите И.и К. Н. и Т.Р. били в крайно затруднено материално положение, тъй като дълго време били безработни. Имали отпуснати различни по стойност кредити и издадени кредитни карти от различни банкови институции, чието обслужване ставало все по-трудно за всеки от тях. Имали задължения и към Общината по повод неплащане на данъците на имота в рамките на няколко години. За стабилизиране на финансовото си състояние тримата взели решение б.ът и с. Т.Р. и К.Н. да заминат на работа в чужбина, а съпругът И.Н. ***, за да се грижи за малолетното им осиновено дете. Намерението им било пострадалите Р. и Н. да работят в селското стопанство в **, от където да изпращат пари за издръжката на св.И.Н. и детето, както и суми, с които да се покриват задълженията към банките. За реализация на идеята им обаче им били нужни пари за пътуването и устройването в чужбина, както и за частично погасяване на просрочените задължения. В тази връзка решили да потърсят отново от банкови и заложни институции възможност да заемат пари, като „заложат“ имота си, но опитите им се оказали безрезултатни. Така един ден в началото на м.януари 2012г. св.И.Н. споделил за проблема на семейството с негов близък познат и техен съсед св.Х.Г.К. и го попитал, дали знае от къде може да заемат опредЕ.сума пари. Св.К. му обяснил, че има познат – подс.Д.В., който се занимавал с такава дейност – „давал на хората пари срещу лихва“, и от когото самият той се е възползвал преди време. Уверил го, че подс.В. ще му помогне, тъй като бил „добро момче“ и му обещал, че ще им уреди среща. Така на 14.01.2012г. вечерта св.К. и подс.В., придружаван от подс.П.П., с автомобила на подс.В. пристигнали пред дома на свидетелите Н. и Р., като св.И.Н. влязъл в колата на подс.В. и в присъствието на св.К. и подс.П. обяснил на подс.В. за плана на семейството за работа в чужбина и частично погасяване на паричните задължения, като за целта им бил нужен паричен заем в размер на 4000-5000лв. Св.Н. заявил, че със съпругата му имат готовност да заложат техния етаж от къщата. Подс.В. поискал да види документи за имота и св.Н. му представил нотариалните актове, легитимиращи ги като негови собственици. Първоначално подс.В. отказал да даде заем, като заявил, че не е „заложна къща“, но веднага след това обяснил, че може да им предостави в заем 5000 лв., като за целта не само съпрузите Н., но и б.ът Т.Р. трябвало да му прехвърлят собствеността върху целия имот, защото „само един етаж нямал какво да го прави“. Подс.В. заявил, че след пълното изплащане на заема от 5000лв., ведно с лихвите, самият той щял да прехвърли об.но собствеността върху целия имот на семейството Н. и Т.Р.. Св.И.Н. обяснил, че не може сам да вземе решение и че трябва да обсъди предложението с жена си и б. й /неговия шурей/. Подс.В. му казал да запознае семейството с предложеното от него и че ще го изчака за отговор. Св.И.Н. влязъл в дома си, където предал думите на подс.В. на жена си и шурея. Тримата изразили съгласие с предложението на подс.В. и св.И. Н. се върнал в автомобила, за да потвърди на подс.В., че и тримата са съгласни на предложените от него условия. Свидетелите Н. и Р. се интересували единствено от възможността да получат по-скоро паричния заем и не попитали в какъв срок следва да го върнат и при каква лихва. Подс.В. също не счел за нужно да уговаря с тях тези условия, единствено настоявал всеки един от тях тримата да запази пълна конфиденциалност на отношенията им и да не разкриват пред никого за уговорките им. Твърдял, че така е по-лесно да „изтегли парите, които да им даде“. Подс.В. взел документите за имота в себе си, като обяснил, че с тях ще плати дължимите данъци, които суми щял да им приспадне от сумата, която щял да им заеме. Допълнително, подс.В. обяснил на св.И.Н., че не е нужно съпругата и шуреят му да се занимават с документалното уреждане на сделката, поради което било достатъчно само да го упълномощят да ги представлява при покупко-продажбата, след което той щял да им изплати парите. Така на 19.01.2012г. през деня подс.П.П. и св.К. взели от дома им свидетелите И.и К. Н. и Т.Р., като ги откарали в кантората на нотариус Ю. К. ***. Там свидетелите К.Х.Н. и Т.Х.Р. като съсобственици на процесния имот упълномощили св.И.П.Н. да ги представлява при осъществяването на сделка със съсобствения им недвижим имот на адрес гр.В., ул.“Б.П.“, № 7, както и му предоставили право да преупълномощава трети лица с неговите права. Св.Е.Д. – помощник-нотариус при нотариус Ю. К. удостоверил подписите и съдържанието на пълномощното, като нотариалните заверки на подписи и съдържание били съответно с рег.№№ 144 и 145. Свидетелите К.Н. и Т.Р. подписали и дължимите декларации при покупко-продажба на имот – по чл.25, ал.7 от ЗННД и чл.264 от ДОПК, на които св.Е.Д. също заверил подписите със заверки с рег.№№ 146, 147, 148 и 149. Веднага след това свидетелите К.Н. и Т.Р. си тръгнали, а св.И.Н. и св.Х.К. отишли в магазина за акумулатори, в който работел св.К., където да изчакат подс.В. да предаде на св.Н. сумата от 5000лв. Вместо това, малко по-късно, в магазина се появили подсъдимите В. и П., като подс.В. обяснил на св.Н., че са останали за подписване в нотариалната кантора, още няколко документа, които св.Н. трябвало да подпише, след което щели да го водят на кафе. Върнали се тримата – подсъдимите В. и П., и св.Н., в нотариалната кантора, където св.Н. подписал пълномощно, с което в лично качество, както и в качеството му на пълномощник на съпругата му К.Н. и б. й Т.Р., всички те съсобственици на процесния имот, преупълномощавал подс.П.П. да ги представлява при покупко-продажбата на имота, като получи от тяхно име и за тяхна сметка цената на имота, каквато той прецени да договори. Продажната цена можела да се получи в брой или по банков път, като упълномощеният нямал право да преупълномощава трети лица. Св.И.Н. подписал и изискуемите декларации по чл.25, ал.7 от ЗННД и чл.264 от ДОПК, като трите документа били заверени от помощник-нотариус Е.Д., който удостоверил подписите и съдържанието им със рег.№ 152, 153, 154 и 155 от същата дата – 19.01.2012г. Св.И.Н. не чел документите, но разбрал от помощник-нотариуса, че се касае за продажбата на имота им, за което св.Н., предупреден от подс.В., не посмял да коментира каквото и да било във връзка със сделката - нито да пита защо упълномощава подс.П., нито да обясни нещо пред св.Д. за уговорките му с подс.В. от страх, че последният няма да му даде обещаните 5000 лв. След преупълномощаването подс.В. заявил на св.И. Н., че на следващия ден ще му занесе парите, но това не се случило, тъй като подс.В. не се появил. Св.И.Н. позвънил по телефона си /тел.№ **/ на подс.В. /тел.№ **/, но последният му заявил, че не може да му даде парите, защото в момента е в гр.С., но като се прибере, ще го намери и ще му ги даде. Последвала поредица от дни, в които св.Н. многократно търсил по телефон подс.В., за да настоява последният да му даде уговорената сума, но подс.В. все намирал различни причини, за да отклони срещата между тях. При един от случаите подс.В. за пореден път уверил св.Н., че същия ден ще му предаде парите, като подс.В. се обадил на св.К. на тел.№ **, /която СИМ карта била предоставена на св.К. от неговия приятел св.К.Г.А./ и поискал двамата вечерта да посетят дома на Н. и Р.. Там подс.В. предал на св.К. три прегънати листа, всеки от тях захванат с кламери, и поискал св.К. да ги даде на свидетелите И.и К. Н. и Т.Р.. Обяснил, че те тримата трябва да се подпишат и изпишат трите си имена, което последно било нужно, за да им даде парите. Св.К. влязъл в къщата и казал на тримата пострадали, че трябва да подпишат някакви документи, с които подс.В. да отиде да тегли парите. Нито един от тримата пострадали, нито и св.К., разгънали листовете, за да видят съдържанието им. Всички вярвали, че тези документи са необходими, за да бъде отпуснат заема от подс. В.. Свидетелите Н., Н. и Р. си написали трите имена и се подписали на прегънатите листове. След това св.К. занесъл документите на подс.В., който отново уверил, че на следващия ден ще донесе парите, което св.К. предал на пострадалите. По-късно станало ясно, че така подписаните от пострадалите прегънати листове, представлявали три разписки, всяка с дата 26.01.2012 г., в които е записано, че пострадалите св.И.Н. и св.К.Н. са получили от подс.П. всеки по 4500лв., а св.Т.Р. - 9000 лв., които суми представлявали договорената продажна цена на имота съгласно договор за покупко-продажба, подписан на 24.01.2012г. Разписките били изписани с печатен текст, при оформянето на който видимо е налице значително празно пространство, отстоящо между текста на разписката и подписа на подписалите ги. В същите е посочено, че плащането е станало в присъствието на двама свидетели, без да са посочени имена и ЕГН на такива.  

Междувременно, подс.В. закупил целия имот, собственост на свидетелите И. Н., К.Н. и Т.Р., на 24.01.2012г. чрез пълномощника им - подс.П., за общата сума от 18 000 лв., от които общо 9000лв. за частта на съпрузите Н. и 9000 лева за частта на св.Т.Р., като сделката била изповядана пред нотариус Ю. К. и удостоверена, съответно с нотариален акт № 10, том I, рег.№ 171, дело № 10 от 24.01.2012г. В нотариалния акт изрично било отбелязано, че 9 000 лв. от продажната цена са изплатени по банков път към датата на подписването му, а остатъкът от 9 000 лв. ще бъде изплатен в срок от една седмица също по банков път по посочена от пълномощника на продавачите банкова сметка. ***, отбелязана в нотариалния акт била 24 604 лв.

На 23.01.2012г., на 25.01.2012г. и на 26.01.2012г. подс.В. превел на подс.П. по откритата от последния банкова сметка ***000лв., 7000лв. и 2000лв., тоест общо 18000лв., като в платежните документи като основание за плащането посочил „покупко-продажба на имот“. Съгласно справка от Уникредит Булбанк, филиал В., на същите дати - 23.01.2012г., на 25.01.2012г. и на 26.01.2012г., подс. П. изтеглил от сметката си суми на обща стойност 17 940 лева.

Въпреки, че при последното посещение на дома на пострадалите Н. и Р. подс. В. уверил, че на следващия ден ще ги посети, за да им даде обещаните 5000лв., той не сторил това, поради което св. Н. започнал отново да опитва да се свърже с него по телефона, но безуспешно. Тогава св.Н. се обадил на св.К. и му казал, че подс.В. не им е дал никакви пари все още и не отговаря на телефонните им позвънявания. От своя страна св.К. се свързал с подс.В., който настоял да се срещне с него и св.Н. пред дома на последния, за да говорят. При срещата им подс.В. обяснил, че не можел да даде парите, докато не приключи поредната процедура, свързана с имота, а именно опис на имущество от страна на съдия-изпълнител и инспектори от банката, в която семейството на пострадалия Н. имали кредит. Подс.В. заявил още, че за да се предпазят Н. и Р. от изземване на имущество, следва да напуснат дома си за няколко дни, при което описът нямал да може да се състои. За целта той предложил цялото семейство заедно с детето да се преместят в уредена от него квартира в гр.П., на посочен от подс.В. адрес, където пострадалите действително били закарани от св.К. заедно с багажа им. Замисленото от подс.В. не могло да се осъществи в цялост, тъй като квартирата в гр.П. била негодна за обитаване поради изключително лошите битови условия – липсата на отопление, при положение, че събитията се развивали в зимни условия при ниски температури. Тези обстоятелства принудили пострадалите да потърсят друго убежище, тъй като подс.В. настоявал, че не трябва да се връщат в гр.В., като подс.К. ги транспортирал до с.В., обл.П., където престояли две денонощия в жилище, отдавано под наем от св.Г.Л.М. /по прякор „Р.“/. На следващия ден подс.В. посетил магазина на св.К. и му казал, че къщата вече е негова. Поискал, в случай, че пострадалите „писнат“ заради продажбата и в случай, че се стигне до съд, то св.К. да заяви, че подс.В. им е платил продажната цена, в замяна на което подс.В. щял да му даде 1000лв. Тъй като преди тръгване на семейството от имота, св.Н. предоставил ключ от него на св.К., за да може последния да храни кучето, докато тях ги няма, то ключът се намирал в магазина, а подс.В. успял да го вземе от там. Св.К. не се съгласил с предложението на подс.В. и веднага обяснил по телефона на св.Н. за него. Предложил му да се приберат в гр.В., като отишъл с кола и ги транспортирал об.но до града. Тъй като пострадалите все още се страхували да се върнат в дома си, св.К. решил да ги настани за няколко дни в къща за гости в гр.В., ул.“Б.“, № 15, стопанисвана от св.И.Д.Т.. Св.Т., макар да нямала намерение да настанява семейството, тъй като дейността й била да отдава стаи под наем основно през летния сезон на почиващи, изпитала съпричастност към състоянието на семейството, което било с малко дете в студено време, разтревожени и притеснени, тъй като обяснявали, че се страхуват да не бъдат открити, понеже щели да им вземат имуществото. Поради тази причина дори отказали св.Т. да ги регистрира, въпреки което тя съставила адресна карта за записване в хотел от дата 31.01.2012г., в която вписала данни на И.П.Н., а на гърба й отразила неговия телефонен номер и този на св.К.. Два дни по-късно обаче св.Т. настояла свидетелите Н. и Р., заедно с детето, да напуснат квартирата, тъй като били много превъзбудени, св.Н. постоянно плачела и всичко това притеснявало св.Т.. При тези обстоятелства свидетелите Н. и Р. се принудили, независимо от угрозата да бъдат намерени в имота им, за което подс.В. им внушил по-рано, че би било пагубно за тях, решили да се приберат, което и сторили. Няколко дни по-късно, вече през м. февруари 2012  г. в дома на свидетелите Н. и Р. дошли две млади момичета, които се представили на служители в банка „ОББ” и искали да опишат имуществото в къщата. По същото време там бил и св.К., когото момичетата забелязали, при което незабавно си тръгнали. Всъщност св.К. познавал едно от момичетата – св.Й.Р.М. /понастоящем П./, за която познавал, като приятелка на полицейски служител в местното полицейско управление и че не работи в каквато и да била банка. Обяснил на св.Н., че тя е изпратена от подс.В., тъй като е негово доверено лице, като я е виждал в неговия офис. Нещо повече, св.К. се обадил по телефона на свой познат – служител в ОББ, който отрекъл младата жена да е служител в същата банка. Св.Н. многократно се опитвал да се свърже с подс.В. по телефона за да уредят отношенията си, но безуспешно, поради което двамата съпрузи Н. отишли в дома на подс.В. да го търсят за лична среща. Там пред дома му заварили тримата подсъдими – В., П. и В., които, разбирайки за какво е посещението, напъдили пострадалите, заканвайки им се със саморазправа. Това окончателно убедило пострадалите, че са станали жертва на измама, за което св.Н. ***.

Св.А.Й.К. /понастоящем С./ работела в сферата на хотелиерството, откъдето се познавала с подс.П.П.. Тя търсила да закупи имот, поради което управителката на грандхотел „В.“, в който работела св.К., я запознала с подс.Д.В. през м.януари 2012г., знаейки, че е брокер на недвижими имоти. В тази връзка подс.В. завел св.К. ***, за да го разгледа. Там заварили свидетелите И.и К. Н. и Т.Р., които св.К. виждала за първи път тогава. Подс.В. казал на св.К. да изчака за кратко в автомобила, слезнал и разговарял с обитателите на имота. За тях подс.В. обяснил на св.К., че живеят временно в имота, като уговорката им с тях била, през пролетта да го напуснат, като се преместят да живеят в село в близост до гр.П., където имали имот. Подс.В. уверил св.К., че тогава „къщата ще е нейна“. Св.К. огледала набързо имота и малко по-късно се съгласила да го закупи при тези условия. Уговорили цена, но тъй като нямала достатъчно пари, се наложило майка й да я подпомогне. Преди сделката св.К. се срещнала два пъти с подс.В., който бил придружаван от подс.П.П.. Св.К. превела на подс.Д.В. по банков път сумата от 21000лв. за покупката на имота, като подс.В. й представил документ за собственост на същия в деня на изповядване на сделката пред нотариус Ю. К.. Последният удостоверил покупко-продажбата на процесния имот с нотариален акт № 13, том 1, рег.№ 283, дело № 13 от 2012г. от дата 09.02.2012г., в който е отразена данъчната оценка на имота от 20 649лв. Известно време след закупуване на имота св.К. и близките й отишли на адреса с цел да приканят бившите собственици –свидетелите Н. и Р., да го напуснат, за да може тя да влезе във владение, но, когато им показала нотариалния акт за собственост, пострадалите били крайно учудени, че имотът им е продаден и категорично отказали да го напуснат. Св.К. се принудила впоследствие да отправи две нотариални покани към Н. и Р. за освобождаване на имота, дори спряла захранването на имота с електричество, но тъй като действията й не водели до положителен за нея резултат, завела съдебен иск срещу пострадалите. От тях в хода на производството по този иск св.К. узнала, че Н. и Р. се били подписали на „някакъв документ, който не знаели какъв е“.

Св.Н.М.М. и подс.П.П. били дългогодишни приятели, като подс.П. помолил св.М., последният да вземе на негово име СИМ карта за телефон, тъй като му била нужна. Така св.М. закупил СИМ карта за предплатена телефонна услуга през 2012г. от Виваком с № **, с който, видно от разпечатките от телекомуникационните компании, подс.П. провеждал ежедневни разговори през инкриминирания период с подс.Д.В. на тел.№ **. 

