МОТИВИ към присъда № 16 от 10.04.2017 година, постановена по НОХД № 38 по описа за 2016 година на Окръжен съд – Габрово

          Срещу подсъдимия И.Н.М. *** е внесен от Окръжна прокуратура – Габрово обвинителен акт с обвинение в това, че на 14.03.2013 год. в около 19 часа в гр. Габрово на ул. Брянска № 30, като технически ръководител на строежа на изпълнителя „Топлик” ООД гр. София по проект „Зелени инвестиции на енергийна ефективност в 13-етажна административна сграда” причинил смъртта на Б.Х.Б. ***, ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – нарушил Заповед № 1 от 27.12.2012 год. за спиране на строежа поради лоши климатични условия, издадена от В.П., упражняваща строителен надзор на обекта, част от  строителните книжа, с което нарушил чл. 163 ал.1 от ЗУТ и след това при извършвания монтаж на скеле тип ”Мато 1” не спазил изискванията на Ръководство за монтаж от производителя, с което нарушил чл. 87 ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год., и в резултат на това по при влошаване на климатичните условия, изразяващо се в бурен вятър, конструкцията се отделила от сградата и неукрепена  съобразно изискванията за ветрово осигуряване дъска се отделила от скелето и при падането си причинила несъвместими с живота травми на пострадалата – престъпление по чл. 123 ал.1 от НК.

          Прокурорът, изготвил обвинителния акт, поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Счита същото за доказано и предлага подсъдимият И.М. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание около минимума, при условията на чл. 66 от НК.

          Законният представител на частния обвинител, П.П. и неговия повереник, адвокат И.В. от АК - Габрово, също поддържат обвинението, молят подсъдимият М. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, съобразно предложеното от прокурора.

          Подсъдимият И.Н.М. се явява лично и с адвокат Н.И. ***, договорен защитник. Заявява, че разбира смисъла и характера на повдигнатото срещу него обвинение, но не се признава за виновен. В обясненията си заявява, че: при изготвяне на офертата по обществената поръчка бил един от инициаторите, който предложил на управителя да вземе подизпълнител, който да изпълнява строителната дейност, тъй като те са фирма, специализирана в ОВК инсталация, отопление и климатизация; подизпълнителят се ангажирал по договор да изпълнява всички видове работи, както и че ще носи оттговорност за качественото им изпълнение и последствията при некачествено такова; счита, че изпълнението на скелето е било изцяло в отговорността на подизпълнителя, който изпълнявал тази дейност - те не са изпълнявали скелето за последваща дейност на фирмата, в която работи, фирма „Топлик”, а за такава, която е била техен ангажимент - на подизпълнителя „Хидроизомат”; относно заповед № 1168 от 24.09.2012 година, с която е бил определен за технически ръководител, ръководителят на фирмата инж. К.Г. му обяснил, че неговите действия ще бъдат координиращи на обекта, ще се занимава с количествено-стойностните отношения и връзката с възложителя; относно заповеди № 1171 и 1171-1 от 02.10.2012 година - също му е било възложено да координира строителните работи на обекта с Инспекцията по труда и при проверки и предписания да ги свежда за изпълнение; заповед № 1172 от същата дата касаела провеждането на инструктаж на работниците от фирма „Топлик”, които изпълнявали СМР вътре в сградата; не е имал допълнително споразумение към трудовия си договор за технически изпълнител на обекта, не му е била връчвана и длъжностна характеристика за задълженията му като такъв - не му е било възлагано да отговаря като строителен техник и за действията във връзка със строителството на подизпълнителя; съставените от него протоколи и дневни отчети за дейността по изграждане на скелето са свързани с отчетността относно спазването на сроковете, по искане на управителя, като управителите на двете фирми се разбрали да му се дават протоколи за отчитане на свършеното през деня, който той приемал от Л.К. и ги подписвал като технически ръководител, за да състави дневния отчет на обекта - съставял ги относно график и срок за изпълнение; на инкриминираната дата не е бил в гр. Габрово, протокола подписал в София, бил му донесен от Л.К., технически ръководител на „Хидроизомат”; някои от другите протоколи подписвал в Габрово, други – в София, където му ги носили; за заповедта от 27.12.2012 година не бил информиран, нямал достъп до акт 11, не го е подписвал, никой през този 20-дневен период на работа не му е казвал, че обектът бил спрян; подизпълнителят е решил, че може да започне работа, той си е избрал доставчик на скеле, фирма „Топлик” не е имала работници на обекта през м. март, по времето, когато се е строило скелето; предполага, че в заповедта от 27.12.2012 година е упоменато вътрешно малко сглобяемо скеле, в сградата, където към края на годината работела тяхната фирма; към външното скеле, нито фирмата му, нито той са имал някакво отношение-цялата строителна дейност е била дадена на „Хидроизомат” - специализира фирма, която да изпълни СМР – строителните. Не е съгласен с обвиненията за немарливост, счита, че като цяло безопасността на труда на обекта е била осигурена.

