РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Девня, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20243120200203 по описа за 2024 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Д., ЕИК: ***, срещу НП № НЯСС –
68 / 18. 04. 2024 г. на Председател ДА – МТН. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 190 А, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./
за нарушаване разпоредбата на чл. 190 А, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, маловажост.
Претендира за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, в съдебно заседание не се представлява.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание не се представлява. Депозира
писмено становище. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
1
потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в
рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за
присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 14. 08. 2023 г. в землището на с. Радан войвода, обл. Варна, свид. Д.
К. Д. - служител на ДА – МТН извършил проверка на язовир Радан войвода,
публична държавна собственост, с предоставени права за стопанисване и
управление на ДП – УСЯ. Установил неизпълнение на дадени с КП № 05 – 01
– 2 / 26. 01. 2023 г. задължителни предписания, в частност под № 2. 1 – да се
почисти наличната храстовидна и дървесна растителност по воден и въздушен
откос и по целия преливник, което следвало да бъде изпълнено до 15. 05. 2023
г., под № 2. 2 – да се отстранят земните маси, натрупани пред преливния ръб
на преливника, което следвало да бъде изпълнено до 15. 05. 2023 г.,
респективно приел, че са налице две нарушения на чл. 190 А, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3 от ЗВ, осъществени на 16. 05. 2023 г. Съставен бил АУАН, предявен и
подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани
писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите
на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като
единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на заинтересованост от
страна на свидетеля от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
2
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП
е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са
еднакво отразени в АУАН и НП.
Съдът намира, че е осъществен състава на визиранита нарушения.
От обективна страна безспорно се установи, че контролен орган е дал на
въззивника задължителни предписания за спазване на ЗВ, в частност под № 2.
1 – да се почисти наличната храстовидна и дървесна растителност по воден и
въздушен откос и по целия преливник, което следвало да бъде изпълнено до
15. 05. 2023 г., под № 2. 2 – да се отстранят земните маси, натрупани пред
преливния ръб на преливника, което следвало да бъде изпълнено до 15. 05.
2023 г. При идвършена на 14. 08. 2023 г. контролна проверка е установено
неосъществяването на това, с което и на 16. 05. 2023 г. е осъществен двукратно
състава. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и
от приложените и приети по делото писмени документи.
Доколкото санкционираното лице е юридическо и наложеното е в
минимален размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна
страна и редуциране на санкцията.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат безопасността на
огромен брой лица съдът намира, че формират сравнително висока
обществена опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани,
респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно
поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като по безспорен
и категоричен начин беше установено осъществяването на състава. Чл. 34, ал.
1 от ЗАНН изрично визира, че не се образува административно - наказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от
3
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението /същия предвижда и двугодишен срок за конкретни нарушения/.
В този смисъл са спазени преклузивните срокове, доколкото нарушител и
нарушение са установени на 14. 08. 2023 г., а АУАН е съставен на 23. 10. 2023
г. В контекста на изложеното следва резонния извод, че закона визира
откриване и извършване, а не възможност за това, въз основа на което
въззивника прави изводи в тази насока. Доколкото въззивникът визира и НП
следва да бъде посочено, че атакуваното такова е издадено на 18. 04. 2024 г.,
респективно спазен е шестмесечния срок от съставяне на АУАН. Никъде
законодателят не е предвид контролната проверка да се осъществява в деня,
следващ изтичането на дадения срок за изпълнение. Разсъждаването на
въззивника в тази връзка не кореспондира не само с нормативната база, но
дори и не е логично. Следвайки изложеното от въззивника, ако теоретично
приемем, че на конкретна дата следва да се проверят няколко предписания, но
на различни места и нещо попречи едно или няколко от тях да бъдат
осъществени, това води ли до отпадане на възможността да се търси
административно – наказателна отговорност ? Безспорно това не може да
бъде част от реалността, доколкото по този начин би се създала възможност за
ненаказуемост на множество нарушения в реалната действителност. АУАН и
НП съдържат в достатъчна степен описание на твърдяните нарушения, което
позволява на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да
организира адекватно защитата си. Самите нарушения се състоят в
неизпълнение на дадени задължителни предписания, като без значение се
явява мнението на въззивника относно необходимостта от това. Законодателят
изрично е предвидил да се санкционира неизпълнение на дадени
задължителни предписания, като същите са именно относно неподдържане на
язовира и неговата безопасна експлоатация. В конкретния случай не следва да
се приема и маловажност. Съдът вече изложи мотиви относно посоченото по
– горе, поради което не следва да ги повтаря, като може да бъде добавено, че
допуснатото не следва да се толерира по никакъв начен. Още при
първоначалната проверка са констатирани множество нарушения, за които не
са съставени АУАН, каквато възможност е съществувала, а са дадени
задължителни предписания, като при повторна проверка е установено
неизпълнение, респективно бездействието на въззивника в тази насока е
продължило, което напълно резонно следва да бъде санкционирано, още
4
повече, че това би довело до повишаване безопасността на огромен бой лица.
Общоизвестно е какви са последствията от евентуално преминаване през
язовирната стена дори на част от водата, която опасност следва да бъде
съзнавана и отговарящите за безопасната експлоатация трябва съвестно да
изпълняват своите задължения в тази насока, респективно при неизпълнение
да носят отговорност.
Предвид чл. 63 Д от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
Предвид изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № НЯСС – 68 / 18. 04. 2024 г. на Председател ДА
– МТН, с което на Д., ЕИК: ***:
за нарушаване разпоредбата на чл. 190 А, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./.
за нарушаване разпоредбата на чл. 190 А, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗВ и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложено административно
наказание Имуществена санкция в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./.
ОСЪЖДА ДП – УСЯ, ЕИК: ЕИК: *** да заплати на ДА – МТН сумата
от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5