Б.ята К.П.Д. и Л.П.Д. *** се познавали с тримата подсъдими, като всички били родени през 90-те години на ХХ век. С подс.П.В.В. дори изтърпявали заедно наказания „лишаване от свобода“. По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, т.1, рег.№ 620, н.д. № 121 от 1998г. от дата 30.12.1998г. на нотариус Г. К.Х.б.ята Д. още в своето малолетие станали съсобственици на ½ ид.ч. от дворно място, ведно с целия втори етаж от построената в него полумасивна двуетажна жилищна сграда, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата от недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.“Н.В.“, № 55. Те обаче не живеели в този имот, като на първия етаж от него живеел техен родственик – чичо им А.К.Д..

През м.септември 2011г. св.К.Д. се върнал в Р.Б. от Р.И., където живеел с майка си и след няколко месечен престой решил отново да замине в И.. За целта имал нужда от малка сума пари – 500лв., с които обаче не разполагал, понеже бил в затруднено положение. Не можел да вземе пари от б. си – св.Л.Д., тъй като и той имал финансови трудности. В началото на м.януари 2012г. св.К.Д. споделил плана си с подс.П.В., който също изявил желание да заминат заедно да работят в Р.И.. Двамата – св.К.Д. и подс.В., обсъдили от къде могат вземат пари за начинанието си, тъй като и подс.В. не разполагал с такива. Подс.В. предложил двамата със св.К.Д. да заложат свое имущество, за да получат средства за заминаването си, като св.К.Д. щял да заложи своята идеална част от дарения му имот, а подс.В. – наследствен недвижим имот. Св.К.Д. не знаел към кого да се обърнат за реализация на плана, но на следващия ден – 11.01.2012г., подс.В. довел за среща със св.К.Д. подсъдимите Д.В. и П.П., като четиримата отишли на кафе. Там подс.Д.В. обяснил на св.К.Д., че могат да му дадат в заем сумата от 600лв., но за целта св.К.Д. трябвало да „направи пълномощно“ на подс.П., с което да го упълномощи да се разпорежда – продаде, дари, замени и пр., със собствения му недвижими имот.  Пълномощното трябвало да се издаде на подс.П., понеже сумата щели да вземат от чичо на подс.П.П.. Подс.П. обяснил на св.К.Д., „че чичо му се занимавал с недвижими имоти, че давал заеми, автокъщи, кредити, … че ги давал само на техни хора, познати“. Никой от подсъдимите не посочил срок, за който заетата сума следва да се върне от св.К.Д., но той преценил, че може да я върне в рамките на една година – всеки месец по 50лв., като подс.В. му заявил, че ще дължи лихва – 20лв/месечно до пълното изплащане на заетата сума. Уговорката била, че пълномощното е „гаранция“, че св.К.Д. ще върне парите, ведно с лихвите. Нямало условие след връщане на заема пълномощното да бъде върнато на св.К.Д., а последният сметнал, че действието му автоматично отпада. Тримата подсъдими и св.К.Д. преди да отпътуват за гр.П., където работел чичото на подс.П., от когото трябвало да вземата паричната сума, както св.К.Д. смятал, посетили кантората на нотариус Ю. К., в която влезли св.К.Д. и подсъдимите В. и П., а подс.В. изчаквал отвън. Там св.К.Д. подписал описаното пълномощно и два броя декларации, съответно по чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.25, ал.7 от ЗННД, на които документи св.К. в качеството му на нотариус удостоверил подписите, че са положени от К.П.Д. и съдържанието на пълномощното, с регистрационни номера на заверките съответно от 71, 72, 73 и 74 от дата 11.01.2012г. Св.К.Д. не се задълбочил да се запознае със съдържанието на документите, като във връзка с издаденото пълномощно нямал никакви притеснения за евентуален риск от загуба на имота си, понеже, знаейки, че същият е съсобствен с б. му – св.Л.Д., бил уверен, че без знание и съгласие от последния имотът не може да бъде отчужден. Нещо повече, св.К.Д. вярвал, че след връщането на заема, пълномощното губи действието си. Веднага след подписване на документите св.К.Д. и тримата подсъдими отпътували за гр.П., като спрели в началото на града, в една автокъща, в която работел чичото на П.. Св.К.Д. останал в автомобила, а тримата подсъдими влезли в автокъщата. Излизайки от там, подс.В. държал в ръка парите и казал на св.К.Д., че трябва да отидат в банка, където последният да открие банкова сметка ***, по която следвало да му се преведе сумата. Преводът на парите по банков път бил необходим, защото трябвало да има документ, който да го удостоверява, понеже на св.К.Д. било обяснено, че с този документ се доказвало задължението за лихва. Така и сторили – св.К.Д. открил банкова сметка, ***. и веднага след това той я изтеглил от касата в банката. Веднага след това подс.Д.В. заявил на св.К.Д., че трябва от сумата от 600лв. да даде 100лв. на подс.В. „за услугата, защото му помагал в трудно положение“, макар подс.В. да нямал такива претенции. След банката групата се разделила, като св.К.Д. и подс.В. отишли в бинго зала, където последният залагал на рулетка и изгубил парите, с които разполагал и които му били нужди за пътуването до И.. Това жегнало св.К.Д., че нещо не е наред в уговорките им и се притеснил за имота си. За да се успокои и да е сигурен, че няма да го загуби, се обадил на б. си – св.Л.Д., и му обяснил случилото се. Понеже знаел, „че един без друг не може да продават“, настоял б. му св.Л.Д. при никакви обстоятелства – „и пари да му дават,… да не се подписва“ за имота.       

 Още в деня на подписването на пълномощното от св.К.Д. - 11.01.2012  г., въз основа на него подс.П. подал молба за издаване на скица на имота: 034-01-16/11.01.2012 г. и от Община В., отдел „Кадастър, регулация и застроителни планове“ била издадена такава под № 18/11.01.2012г. На следващия ден подс.П. подал и молба с вх.№ 37/12.01.2012  г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота. На 18.01.2012г. подс.П. прехвърлил на св.Е.Д.П. имота, собственост на св.К.Д., а именно 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м. Св.П. се познавала с подс.В. от 2008г., когато той купил от нея нейна наследствена къща. Подс.П. заменил имота срещу един хладилник „Самсунг” с камера и сумата от 601 лева за уравняване стойността на двете вещи, като сделката била изповядана пред нотариус Ю.К. и обективирана в нотариален акт за замяна на недвижими имот № 9, том I, рег. № 134, дело № 9 от 2012г. от 18.01.2012г. В нотариалния акт било отбелязано, че данъчната оценка на имота е 7 961.10 лв. На следващия ден - 19.01.2012 г., в кантората на нотариус К., нотариалният акт бил получен от подс. В., за което последният попълнил и подписал Декларация за получен документ от дата 19.01.2012г., предмет на нотариално производство № 134 от Общи регистър на нотариалната кантора Ю. К.. Самата св.Е.П. придобила имота, без дори да го е огледала, като не била влизала в него. Впоследствие св.К.Д. разбрал от майка си, че етажът от къщата им е продаден. Св.К.Д. не бил уведомен от подс.П. за замяната на имота, нито получил хладилника и сумата от 601лв.

През лятото на 2011г. св.Л.П.Д., б. на св.К.Д., имал идея да вземе заем, като заложи или да продаде своя дял от съсобствения с б. му имот, находящ се в гр.В., ул.“Н.В.“, № 55. За целта се свързал с подсъдимия Д.В., за когото знаел, че се занимава с продажба на недвижими имоти. Св.Л.Д. заедно с подсъдимите Д.В. и П.П., които познавал от детинство, тримата отишли в имота, за да го огледат. Дори св.Л.Д. предоставил на подс.В. нотариален акт за имота в оригинал, който впоследствие не му върнал, а му обяснил, че без б. му няма да се получат нещата. Св.Л.Д. се колебаел точно кой вариант да избере, като повече клонял към заемане на известна сума пари, но минало време и св.Л.Д. се отказал от намеренията си да се разпорежда с имота си, понеже разбрал „за един човек в квартал „К.“, че В. го бил измамил с къща и човекът се обесил“. Въпреки това подс.В. започнал многократно да търси контакт със св.Л.Д., за да го убеди да му продаде имота. Веднъж при св.Л.Д. дошъл негов приятел – А. В. С., който му обяснил, че е изпратен от подс.Д.В., за да пита св.Л.Д., дали е съглА. да продаде имота си на подс.В., но св.Л.Д. отказал. По това време св.Л.Д. заживял с приятелката си в близкото до гр.В. с.Д., но това не спирало подс.В. да го търси винаги с цел да го накара да му продаде имота си. Така в началото на 2012г. подс.В. три пъти ходил в с.Д. да търси св.Л.Д., като в един от случаите бил придружен от подс.П.П. и св.С.С.М. /понастоящем С. С. Н./, който познавал и тримата подсъдими отдавна. Св.С.М. следвало да извика св.Л.Д. навън от дома му, което сторил. Тогава подс.В. поискал от св.Л.Д. да му „продаде етажа“, но последният отказал. В друг случай св.Л.Д. *** от подс.В., придружаван от св.Н.П.Т., като подс.В. попитал св.Л.Д., дали „иска да си заложи неговата половина от имота“, но получил отново отрицателен отговор. В друг случай подсъдимите Д.В. и П.В. отишли в с.Д., за да убедят отново св.Л.Д. да продаде имота си, като последният пак отказал. Заявил му, че дори и подс.П.В. ще му продаде свой имот, „прехвърлен от баба му“, поради което и св.Л.Д. можел да стори същото. Предложил му и друг вариант – да му даде пари на заем, а св.Л.Д. да му издаде пълномощно, с което подс.В. да може да се разпорежда с имота, а след връщане на заема от страна на св.Л.Д., подс.В. щял да му върне пълномощното. Св.Л.Д. обяснил на подсъдимите В. и В., че дори няма лична карта, защото я е заложил в едно заведение в с.Д. на св.О.Ш., тъй като имал да плаща опредЕ.сума пари. В действителност, св.Л.Д. бил посетил заведението с компания, но не достигали десет лева за пълното плащане на сметката, поради което той оставил личната си карта с уговорката, че впоследствие ще занесе парите, но това не се случило и личната му карта останала при св.Ш.. В тази ситуация подс.П.В. видял удобна възможност да се сдобие с личната карта на св.Л.Д., което и сторил. Отишъл в заведението в с.Д. и разказал на св.Ш., че е първи б.овчед на св.Л.Д., като неговата майка била леля на св.Л.Д.. Заявил, че „б.овчед“ му поискал пари от леля си /“майката“ на подс.В./, за да плати дълга си към св.Ш. и да вземе личната си карта, но тъй като „лелята нямала доверие на племенника си, то изпратила сина си /подс.В./, той да занесе парите и да получи личната му карта. Св.Ш. повярвал изцяло на думите на подс.В., приел парите и му дал личната карта на св.Л.Д., но подс.В. нито я върнал на св.Л.Д., нито му съобщил, че я е взел. При тези обстоятелства - след като подс.В. получил личната карта, а подс.В. държал нотариалния акт на Д. в себе си, за подсъдимите В. и В. възникнала възможност да се разпоредят и с имотния дял на св.Л.Д., което изключително удобно можело да се реализира чрез св.Е.П., която междувременно вече била станала собственик на имотния дял на другия б. – на св.К.Д.. Така св.П. на 23.02.2012г. със Заявление до Община В. за издаване на скица и скица с виза с вх.№ 034-01-103/23.02.2012г., прилагайки нотариален акт на придобитата част от имота, собственост на пострадалия К., поискала да й бъде издадена скица за посочения имот, която да й послужи за съда, като с приходна квитанция от същата дата било заприходено платената от св.П. такса за издаване на скица за недвижим имот. След като взел личната карта на св.Л.Д., на 02.03.2012г. подс.В. отишъл в кантората на нотариус Л. ***, където пред помощник-нотариуса - св.И.В.М.-Г., се представил за Л.П.Д.. Подс.В. носел със себе си изготвено пълномощно, с което св.Л.Д. упълномощавал подс.В. да се разпорежда с имота му, нотариален акт за същия, изискуемите декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД и чл.264, ал.1 от ДОПК, всички от името на Л.П.Д. и личната карта на последния. Св.М.-Г. сравнила визуално снимката от личната карта с явилото се в кантората лице. Документът за самоличност бил стар, захабен, а снимката на него била на юноша, тоест били минали години от издаването на личната карта, като същата била валидна. Подс.В. потвърдил, че е лицето от личната карта. Св.М.-Г. сравнила и подписа на явилото се пред нея лице с този, отразен в личната карта и всичко съвкупно не и дало основание да се съмнява в самоличността на явилото се пред нея лице, че е Л.П.Д., приемайки, че лицето се е променило в някаква степен през годините. Впоследствие св.М.-Г. в полицията  разпознала по снимки подс.В. като лицето, представило се в кантората за Л.П.Д.. При тези обстоятелства св.М.-Г. заверила пълномощно от името на Л.П.Д. от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег. № 335 /на подписа/ и рег.№ 336 /на съдържанието/, с което Л.П.Д. упълномощава П.В.В. да продаде неговите идеални части от имота му, съсобствен с б. му св.К.Д.. Заверила и представените декларации - с peг.№№ 337 и 338 от дата 02.03.2012г. На 05.03.2012 г. подс. В. подал саморъчно написана от него молба до общината вх.№ 301/05.03.2012г. от името на Л.П.Д. за издаване удостоверение за данъчна оценка за имота на св.Л.Д., с приходна квитанция № **********/05.03.2012г. внесъл и таксата за издаване на удостоверението. Отново той взел и самото удостоверение с изх.№ 301/05.03.2012г.

На 08.03.2012 г. подс.В., използвайки неистинското пълномощно, продал и частта от имота на св.Л.Д. отново на св.П., която отново не проявила интерес да огледа имота. Сделката е изповядана пред нотариус Ю. К. и удостоверена с нотариален акт № 21, том I, рег. № 449, дело № 20 от 2012  г. Според записаното в нотариалния акт, продажната цена на имота била 4500 лв., а данъчната оценка - 7 470.50 лв. При изповядването на сделката подс. В. представил и изискващите се документи - Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 ЗННД и Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, заверени по-рано от помощник-нотариус М.-Г.. На 09.03.2012г. подс. В. получил нотариалния акт в кантората на нотариус К., за което подписал Декларация от дата 09.03.2012г. за получен документ, предмет на нотариално производство № 449 от Общи регистър на Нотариалната кантора Ю. К..

На 10.04.2012г. св.П. продала целия придобит имот, собственост на свидетелите К. и Л. Д., на св.М.Г.Ш., с нотариален акт № 37, том I, рег. № 647, дело № 34 от 2012 г., като сделката отново била изповядана при нотариус Ю. К.. Св.Ш. разбрала за предлагането за продажба на имота от обява в интернет. Срещнала се със св.П., която й представила на документи за собственост на имота и заявила, че притежава целия етаж. Св.П. завела св.Ш. на адреса, където чичото на свидетелите К. и Л. Д. – А. Д., ги допуснал до имота, понеже имал ключ за техния етаж, а св.П. му обяснила, че е негов собственик, понеже го е закупила. Това озадачило А. Д., който впоследствие влязъл в конфликт с племенниците си Д. заради факта на продажбата, но разбрал от тях, че не са продавали имота, а са били „измамени“. Няколко дни по-късно св.Ш. се обадила на св.П., заявявайки й, че желае да закупи имота, като договорили цена от 17 000лв., която сума превела по банков път на св.П. в деня на изповядване на сделката. Впоследствие, разбирайки за продажбата на имота им, свидетелите Д. се срещнали на самия етаж и влезли в конфликт със св.Ш., тъй като последната вече била организирала ремонтни дейности по него.

В хода на разследването са извършени две съдебно-икономически експертизи, изготвени от вещото лице Г.С.Д..

Според заключението на СИЕ (л. 106-118, том IV от ДП, папка 1 от 5), пазарната стойност на процесния недвижим имот, намиращ се на ул. „Б.П.” № 7 във В., представляващ поземлен имот с пл. № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В., с площ 147 кв.м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., към процесния период е 23 700.00 лв.

Според заключението на извършената СИЕ (л. 132-143, том IV от ДП, папка 1 от 5), пазарната стойност на недвижимия имот, собственост на св. К.Д.: 1/2 ид.ч. от втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв.м. от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид.ч. на сградата, и ведно с ½ ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата - УПИ IХ-5361 в кв. 351 по регулационния план на В., с площ 395 кв.м., към процесния период е 12 900 лв.

В хода на разследването са извършени седем съдебно-графически експертизи, всички изготвени от вещото лице В.З.Б..

Според заключението на СГЕ в Протокол № 49/18.12.2012г. (л. 123-129, том IV от ДП, папка 1 от 5), подписът срещу надписа „Упълномощител” в пълномощното от 02.03.2012  г. от името на Л.П.Д. не е положен от Л.П.Д.. Ръкописният текст под надписа „Упълномощител” в пълномощното от 02.03.2012  г. от името на Л.П.Д. е изписан от лицето П.В.В..

Според заключението на СГЕ в Протокол № 6/19.02.2013г. (л. 148-152, том IV от ДП, папка 1 от 5), подписът срещу надписа „подпис” в декларация от 09.03.2012 г. за получен документ, предмет на нотариално производство № 449 вероятно е положен от лицето Д.Г.В.. При изслушване на вещото лице Б. в хода на проведеното съдебно следствие в с.з. от 18.06.2021г. същият сочи, че вероятността подписът да е положен от подс.В. е над 70 %, тъй като при изследването е открил и описал шест съвпадащи признака между обекта и сравнителния материал, като стопроцентова сигурност е налице при установени осем признака.