          Адвокат И. счита обвинението за недоказано, като оспорва и заключението по техническите експертизи - вещите лица не са били категорични в множество от твърденията си, тъй като не разполагали с обективни данни, от които да направят коректни изчисления и да дадат отговор дали конструкцията е  изградена правилно и щяла ли да издържи на определени пориви на вятъра с определена скорост; налице са безспорни и непреодолими пропуски при събирането на доказателствата на досъдебното производство - не са издирени и разпитани двама очевидци на инцидента, момче и момиче, посочени от свидетеля Р...., не е изяснено откъде е дошла дъската, причинила уврежданията на пострадала, не е направен подробен оглед на сградата относно причинени щети по същата, за правилното изясняване посоката и скростта на вятъра, не е установено конкретно лице по смисъла на чл. 88 от Наредбата, отговорно за строителството на скелето.

При последната си дума подсъдимият М. заявява, че е изстрадал случилото се, но от подписаните от него протоколи не е зависел човешки живот - те били превантивни мерки за сроковете, гледали си съвестно работата, но форсмажорното обстоятелство му изиграло лоша шега.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, въз основа преценката на събраните по делото доказателства, на досъдебното производство и при съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно установено следното:

          Подсъдимият И.Н.М. работел в „Топлик” ООД, със седалище в гр. Ботевград, по трудов договор от 02.12.2011 година, на длъжност „Инженер строителство на сгради и съоръжения”. Основните му задължения, съобразно длъжностната характеристика /л.23-24, т.1-ви от сл. дело/, са били: да ръководи подготовката по започване на строежите, в т.ч. ограждане и обезопасяване на площадките; изработване и оптимизиране на графиците за изпълнение на СМР и във връзка с това разпределяне и движение на ресурсите; осигуряване на работни проекти; да ръководи и координира изпълнението на СМР на площадките, чрез контрол и указания по организационните и технологичните схеми; да одобрява лимитните графици и карти за разхода на ресурсите по количество, качество и време и да контролира изпълнението им; да осъществява и/или координира контактите с представители на възложителя, строителния надзор, съизпълнители, доставчици и други партньори; лично да проверява за спазване на техническите спецификации, за доставки, видове работи, и за качеството на изпълняваните работи и при необходимост да налага санкции, предвидени по вътрешнофирмените правила; да представлява предприятието/фирмата/ в комисии, проверки, срещи с възложители, свързани с производствената дейност; да организира и ръководи подготовката за предаване на строежите, участва в комисиите по предаването, да води на отчет отстраняването на дефекти в гаранционни срокове.

