Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 27.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Марина Гюрова
като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева ч. гр. дело № 2366 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.1 ГПК.
Образувано е по повод
подадена от „Ю.Б.“ АД- *** /правоприемник на „А.Б.- клон България“/- взискател в
изпълнително производство, жалба срещу Постановление на ЧСИ от 18.12.2019 г. по
изпълнително дело № 20137880401350 на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на КЧСИ и район на
действие- СГС, с което е прекратено изпълнителното производство по отношение на
длъжника И.В.Д., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С доводи, че
изпълнителното дело не е перемирано по отношение на длъжника Д., тъй като не е
наличен период от две години, през който взискателят да не е искал извършването
на изпълнителни действия, а също и че изпълнителното производство не може да
бъде прекратено по отношение на един от солидарните длъжници, жалбоподателят моли
да бъде постановена отмяна на обжалваното постановление.
Длъжникът по
изпълнителното дело- И.В.Д. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител
по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия-
съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото
доказателства, намира следното:
Подадената от взискателя
в изпълнителното производство „Ю.Б.“ АД жалба е депозирана в срок срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.1, т.3 ГПК
/прекратяване на принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 2013788 0401350 на ЧСИ М.К.- с рег.№ 788 на
КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „А.Б.“ АД- чрез „А.Б.а- клон
България“, подадена на 30.09.2013 г., с приложен към нея Изпълнителен лист от
25.07.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№ 27805/ 2013 г. на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав, с която е
разпоредено длъжниците С.Н.Д.а и И.В.Д. да заплатят солидарно на взискателя „А.Б.“
АД сумата 420129.07 евро- главница, ведно със законната лихва от 27.06.2013 г.
до окончателното й изплащане; сумата 37320.71 евро- лихва за периода 18.05. 2012
г.- 27.05.2013 г.; сумата 4 297.87 евро- неустойка за периода 18.06.2012 г.-
26.06.2013 г.; сумата 2 228.65 евро- неустойка за периода 18.06.2012 г.-
26.06.2013 г.; сумата 4 568.21 евро- такса за периода 2012 г.- 2013 г.; и
сумата 18 330.27 лева- разноски за заповедното производство. В молбата се
съдържа искане за насочване на изпълнението първоначално върху ипотекиран в
полза на банката- взискател недвижим имот:
МАГАЗИН № 2 на ул.„****** в гр. София, кв. Изгрев, собственост на
длъжника С.Н.Д.а /също и ипотекарен длъжник/.
От съдебния
изпълнител са предприети съответни действия по изпълнението, като на длъжниците
са изпратени покани за доброволно изпълнение, извършено е проучване на
имущественото им състояние, изпратени са запорни съобщения и т.н.
Относно посочения по-
горе недвижим имот /магазин/ са извършени съответни процесуални действия от ЧСИ,
като са извършени опис и оценка на същия и неколкократно е насрочвана
публичната му продан /въз основа на искания на взискателя, датиращи от
20.03.2014 г. 21.05.2015 г., 26.08.2015 г./, като насрочената за периода
30.10.2015 г.- 30.11.2015 г. продан е приключила с обявяването на купувач /протокол
от 1.12.2015 г./ и издаването на възлагателно постановление на 2.12.2015 г.
/влязло в сила на 24.02.2016 г.- според направеното отбелязване/ за продажба на
имота за сумата 387 322 лева, от която- съгласно Протокол за разпределение
от 23.03.2016 г., в полза на взискателя „А.Б.“ АД е разпределена сумата
375 843.08 лв.
С молба от 16.12.2019
г., позовавайки се на нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, при твърдения, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по отношение на
него през периода 19.05.2014 г.- 18.10.2016 г., длъжникът И.Д. е поискал
изпълнителното производство по отношение на него да бъде прекратено.
С обжалваното Постановление
от 18.12.2019 г., като е приел, че по отношение на длъжника И.Д. са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, ЧСИ е прекратил частично
изпълнителното производство- относно длъжника И.Д..
Това постановление на
ЧСИ, по преценка на Софийски градски
съд, е законосъобразно издадено и не подлежи на отмяна.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В
изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със
своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано
вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба
за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от
волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл
авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни
действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да
отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни
действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна
последица прекратяване на изпълнителното производство по право /т.нар.
перемпция/. За прилагане на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия,
а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на
Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013
г. е от значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но
не и за наличието на визираното прекратително основание.
В случая от
доказателствата по изпълнителното дело се установява, че поддържаното от
длъжника по изпълнението И.Д. основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е налице- в продължение на две години
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по отношение на
него.
Видно от книжата по
приложеното от ЧСИ копие на изпълнително дело № 20137880401350, след образуване
на изпълнителното производство по молба от 30.09.2013 г. взискателят "А.Б.“
АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши последващи действия, насочени
към събиране на вземането, касаещи преимуществено имуществото на длъжника
Стефка Д.а.