Според заключението на СГЕ в Протокол № 12/03.04.2013г. (л. 158-165, том IV от ДП, папка 1 от 5) подписът над надписа „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012  г. от името на Л.П.Д. не е положен от Л.П.Д.. Ръкописният текст под надписа „подпис, печат на декларатора” в Декларация по чл. 264, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от 02.03.2012  г. от името на Л.П.Д. е изписан от лицето П.В.В.. Поради факта, че лицето, положило изследвания подпис, не е положило собствения си подпис и желанието за маскировка, експертизата не може да направи категоричен извод от кого е положен той.

Според заключението на СГЕ в Протокол № 13/04.04.2013г. (л. 169-176, том IV от ДП, папка 1 от 5) подписът до надписа „Декларатор” в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 02.03.2012 г. от името на Л.П.Д. не е положен от Л.П.Д.. Ръкописният текст под надписа „Декларатор” в Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 02.03.2012  г. от името на Л.П.Д. е изписан от лицето П.В.В.. Поради факта, че лицето, положило изследвания подпис, не е положило собствения си подпис и желанието за маскировка, експертизата не може да направи категоричен извод от кого е положен той.

Според заключението на СГЕ в Протокол № 3/11.02.2013г. (л. 179-186, том IV от ДП, папка 1 от 5), подписът, положен срещу надписа „подпис” в Декларация от 19.01.2012 г. за получен документ, предмет на нотариално производство № 134 е положен от лицето Д.Г.В.. Ръкописният текст срещу надписа „Долуподписаният” в Декларация от 19.01.2012 г. за получен документ, предмет на нотариално производство № 134 е положен от лицето Д.Г.В..

Според заключението на СГЕ в Протокол № 2/08.02.2013г. (л. 189-193, том IV от ДП, папка 1 от 5), подписът срещу надписа „Упълномощител” в пълномощното от 02.03.2012  г. от името на Л.П.Д. вероятно е положен от П.В.В..

Според заключението на СГЕ в Протокол № 14/15.04.2013г. (л. 197-210, том IV от ДП, папка 1 от 5), подписът в долен ляв ъгъл на Удостоверение на данъчна оценка с изх. № 301/05.03.2012г. е положен от лицето Д.Г.В.. Ръкописният текст, положен в молба с вх. № 301/05.03.2012 г. от името на лицето Л.П.Д. е положен от лицето Д.Г.В.. Подписът, положен в молба с вх. № 301/05.03.2012 г. от лицето Л.П.Д. не може да бъде установено от кое лице е положен. Подписът, положен срещу надписа „подпис” в приходна квитанция относно издаване на данъчна оценка с № **********/05.03.2012 г. от името на лицето Л.П.Д. вероятно е положен от лицето Д.Г.В..

В хода на досъдебното производство от вещото лице В.З.Б. е извършена съдебно-техническа експертиза (л.2-172, том V от ДП, папка 2 от 5), която визуализира на хартиен носител, съдържанието на три компакт диска, изпратени от мобилните оператори и приобщени като веществени доказателства по делото, съдържащи информация за разговорите проведени от абонатите със следните телефонни номера: № **, № ** и № **, за периода от 01.01.2012г. до 01.07.2012г.

В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена от вещото лице К.И.Г. съдебно-икономическа експертиза (л. 1498-1525, том IV от НОХД № 5636/2018г. на ПРС, Хн.с.), от чието заключение е видно, че общата прогнозна стойност на УПИ, ведно с двуетажна масивна жилищна сграда и две едноетажни масивни селскостопански сгради с адрес: гр.В., ул.“Г.К.“, № 30, към 02.11.2009г. е 55 090.00лв., съответно една втора от общата прогнозна стойност на описаните по-горе недвижими имоти е в размер на 27 545.00лв.

Съдът кредитира тези заключенията, доколкото същите са дали пълни, точни, ясни и обосновани отговори на поставните им въпроси.

         За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали:

1. Отчасти от обясненията на подсъдимите Д.В., П.П. и П.В., дадени в съдебно заседание, от свидетелските показания на свидетелите И.Д.А., Т.И.К., Д.Б.К., И.П.Н., К.Х.Н., Т.Х.Р., Х.Г.К., Г.Л.М., И.Д.Т., А.Й.К. /понастоящем С./, Е.П.Д., Ю. Б.К., Й.Р.М. /понастоящем П./, К.Г.А., Н.М.М., К.П.Д., Л.П.Д., О.М.Ш., Н.П.Т., С.С.М. /понастоящем С. С. Н./, Е.Д.П., М.Г.Ш. и И.В.М.-Г., включително и показанията на свидетелите И.А., Т.К., Д.К., И.Н., К.Н., Т.Р., Х.К., Г.М., И.Т., Н.М., Н.Т., С.С.М. /понастоящем С. С. Н./, Е.Д.П. и И.В.М.-Г., прочетени по реда на различни хипотези на чл.281 от НПК.

2. От писмените доказателства по делото, събрани в досъдебната и в съдебната фаза на процеса, приобщени в настоящето производство по реда на чл. 283 НПК, от които от съществено значение са протоколи и другите документи, приложени по делото - нотариални актове, пълномощни, разписки, декларации, заявления, молби, удостоверения, вносни бележки, квитанции, писма, скици, разпечатки, справки, протоколи за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, заключенията на три броя СИЕ, седем броя СГЕ и една СТЕ, характеристични справки и справки за съдимост за подсъдимите;

3. От веществените доказателства по делото – три броя компактдискове с трафични данни от мобилните оператори.

         Св.И.А. свидетелства, че е живяла на семейни съпружески начала с пострадалия А.К. ***, към който аспирации проявявал подс.Д.В., който твърдял, че са приятели с А.К.. В продължение на месеци от началото на 2009г. подс.В. многократно се срещал с пострадалия К. както в дома му, така и го водел в заведения, за да го черпи, с цел да го уговаря, пострадалият да му продаде неговия дял от наследствената му къща, за което подс.В. щял да му заплати 15 000лв. Св.А. свидетелства, че пострадалият К. й се оплакал, че продал имота си на подс.В., но той не му заплатил нищо и дори го напил и го накарал да се подпише на празен лист. Подстрадалият К. дълбоко страдал и се чувствал измамен, защото загубил къщата си, а подс.В. го излъгал и не му платил за нея. Св.А. заявява, че подс.В. платил на пострадалия К. само сумата от 5 000лв. и то заради многократните настоявания от страна на последния. Създадената от подс.В. ситуация, довела пострадалия К. до отчаяние, не само заради влошеното му финансово състояние, но и заради загубата на къщата, поради което същият сложил край на живота си.    

Св.Т.К. – първи б.овчед на пострадалия А.К. и негов съсед, потвърждава факта, че последният е съжителствал със св.А. в наследствената си къща в гр.В. на ул.“Г.К.“, № 30, като и двамата били в тежко материално положение. Св.Т.К. е категоричен, че многократно е виждал подс.В., когото лично знаел от дете, тъй като се познавал и с неговите родители. Св.Т.К. сочи, че нееднократно е виждал подс.В. да посещава А.К. в дома му и двамата да водят разговори, дори и в присъствието на св.А., което озадачавало св.Т.К. и същият полюбопитствал какво общо имат подс.В. и пострадалия К.. В тази връзка подс.В. се опитал да го убеди, че с А.К. обсъждат сделка със земеделски земи на А.К., на което св.Т.К. не повярвал, понеже наследствените им земи не били разделени. Св.Т.К. свидетелства, че след продажбата на имота пострадалият К. живял още по-тежко, дори било спряно електрозахранването в дома му, просел от хората дребни суми и „умрял като куче“. От св.Д.К. – б. на пострадалия К., св.Т.К. разбрал, че пострадалият К. не е предлагал на б. му – св.Д.К., последният да закупи неговия наследствен дял от съсобствения им наследствен имот, а известно време след продажбата му подс.В. е „притеснявал по телефона“ св.Д.К., настоявайки да изкупи и неговия дял от имота, на което св.Д.К. се противопоставял, отказвайки да го продава. Подс.В. му заявявал, че „ще му вземе имота и му пращал нотариални покани“ за него.     

Св.Д.К. свидетелства, че с б. му – пострадалият А.К., са били съсобственици на наследствения им имот – масивна двуетажна къща с двор, находящ се на ул.“Г.К.“, № 30, в гр.В., в който б. му след развода си живеел със св.И.А., а св.Д.К. живеел със семейството си в гр.С.. Двамата б.я не били в близки отношения, поради което св.Д.К. не познавал битието на б. си, рядко общували, но св.Д.К. разбрал, че б. му се е самоубил, както и постфактум узнал, че преди смъртта си той бил продал наследствения си дял от имота на подс.Д.В., който св.Д.К. познавал от години, както и семейството му, понеже живеели в един квартал в гр.В.. Св.Д.К. заявява, че подс.В. сам го е намерил по телефона и двамата са се срещали няколко пъти в гр.С., като всеки път подс.В. настоявал св.Д.К. да му продаде и неговия дял от наследствения имот. Св.Д.К. отказвал да продава имота си още повече на предложената от подс.В. цена, но в един от случаите му предложил цена, която не го удовлетворявала, както и настоявал сумата да бъде преведена по банков път, но подс.В. не се съгласил на тези условия. Скоро след това, както сочи св.Д.В., той получил нотариална покана от подс.В., заверена от нотариус К., с която подс.В. канел св.Д.К. да закупи дела на подс.В. от „съсобствения“ им имот на опредЕ.цена и при определени условия, което св.Д.К. да стори. Била му изпратена от нотариус К. и Декларация, изходяща от покойния му б., в която последният приживе бил декларирал, че е предложил на б. си – св.Д.К., да изкупи дела му от имота при определени условия, което не отговаряло на истината. Неколкократните опити на подс.В. да принуди св.Д.К. да му продаде наследствения си дял и получените документи мотивирали св.Д.К. да се обърне към правоохранителните органи с искане за съдействие „да бъде спряна продажбата на имота“.   

Съдът кредитира показанията на св.И.А., Т.К. и Д.К., в това число и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК, тъй като същите са обективни и пресъздават последователно или в синхрон фактическите обстоятелства, които са им станали достояние пряко и косвено в съответните времеви моменти и които имат отношение към изследваната противоправна деятелност на подс.В. досежното измамливите му дейности спрямо пострадалия А.К.. Противоречията в показанията и заявената липса на ясен спомен за определени факти и обстоятелства от страна на посочените трима свидетели съдът отдава на значителния период от време – над десет години, отминал от инкриминирания период до момента на депозиране на показанията. Показанията на коментираните свидетели се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства – документите по нотариалното дело № 22/2009г., жалба от Д.Б.К., Декларация по чл.33, ал.1 ЗС от А.Б.К. и Нотариална покана от Д.Г.В. до Д.Б.К..

Според свидетелските показания на съпрузите И.Н. и К.Н. и нейния б. Т.Р. /понастоящем покойник/, те тримата заедно с малолетното дете на Н. живеели в едно домакинство в съсобствения им имот – двуетажна къща с двор, находящ се в гр.В., кв.“К.“, ул.“Б.П.“, № 7. През 2011г. били изпаднали в тежко материлно положение – имали задължения към различни финансови институции, които не можели да обслужват, понеже нямали работа. Тримата взели решение, б.ът и с. да заминат в чужбина на работа, от където да изпращат пари на св.И.Н., който периодично да погасява кредитите и да има средства, с които да издържа себе си и детето. За да осъществят пътуването в чужбина и да имат първоначално средства за режийни, както и за да погасят част от дълговете си, на свидетелите Н. и Р. им трябвали около 4000-5000 лв., с които не разполагали. Тъй като многократните им опити да вземат поредния кредит не се увенчавали с успех, св.И.Н. се обърнал към свой познат и съсед – св.Х.К., с молба, ако познава някой, който да дава пари срещу залог, да го свърже с него, като обяснил намерението на всички от семейството да заложат имота си. Св.Х.К. се отзовал, като му казал, че има познат – подс.Д.В., който „давал пари срещу лихва“, от което и самият К. се бил възползвал. Св.К. обещал на св.Н., че ще го срещне с подс.В., за да могат да се уговорят за заема. Така и станало, като на 14.01.2012г. вечерта св.К. завел подсъдимите Д.В. и П.П. до дома на св.Н., като в автомобила на подс.В. св.Н. му обяснил за намерението на семейството му, да вземе в заем срещу залог сумата от около 4000-5000 лв., като имали готовност евентуално да заложат единия етаж от притежаваната от тях къща. Свидетелите Н. и К. сочат, че подс.В. не се съгласил на тези условия, а предложил да им отпусне исканата сума, но в залог Н. и Р. трябвало да му прехвърлят собствеността на цялата къща, като след връщането на парите, ведно с лихвата, подс.В. щял да прехвърли об.но на Н. и Р. имота им, като дори щял да плати за тяхна сметка разноските по сделката, понеже разбирал финансовото им затруднение. Св.И. Н. още на момента обяснил на съпругата си и б. й предложението на подс.В. с условията, при които щял да им отпусне заем, на което и тримата се съгласили, а подс.В. настоял те да не разкриват пред никого за отношенията им. Свидетелите Н., Р. и К. са категорични, че подс.П.П. на 19.01.2012г. ги е закарал в нотариалната кантора на нотариус К., където свидетелите К.Н. и Т.Р. издали пълномощно на св.И.Н. да се разпорежда с техните дялове от съсобствения им имот, като св.К. заверил подписите и съдържанието на пълномощното. С твърденията от страна на подс.В., че св.Н. следва да положи един-два подписа, които са останали, на 24.01.2012г. подсъдимите Д.В. и П.П. завели св.Н. отново в нотариалната кантора на нотариус К., където св.Н. подписал пълномощно, с което преупълномощавал подс.П.П., както от свое име, така и от името на неговите упълномощители – свидетелите К.Н. и Т.Р., с правата да се разпорежда със съсобствения им имот, като св.К. заверил подписите и съдържанието на пълномощното. През цялото време пострадалите Н. и Р. продължавали да вярват, че тези процедури са необходими, за да „прехвърлят“ къщата на подс.В., в замяна на което той да им даде искания заем, като след цялостното му издължаване ведно с лихвите подс.В. отново щял да им „прехвърли“ имота. Свидетелите И. и К. Н., Т.Р. и Х.К. свидетелстват, че на 26.01.2012г. първите трима от тях са се подписали всеки на лист, прегънат и закопчан с кламер, без да са видели какъв е текстът на документа, който подписват и въобще има ли текст, като сочат, че тези документи били изпратени от подс.В., които ги изисквал, за да изтегли парите, които да им даде в заем. Свидетелите Н. и К. описват последващите събития – пътуванията и престоите в различни квартири на семейството на пострадалите до гр.П., с.В. и гр.В., по настояване на подс.В., който ги убедил, че трябва да се укрият за известно време на друго място извън дома им, поради опасност от изземване на имуществото им от страна на частен съдебен изпълнител и банката. Свидетелите И.Н. и Х.К. сочат, че около 10.02.2012г. в дома на пострадалите пристигнали две момичета, които се представили за съдия-изпълнители, изпратени от банка ОББ, за да опишат имуществото в къщата, но, виждайки св.К., който бил по същото време у Н., незабавно си тръгнали. Св.К. се усъмнил в истинността на думите им, тъй като разпознал едно от момичетата – св.Й.Р.М., чийто баща познавал, и знаел, че тя не работи като съдия-изпълнител, нито работи в банка, то се обадил на свой познат, служител на банката, който отрекъл да са изпращали, когото и да било за опис на имущество. За нея св.К. знаел, че по това време тя имала интимни отношения с ** от районното полицейско управление в гр.В.. Свидетелите Н. и Р. са категорични, че не са получавали никакви пари от подс.В., като св.К. заявява, че св.Н. неколкократно му се е оплаквал, че подс.В. ги е измамил, като не им е дал уговорения заем.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И.и К. Н., Т.Р. и Х.К., в т.ч. и приобщените по реда на чл.281 от НПК, като детайлни, последователни, съответни едни спрямо други и неизменчиви във времето относно основните, подлежащи на доказване факти и обстоятелства. Частичните противоречия и непълноти, които се установяват в показанията на Н. и К., както те, така и съдът отдават не на стремеж за изопачаване на истината, а, както на липсата на спомен, предвид отминалия повече от десетгодишен период от инкриминираните събития, така и на активните измамливи действия от страна на подс.В., които и до днес са оставили неверен отпечатък в съзнанието на пострадалите Н. и св.К. относно действителните събития и намерения на подс.В.. Показанията на свидетелите И. Н., К.Н., Т.Р. и Х.К., намират пълна подкрепа в приложените по делото писмени и веществени доказателства по делото – документите в нот.дело № 10/2012г. и нот.дело № 13/2012г., нотариални актове, молби, пълномощни, удостоверения, декларации, справки, скици, разписки, вносни бележки и пр.

Св.Й.Р.М. /понастоящем П./ отрича да познава подсъдимите и свидетелите К., Н. и Р., както и да е посещавала дома на последните, а също и да е работила в ОББ. Свидетелства, че през 2012г. е имала интимна връзка с ** Г. П. от РУ-В.. Съдът не кредитира показанията на св.М. /П./, изключая твърдяното обстоятелство за интимните й отношения с **през 2012г., за което свидетелства и св.Х.К., а досежно останалите обстоятелства съдът намира показанията й за недостоверни и плод на усилията й да се разграничи от престъпната дейност на подс.В.. Показанията й в тази им част са резултат на стремежа й да не се уличи в извършване на престъпление, но същите са в разрез с възприетите с доверие показания на свидетелите И. Н. и Х.К., както и с писмените доказателства по делото – протокол за разпознаване на лица, ведно с фотоалбум, при който св.К. разпознава св.Й.М.. 