          На 14 септември 2012 година е бил сключен договор за строителство /л.124-129, т.І-ви от сл. дело/ между Областна администрация на област Габрово, представлявана от областния управител и главния счетоводител, като възложител и „Топлик” ООД, представлявано от К.Б.Г.- управител, като изпълнител, на основание чл. 41 от ЗОП, във връзка с проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Изпълнение на СМР по проект „Зелени инвестиции на енергийна ефективност на административна сграда на ул. Брянска № 30 в гр. Габрово”, като изпълнителят е поел задължение да извърши СМР по проекта съгласно разработения и одобрен инвестиционен проект, във фаза технически проект, количествата и видовете СМР и всички дейности и изисквания, отразени в Техническата спецификация. За изпълнение на поетото задължение, на същата дата, е сключен договор за строителство /л.236-244/ между „Топлик” ООД, представлявано от управителя К.Г., като възложител и „Хидроизомат” АД, със седалище гр. София, представлявано от И.Х.К. - изпълнителен директор, като изпълнител, съгласно който „Топлик” ООД възлага, а „Хидроизомат”АД приема срещу възнаграждение да извърши СМР по същия проект и на същото място и съгласно одобрения технически проект, количествата и видовете СМР и всички дейности и изисквания, отразени в Техническата спецификация. Като лица за контакт по изпълнението на договора са посочени управителя на „Топлик” ООД и изпълнителния директор и П.Н.-спец.технически контрол – от страна на изпълнителя „Хидроизомат” АД. Видно от приложената към този договор Количествено-стойностна сметка /л. 245-248, т.І-ви от сл.дело/ възложените на „Хидроизомат” АД СМР са четири основни вида: подмяна на метална и дървена дограма с PVC-дограма; топлинно изолиране на външните стени на сградата; топло и хидро изолация, покриви /високо и ниско тяло/ и реконструкция на електрическата инсталация и по осветителната система. Сключването на този договор е било свързано с невъзможността „Топлик” ООД да извърши самостоятелно всички СМР, поради специфичния предмет на дейност /изграждане на климатични, вентилационни, газови инсталации, с повишена опасност, съдове и тръбопроводи под налягане-показания на свидетеля К.Г. - л.86 от делото /стр.8 от протокола на 04.07.2016 г./, което наложило наемането на подизпълнител за електроинсталациите, хидроизолациите и СМР по фасадата на сградата /показания на свидетеля И.К./ л.87-88 от делото, стр.11-13 от същия протокол/.

          Във връзка с изпълнение на СМР по фасадата на сградата е било необходимо изграждането на фасадно тръбно скеле/посочено и в п.1 към ЕСМ 2 по количествено-стойностната сметка /л.345, т.І-ви от сл.дело и показанията на К./, като на 29.01.2013 година е бил сключен договор за отдаване под наем на строително оборудване при общи условия/, л.171-172 от делото, респ. л.223-224, т.І-ви от сл.д/, между „Тоблер скеле” ООД, със седалище гр.Варна, представляво от управителя Д.А.Д., чрез пълномощник Ц.Б.Т., като наемодател и „Хидроизомат” АД, представлявано от изпълнителния директор И.К., като наемател, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване строително оборудване, изрично индивидуализирано в приложения и представляващ неразделна част от договора Приемателно-предавателен протокол от същата дата /л.175 от делото, респ. л.225, т.І-ви от сл. дело/.

          Тъй като „Тоблер скеле” ООД е поело задължение по монтажа на предоставеното под наем скеле /показанията на К. и на Д.Д.-129-131от делото, стр. 4 на протокола от 16.09.2016 г./, на 27.02.2013 година сключва договор за монтаж и демонтаж на скеле и съпътстващо го оборудване/л.226, т.І-ви от сл.д/ с „Алпининдустрия” ЕООД, със седалище гр. Велико Търново, представлявано от управителя Н.В.Н., като последният, в качеството си на изпълнител е приел да извърши монтажа и демонтажа на скелето, съгласно Ръководството за монтаж на „Тоблер скеле” ООД и в съответствие с действащото законодателство/т.3 от договора/.