Принудителното
изпълнение върху имуществото на длъжника И.Д. е реализирано чрез налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение, получавано от работодателя „В.“ ЕООД, от
който са правени преводи по специалната сметка на ЧСИ до 3.02.2014 г. /протокол
за погасяване от 4.02.2014 г.- л.381 от изп. дело/ и след прекъсване,
последвано от молба на взискателя от 19.05.2014 г. /л.407 от изп. дело/, от
посоченото дружество е направен последен превод- на сумата 70.55 лв., на
1.08.2014 г. /протокол за погасяване от 4.08.2014 г.- л.429 от изп. дело/.
Последната молба на
взискателя за извършването на изпълнителни действия по отношение имуществото на
длъжника И.Д. датира от 19.05.2014 г.
/л.407 от изп. дело/ и касае запори върху трудовите му възнаграждения,
получавани от „В.“ ЕООД- гр. София и „Т.“ ЕООД- гр. София. От първото
дружество- работодател на длъжника, са постъпили плащания по специалната сметка
на ЧСИ, последното от които е с дата 1.08.2014 г., а запорно съобщение на „Т.“
ЕООД от ЧСИ изобщо не е връчено, съответно не са постъпили и плащания от това
дружество по специалната сметка на ЧСИ.
Налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на И.Д. следователно е довело до реализация на принудителното
изпълнение /касателно неговото имущество/ до 1.08.2014 г., след която дата няма
данни по специалната сметка на ЧСИ да са постъпили суми от работодателя му „В.“
ЕООД.
С последваща молба от
18.10.2016 г. /л.635 от изп. дело/ взискателят
„Ю.Б.“ АД- правоприемник на „А.Б.- клон България“, е поискал от ЧСИ да направи
справка за валидни трудови или граждански договори на длъжниците и в случай, че
открие такива, да наложи запор върху тях. Подадени са и последващи молби от
взискателя със сходно съдържание през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Липсват
доказателства въз основа на посочените бланкетни молби на взискателя /със
сходно текстово съдържание/ за насочване на изпълнението върху „вземания на
длъжника, произтичащи от валидни трудови или граждански договори“, без да са
конкретизирани изпълнителните способи /чрез посочването на конкретни
работодатели или контрахенти, от които Д. получава трудови или други доходи/, да
са извършени действия по изпълнението, годни да прекъснат течението на
релевантния за преценката по чл.433, ал.1, т.8 ГПК период.
С писмо на ЧСИ от
21.05.2014 г., адресирано до ОД „Земеделие“- София град, без да е подадена
молба от взискателя, е поискана справка за притежавани от длъжника Д.
земеделски земи или други недвижими имоти, но така извършеното от ЧСИ
процесуално действие също не е от естество да прекъсне течението на релевантния
двугодишен период.
Предвид горното, при
съдържащите се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага приемането
на извод, че в продължение на повече от две години, считано от 19.05.2014 г. до 18.10.2016 г.,
взискателят не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността
на изпълнителното производство, като не е отправил искане до съдебния
изпълнител за извършването на нови действия по изпълнението или ново искане за
предприемането на вече посочен от него изпълнителен способ. В рамките на над 2-
годишен период, считано от 1.08.2014 г., когато е постъпила последната сума от
реализацията на горепосочения изпълнителен способ- запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Д., до 18.10.2016 г. по изпълнителното дело не са
извършвани изпълнителни действия върху неговото имущество, нито е поискано
извършването на такива от страна на взискателя. Подадените от последния след
изтичане на 2- годишния период по чл.433, ал.1, т.8 ГПК писмени молби, цитирани
по- горе, не са породили правно действие, тъй като към датата на подаване на
първата от тях на 18.10.2016 г. изпълнителното производство вече е било
прекратено по силата на закона, т.е. не е било висящо и по него процесуални
действия както от страните, така и от съдебния изпълнител не би следвало да са
извършвани.
Поради изложеното
посоченото от длъжника по изпълнението И.Д. основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК в случая е налице, което
обосновава извод за законосъобразност на обжалваното от взискателя
прекратително постановление на ЧСИ и съответно- за неоснователност на
разглежданата от настоящия съд жалба, която следва да бъде отхвърлена.
Следва да се отбележи
наред с горното, че независимо от обстоятелството, че задълженията на двамата
длъжници са солидарни, няма пречка изпълнителното производство да бъде
прекратено по отношение на единия от тях, щом са налице само спрямо него
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на взискателя по изпълнението „Ю.Б.“ АД- ***
/правоприемник на „А.Б.- клон България“/, срещу Постановление на ЧСИ от
18.12.2019 г. по изпълнително дело № 2013 ********** на ЧСИ М. К.- с рег.№ 788
на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е прекратено изпълнителното
производство по отношение на длъжника И.В.Д. /ЕГН **********/, на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.