От свидетелските показания на И.Т. и Г.М., в т.ч. и приобщените по реда на чл.281 от НПК, се установяват обстоятелствата, при които пострадалите Н. и Р. са пребивавали в рамките на няколко дни в отдаваните от св.Т. и св.М. квартири съответно в гр.В. и с.В., като съдът кредитира изцяло показанията им като логични, изчерпателни, лишени от субективизъм и изцяло кореспондиращи на кредитираните от съда показания на свидетелите И.и К. Н., Т.Р. и Х.К., както и на писмените доказателства по делото – протокол за доброволно предаване и адресна карта за записване в хотел, съставена от св.Т..

От свидетелските показания на Н.М.М. - приятел на подс.П., /в т.ч. и прочетените по реда на чл.281 от НПК/ и К.Г.Г. – приятел на св.Х.К., се установява, че всеки от тях е предоставил съответно на подс.П. и св.К. по един брой телефонни СИМ-карти, което се подкрепя, както от показанията на св.К. така и от приложените писмени и веществени доказателства по делото – справка от мобилните оператори и разпечатки на трафични данни на телефонни разговори, поради което съдът възприема с доверие техните показания.

 От показанията на св.А.Й.К. /понастоящем С./ се установяват обстоятелствата, при които е преговаряла с подс.В. за покупката на имота на пострадалите Н. и Р., за твърденията на подс.В., че Н. и Р. са „бившите собственици на имота“ и ще го освободят през пролетта, за изповядването на сделката при нотариус К. на 09.02.2012г. и за невъзможността й да влезе във владение на имота впоследствие поради отказа на Н. и Р. да го освободят. Показанията на св.К. съдът възприема с доверие, тъй като същите са обективни, логични и съответни на приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, т.I, рег.№ 283, дело № 13/2012г. от 09.02.2012г.

  От показанията на св.К.П.Д. се установяват обстоятелствата, при които подсъдимите Д.В. и П.П. са уговаряли да му осигурят заем от 500лв., който впоследствие са му предоставили в размер от 600лв. Подс.П. го уверил, че ще вземат парите от негов чичо от гр.П., който давал заеми само на отбрани хора. Подсъдимите В. и П. настояли св.К.Д.  да даде на подс.В. сумата от 100лв. от 600лв., които щели да му предоставят. Нещо повече, подсъдимите В. и П. обяснили, че в замяна на отпуснатия заем пострадалият К.Д. следвало да издаде пълномощно на името на подс.П. Повов, с което му дава право да се разпорежда с притежавания от него имот – ½ ид.ч. от втори жилищен етаж от къща и двор, находящ се в гр.П., ул.“Н.В.“, № 55. Св.К.Д. свидетелства и за уговорката, че след връщане на заема от негова страна, „пълномощното автоматически отпада“, като действието му трябвало да се прекрати, както и че ще върне парите, ведно с уговорената лихва от 20 лв. на месец в срок от една година. Св.К.Д. описва и събитията, протекли в нотариалната кантора на нот.К., където подписал пълномощно, чийто текст прочел повърхностно, без да се задълбочава, но му станало ясно, че с това пълномощно подс.П. е „като пълномощник на имота, докато му върне парите“. От показанията на св.К.Д. се установяват също и действията на тримата подсъдими и на самия него в гр.П. – „взимането на парите от чичото на подс.П. в автокъщата“, закарването на св.К.Д. до банка, където по думите на подс.В., св.К.Д. трябвало да открие на свое име сметка, по която да му преведат парите, което и сторил. Св.К.Д. е категоричен, че не е имал никакво намерение да продава или заменя имота си, както и, че е бил сигурен, че с него не може да се разпореди, когото и да било, без съгласието на б. му – св.Л.Д., който притежавал другата ½ ид.ч. от същия имот, като в тази връзка се обадил на б. си, разказал му за упълномощаването на подс.П. и настоял б. му при никакви обстоятелства да не продава своята част от имота, за да не може някой да се разпореди с притежаваната от св.К.Д. част от същия имот. Св.К.Д. заминал за И. след тези събития и два месеца след тях узнал, че имотът им с б. му е бил продаден на някакви хора, които са представили нотариален акт на чичо му А. Д. за доказателство, че те са новите собственици, обяснили му как са купили имота и са поискали от него ключ за входната врата на закупения от тях етаж, тъй като нямали такъв. След консултация с адвокат пострадалият К.Д. разбрал за събитията след подписването на пълномощното от негова страна спрямо подс.П., а именно, че последният е „продал“ имота му, като е сключил договор за замяна с Е.П., напълно непознато за пострадалия Д. лице, като в договора било уговорено, че П. получава неговия дял от имота, в замяна на което тя му дава чрез пълномощника – подс.П., „фризер и пари“, каквито той не е получавал въобще. Св.К.Д. свидетелства, че от б. си – св.Л.Д., е разбрал, че междувременно подс.В. неколкократно е ходил в с.Д. при св.Л.Д., съпроводен от св.Н.Т., от подс.В. и от други лица, за да го убеждава св.Л.Д. да му продаде неговата ½ ид.ч. от съсобствения им имот, но св.Л.Д. му отказвал. От показанията на пострадалия К.Д. се установяват и обстоятелствата, при които подс.В. се е снабдил с личната карта на б. му, за съставените от подс.В. документи, представяйки се за св.Л.Д. пред помощник-нотариус, който заверил същите, както и обстоятелства, при които между св.К.Д. и новата собственичка на имота – св.М.Ш., били възникнали пререкания относно факта, чий е имотът. Съдът кредитира показанията на св.К.Д. като подробни, хронологични, кореспондиращи с показанията на свидетелите Л.Д., О.Ш., Н.Т., С.С.М. /понастоящем С. С. Н./, И.М.-Г., Е.П. /отчасти/ и М.Ш. /отчасти/, на обясненията на подс.В., както и с приложените писмени доказателства – пълномощни, нотариални актове, декларации и пр. 

Св.Л.Д. свидетелства, че с б. му – св.К.Д. са съсобственици в равни дялове на имот – втори етаж от къща и двор, находящ се в гр.В., ул.“Н.В.“, № 55, с който ги бил надарил дядо им. През 2011-2012г. те двамата живеели на други адреси, дори св.Л.Д. ***. Св.Л.Д. познавал и тримата подсъдими, като с подсъдимите В. и П. били познати, а с подс.В. – приятели. Св.Л.Д. описва многократните посещения още от лятото на 2011г. на подс.В., всеки път съпроводен от различни лица – св.Н.Т., св. С.М., подс.В., при които подс.В. настоявал св.Л.Д. да му продаде дела от съсобствения имот, за което последният неотклонно отказвал, както и обстоятелствата, при които подс.В. с лъжливи твърдения се е сдобил с личната карта на св.Л.Д. от св.О.Ш. и също с лъжливи твърдения пред св.М.-Г. относно самоличността му се е снабдил с пълномощно от името на св.Л.Д., което помощник-нотариусът М.-Г. е заверила. Той свидетелства и за събитията, свързани с вземането на заем от страна на б. му от подсъдимите В. и П., както и за издаването от страна на св.К.Д. пълномощно спрямо подс.П. относно правото на подс.П. да се разпорежда с идеалните части от имота на б. му, като условие за отпускане на заема. Св.Л.Д. е категоричен, че нито той, нито б. му са искали да продават имота си. Впоследствие той узнал, че непознато за него лице - св.Е.П., придобила целия имот, като едната част е придобила от подс.П., а другата – от подс.В., като скоро след това го продала на св.М.Ш.. Съдът кредитира показанията на св.Л.Д. относно основните, подлежащи на доказване факти и обстоятелства като достоверни, детайлни и въпреки изминалия значителен период от време от обсъжданите събития, те разкриват тяхната конкретика. Показанията на св.Л.Д. синхронизират на показанията на свидетелите К.Д., О.Ш., Н.Т., С.С.М. /понастоящем С. С. Н./, И.М.-Г., Е.П. /отчасти/ и М.Ш. /отчасти/, на обясненията на подс.В., както и с приложените писмени доказателства – документите от нотариалните производства, касаещи съсобствения с б. му имот.

От показанията на свидетелите О.Ш., Н.Т. /вкл. частично приобщените по реда на чл.281 от НПК/ и от тези на С.С.М. /понастоящем С. С. Н./, прочетени по реда на чл.281 от НПК, се установяват обстоятелствата, при които подс.В. е взел от св.Ш., заложената от страна на св.Л.Д. лична карта, както и обстоятелства, при които подс.В., придружаван в различно време от свидетелите Н.Т. и С.М., е ходил в с.Д., за да търси св.Л.Д. и да го уговаря последният да му проде имота си, на което св.Л.Д. отказвал. Показанията на свидетелите Ш., Т. и М. /сега Н./ съдът намира за правдиви и съответни на кредитираните от съда свидетелски показания на Д. и на обясненията на подс.В., поради което и съдът ги възприема с доверие.

От показанията на св.И.М.-Г., вкл. и тези приобщени по реда на чл.281 от НПК, се установява, че в периода 2009-м.април 2012г. е работела като помощник-нотариус при нотариална кантора на нотариус Л. ***. В тази връзка подс.В. се явил пред нея в нотариалната кантора, като се представил за Л.Д., тъй като представил негова лична карта, с която искал да удостовери самоличността си. На св.М.-Г. й направило впечатление, че има известна разлика между лицето от снимката на личната карта и явилото се пред нея лице, която разлика тя отдала на отминалите години от издаването на документа, а и същият бил занемарен. След като подс.В. я уверил, че той е Л.П.Д., поискал от нея да завери предварително изготвено пълномощно от името на Л.П.Д. за оправомощаване на П.В.В. да се разпорежда със съответните идеални части от съсобствения на Д. имот, за собствеността на който й представил нотариален акт в оригинал. Св.М.-Г. свидетелства, че е заверила представеното от подс.В. пълномощно, както и че впоследствие в хода на досъдебното производство е разпознала подс.П.В.В. като лицето, което се е представило пред нея за Л.П.Д., предоставяйки личната карта на последния. Съдът кредитира показанията на св.М.-Г., като обективни, незаинтересовани и съответни както на свидетелските показания на К. и Л. Д., на обясненията на подс.В., така и на приложените писмени доказателства – пълномощно и декларации по реда на ЗННД и ДОПК.

 В хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав св.Е.П. не се установи, поради което по реда на чл.281 от НПК са приобщени показанията й, дадени пред други състави на съда, а именно по НОХД № 315/2013г., по описа на РС-В., и НОХД № 7751/2016г. на РС-П., III н.с. Така в хода на съдебното следствие по НОХД № 315/2013г., по описа на РС-В., св.П. е свидетелствала, че познава тримата подсъдими, като през 2008г. със сестра й продали на подс.В. наследствената им къща в кв.К., а с другите двама подсъдими сключила две отделни сделки за недвижим имот през 2012г., като те действали като пълномощници на собствениците. В края на 2011г. св.П. публикувала чрез интернет обява, че търси да закупи имот, като разлепила и листовки по центъра на града. Подс.П. откликнал на обявата, като през м.февруари й се обадил и й предложил ½ ид.ч. от етаж на къща в кв.Ч. и ¼ ид.ч. от двора, в замяна, на което св.П. ще му даде един, закупен през 2009г. като нов, хладилник и 600лв. Св.П. се съгласила, като преди да извършат сделката тя отишла сама да види имота. Намерила адреса, но нямало никой и тя не влезла вътре. Сторило й се приемливо отвън и не проявила интерес, не се интересувала кой живее в другата идеална част на етажа. Смятала страните за добросъвестни и предвиждала да се разбере със собственика. Имала намерение да отиде през пролетната ваканция да вземе ключ и да се настанят. Не била влизала в жилището, а само отвън го видяла. Вътре в етажа не била влизала нито преди да го купи, нито след това, нито преди да го продаде. Св.П. сочи, че за втората сделка също е била потърсена, като й се е обадил подс.В.. Свидетелства, че тя не участвала в подготовка на документите във връзка със сделките, а те са били осигурени от подсъдимите П. и В.. След около месец по-късно подала обява отново в Интернет за продажба на имота, на която се отзовало момиче от С., с което сключили сделка за сумата от 17000лв. В хода на съдебното следствие по НОХД № 7751/2016г. на РС-П., III н.с., св.П. отново свидетелства, че познава подс.В., тъй като заедно със сестра й му продали тяхна наследствена къща, намираща се в гр.В., кв.“К.“, а с подс.П. се запознала и се била виждала веднъж по повод продажба на етаж от къща в кв.“Ч.“, който тя закупила от лице, чийто пълномощник бил подс.П.. След предявяването на нот.акт № 9/18.01.2012г. св.П. заявила, че се е договаряла само с подс.П. и уточнила, че се касае за замяна на вещ и доплащане на сумата от 600лв., които предала на подс.П. по банков път, без да категорична за последното. Св.П. свидетелства, че научила за продажбата в интернет, но пък и че била пуснала обява, че търси имот – къща, и й се обадили. Категорична е, че лично е получила нотариалния акт за собственост от първата сделка. Твърди, че не може да каже как е изглеждала отвътре къщата, но също и че е влизала вътре. Св.П. заявява, че и втората част от имота за същия етаж закупила по обява в интернет, като с нея се бил свързал подс.П.В., който също бил упълномощен от собственика Л.Д., когото тя не познавала. И при тази сделка св.П. не била подготвяла документи за изповядването й и не помнела цената, за която закупила втората половина от имота. Скоро след това св.П. решила да продаде целия имот, тъй като здравословното състояние на сестра й се влошавало и възможността за ползването му била намаляла. Продала го на св.Ш. за сумата от 17 000лв. Съдът кредитира отчасти показанията на св.П., единствено в онази им част, касаеща факта на познанството й с тримата подсъдими във връзка със сделките с недвижими имоти – с подс.В. във връзка с продажбата на наследствения на св.П. имот, а с подсъдимите П. и В. във връзка със сделките със съсобствения на свидетелите Д. имот, доколкото досежно фактите за изповяданите сделки се подкрепят от писмените доказателства по делото. Напълно противоречиви обаче са показанията на св.П. досежно обстоятелствата, дали същата е оглеждала имота на Д. преди и след придобИ.ето му, както и при последвалата го продажба на св.Ш.. При разпита си като свидетел пред РС В. в с.з. от 15.10.2013г. св.П. категорично свидетелства: „Вътре в етажа не съм влизала, нито преди да го купя, нито след това, нито преди да го продам“, а – в този пред РС П. в с.з. от 25.05.2017г., който момент е далеч назад във времето, заявява, че веднъж е ходила да оглежда имота и е влизала вътре, макар да не помнела как изглеждала къщата отвътре. Съдът счита за достоверни и твърденията, че не е извършван оглед на имота, описани пред РС В., не само защото са изложени във време, което е значително по-близо до инкриминираните събития и споменът очевидно е по-ясен, отколкото пет години по-късно, но и практически не е имало как подсъдимите П. и/или В. да й предоставят тази възможност, тъй като самите те не са разполагали с достъп до имота. Нелогично звучат показанията на св.П., в които сочи, че е публикувала обява, в която е посочила, че „търси да закупи имот“, а същевременно, че подс.П. й се обадил с предложение за „замяна“ на имота с хладилник. Остава открит въпросът как подс.П. е знаел за съществуването на този хладилник, за да го поиска в замяна на ½ ид.ч. от етаж на къщата и ¼ ид.ч. от двора. Недостоверно звучат показанията на св.П. и че подс.В. я е потърсил, за да осъществят втората сделка – продажбата на частта на имота, собственост на св.Л.Д., тъй като без свързващо ги лице двамата няма как тогава да знаят кой е собственик на другата половина от имота на Д., защото нито един от двамата б.я Д. в този момент не са били наясно, че някой се е разпоредил и се готви да се разпореди с имотите им. Абсурдно звучат твърденията на св.П., че не се „интересувала кой живее в другата идеална част на етажа“. Не отговаря на действителността и посоченото от св.П., че не се е „грижила за документи – данъчна оценка, скица“, понеже по делото са приложени писмени доказателства - Заявление за издаване на скица с вх.№ 034-01-103/23.02.2012г до Община В. за процесния имот и приходна квитанция за платена такса за услугата. Отделно от това, видно от Протокола за разпит на свид. П. в хода на Досъдебното производство от 26.11.2012  г. тя е съобщила и в протокола надлежно е отбелязано при снемане на самоличността й, ползвания от нея мобилен телефонен номер - **. От приложените по делото документи от мобилните телекомуникационни оператори е видно, че №№ ** и ** са с регистриран собственик към инкриминирания период подс. В.. Приложено е и писмо от Виваком - БТК ЕАД - Дирекция „Сигурност”, ведно със справка относно проведените изходящи/входящи обаждания от тел. № **, съдържащи информация за избираш, номер, избран номер, клетка и адрес на клетката за периода от 21.12.2012  г. до 19.07.2013  г. за същия номер, видно от която в периода м. януари 2012  г. - м. юни 2012  г. между телефонни номера **, ползван от подс. В. и **, ползван от свид. П. са осъществени множество обаждания. Така изложеният доказателствен анализ относно показанията на св.П. налага извод, че към същите следва да се подхожда с известна критичност, предвид обстоятелството, че изхождат от лице, неминуемо проявяващо субективното си отношения към инкриминираните събития, доколкото самата тя има ролята на посредствен извършител.

Съгласно показанията на св.М.Ш., същата през м.април 2012г. видяла обява за продажба на етаж от къща в кв.“Ч.“ и тъй като със семейството й – майка и б., имали намерение да се преместят от гр.С. в гр.В., то те се обадили на обявата, като се свързали с жена, която предложила да се срещнат, за да обсъдят условията по продажбата. Няколко дни преди продажбата св.Ш. се срещнала със св.Е.П., която се представила за собственик на предлагания имот, който се намирал на ул.“Н.В.“, № 55, в гр.В., кв.“Ч.“. Св.П. показала на св.Ш. имота – втори етаж от двуетажна къща, представляващ кухня, преходен хол, спалня и две тераси. Св.Ш. не дала веднага отговор, дали ще закупи имота, но известно време след това се разбрали със св.П., че ще го закупи, като преговаряли за неговата цена, постигайки общо съгласие от двете страни за цена от 17 000лв. Изповядали сделката при нотариус Ю.К., който самата св.П. избрала, като сумата й била преведена по банков път. Скоро след това на св.Ш. посетила имота, където се срещнала със собственика на първия етаж – чичото на свидетелите Д., А. Д., с когото влезнала в разпра във връзка с имота, а впоследствие възникнал конфликт между нея и бившите собственици на имота – свидетелите К. и Л. Д., поради което св.Ш. се обърнала към правоохранителните и правораздавателни органи. Съдът намира показанията на св.Ш. като обективни, хронологични и съответни на наличните доказателства – свидетелски показания и нот.акт № 37/10.04.2012г., поради което кредитира същите.