          Със заповед № 1168 от 24.09.2012 година /л.201 от делото, респ. л.132, т.І-ви от сл.д/, във връзка със започване на строително-монтажни работи на обект „Зелени инвестиции за енергийната ефективност в 13-етажната административна сграда...”, управителят на „Топлик” ООД определил подсъдимия И.Н.М. за технически ръководител на обекта, като му възложил да организира изпълнението на строително-монтажните работи, доставката на материали и съоръжения, да спазва технологията и предписанията на проектанта и възложителя, да изготвя необходимите актове и протоколи съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, да изготвя и представя седмични отчети за хода на изпълнените работи, както и да отговаря за опазване на околната среда на строителната площадка и граничещите й имоти. Със заповед № 1171 от 02.10.2012 година /л.202 от делото, респ. л.1, т.VІ-ти от сл.д./, издадена на основание чл. 403а, ал.2 от КТ, управителят на дружеството е определил подсъдимия М. да представлява същото пред контролните органи на Испекцията по труда. Със заповед под № 1171-1 от същата дата/л.2, т.VІ-ти от сл.дело/, на основание чл. 24, ал.1 от ЗЗБУТ, управителят на дружеството е определил В.Т.В., енергетик и монтьор на отоплителни системи в дружеството л.4 и 5, т. VІ-ти от сл. дело/ за отговорник по здраве и безопасност при работата на обекта - да организира и координира дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Във връзка с тези две заповеди, със заповед под № 1172 от същата дата /02.10.2012 г./л.203-205 от делото/, управителят на дружеството е възложил на В. да извършва началния инструктаж на работниците на дружеството, а на подсъдимия М. - периодичния, ежедневниия и на работното място /при постъпване на нов работник/ инструктажи.

          От своя страна, със заповед № 2012-009/24.09.2012 г. изпълнителният диретор на „Хидроизомат”АД е назначил П.Б.Н. на длъжността: технически ръководител част АС на същия обект, но поради невъзможност същата да изпълнява тази длъжност /показания на Н. - л.208 от делото, стр.5 на протокола от 04.11.2016 г./, със заповед № 2012-024 от 02.10.2012 г. изпълнителният директор на „Хидроизомат” АД е назначил на тази длъжност Л.Д.К./л.34-35, т.VІ-ти от сл.дело/, който по трудово правоотношение, трудов договор № 57 от 11.06.2012 година /л.112, т. І-ви от сл.дело/ е изпълнявал в дружеството длъжността „Специалист, технически контрол”, в отдел „Строителство”, като наред с останалите задължения му е било възложено да упражнява контрол на строителната площадка, контролира и координира работата с доставчиците и поддържа връзка с инвеститора, да контролира качеството на строителството, доставяните на обекта и съхранението на строителните материали, да приема извършената работа по количество и качество, да отчита изпълнението на строителството и го предава на инвеститора. Като технически ръководител, във връзка с неговите задължения на обекта, Л.К. е посочен при сключването на догора с „Тоблер скеле” ООД и в приложения към  същия премателно-предавателен протокол като упълномощен от изпълнителния директор на „Хидроизомат” АД да получи наетото оборудване /скеле/. Същият е следвало да провери /показания на К. - л.88 от делото, стр.13 на протокола от 04.07.2016 г./ скелето, което се монтира, дали е качествено, дали е с пълно оборудване, дали отговаря на височинността на сградата и дали е монтирано надеждно, като е следвало ежедневно да бъде на обекта във връзка с изграждането на скелето и да проверява, дали правилно е монтирано.

          Строителната площадка е била открита на 01.10.2012 година, като подсъдимият И.М. е присъствал в качеството на упълномощен представител на „Топлик” ООД и в това си качество е подписал протокола /л.121, т.І-ви от сл.дело/. До края на годината се извършвали СМР от работници на „Топлик” ООД вътре в сградата /показания на свид. К.Г. и на свид. В.П./л.91 от делото, стр.19-20 на протокола от 04.07.2016 година/. На 27.12.2012 година, по искане на „Топлик” ООД, работата е била спряна със заповед под № 1, издадена от свид. П., осъществяваща технически надзор, съвместно със служител от областната управа, осъществяващ инвеститорски контрол на обекта и е бил изготвен акт за установяване състоянието на строежа /л.135-136, т.І-ви от сл.дело/. Основанието за спиране са били ниските/отрицателни/ температури, като е било вписано, че строителството може да продължи след трайно установяване на положителни такива.