         От показанията на свидетелите Ю.Б.К. и Е.П.Д. се установява, че към 2012г. първият от тях е бил Нотариус с рег.№ ** с район на действие Районен съд - В., а вторият – помощник-нотариус при нотариус К.. Свидетелите К. и Д. описват в детайли функциите на нотариуса и помощник-нотариуса при провеждането на различни по естеството си нотариални производства и съответните правни и фактически действия от тяхна страна по реда на ЗННД. И двамата свидетели К. и Д. сочат, че познават единствено подс.В. във връзка с дейността си, както и с неговата работа, тъй като той, според св.Д., работел като брокер на недвижими имоти. Свидетелските показания на К. и Д. съдът оценява като пространни и обективни, макар да отчита обстоятелството, че същите не внасят особена конкретика за подлежащите на доказване фактически положения, тъй като представляват общ свидетелски разказ за съществуващи нормативно уредени процедури. Това положение обаче съдът отчита не само като резултат от изминалото време от инкриминираните събития, но преди всичко на естеството на нотариалната дейност – касае се за ежедневни и многократни еднотипни действия от страна на длъжностните лица по нотариалната дейност, свързани изключително с значително текучество и обем на лица, документи и информационна база данни. Въпреки това, показанията на свидетелите К. и Д. синхронизират на приобщените по делото писмени доказателства, а именно приложените документи към относимите нотариални производства.

В обясненията си подс.В. заявява, че в края на м.09.2009г. с А.К. започнали да водят преговори, подс.В. да закупи неговия ½ дял от наследствената му къща, като през м.ноември 2009г. го закупил, като му платил в брой изцяло договорената сума от 21 000лв., от което А.К. останал доволен. Подс.В. твърди, че през м.януари свидетелите И.и К. Н. заедно със св.Х.К. отишли при подс.В. и му обяснили, че трябва да регистрират фирма – ЕТ „В. – И. Н.“, с която да развиват съвместна търговска дейност и желаят, за да има фирмата активи, да продадат къщата си, която се намирала в гр.В., ул.“Б.П.“, № 7. Трябвало и св.Т.Р. да се включи в сделката. Обяснили, че имат наследствена къща в с.А.К., обл.П.. Бързали и ежедневно звънели на подс.В.. Решили да упълномощят пълномощник – подс.П.П., за да „станели по-бързо нещата“. На 24.01.2012г. била изповядана сделката, като подс.В. превел по банков път парите – „21 000/22 000лв.“, на техния пълномощник – подс.П.. Впоследствие св.И.Н. обвинил подс.В., считайки, че последният го е излъгал, понеже бил купил къщата на безценица, на занижена цена, под пазарната цена и че желаел да получи още 20 000лв., в противен случай щял да се обърне към властите. Подс.В. сочи още, че познавал двамата б.я К. и Л. Д., които многократно ходели при подс.В. да му предлагат за продан имота си, но той не представлявал интерес за него. Единствено им съдействал за снабдяване с някакви документи и справки. Съдът кредитира обясненията на подс.В. единствено в частта им, касаеща покупко-продажбите на имотите на А.К., И.и К. Н. и Т.Р., упълномощаването на подс.П. от страна на пострадалите Н. и Р. и „ежедневните позвънявания“ от страна на пострадалите, тъй като за тези факти са налице обилни гласни и писмени доказателства. Съдът не приема за достоверни обясненията на подс.В. досежно твърдението, че същият е изплатил на А.К. изцяло, „на ръка“, сумата от 21 000лв., за която се били договорили, защото освен, че това твърдение не се подпкрепя от никакво доказателство по делото, но и е в разрез с кредитираните показания на св.И.А., която е категорична, че уговорката между А.К. и подс.В. е за продажбата на наследствения дял на А.К. за сумата от 15 000лв., каквато пострадалият до изповядването на сделката не получил въобще, а известно време по-късно – „около Коледните празници на 2009г.“, едва след като постр.К. и св.А. посетили дома на подс.В. и настоявали за плащане на цялата сума, то той му платил единствено 5 000лв. Твърдените от страна на подс.В. мотиви за това, че пострадалите Н. и св.К. са искали от него да закупи къщата на Н., за да развиват бизнес, не се подкрепя от доказателствата по делото – кредитираните свидетелски показания на И.и К. Н. и Х.К., още повече, че напълно лишено от логика би било обстоятелството пострадалите Н. да искат да продадат имота в гр.В., в който живее цялото им семейство – детето и св.Р., вместо да продадат „наследствената къща в с.А.К., обл.П.“, за наличието на която обяснява подс.В.. Прочее, твърдението за наличие на къщата в с.А.К., не само не се подкрепя от показанията на пострадалите Н. и Р., но и е алогично, понеже, ако съществуваше такъв имот, то св.К. щеше да отведе пострадалите Н. и Р. в него и нямаше да се стигне до няколко дневното им митарстване по различни квартири в гр.П., с.В. и гр.В.. Относно обстоятелството за упълномощаването на подс.П. от страна на пострадалите Н. и Р. и обяснението на подс.В., че това се налагало за да станат „по-бързо нещата“, напълно неясно остава по какъв начин наличието на пълномощник ще ускори процеса на прехвърляне на собствеността и предоставянето на парите от подс.В. към пострадалите, както и непонятно остава обстоятелството защо е било нужно продажната цена да се превежда от страна на подс.В. спрямо подс.П., вместо това да стане директно към пострадалите, за което няма никакво законово ограничение. В противоречие с писмените доказателства по делото – нот.акт № 10/24.01.2012г. и вносни бележки от УниКредит Булбанк от 23, 25 и 26 януари 2012г., са обясненията на подс.В., че е превел сумата от 21 000/22 000лв., като продажна цена за имота на Н. и Р., тъй като от посочените писмени доказателства се установява, че се касае за обща сума от 18 000лв. В противоречие с показанията на свидетелите К. и Л. Д., Н.Т. и С.М. са твърденията на подс.В., че имотът на Д. не представлявал интерес за него, понеже и четиримата посочени свидетели са категорични в противното, а именно, че подс.В. настойчиво е искал да закупи имотът на св.Л.Д., за което многократно е ходел в с.Д., за да се среща с него и да го уговаря да му го продаде. Нещо повече, св.Л.Д. свидетелства, че дори са били в имота за оглед с подс.В.. Относно така описаните противоречия в обясненията на подс.В., съдът намира същите за проява на защитната му позиция, в т.ч. и твърдението му, че постр.И.Н. го е „изнудвал“ за пари, поради което и не ги кредитира в коментираните им части.

Според обясненията на подс.П., в началото на 2012г. той имал договорки със св.И.Н., подс.П. да стане пълномощник на св.И.Н., понеже последният се бил разбрал с подс.В., св.Н. да продаде на подс.В. къщата, в която живее, тъй като св.Н. и св.К. искали да развиват някакъв бизнес. Така св.И.Н. упълномощил подс.П., като заявил, че има пълномощно от жена си и б. й /свидетелите К.Н. и Т.Р./. Подс.П. сочи, че като пълномощник, присъствал на договорките между св.И.Н. и подс.В., като е категоричен, че не е ставало въпрос за заем на пари, а за продажба на имота. Пред нотариуса за изготвяне и заверка на пълномощните се явили подс.П. и свидетелите Н. и Р., като последните не били в заблуда относно естеството на подписаните от тях документи, понеже нотариусът им ги прочел, като ги подписали „с ясното съзнание, че продават къщата“. За продажбата на имота подс.В. превел по банков път парите на подс.П.. Съдът отчасти кредитира обясненията на подс.П., като не се доверява на тази част от тях, в която същият обяснява за евентуалните мотиви на св.И. Н. за продажбата на имота, а именно за намерението на последния заедно със св.К. да развиват бизнес, както и че при договорките между св.Н. и подс.В. не се е обсъждал паричен заем, а единствено продажбата на къщата, като за тези обстоятелства, както и по-горе при обсъждането на обясненията на подс.В. се посочи, липсват доказателства. Напротив, същите се опровергават от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Н., Р. и К.. Дори свидетелите Н. и К. сочат, че е трябвало да запазят в тайна договорките си с подс.В., да не разпространяват, че са се виждали с него, че ги е посещавал, и най-вече, че не се касае за продажба на имота. Св.Н. е категоричен, че едно от условието, да получат сумата от паричния заем от подс.В., е било изобщо да не се споменава никъде, че се става въпрос за заем, в т.ч. и пред нотариуса, поради което св.Н. не разкрил нищо на нотариуса, когато била извършвана заверката на издадените пълномощни. Допълнително, съдът намира обясненията на подс.П. за твърде лаконични, схематични и лишени от обстоятелственост, което счита, че е резултат от защитната линия на процесуално поведение на подс.П. да не разкрива детайли относно фактите и обстоятелствата по обвинението.

Видно от обясненията на подс.В., той се познавал с б.ята К. и Л. Д. от деца, тъй като били от един квартал в гр.В., дори били съпроцесници в съдебни дела. Знаел, че те притежават наследствен имот в кв.Ч. – етаж от къща, като първоначално св.Л.Д. искал да продаде своята ½ ид.ч. от този имот, а подс.В. му помагал да намерят хора, които да се занимават с продажба на имоти, за да го продадат, но не успели. От тогава в него останал нотариален акт за имота. Впоследствие св.Л.Д. се преместил да живее в с.Д., а б. му – св.К.Д., който междувременно живеел в И., се върнал в гр.В. и подновил контактите си с подс.В.. Св.К.Д. решил да замине отново за И., дори предложил на подс.В. да заминат заедно, за да работят, но и двамата нямали средства за това начинание. За целта св.К.Д. решил и предложил на подс.В. да продадат дела на св.К.Д. от наследствения му имот и с парите от продажбата двамата да се устроят в И., а подс.В. щял да му върне неговата част от разходите след като започне работа там. Подс.В. разбрал впоследствие от св.К.Д., че последният „е продал“ наследствения си дял от имота на подс.П.П.. Подс.В. обаче отказал да замине в И. и св.К.Д. заминал сам. Знаейки, че св.Л.Д., все още е собственик на останалата част от съсобствения им имот, подс.В. поискал от него да го продадат, но св.Л.Д. отказал да продава имота си, тъй като вече не искал. Подс.В. разбрал, че личната карта на св.Л.Д. се намирала в едно заведение в с.Д., където св.Л.Д. я е бил „заложил“ заради неплатена сметка, поради което подс.В. отишъл в заведението и „откупил“ личната карта на св.Л.Д., без впоследствие да му каже за това. Около един-два месеца по-късно подс.В. решил „да направи пълномощно от името на Л.Д., с което да упълномощи себе си да се разпорежда с имота“. Така с личната карта на св.Л.Д. и нотариалния акт за имота му отишъл в нотариална кантора в гр.В. „при нотариус – жена“, от която поискал да завери пълномощното. „Нотариусът“ се запознал с документите – личната карта на св.Л.Д., нотариалния акт и пълномощното, накарал подс.В. да подпише няколко документа – декларации, и заверил пълномощното, с което фактически подс.В. от името на Л.П.Д. упълномощил П.В.В. за разпореждане с имота. Тоест подс.В. „упълномощил“ сам себе си. След около седмица-две подс.В. отишъл при подс.П., знаейки, че последният „е купил“ от св.К.Д. неговата идеална част от имота, и казал на подс.П., че св.Л.Д. го е „упълномощил“ да се разпорежда с имота му. Подс.В. е категоричен, че не е казвал на подсъдимите В. и П. как се е сдобил с пълномощното, твърдейки, че за тях фактът на упълномощаването не бил смущаващ, тъй като им били известни близките отношения между подс.В. и св.Л.Д.. Около месец по-късно на подс.В. му се обадила по телефона жена, която се представила за Е.П., която проявявала интерес към имота. Той не се поинтересувал откъде П. има телефонния му номер. Обяснила му, че тя е собственик на другата ½ ид.част от същия имот, който закупила от подс.П.П., и се интересувала за колко пари подс.В. иска да продаде другия дял от имота. Договорили се за цена от 4 500лв., която подс.В. получил в брой при изповядването на сделката при нотариус К.. Документите, необходими за сделката, били подготвени от св.П.. Подс.В. твърди, че св.К.Д. му дал 80лв. или 100лв. от сумата, която бил получил от „продажбата“ на имота си на подс.П.. Подс.В. е категоричен, че подс.В. не е участвал в преговорите му с П., нито в разговорите между подс.В. и св.Л.Д. в този период. Сочи още, че двамата със св.Л.Д. са ходели при подс.В. да му предлагат за продажба частта от имота на св.Л.Д., но подс.В. не искал да я вземе. Съдът кредитира обясненията на подс.В. единствено досежно обстоятелствата, касаещи познанството и отношенията му с б.ята Д., за първоначалните опити на св.Л.Д. да продаде имота си, за придобИ.ето на имота на св.К.Д. от св.П., при което връзка имал и подс.П., за обстоятелствата, при които подс.В. се е сдобил с личната карта на св.Л.Д. и нотариалния акт на имота му, за обстоятелствата, при които се е снабдил с нотариално завереното пълномощно, на което му е бил придаден вид, че изхожда от Л.П.Д., както и за продажбата на имота на св.Л.Д. от страна на подс.В. на св.П., в т.ч. и фактът, че самата св.П. е подготвила документите за сделката. За тези обстоятелства по делото е налице богат наБ. от доказателства, които подкрепят твърденията на подс.В. в описаната насока, а именно: кредитираните показания на свидетелите К. и Л. Д., О.Ш., И.М.-Г. и писмени доказателства – документи от нотариално производство № 449 от Общия регистър на нот.К.. Несъстоятелни се явяват твърденията на подс.В. за липса на каквато и да е съпричастност към инкриминираните събития и активност в тях от страна на подс.В., за желание на св.К.Д. да продава имота си, тъй като по отношение на тези обстоятелства на обясненията на подс.В. противостоят възприетите за достоверни показания на свидетелите К. и Л. Д., Н.Т. и С.М.. Така, подс.В. твърди, че при „продажбата“ на имота си св.К.Д. му бил дал 80лв. или 100лв., но без да сочи повече подробности за това – какво е наложило да му даде сочената сума, кога и как е станало, за сметка на подробните показания на св.К.Д., който ясно свидетелства, че след като подс.В. му е превел сумата от 600лв., която са уговорили като заем, то подс.В. и подс.П. са накарали св.К.Д. да даде сумата от 100лв. на подс.В. „за благодарност“, че последният му е помогнал за заема. Подходът и на подс.В. при депозиране на обясненията е аналогичен на този при подсъдимите В. и П. – относително кратко изложение, повърхностно, без задълбочаване по фактите и обстоятелствата и с отявлен стремеж за предпазване на останалите двама подсъдими В. и П., поради близките им отношения, от риска да бъдат въвлечени в инкриминираната дейност на подс.В., за която той принципно признава вина, с уточнението, че се касае за самостоятелна негова деятелност.                         

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени в настоящето производство по реда на чл. 283 НПК – документи по нотариални производства: нотариални актове, пълномощни, разписки, декларации, заявления, молби, вносни бележки, платежни нареждания, приходни квитанции, нот.справки, писма, скици, разпечатки, справки, протоколи за разпознаване, както и заключенията на изготвените и приети съдебни експертизи, тъй като всички те са обективни, взаимосвързани и в корелация с гласните доказателства по делото, както и с веществените такива, които съдът също възприе като относими към предмета на делото

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

         При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянията си подсъдимите Д.Г.В., П.Г.П. и П.В.В. са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпления, предвидени и наказуеми, както следва:

I. Подс.Д.Г.В.:

- престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че от началото на 2009 г. до 02.11.2009 г. в гр. В., с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у А.Б.К. заблуждение, че, ако К. му прехвърли собствеността върху собствената му 1/2 ид. ч. от недвижими имоти, находящи се в гр. В., ***, представляващи УПИ № III-1027, отреден за индивидуално застрояване в кв. 255 по регулационни план на В., с площ 753 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж и един жилищен етаж, със застроена площ 87.00 кв. м., и построената в имота едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 23 кв.м. и едноетажна масивна селскостопанска сграда с площ 33.00 кв. м., той ще му плати уговорената сума по покупко-продажбата, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв.; и

- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че в периода от началото на м. януари до 10.04.2012г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление: извършил три отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като извършител и като помагач с П.Г.П. и П.В.В., и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за П. и В. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, а именно:

1. от 14.01.2012 г. до 26.01.2012 г. в гр. В., като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с П.Г.П. като помагач /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, открИ.е на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, с цел да набави за себе си и за П.Г.П. имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н., К.Х.Н. и Т.Х.Р. заблуждение: че ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. В. /поземлен имот с планоснимачен № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В. с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли об.но след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012 г. до 18.01.2012 г. в гр. В., в съучастие с П. Г.П., двамата като съизвършители по см. на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за П.Г.П. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. заблуждение: че заедно с подс. П. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П.Г.П. за разпореждане със собствения на Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./;

3. от началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. В., като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, в съучастие с П.В.В. като извършител, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за П.В.В. имотна облага, при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у М.Г.Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м., придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л.П.Д., представляван по сделката от П. В. В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л.П.Д./ и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8 500 лв. /представляваща 1/2 от платената но сделката цена/, като причинената вреда е на обща стойност 45 100 лева и е в големи размери.