          На части, в края на м. февруари и началото на м. март 2013 година, е започнало доставянето на скелето, система „Мато-1” - тежък тип, като оборудването било приемано от свидетелят П.Н. /протоколи на л.127 и 128 от делото/, както и от свидетелят Л.К. /протоколи л.176-178 от делото/. Този вид фасадно скеле е отговаряло на изискванията за височинността на сградата от 46 м. /писмо от производителя от 25.01.2013 година, л.31, т.V-ти от сл.дело/. Монтажът на скелето е започнал на 27.02.2013 година, като на същата дата управителят на „Алпининдустрия” ЕООД Н.Н. е провел встъпителен инструктаж на работниците, при който ги е  запознал с Ръководството/инструкцията/ за монтаж на доставеното фасадно скеле „Мато-1” /протоколи л.93-97, т.І-ви от сл.дело/. Той е извършвал и ежедневния инструктаж /протоколи л.87-92, т.І-ви от сл.дело/, той е извършвал ежедневната проверка за правилното изпълнение на монтажа /показания на Н. на л.88-89 от делото, стр.14-15 на протокола от 04.07.2016 г./. Монтажът продължил до 13 март 2013 година, като същият се е отразявал в изготвени от монтажниците констативни протоколи, в които като технически ръководител е бил посочен Л.Д.К., който ги  представял на подсъдимия М., но последният ги подписвал, като вместо името на К. вписвал своето /л.56-66, т.VІ- ти от сл.дело/ и въз основа на тях съставял дневните доклади /л.68-80, т. VІ-ти от сл.дело/ за отчитане на работата.

          На 14.03.2013 година, поради прогнози за силен вятър на територия на гр.Габрово, монтажниците на скелото от „Алпининдустрия” ЕООД не са отишли на обекта и не са извършвали монтаж, но въпреки това е бил съставен констативен протокол, предоставен на подсъдимия М., който се намирал в гр.София, от Л.К., като подсъдимият го подписал и по него изготвил дневен отчет.

          В привечерните часове на горната дата /18-20 часа/ вятърът се усилил до бурен, със скорост между 72 км/ч и 122 км/ч, като на моменти е имало и пулсации над тази максимална скорост. Под негово въздействие монтираното до този момент скеле, до осмия етаж на сградата, се е разрушило откъм югоизточната страна, като се е отделило от фасадата на сградата и поставените върху него подови дъски започнали да хвърчат и да падат около сградата и извън строителната площадка. Една от тези дъски е ударила отзад, в теменно-тилната област на главата и горната част на гърба, преминаващата покрай обекта, по ул. Аврам Гачев, извън строителната площадка, Б.Х.Б. ***. Вследствие на това и последващо падане върху уличната настилка същата получила тежка съчетана механична травма – глава-гръден кош-корем, несъвместими с живота телесни увреждания и починала на място.

          Тези обстоятелства се установяват, както от посочените по-горе гласни и писмени доказателства, така също и от другите, събрани на досъдебното производство и по време на съдебното следствие: свидетелски показания, писмени доказателства, включително и изготвените на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп /л.3-9, т.ІІІ-ти от сл.дело/, комплексна физико-техническа експертиза /л.14-28, т.ІІІ-ти от сл.дело/, допълнителни такива /л.40-43 и л.49-57 от същия том и л.43-52 , т. VІІІ-ми от сл.дело/, приобщени по реда на чл.282 и 283 от НПК, както и от приложените и предявени веществени доказателства.