         II. Подс.П.Г.П.:

- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, за това, че в периода от началото на м. януари 2012г. до 26.01.2012г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление: извършил две отделни деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, и в съучастие като извършител и като помагач с Д.Г.В., с цел да набави за себе си и за него имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица, като им е причинил имотна вреда, а именно:

1. от 14.01.2012г. до 26.01.2012г. в гр. В., като помагач по см. на чл. 20, ал. 4 НК /чрез прехвърляне на имота на подс. В., като пълномощник, открИ.е на сметка, в която са преведени парите и теглене на тези пари на три пъти на точно определени дати, съставяне на три разписки, че е предал парите на упълномощителите/, в съучастие с Д.Г.В., като извършител, с цел да набави за себе си и за Д.Г.В. имотна облага, е възбудил и поддържал у И.П.Н., К.Х.Н. и Т.Х.Р. заблуждение: че Д.В. ще им отпусне заем в размер на 5000 лв. при условие като гаранция те да му прехвърлят собствеността на техния съсобствен недвижим имот в гр. В. /поземлен имот с планоснимачен № 539 от кадастрален район 504, и пълен номер 5040539, от кв. 309 по кадастралния план на В. с площ 147 кв. м., ведно с построената в имота сграда, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м./, собствеността върху който той ще им прехвърли об.но след като му изплатят заема с лихвите, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на тримата имотна вреда в размер на общо 23 700 лв., представляваща стойността на процесния имот;

2. от началото м. януари 2012г. до 18.01.2012г. в гр. В., в съучастие с Д. Г.В., двамата като съизвършители по см. на чл. 20, ал. 2 НК, с цел да набави за себе си и за Д. Г.В. имотна облага, е възбудил и поддържал у К.П.Д. заблуждение: че двамата с подс. В. ще му дадат 500 лв. в заем при условие като гаранция за връщане на заема да подпише пълномощно с упълномощен П.Г.П. за разпореждане със собствения на Д. недвижим имот /1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012 г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IX-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м./, което пълномощно ще му бъде върнато след като изплати заема с уговорени лихви, без поначало да е имал намерение да се задължи по договореността, и с това е причинил на К.Д. имотна вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот /1/2 ид. ч./, като причинената вреда е на обща стойност 36 600 лева и е в големи размери.

III.Подс.П.В.В.:

-                     престъпление по чл. 211, предл. II вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б „б” от НК, за това, че oт началото на м. март 2012 г. до 10.04.2012 г. в гр. В., като извършител по см. на чл. 20, ал. 2 НК, в съучастие с Д.Г.В. като помагач /чрез набавяне на документи и осигуряване на купувач/, и в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., с цел да набави за себе си и за Д. Г.В. имотна облага, при уговаряне и сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, е възбудил и поддържал у М.Г.Ш. заблуждение: че П. е собственик и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 108 кв. м., съгласно документи за собственост, и със застроена площ 110 кв. м., съгласно скица № 18/11.01.2012г., от двуетажна полумасивна жилищна сграда, ведно със съответните ид. ч. на сградата по чл. 38 ЗС, и ведно с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата – УПИ IХ-5361 в кв. 351 по регулационен план на В. с площ 395 кв. м., /придобита от П. чрез покупко-продажба на недвижим имот с продавач Л.П.Д., представляван по сделката от П. В. В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л.П.Д./, и с това е причинил на М. Ш. имотна вреда в размер на 8500лв. /представляваща 1/2 от платената по сделката цена/, като деянието е извършено в условията на опА. рецидив.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЯНИЕТО НА ПОДС.В. С ПОСТРАДАЛ А.К.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с действията си подс.Д.Г.В. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, тъй като в инкриминирания период в гр.В. е възбудил и поддържал заблуждание у А.Б.К., че ако последният му продаде притежаваната ½ ид.част от съсобствения му наследствен имот, то подс.В. ще му заплати 15 000лв. Измамливите действия на подс.В. се обективирали, чрез направени уговорки, дадените обещания и последвалата покупко-продажба на имота, а също и чрез липсата на каквито и да било действия от страна на подс.В. за изпълнение на задълженията му по тази сделка, а именно заплащането на договорената цена. От кредитираните свидетелски показания на И.А. и Т.К. безсъмнено се установява активните и продължителни във времето действия на подс.В. спрямо пострадалия К. – честите срещи между двамата, осъществявани все по инициатива на подс.В., при които основната тема за разговор между тях е била продажбата на имота от страна на А.К. към подс.В.. Преди сключване на сделката подс.В. многократно е посещавал дома на пострадалия, водел го по заведения, черпел го, въпреки че са нямали допирни точки било като възраст, интереси, социален статус. На подс.В. му е било известно, че пострадалият К. е в тежко материално положение и е съзнавал, че може с лекота да го манипулира, поради което е използвал това положение, за да убеди пострадалият да му прехвърли частта от съсобствения му имот. В случая не се касае за неизпълнение на договор, тоест не е налице „гражданскоправна измама“, тъй като подс.В. изначално не е имал намерение да изпълни задължението си като купувач, а именно да заплати договорената цена, което не е сторил не само през твърде продължителния инкриминиран период, нито в деня на изповядване на сделката, нито след този момент. Обичайните, превърнали се почти в ежедневие, срещи между подс.В. и пострадалия внезапно секнали след изповядването на сделката и подс.В. бил неоткриваем. Пострадалият К. многократно го търсел, за да си получи парите, дори заедно със св.А. посетил дома му, но безрезултатно. В крайна сметка именно заради непрестанните усилия на пострадалия да получи парите си, подс.В. склонил и му платил само 5 000лв. Всъщност този факт – плащането на 5 000лв. впоследствие, е доказателство, че продажната цена не е била платена от подс.В. в нито един по-ранен момент, в т.ч. и така както е описано в нотариалния акт – изцяло и преди изповядване на сделката, още повече, че би се стигнало до плащане в по-голям от уговорения размер. Все в тази насока, че поначало подс.В. е действал с имамлива цел, се установява и от обстоятелството, че когато през лятото на 2009г. св.Т.К. е видял в двора на пострадалия подс.В. и го е попитал за причината за честите му посещения и срещи с А.К., то подс.В. е излъгал, заявявайки, че уговарят сделка със земеделски земи на А.К., което не отговаряло на истината, тъй като такъв въпрос не е бил обсъждан, а св.Т.К. го предупредил, че тези земи не могат да са предмет на сделка, тъй като същите все още не били поделени между наследниците. Св.Т.К. предупредил още подс.В., да не се занимава и с къщата на б.овчедите му – А. и Д. К., тъй като същата като наследствена не е била подЕ.помежду им. При този разговор подс.В. нито за момент не е потвърдил действителни си намерения – да закупи частта от имота на А.К., напротив излъгал е св.Т.К. за действителните уговорки с пострадалия, което е допълнително доказателство за изначално измамливото му намерение, за което безспорно доказателство е и обстоятелството, че през цялото време подс.В. се е опитвал да запази в тайна отношенията си с А.К. и уговорките помежду им. Съзнавайки, че при съсобствен имот е необходимо идеалната част да бъде предложена за продажба на другия съсобственик, подс.В. е накарал пострадалият К. да се подпише на празен лист, което последният сторил, но признал за него на св.А. едва след изповядването на сделката. Върху този лист е отпечатана Декларация по чл. 33, ал.1 ЗС от А.Б.К.. Така уговарянето на сделката не е станало известно на св.Д.К., на който всъщност като съсобственик не е била представена възможността за изкупуване на ид.ч. от имота. Възможността за изкупуване на ид.ч. от имота на цена приблизителна или равна на данъчната оценка на имота би мотивирало евентуално св.Д.К. да изкупи дела на б. си и би лишило подс.В. от имотната облага, която е планувал да придобие, осъществявайки измамата. Деянието, извършено от подс.В., е осъществено с акта на имуществено разпореждане от страна на А.К. в негова полза на 02.11.2009г., когато сделката е изповядана пред нотариус Ю.К.. Според обвинението подс.В. е причинил на пострадалия К. имуществена вреда в размер на 10 000лв., представляващи остатъка от уговорената между двамата цена от 15 000лв. От доказателствата по делото – заключение на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие СИЕ, обаче се установява, че общата прогнозна стойност на процесния имот към инкриминирания момент – ½ ид.ч., собственост на пострадалия К., е 27 545.00лв., в който смисъл и настъпилата за последния вреда е 22545.00 лв. Доколкото, обаче в процесуален аспект няма изменение на обвинението, още повече, че настоящото производство е трето по ред първоинстанционно такова, като при предходните разглеждания на делото съдебните актове са били отменени единствено по жалби на подсъдимите, т.е. без протест от страна на държавното обвинение, то и вменяването на факти и обстоятелства, утежняващи правното положение на подс.В., е недопустимо, поради което за съда като обективен факт относно имуществената вреда на пострадалия К. се приема в размера на 10 000лв.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от подс.В. при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал  общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подс.В. е съзнавал противоправността на деянието си, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени и доказателства. Това е така, тъй като, след като първоначално убедил пострадалия А.К., че ще закупи имота му на цена от 15 000лв., без изначално да е имал такова намерение, съзнателно и упорито е продължил във времето да поддържа създадената вече у него заблуда до момента на изповядване на сделката, тоест до датата на имущественото разпореждане от страна на А.К., съзнавайки, че с това разпореждане за пострадалия ще настъпи имотната вреда.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЯНИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ В. И П. С ПОСТРАДАЛИ И.И К. Н. И Т.Р.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимите Д.В. и П.П. са осъществили съставомерните признаци на престъплението „квалифицирана измама“ по смисъла на чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК - за подс.В., и ал.4 от НК за подс.П., тъй като в инкриминирания период в гр.В. подс.В. е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите И.и К. Н. и Т.Р., че ще им отпусне заем от 5 000лв., за който заем като гаранция за връщането му пострадалите Н. и Р. трябвало да му прехвърлят собствеността на съсобствения им имот, както и че след връщането на заема подс.В. об.но ще им прехвърли собствеността на имота, като в цялостната си дейност подс.В. е бил подпомаган с активни действия от страна на подс.П. още първоначално. От съвкупния доказателствен анализ се установява срещата на пострадалия И.Н. пред дома му в автомобила на подс.В., на която освен св.К. е присъствал и подс.П., условията, които подс.В. е поставил на св.Н. и които са били приети от него, съпругата му и б. й, а именно да прехвърлят имота си на подс.В. в замяна на паричния заем и об.ната сделка при връщането му. В изпълнение на намерението си подс.В. настоял пострадалите да му предоставят нотариалните актове за целия имот, а не само за единия етаж, както първоначално била идеята на пострадалите. Подс.В. бил категоричен, че за да им отпусне заема, пострадалите К.Н. и Т.Р. било нужно да упълномощят св.И.Н. да ги представлява при разпоредителни действия с имота им. В изпълнение на намисленото подс.П. на 19.01.2012г. заедно със св.К. отвели Н. и Р. в нотариалната кантора на нот.К., където б.ът и с. – Т.Р. и К.Н., упълномощили св.И. Н., както подс.В. им указал по-рано. Напълно необяснимо, вместо да изчерпат формалните нотариални действия след упълномощаването, подсъдимите В. и П. поискали от св.И. Н. да се върне в нотариалната кантора, като му обяснили, че „останали още някои документи за подпис“, без конкретно да посочат, действителната причина, а именно подписването на поредното пълномощно, но вече от името на св.И. Н. спрямо подс.П., с което пострадалият Н. упълномощавал последния както от негово име, така и от името на неговите упълномощители – съпругата му и б. й, да се разпорежда с имота им. Всички тези действия на подсъдимите В. и П. били продиктувани от желанието да поддържат заблуждението на пострадалите, че след тях подс.В. ще им даде заема. В подкрепа на свидетелските показания на Н., Р. и К. са и писмените доказателства по делото – трите броя пълномощни, нотариалният акт, обективиращ прехвърлителната сделка между подсъдимите П. /като пълномощник на Н. и Р. - продавачи/ и В. - купувач, и справката от УниКредит Булбанк, филиал В., от които се установяват действията на подс.П. като помагач в извършването на измамата от страна на подс.В.. Така подс.П. е извършил поредица от фактически и правни действия, с които е подпомогнал извършеното от подс.В. деяние – използвал е създадените пълномощни от пострадалите, въз основа на които се е разпоредил с имота им, открил е банкова сметка, ***рични суми на обща стойност 17 940 лв., преведени му на същите дати от подс.В.. в общ размер от 18 000лв.   

От събраните по делото доказателства се установява и че тримата пострадали са подписали всички необходими документи с погрешно създадено убеждение, че това е необходимо, за да им бъде предоставен желания от тях заем, защото така им обещал подс. В.. Установи се от показанията на свидетелите Н., Р. и К., че тримата пострадали са вярвали, че е необходимо да подпишат тези документи, за да получат така необходимия им заем, като са били убедени, че имотът всъщност си остава техен, което, разбира се, не отговаряло на действителните намерения на подсъдимите В. и П.. Те не само не са имали намерение да не се даде заем на пострадалите, но са имали за цел да се разпоредят с имота, като така набавят за себе си имотна облага. Липсата на намерение за задължаване по постигната договореност следва от действията им по време на договарянето и оформянето на документите, които доказват истинските им намерения. Двамата подсъдими В. и П., са преценили, че поради силно влошеното си материално положение и манталитета си тримата пострадали Н., Н. и Р. са лесно манипулируеми. Потвърждение на това, че пострадалите са лековерни и доверчиви хора се открива във всичките им действия - подписване на документи, без да се запознават със съдържанието им, в това число и на прегънати листове, без да знаят под какво съдържание полагат подписа си. Доказателство за доверието, което са имали в подсъдимите В. е пък обстоятелството, че същите са се съгласили да напуснат жилището си, за да се укриват от мнимите съдебни изпълнители, пребивавайки по различни хотели и квартири, и то с малолетното им по онова време дете, само защото така им било казано. Доказателство за това, че същите в действителност в своите действия са били водени от субективната увереност, че казаното им от подс.В. е истина, са не само действията им, описани по-горе, но и посоченото от св.Т. в нейните показания за страха, който пострадалите изпитвали да не бъдат открити, та дори, когато същата поискала да ги регистрира, те отказали с молбата да не го прави, понеже някой ги преследвал. Последното от своя страна е доказателство за възбудената и очевидно добре поддържаната заблуда, граничеща със страх. Индиция, че този страх е бил реален е обстоятелтвото, че същите са нощували по квартири като бездомници, въпреки, че имали дом и са се укривали като престъпници, въпреки че не са сторили нищо нередно. Още първата вечер при първоначалната си среща със св.Н. подс.В. го предупредил да не казва на никого за какво са се договорили, като запази в пълна тайна обстоятелството, че се познават и имат отношения, което св.Н. изпълнил, дори и пред нотариуса, въпреки породилото се в него притеснение, чувайки, че се говори за продажбата на имота им. Показателно за намеренията на двамата подсъдими пък е самото упълномощаване и преупълномощаване от страна на пострадалите спрямо подс.П., което е извършено в един и същ ден – 19.01.2012г., в рамките на около час време. Така, ако пострадалите, са имали желанието да бъдат представлявани от подс.П. по една разпоредителна сделка, упълномощаването на св.Н. е било излишно. А, ако въобще са имали желание за разпоредителна сделка, то това прави излишно преупълномощаването на подс. П., тази сделка е можело да се реализира и от вече упълномощения да се разпорежда с имота - св.Н.. Всъщност разпоредителната сделка не е имало никаква практическа и формална пречка да се извърши от тримата пострадали едновременно в един и същи ден, без да е необходимо упълномощаването и преупълномощаването, на когото и да било. За това, че извършената разпоредителна сделка е част от измамата говори и фактът, че не е платена цената по нея. Това сочи и на користната цел за осъществяване на деянието. Вместо плащане на цената на пострадалите са били представени за подпис по една разписка на всеки от тях, които в действителност са прегънати и захванати с кламер по начина, по който те и св.К. описват. Имотната вреда за пострадалите е настъпила в момента, в който те са подписали разписките, че са получили „продажната цена на имота съгласно договор за покупко-продажба, подписан на 24.01.2012 г.” от „пълномощника си” подс.П. - 26.01.2012 г. Последвалите действия на подсъдими В. и П. потвърждават действителните им измамливи намерения. Подс.В. се е постарал с измислени доводи - посещение от мними съдебни изпълнители, да отстрани от имота тримата пострадали, точно по времето, в което се е свързал със св.К. и е договарял продажбата на имота с нея, за да може същата да го огледа. Отново като доказателство за измамливите действия на подс.В. са показанията на св.К., която свидетелства, че от него разбрала за уговорката му със свиделите Н. и Р., като бивши собственици на имота, да останат в него само до пролетта, след което щели да се изнесат в техен имот в пазарджишко село, което не отговаряло на действителността, тъй като пострадалите нямали друг имот, където и да било.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА двамата подсъдими В. и П. са действали умишлено, при форма на вина – пряк умисъл. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпване на общественоопасните последици от извършеното и е целял настъпването точно на този резултат. Наред с това двамата са били наясно, че поведението им представлява задружна дейност, а именно съучастие, при което в този конкретен случай подс.В. действа като извършител, а подс.П. - като помагач, улеснявайки изпълнението на измамата, осъществявана от подс.В.. Така подсъдимите В. и П. са действали в условията на общност на умисъла, като всеки от тях е имал съзнание за своя и на другия принос в общия престъпен резултат. Деянието е извършено с користна цел: двамата подсъдими са целели да набавят за себе си имотна облага и да причинят вреда на пострадалите. Подс.В. е осъзнавал, че с действията си и с помощта на подс.П. създават, а в последствие поддържат вече създадените погрешни предстви у свидетелите Н. и Р., въпреки това пряко са целели и желали именно постигането на този престъпен резултат, осъзнавайки, че в резултат на деянието си, същите причиняват имотна вреда на тримата пострадали.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЯНИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ В. И П. С ПОСТРАДАЛ К.Д.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с действията си подсъдимите В. и П. са реализирали обективните признаци от състава на престъплението „измама“ и по отношение на пострадалия К.П.Д., тъй като в интриминирания период в гр.В. са възбудили и поддържали у него заблуждение, че ще му дадат заем от 500лв., а като гаранция за връщането на заема от страна на пострадалия К.Д. е необходимо, той да упълномощи подс.П. да се разпорежда с имота на пострадалия К.Д., както и че след връщане на заема, ведно с лихвите, ще му върнат пълномощното. Безспорно се установява от доказателствата по делото – изводимо от кредитираните показания на свидетелите К. и Л. Д., че пострадалият К.Д. имал нужда от известна сума пари, която да му послужи за пътуване до И., каквато сума подсъдимите В. и  П. му обещали да му отпуснат в заем, като парите щели да вземат от роднина на подс.П.,***. Подсъдимите В. и П. заявили на св.К.Д., че ще му отпуснат исканата от него сума от 500лв., която пострадалият Д. трябвало да върне заедно с лихва от 20 лв./месечно, но поискали, за да са сигурни, че св.К.Д. ще им върне заема, той да подпише пълномощно, с което да даде права на подс.П. да се разпорежда с притежаваната от св.К.Д. ½ идеална част от съсобствения с б. му – св.Л.Д.,***. Обяснили му, че след като им върне парите, те ще му върнат пълномощното. В изпълнение на намисленото подсъдимите В., П., придружавани от подс.В., завели св.К.Д. в нотариалната кантора на нот.К., където пострадалията Д. издал пълномощното за подс.П., едва след което тримата подсъдими и постр.Д. пристигнали в гр.П., където по твърденията на подсъдимите В. и П. работел чичото на подс.П., от когото щели да вземат парите. Всъщност пострадалият Д. не видял въпросния „чичо“, тъй като останал в колата, докато останалите подсъдими посетили близкия автосалон, но видял, че при връщането им подс.В. носел пари в ръката си. Вместо веднага да предадат на постр.Д. исканата от него сума, за което не са съществували обективни пречки, подс.В. му заявил, че той трябва да открие банкова сметка, ***.П. да му я преведе по нея и затова го закарали до банков клон, където св.К.Д. изпълнил указанията и открил сметката. Вместо исканите от св.К.Д. 500лв. подс.В. му заявил, че му дават в заем 600лв., от които 100лв. св.К.Д. трябвало да даде на подс.В. за благодарност за съдействието, което последният му оказал, за да намери хора, които да му отпуснат заем. Всъщност още в първоначалния момент, когато подсъдимите В. и П. са се договаряли с пострадалия К.Д. да му отпуснат искания от него паричен заем, същите не са имали никакво намерение отношенията им с него да останат само на плоскостта на заемната сделка, а намерението им изначално е било да измамят пострадалия К.Д., като се разпоредат с имота му, възползвайки се от обстоятелството, че същият бързал да замине за И., спешно му трябвали парите за това, поради което бил готов да се съгласи с лекота на поставените му условия и не се задълбочавал при уреждането на формалностите при нотариуса. От своя страна постр.Д. нямал притеснения, че може да загуби имота си, тъй като бил наясно, че без съгласието на б. му – св.Л.Д., който притежавал другата идеална част от съсобствения им имот, неговата част не може да бъде продадена. Това обстоятелство обаче било известно на подсъдимите В. и П., поради което в случая с постр.К.Д., за разлика от измамите при А.К. и Н. и Р., където имотите били отчуждени посредством покупко-продажба, то в този случай подсъдимите избрали друг подход – замяна на недвижим имот. Разпореждането с имота на св.К.Д. било осъществено от пълномощника на последния – подс.П., чрез договор за замяна на недвижим имот, при която сделка се заобикаля изискването на чл.33, ал.1 от ЗС, който текст касае само продажбата, но не и замяната на части от съсобствени недвижими имоти. Тоест при замяната, при която се касае за индивидуализирана в пълна степен вещ или имот, както е в случая, не се изисква съгласие, защото тази вещ не е заместима. Очевидната нееквивалентност на престациите по договора за замяна /замяна на ½ ид.част от етаж от къща и ¼ ид.ч. от двора за сметка на 2-3 годишен хладилник с камера и като допълнение сумата от 601лв./ е индиция за изначалното намерение на подсъдимите да измамят пострадали. Все в този порядък на разсъждения за изначално липсващото намерение на подсъдимите да изпълнят дадените на постр.К.Д. обещания и целта им да увредят материалните му интереси са комбинативните им действия – подс.В. е настоял постр.Д. да открие банкова сметка, ***.П. да му преведе парите за „заема“, защото на двамата подсъдими В. и П. им е било нужно доказателство за т.нар. „отчетна сделка“ с оглед предстоящото разпореждане с имота на св.К.Д. - замяната с доплащането, поради което и цЕ.сочено двете суми съвпадат. В тази връзка има и хронологично съвпадение – на една и съща дата – 11.01.2012г., подсъдимите закарват в нотариалната кантора, където св.К.Д. издава пълномощното на подс.П., същият ден пострадалият открива банковата сметка, по която му превеждат парите и пак на 11.01.2012г. е издадена вносната бележка от ЦКР АД Клон П.-България с № 04500В-АА-7640  за плащане на сумата от 601лв. с вносител подс.П., получател св.К.Д., която вносна бележка е посочена в нот.акт за замяна на НИ за доказателство за направено плащане от страна на св.Е.П. чрез пълномощника – подс.П.. Смущаващо е обстоятелството, че в цитираната вносна бележка, която е използвана в нотариалното производство по замяната на имота за доказателство за „доплащането“ като основание за превода е посочено „захранване на сметка“, а не, както логиката сочи – „до/плащане по договор за замяна“. Доказателство за липсата на намерение на подсъдимите да се задължат по така постигнатата със св.К.Д. договорка за отпускането на паричния заем, а единствено са се стремели към материално облагодетелстване са активните действия от страна на подсъдимите. Още в деня на подписване на пълномощното подс.П. е започнал да подготвя документи, необходими за осъществяване на разпоредителна сделка с имота, а подс.В. е осигурил купувач в лицето на св.П.. В деня на подписването на пълномощното от св.К.Д. подс.П. е подал молба за издаване на скица на имота: 034-01-16/11.01.2012 г. На следващия ден подал и молба с вх. № 37/12.01.2012  г. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота. На 18.01.2012  г. подс.П. прехвърлил имота, собственост на св.К.Д., на Е.Д.П., като сделката била изповядана пред нотариус и обективирана в нотариален акт за замяна на недвижими имот № 9, том I, рег. № 134, дело № 9 от 2012 г. Именно на датата на изповядване на сделката за замяна на процесния имот с нотариален акт от 18.01.2012  г., за св.К.Д. са настъпили неблагоприятните последици от извършване на престъплението, като му е била причинена вреда в размер на 12 900 лв., представляваща стойността на процесния имот.

Деянието е извършено от подсъдимите В. и П. в съучастие като съизвършители, тъй като и двамата са участвали в изпълнение на деянието. Двамата заедно с активните си действия са възбудили и поддържали заблуждения у пострадалия, тъй като и двамата подсъдими още първоначално са се договаряли със св.К.Д. по условията на заема, заедно са го закарали в нотариалната кантора да подпише пълномощното, заедно са го закарали в гр.П., където са го уверявали, че трябва да вземат парите, за да му ги предадат., заедно са били до банката, където, съгласно техните указания, св.К.Д. открил банкова сметка ***.

От субективна страна всеки от двамата подсъдими В. и П. са действали умишлено. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, което вършат, предвиждали са настъпване на общественоопасните последици от извършеното и са целели настъпването точно на този резултат - тоест действали са в условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. И двамата са били наясно, че действат в условията на съучастие, като и двамата са участвали във възбуждането и поддържането на заблуждението и са действали при общност на умисъла. Формата на съучастие е съизвършителство, тъй като всеки един от подсъдимите е осъществявал елементи от изпълнителното деяние и е имал съзнание за своя и на другия принос в общия престъпен резултат.

Деянието е извършено с користна цел – подсъдимите В. и П. са целели да набавят за себе си и за другия имотна облага и да причинят вреда на пострадалия св.К.Д..

Съдът прие, че причинената от страна на подс.П. вреда на пострадалите Н., Н. и Р., както и на К.Д., представляваща стойността на процесните имоти, е в големи размери - 36 600 лева (23 700+12 900), тъй като надвишава размера на 70 минимални работни заплати за страната към процесния период - 18 900 лв. /МРЗ е в размер на 270.00 лв. за периода 01.01 - 30.04.2012  г., установена с ПМС № 180/30.06.2011 г./, поради което престъплението на подс.П. изпълва по-тежко квалифицирания състав на измамата, а именно по чл.210, ал.1, т.5 от НК.

Противоправната деятелност на подс.П. покрива признаците на продължавано престъпление, тъй като извършените от него деяния, касаещи пострадалите Н. и Р., както и К.Д., осъществяват поотделно състави на престъплението „измама”, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващото се явява, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващото го.

С горното подс. П. е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК, поради което и съдът го призна за виновен за извършено престъпление в този смисъл. В тази връзка Съдът не се съгласява със становището на защитата на подс.П., че неговата деятелност не изпълва съставомерните признаци на престъплението „измама“, а е гражданско правоотношение. Разликата между „измамата“ по НК и гражданско-правните отношения, при които обичайно се открива неизпълнение на договора, е в изначалното намерение, което се установява при престъплението „измама“, у дееца да не изпълни постигнатите договорености с другата страна, което в случая се установява по безспорен и несъмнен начин от доказателствената съвкупност. При наказателно-правната измама още в самото начало на осъществяване на отношения с другата страна по договора е с цел да се постигне имуществена вреда на „съдоговорителя“, тоест пострадалия, с което дееца да постигне облагата за себе си или за другиго, какъвто е настоящия казус.  

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЯНИЕТО НА ПОДСЪДИМИТЕ В. И В. С ПОСТРАДАЛ М.Ш.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с действията си подсъдимите В. и В. са реализирали обективните признаци от състава на престъплението „измама“ и по отношение на пострадалата М.Г.Ш., тъй като в интриминирания период в гр.В., в условията на посредствено извършителство чрез Е.Д.П., са възбудили и поддържали заблуждение у М.Ш. при уговаряне и сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, че П. е собственик на този имот, който е бил придобит от П. чрез покупко-продажба от Л.П.Д., представляван по сделката от П.В.В., упълномощен с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от собственика Л.П.Д., като в цялостната си дейност подс.В. е бил подпомаган с активни действия от страна на подс.В. още първоначално. От съвкупния доказателствен анализ се установява, че подс.В., който познавал от дълги години както подсъдимите В. и П., така и свидетелите К. и Л. Д., бил наясно с желанието на св.Л.Д. да продаде своята идеална част от съсобствения им с б. му – св.К.Д.,***, дарен им от техния дядо, както и за интереса на подс.В. да го закупи, но във време, в което св.Л.Д. вече бил променил решението си и се бил отказал да продава имота си. Подс.В., използвайки нотариалния акт на имота на Д., който по стечение на обстоятелствата се намирал в подс.П. от по-ранен период, както и сдобивайки се по измамен начин с личната карта на св.Л.Д., успял да заблуди помощник-нотариус И.М.-Г., представяйки й се за Л.П.Д., като поискал същата да извърши нотариални заверки на пълномощно, което подс.В. й представил, по силата на което Л.П.Д. оправомощавал П.В.В. последният да се разпорежда с имота на Л.Д.. По аналогичен начин св.М.-Г. заверила и декларации от името на Л.П.Д. по реда на чл.264 от ДОПК и чл.25 от ЗННД. На подс.В. било известно, че половината от съсобствения на Д. имот, а именно частта на пострадалия К.Д. междувременно е била прехвърлена от подсъдимите В. и П. на св.Е.П., поради което подс.В., прехвърлил и втората идеална част от имота – собственост на св.Л.Д., отново на св.Е.П., връзката, с която била осъществена от подс.В.. Целта на подсъдимите В. и В. била, посредством Е. П. /след като същата успяла да придобие в цялост имота на двамата б.я К. и Л. Д./, подс. В., подпомаган от подс.В., да въведе и поддържа заблуждение у купувача на имота – св.М.Ш., че процесният имот на Д., който тя желае да закупи, е изцяло собственост на св.Е. П., в т.ч. и ½ ид.ч. от същия, която е била собственост на св.Л.П.Д.. В подкрепа на горното са и наличните по делото гласни, а именно свидетелските показания на К. и Л. Д., О.Ш., Н.Т., С.М., Е. П. /в кредитираната им част/, И.М.-Г., от отчасти от обясненията на подс.В., както и от писмените доказателства – Нотариален акт за собственост за етажа на св.Л.Д., Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 ЗННД от името на Л.П.Д., Декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от името на Л.П.Д. и копие от личната му карта, Пълномощно от името на Л.П.Д. от 02.03.2012 г., със заверки от 02.03.2012 г. рег. № 335 /на подписа/ и рег. № 336 /на съдържанието/, с което Л.П.Д. упълномощава П.В.В. да продаде неговите идеални части от етажа, който е съсобствен с б. му св.К.Д., Протокол за разпознаване на лица, видно от който св.М.-Г. е разпознала подс.В. като лицето, което се е представило за св.Л.Д., молба с вх.№ 301/05.03.2012 г., подписана от подс.В. от името на Л.Д., за издаване на удостоверение за данъчна оценка за имота на св.Л.Д., в т.ч. и приходна квитанция за заплащане на таксата за тази услуга, подписана отново от подс.В., както и наличната по делото декларация за получаване на документ от 09.03.2012 г., видно от която НА от покупко-продажбата на имота на Л.Д. е получен от подс.В.. От горните доказателства се установява, че с намерението да извърши измама, подс.В. се е представил за б.овчед на св.Л.Д. и така се е сдобил с неговата лична карта. Впоследствие, представяйки тази лична карта и представяйки се за Л.Д. пред помощник-нотариуса М.-Г., той е успял да се снабди с неистинско пълномощно, на което е придаден вид, че изхожда от Л.П.Д. и със съответните неистински декларации. Снабден с тези неистински документи, подс.В. е прехвърлил имота на св.П., а чрез нея и на трето лице - св.Ш.. При първоначалния телефонен разговор между двете, св.П. се представила за собственик на целия имот, възбуждайки по този начин у пострадалата Ш. невярната представа. Впоследствие двете се срещнали, като св.П. представила имота, уговорила цена и подписали договор. Всички тези действия са затвърдили вече формирана у св.Ш. невярна представа, че св.П. е собственик на целия имот и закупувайки го от нея св.Ш. ще придобие собственост върху целия имот. Това не отговаряло на истината, тъй като продажбата е извършена от лице, което няма представителна власт за разпореждане с имота - подс.В., действащ с неистинско пълномощно, поради което и сключената сделка между него и св.П. не е проявила своя вещно-прехвърлителен ефект и тъй като св.П. не е станала собственик на описания имот, тя самата не е имало как да прехвърли собствеността върху него на св.Ш.. Последното обуславя и извода, че с описаните по-горе действия на 10.04.2012  г. - в деня на изповядване на сделката и плащане на цената, за св.Ш. е настъпила имотната вреда, тъй като същата е заплатила сумата за предложения ѝ за продан имот, без да е станала собственик на същия. По описания начин подс.В. е осъществил измамата от обективна страна.

В самата измама като помагач е участвал и подс.В., тъй като, както бе изложено по-горе, той е подготвил нужните документи за осъществяване на първоначалната сделка, като е набавил удостоверението за данъчна оценка на имота и скиците, осигурил е участието на св.П., с която вече се е познавал и е поддържал контакти. С тези действия той е улеснил извършването на измамата, поради което неговото участие следва да се квалифицира като “помагач”.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА всеки от двамата подсъдими В. и В. са действали умишлено. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, което вършат, предвиждали са настъпване на общественоопасните последици от извършеното и са целели настъпването точно на този резултат - тоест действали, са в условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Същевременно и двамата са били наясно, че действат в условията на задружност, като съучастници и в условия на общност на умисъла, като всеки от тях е имал съзнание за своя и за приноса на другия в общия престъпен резултат - подс.В. като извършител в самото изпълнение на деянието, улесняван от действията на подс.В., а подс.В. като помагач, който с действията си е улеснил извършването от подс.В. деяние, като и двамата са били напълно наясно, че св.Л.Д. не е искал да продаде своята част от имота.

Деянието е извършено с користна цел, тъй като и двамата подсъдими са целели да набавят за себе си и за другия имотна облага и да причинят вреда на пострадалата Ш..

Деянието е извършено в условията на посредствено извършителство. Подс.В. е осъществил измамата чрез участието на св.П., което е било осигурено от подс.В.. Св.П. обективно е участвала в изпълнението на деянието - възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата Ш.. Същевременно, доколкото престъплението „измама“ може да бъде извършено само с пряк умисъл и доколкото от установеното по делото, не може да се направи категоричен извод за наличието на такъв у св.П., същата не може да бъде отговорна за извършените посредством нея измамни действия.  Установи се, че участието ѝ в процесната престъпна схема се дължи на активност в тази насока от страна на подс.В., но доколкото липсват категорични доказателства същата да е била запозната с намеренията и действията на подсъдимите, т.е. да е съзнавала, че сделката се извършва без знанието на собствениците на имота, участието на същата следва да се квалифицира като „средство“ за въвеждане и поддържане на заблуждението у пострадалата Ш.. Това прави подс.В. посредствен извършител на деянието, /в този смисъл Р № 160/29.02.1996  г. по н.д. № 929/95  г., II н.о/.