          При така приетата за установена фактология съдът намира, че не е доказано подсъдимият И.М. да е извършил вменените му във вина нарушения по чл. 163, ал.1 от ЗУТ и чл. 87, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година, както и наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилата смърт на Б.Х.Б. по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.163, ал.1 от ЗУТ строителят изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. За да обоснове тази част от обвинението прокурорът е приел, че подсъдимият е нарушил заповед № 1 от 27.12.2010 година за спиране на строежа поради лоши климатични условия, издадена от В.П., упражняваща строителен надзор, като част от строителните книжа. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че заповедта е станала част от строителните книжа с вписването й в заповедната книга, както и че, със започването на монтажа на скелето от работници на „Алпининдустрия” ЕООД, което станало със знанието и съгласието на подсъдимия в качеството на технически ръководител, той е извършил нарушение на задължението си, произтичащо от чл. 163, ал.1 от ЗУТ. Съдът не приема за доказани тези обстоятелства: съгласно разпоредбата на чл. 158, ал.2 от ЗУТ заповедната книга на строежа се заверява от лицето, упражняващо строителен надзор или техническия ръководител, в тридневен срок от съставяне на протокола за откриване на строителната площадка; от приложеното копие от заповедна книга на л.137-143 от т.І-ви на сл.дело е видно, че същата е заверена на 03.09.2012 година от С.Х. /л.138 и л.143/ и приподписана /л.143/ от свидетелката В.П., т.е. почти месец преди откриване на строителната площадка, преди сключването на договорите за строителство /14.09.2012 г./, преди сключването на договор за упражняване на строителен надзор между областната администрация и „Стройконсулт-ГН99” ЕООД, представлявано и от С.А.Х. /л.118-120, т.І-ви от сл.дело/, респ. преди същата да определи В.П. за ръководител на екипа за строителен надзор /л.134, т.І-ви от сл. дело/, което поставя под съмнение достоверността на тази заповедна книга и вписаните в нея данни, включително и заповедта от 27.12.2012 година; съгласно чл. 168, ал.3 от ЗУТ предписанията и заповедите на лицето, упражняващо строителен надзор, са задължителни, ако са вписани в заповедната книга; в п.5.4. от заключението по основната техническа експертиза /л.28, т.ІІІ-ти от сл. дело/, преповторено в п.4.1. от КСЧ на допълнителната експертиза, вещите лица свързват нарушението по чл. 163, ал.1 от ЗУТ с неизпълнени изисквания на Ръководството за монтаж на скелето – „Мато 1”, а извършването на строителни работи след 27.12.2012 година - с нарушение по смисъла на чл. 168, ал.4 от ЗУТ /п.4.1. от втората допълнителна експертиза /л.51,52, т.ІІІ-ти от сл. дело/; в тези заключения вещите лица посочват подсъдимият М. като отговорен за тези нарушения, въпреки, че СМР са извършвани от монтажници на „Алпининдустрия” ЕООД, тъй като е следвало да осъществи контрол в качеството си на технически ръководител на обекта, като изрично посочват, че на строежа не са присъствали други контролни органи, но при разпита им в съдебно заседание, след като е изяснено, че за организацията по наемане на скелето, неговата проверка и ежедневен контрол са били ангажирани технически лица /П.Н. и Л.К./ и е бил назначен технически ръководител от страна на „Хидроизомат АД, вещото лице Щ. заявява двукратно, че „...трудно ми е да отговоря дали поддържам това, че техническият ръководител, съответно отговорен за посочените от нас нарушения е подсъдимият М., при събраните по делото доказателства /л.217 от делото, стр.8 на протокола от 12.12.2016 г/...не съм в състояние да отговоря на въпроса...дали подсъдимият въз основа на цитираната от нас заповед е бил задължен в качеството на технически ръководител да следи за правилния монтаж на скелето, отсносно изискванията за безопасни условия на труд, включително и за дейностите свързани с подизпълнителя”; в показанията си П. заява, че не била известена, че имало подизпълнител за външните дейности, обстоятелство, което е вписано в приложеното копие от заповедната книга /л.141 /и допълва изложеното по-горе съмнение относно достоверността на това писмено доказателство; в показанията си тази свидетелка не може да посочи кой е разпоредил започване изграждането на скелето, като заявява, че при спирането на строежа част от скелето е било доставено и складирано на строителната площадка, което противоречи на останалите писмени и гласни доказателства; сключването на договорите между „Хидроизомат” АД и „Тоблер скеле” ООД, както и между последното и „Алпининдустрия” ЕООД са след датата на заповедта, като подсъдимият М. не е имал никакво участие; съобразно вменените му задължения със заповедта, с която е определен за технически ръководител от страна на „Топлик” ООД, същият не е имал отговорности относно извършваните от подизпълнителя, както и от монтажниците на „Алпининдустрия” ЕООД строително-монтажни работи. Анализът и съпоставката на тези доказателства не обосновават изводът, че подсъдимият И.М. е допуснал нарушение по смисъла на чл. 163, ал.1 от ЗУТ, изразяващо се в нарушение на заповедта за спиране на строежа от 27.12.2012 година, както е посочено в повдигнатото му обвинение и не могат да се противопоставят на заявеното от него, че не е бил запознат с тази заповед. Същият не е и сред лицата, подписали акт 10 от същата дата за състоянието на строежа, както и че посоченото в същия скеле е вътрешното такова, ползвано за извършване на съответните дейности от работници на „Топлик” ООД.

          Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, издадена на основание чл. 276, ал. 1 от КТ, от министъра на труда и социалната политика и от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено за извършване на СМР на височина да се използват скелета, платформи и люлки, които имат инструкция от производителя за монтажа, експлоатацията, допустимите натоварвания, демонтажа и изискванията за безопасна работа. Съдът намира, че това изискване е било изпълнено с доставката и започналия монтаж на фасадно скеле, система „Мато 1”, уякчен/тежък/ тип-освен горепосоченото писмо от производителя, това се установява от приложеното ръководство за монтаж /т.V-ти от сл.дело/, от показанията на свидетеля Д.Д. /л.129-131 от делото, стр. 2-5 на протокола от 16.09.2016 година/, от прилоения към договора за наем на скелето приемателно-предавателен протокол, от допълнително представените от „Тоблер скеле” ООД приемателно-предавателни протоколи, заключението по п.5.1. от основната техническа експертиза, както и по п.4.1. от КСЧ към допълнителното заключение от 08.01.2015 година /л.44-46, т.VІІІ-ми от сл. дело/. За да обоснове това нарушение от подсъдимия М. прокурорът е посочил, че при извършвания монтаж на скелето той не е спазил изискванията на Ръководството на монтаж от производителя, като в обстоятелствената част е конкретизирал, че подсъдимият не проконтролирал и не взел мерки за отстраняване на допуснати при монтажа нарушения - укрепването на дъските за ветрово осигуряване върху подовата конструкция на скелето за всеки етаж е трябвало да се извършва със съотгветни заключалки, а в раздел „Оформяне на ъгли” са били предписани съответни изисквания за укрепване на скелето чрез специфично осигуряване на рамките една спрямо друга, които при изграждането на скелето на 8-мия етаж в югоизточния край на сградата не били изпълнени. Съдът не приема за доказано такова нарушение от подсъдимия: действително това неизпълнение на изискванията на ръководството на производителя е посочено от вещите лица като нарушение по смисъла на чл.87, ал.1 от Наредбата, но начинът на монтаж и демонтаж на скелетата е регламентиран в чл.92, ал.1 от същата - ...определен с инструкцията за експлоатация, като в ал.2 се съдържа изискване преди монтажа скрепителните елементи да се проверяват от техническия ръководител; изпълнението на това задължение, съобразно изложеното по-горе е било вменено на определения от изпълнителния директор на „Хидроизомат” АД технически ръководител, поради което трактовката на вещите лица относно неизпълнената нормативна разпоредба и задължените за това лица не може да се приеме; безспорно е установено, както от показанията на Н.Н., така също и от показанията на разпитаните като свидетели монтажници от „Алпининдустрия” ЕООД, че са били запознати с изискванията на Ръководството на доставеното скеле „Мато 1”, свързани с монтажа, от техния ръководител и управител на дружеството, че същият е извършил както първоначалния, така също и ежедневните инструктажи /видно и от приложеното копие от книгата за инструктаж/, че той е контролирал монтажа и е проверявал и приемал работата им; такива задължения на подсъдимия М. не са му вменявани нито по основната длъжностна характеристика, към трудовия договор, нито със заповедта,  с която е определен за технически ръководител на обекта от страна на „Топлик” ООД, нито по реда на чл. 16, т.6 от Наредба 2 от 2004 година - писмените доказателства в тази насока се подкрепят и от показанията на свидетеля К.Г..