Деянието е извършено от подс. В. в условията на опА. рецидив, тъй като видно от приложената по делото справка съдимост, същият е извършил процесното престъпление след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението и на двете наказания е ефективно. Наказанието лишаване от свобода е изтърпяно от подс. В. на 07.03.2009 г. и към процесната дата не е изтекъл срокът по чл.30, ал.1 НК.

         Престъпната деятелност на подс.В. изпълва характеристиките на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 и ал.3 от НК, тъй като трите извършени от него деяния (касаещи пострадалите И. Н., К.Н. и Т.Р., К.Д. и М.Ш.) осъществяват поотделно състави на престъплението „измама”, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите ги.

Съдът прие, че причинената от страна на подс.В. вреда на пострадалите И. и К. Н. и Т.Р., К.Д. и М.Ш., представляваща стойността на процесните имоти, е в големи размери - 45 100 лева (23 700+12 900+8 500), тъй като надвишава размера на 70 минимални работни заплати за страната към процесния период - 18 900 лв. /МРЗ е в размер на 270.00 лв. за периода 01.01 - 30.04.2012  г., установена с ПМС № 180/30.06.2011 г./, поради което престъплението на подс.В. изпълва по-тежко квалифицирания състав на измамата, а именно по чл.210, ал.1, т.5 от НК.

Горното обосновава извода, че с опианите по-горе действия подс.В. и подс.В. за извършили състав на престъплението „измама“, квалифицирано по чл.  210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал.3, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 от НК за подс.В. и по чл. 211, предл. II вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б „б” от НК за подс.В..

ПО НАКАЗАНИЕТО

I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДС.Д.В.

1. За престъплението по чл. 209, ал. 1 НК се предивжда наказание лишаване от свобода до шест години /ред. 1993г., действаща към датата на инкриминираното деяние и явяваща се по-благоприятна за дееца, с оглед последвалия нов закон, поради което приложима е нормата на чл. 2 от НК/. Предвид установената фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението, извършено от подс.В., за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер на ДВЕ ГОДИНИ.

При индивидуализацията на размера на така определеното по вид и размер наказание, съдът отчете наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и обстоятелството, че от извършването на процесното деяние до момента е изминал значителен период от време, в който наказателноправната репресия не е била реализирана. Това обстоятелство обаче освен, че е последица от фактическата и правна сложност на разглежданата казуистика, с множество свидетели, в голямата си част съдебните заседания са отлагани по вина на различни страни в производството,  в т.ч. по вина на всеки от тримата подсъдими, но и в значителна степен е резултат от активните процесуални действия от страна на подсъдимия за шиканиране на процеса – освен непрекъснатото подаване на жалби и молби от всякакъв характер, същият се укри непосредствено преди постановяване на присъдата, беше обявен за ОДИ и издирван за немалък период от време. Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха размерът на причинената вреда, който съпоставен с тежкото социално и материално положение, в което се е намирал пострадалият по онова време, се явява значителен. Всъщност, изводимо от заключението на назначената в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав съдебно-икономическа експертиза по делото се установява, че стойността на имота на пострадалия А.К. към датата на инкриминираното деяние е 27 545лв., поради което причинената му вреда е 22 545лв. (27 545–5 000), но доколкото обвинението на подс.В. е за вреда в размер на 10 000лв., то съдът го признава за виновен по основния състав на престъплението „измама“. Въпреки че размерът на вредата, обуславя по-тежко квалифицирания състав по чл.210, ал.1, т.5 от НК и както се посочи по-горе, без изменение на обвинението съдът не може да излезе извън рамките на същото, но може да отчете обстоятелството за високия размер на вредите като отегчаващо отговорността на подс.В.. В този ред на разсъждения като утежняващо вината обстоятелство се отчита и значителния период от време, в който подс.В. е поддържал заблуждението у пострадалия, устойчивостта, с която подсъдимия го е сторил, което разкрива безапелационното му намерение да реализира престъпните си цели. Въпреки, че разглежданото престъпление има за резултат увреждането на имотното състояние на пострадалия, не следва безкритично да се подминава и обстоятелството, че самоубийствените действия на пострадалия К. са последица именно от крайно влошеното материално положение, а оттам и обзелото го отчаяние, в което същият е изпаднал най-вече заради измамливите действия на подс.В. спрямо него. Въпреки тежките последици, които са настъпили в резултат на престъпната дейност на подс.В. съдът, отдаде значение на обстоятелството, касаещо изминалия период от време, който значително препятства реализирането на целите, визирани в чл.36 от НК, предвид отдалечеността на деянието от налагането на санкция за извършването му.

 Изложеното дотук сочи, че са налице условията за определяне на наказанието на подс.В. по реда на чл.54 от НК при относителен баланс на смекчаващите и утежняващи отговорността обстоятелства, с известен превес на смекчаващите такива, поради което и при условията на чл.2 от НК му определи и наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ, тоест под законовия среден размер. Според преценката на Съда именно това наказание по вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, поради което и е справедливо.

2. За престъплението по чл.210, ал.1, т.5 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години. Съгласно чл.210, ал.2 от НК в случаите на т.4 и т.5 на чл.210, ал.1 от НК, съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Предвид установената фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението - чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и ал.3, вр.чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, извършено от подсъдимия В., за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъдат определени и наложени наказания при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, както и КОНФИСКАЦИЯ на 1/4 от имуществото му.

При индивидуализацията на размера на така определените по вид и размер наказания, съдът отчете наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отново отчете чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, както и обстоятелството, че от извършването на престъплението до момента е изминал значителен период от време, в който наказателноправната репресия не е била реализирана, с посочените по-горе условности. Като утежняващи отговорността обстоятелства Съдът отчита наличието на множество деяния, тоест касае се за продължавано престъпление, при което са реализирани три отделни деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление – измама. Съвкупната престъпна дейност е реализирана от подс.В. при еднородност на вината и през непродължителен период от време – касае се за периода от началото на м.януари 2012г. до 10.04.2012г., в който подс.В. е проявил завидна настойчивост в реализацията на престъпните си намерения и осъществяване на престъпните си цели. При две от деянията подс.В. е бил извършител на същите, а в последното – е бил в ролята на помагач, макар съвкупния доказателствен анализ да обосновава извода, че именно той е свързващото звено, организаторът и интелектуалния двигател на цялостната задружна престъпна дейност, въпреки неимоверните му усилия в голяма част от случаите да остава в сянка. От съществено значение за постигане на престъпния резултат е, че именно той е лицето, което е осигурявало купувачите на имотите, което не е било трудно, предвид обстоятелството, че е бил брокер на недвижими имоти. Все в тази посока – като отегчаващо вината обстоятелство, Съдът намира в начина на осъществяване на престъплението, който подс.В. превръща в един алгоритъм. За реализация на целите си, както и при първото престъпление, подс.В. обичайно избира жертвите си сред ниските слоеве на обществото – хора с тежко материално и социално положение, изправени пред трудни житейски изБ.и, лица със зависимости, с нисък интелектуален капацитет, които с лекота могат да бъдат въвлечени в престъпните му схеми. За превръщане на престъпния си план в реалност подс.В. дори е успял да въвлече и множество лица, които също са имали досег до измамливите му действия, макар да не са имали знание за естеството им, доколкото липсват доказателства за противното – св.Е. П., св.Н.Т., св.С.М., св.Й.М. и спътницата й, св.К. и св.Д., тоест действията му се характеризират с особена комбинативност. Не на последно място по значение е и отегчаващото отговорността обстоятелство, което се установява в особено високия вредоносен резултат от коментираното престъпление на подс.В., тъй като размерът на съвкупната вреда – 45 100лв., далеч надвишава дори размера на критерия „особено големи размери“ /37 800лв./. Анализът на смекчаващите и отежняващи вината обстоятелстват мотивират Съда да приеме, че наказанията на подс.В. следва да се определят при баланс на същите, което обосновава извод за наказание лишаване от свобода в предвидения от закона среден размер. Същевременно обаче, Съдът отчете обстоятелството, че при предходните разглеждания на делото - по НОХД № 315/2013г. на Районен съд В. и НОХД № 7751/2016г. на Районен съд П., III н.с., подс.В. е бил наказан с лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, а присъдите са били отменени при въззивния контрол единствено по жалба на подсъдимите, като не са били протестирани и обжалвана от страна на държавното и частното обвинение, поради което и предвид забраната за reformation in peius го осъди на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът, съобразявайки установения баланс на смекчаващите и отежняващи вината обстоятелства, описани по-горе, наложи и предвиденото в чл.210, ал.2 от НК кумулативно наказание конфискация на 1/4 от имуществото на подс. В., като счете, че същото би допринесло за поправянето и превъзпитаването му, доколкото неговата престъпна деятелност по същество представлява отнемане на имущество, а както по-горе се посочи в случая в размер надхвърлящ този, покриващ признака „особено големи размери“. Ето защо съдът счете, че с налагането и на кумулативното предвидено наказание в случая, наред с така определеното наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца, се явяват съответни на обществената опасност на деянието и дееца и в най-пълна степен биха допринесли за изпълнението на целите, предвидени в чл. 36 НК.

Предвид факта, че деятелността на подс.В. покрива признаците на множество престъпления и с оглед така определените наказания, съдът прецени, че са налице основанията на чл.23, ал.1 от НК, тъй като престъпленията са извършени преди за което и да било от тях да има влязла в сила присъда, поради което и наложи на подсъдимия едно общо, най-тежко измежду двете наказания, а именно „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Предвид разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК Съдът ПРИСЪЕДИНИ към така определеното и наложено едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца и наказанието КОНФИСКАЦИЯ на 1/4 от имуществото му.

На основание чл. 24 НК Съдът увеличи така определеното и наложено на подс.В. едно общо, най-тежко наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА, като постанови същият да изтърпи наказание в общ размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, преценяйки, че този размер е съответен на общия престъпен резултат.

При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложените на подсъдимия, както самостоятелно, така и съвкупно и увеличено, наказания Съдът счете, че за целите, както на личната, така и на генералната превенция същите следва да бъдат изтърпени ефективно, като съображенията за това се коренят във високата степен на обществена опасност на цялостната престъпна дейност на подс. В., а също и на високата степен на личната му опасност. Касае се за лице, проявяващо особена настойчивост в престъпните си замисли, което няма колебания да ги реализира в съучастие с различни лица и спрямо множество уязвими в социален и материален аспект лица. Престъпната му деятелност е осъществена под формата на множество обременяващи отговорността обстоятелства на плоскостта на начина и механизма на реализацията й, което съвкупно налага извода, че за превъзпитанието на извършителя най-вече, следва наложените наказания да се изтърпят реално, като не е целесъобразно приложението на чл.66 от НК. В тази връзка и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът постанови така определените и наложени на подс.В. наказания съответно в размери на две години, две години и шест месеца, респ. три години лишаване от свобода да се изтърпят при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

II. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДС.П.П.

За престъплението по чл.210, ал.1, т.5 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години. Предвид установената фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението - чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и ал.3, вр.чл.20, ал.2 и ал.4 от НК, извършено от подс.П., за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. За да определи и наложи на подсъдимия справедливо и съответстващо на деянието и дееца наказание и тук съдът отчете освен наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и високата степен на обществена опасност на престъплението, от една страна, а от друга – ниската такава на подс.П.. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, трудовата и семейна ангажираност на подс.П., както и изминалия период от време, в който наказателноправната репресия не е била реализирана. Всъщност последното посочено обстоятелство не следва да се абсолютизира, тъй като, както се посочи по-горе при изложението за подс.В., така и тук развилото се във времето наказателно производство е резултат от множество субективни и обективни фактори. От друга страна, като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха размера на причинената вреда, който значително надвишава съставомерния критерий “значителна вреда”. И тук съдът отчете, че пострадалите  Н., Н. и Р., както и К.Д., са се намирали в тежкото социално и материално положение, както и това, че подсъдимият се е възползвал от това, както и от създадените отношения на доверие с тях. Като отегчаващо обстоятелство се отчете и обстоятелството, че в процесната престъпна деятелност участват две деяния, всяко от които самостоятелно изпълва състава на престъплението “измама”. Допълнителна укоримост внася и обстоятелството, че процесното деяние допълнително е утежнило тежкото материално и социално положение, в което са се намирали пострадалите Н. и Р., както и тежките последици, които е имало то в живота им, в т.ч. и в живота на малолетното им дете. Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че извършеното от подс.П. престъпление се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност предвит отзука на същото в живота на пострадалите. От друга страна съдът счете, че самият подсъдим не се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало, от една страна, а от друга, предвид това, че друг – подс.В., е имал водеща роля в извършеното от него. Като взе предвид всичко гореизложено, съдът определи на подс.П. наказание лишаване от свобода  в размер на две години - под законовия среден размер, но и над минимума, отчитайки и посочените отегчаващи обстоятелства.

Същевременно съдът, като съобрази наличието на смекчаващи вината обстоятелства, ниската степен на обществена опасност на дееца, счете, че така наложеното на подс.П. наказание от две години лишаване от свобода в достатъчна степен съдържа в себе си поправително-превъзпитателния ефект на наказанието, поради което и не е оправдано налагането и на факултативно предвиденото в чл.210, ал.2 от НК наказание, а именно „конфискация” на имущество.

         При обсъждане на въпроса за  изпълнението на така наложеното на подс.П. наказание с оглед чистото му съдебно минало и на останалите смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът зае становище, че необходимият поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и значението на наказанието, визирани в чл.36 от НК,  биха се постигнали с успех и без ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК  изпълнението на наказанието, наложено на подс.П. се отлага с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Съдът намира, че така определения по-продължителен отлагателен срок, а именно в максимален размер, е съобразен с тежестта на съвкупната престъпна дейност и общия й престъпен резултат на подс.П. и най-вече е преценен като достатъчен, за да препятства подсъдимия от по-нататъшна противоправна деятелност, като го възпира от лекотата, с която е реализирал тази, предмет на настоящото производство.

III. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДС.П.В.

За престъплението по чл.211, предл.II, вр.чл.209, ал.1, от НК се предивжда наказание лишаване от свобода от три до десет години, като съдът може да постанови конфискация до ½ от имуществото на виновния. Предвид установената фактическа обстановка и правна квалификация на престъплението по чл.211, предл.II, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл. 29, ал.1, б.„Б” от НК, извършено от подс.В., за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер на ТРИ ГОДИНИ, като намира искането на защитника на подс.В. за приложението на чл.55 от НК за неоснователно, тъй като не се установява наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне размера на наказанието съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство обремененото съдебно минало на подс.В., а именно наличните по делото осъждания, извън тези, определящи настоящата правна квалификация като “опА. рецидив”. Подс. В. е осъждан неколкократно, което го определя като личност с трайно изградени престъпни навици и с висока степен на обществена опасност. Допълнително като утежняващо отговорността обстоятелство се отчита фактът, че се касае за съучастническа престъпна дейност. От друга страна, като смекчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид признанието на вината и изразената критичност към стореното, както и изминалия период от време, в който накзателноправната репресия не е била реализирана спрямо него. Това обстоятелство обаче в значителна степен се дължи и на процесуалното поведение на подсъдимите, в частност на подс.В., тъй като при първоначалното разглеждане на делото пред РС В. и след постановяване на присъдата по НОХД № 315/2013г. същият се е укрил и е напуснал пределите на страната. Производството в следващата първа инстанция – по НОХД № 7751/2016г. на РС П., III н.с., е протекло изцяло в условията на задочност без неговото участие, поради неоткрИ.ето му, въпреки издирването му, както и производството по настоящото НОХД № 5636/2018г. на РС П., Х н.с., изчерпа времеви ресурс над една година, в който се извършваха редица съдопроизводствени с цел установяване местонахождението на подс.В. и довеждането му пред съда, в т.ч. се разви и изпълни процедурата по ЕЗА. Като взе предвид всичко гореизложено, и най-вече изминалия период от време, който значително препятства реализирането на целите, визирани в чл. 36 НК, предвид отдалечеността на деянието от налагането на санкция за извършването му, съдът определи на подс. В. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ТРИ ГОДИНИ. Съдът наложи наказание в законоустановения минимум, въпреки наличието на посочените отегчаващи обстоятелства, тъй като счете, че наказание в този размер се явява съответно на обществената опасност на деянието и дееца и съобразено с посоченото смекчаващо обстоятелство.

В случая не са налице предпоставките за приложението на института на „условното осъждане“ спрямо подсъдимия В., тъй като  същият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, поради което и разпоредбата на чл. 66 от НК е неприложима.

Същевременно, с оглед обстоятелството, че се касае за умишлено престъпление, което подс.В. е извършил преди да изтекат пет години от изтърпяването на предходно наложеното му наказание лишаване от свобода, то съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС следва определеното му наказание лишаване от свобода в размер на три години да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Допълнително, като съобрази наличието на смекчаващи вината обстоятелства, в т.ч. и обстоятелството, че макар подс.В. да е прекият извършител на деянието, не той е идеологът му, Съдът счете, че така наложеното му наказание в достатъчна степен съдържа в себе си поправително-превъзпитателния ефект на наказанието, поради което и не е оправдано налагането и на факултативно предвиденото в чл.211 от НК наказание, а именно „конфискация” на имущество.

Предвид обстоятелството, че подсъдимите П.П. и П.В. са били задържани под стража, то на основание чл.59, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НК Съдът ПРИСПАДНА от определените им наказания „лишаване от свобода” времето, през което същите са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като ЗАЧЕТЕ един ден задържане за един ден лишаване от свобода, за всеки един от тях.

Според преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се явяват съответни на степента на обществена опасност на деянията и на дейците, изпълняващи целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и са справедливи.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред, както и правата и интересите на другите граждани, неуважение към чуждата собственост, стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин и ниска правна култура.

 

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                             

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

С.Д.