          Няма други доказателства, които да оборват този извод за недоказано поведение на подсъдимия М., изразяващо се в неизпълнение или нарушаване на неговите задължения като представител на „Топлик” ООД, респ. като определен технически ръководител на обекта, което да е в пряка причинно-следствена връзка със станалия инцидент, при който е починала пострадалата Б.Х.Б..

          Доколко доводите на защитника на подсъдимия, адвокат И., относно съществени пропуски на досъдебното производство, свързани с несъбиране на доказателства, непосредствено след случилото се - като разпит на очевидци, щателен оглед на сградата и околното пространство, както и липсата на категоричност в заключенията на вещите лица, дали конструкцията на скелето, ако е била изградена правилно, би издържала на констатираните пориви на вятъра, със скорост около и над максималната, предвидена от производителя, са основателни, те не следва да бъдат обсъждани, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени данни, свързани със силата /скоростта/ на вятъра. Съдът счита също, с оглед гореизложеното, че спорните обстоятелства относно времето на инцидента /предвид свидетелските показания на Р.Х., началният час на огледа и допълнителния разпит на вещото лице, д-р К./, както и каква е била скоростта на вятъра, на неговите пулсации в района, дали въздействието върху падналия /огънат/ пътен знак, въз основа на който физико-техническата експертиза е изчислила скорост между 152-167 км/ч, не следва да се обсъждат, при приетата за недоказана съпричастност на подсъдимия, в рамките на повдигнатото обвинение.  

          Въз основа на тези правни изводи съдът прие, че подсъдимият И.Н.М. не е извършил деянието, предмет на повдигнатото срещу него обвинение, по смисъла на чл. 304 от НПК, поради което го призна за невинен в това, на 14.03.2013 год. в около 19 часа в гр. Габрово на ул. Брянска № 30, като технически ръководител на строежа на изпълнителя „Топлик” ООД гр. София по проект „Зелени инвестиции на енергийна ефективност в 13-етажна административна сграда” да е причинил смъртта на Б.Х.Б. ***, ЕГН ********** поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – да е нарушил Заповед № 1 от 27.12.2012 год. за спиране на строежа поради лоши климатични условия, издадена от В.П., упражняваща строителен надзор на обекта, част от  строителните книжа, с което да е нарушил чл. 163 ал.1 от ЗУТ и след това при извършвания монтаж на скеле тип ”Мато 1” да не е спазил изискванията на Ръководство за монтаж от производителя, с което да е нарушил чл. 87 ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год., и в резултат на това по при влошаване на климатичните условия, изразяващо се в бурен вятър, конструкцията се отделила от сградата и неукрепена  съобразно изискванията за ветрово осигуряване дъска се отделила от скелето и при падането си причинила несъвместими с живота травми на пострадалата и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

          Съдът постанови приложените веществени доказателства да бъдат унищожени след влизани на присъдата в законна сила, а направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

          В този смисъл съдът постанови своя съдебен акт.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: