Решение по дело №428/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260254
Дата: 19 март 2021 г. (в сила от 16 април 2021 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530100428
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 19.03.2021           Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На двадесет и четвърти февруари                Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                     

 

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 428 по описа за 2020 година.

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и била длъжна да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове ответницата била клиент на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно § 1 т. 2 а „Битов клиент” бил клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” било физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявали при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от ДКЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, трябвало да бъде изпълнено в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София” ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка. Ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 148506, използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не погасил задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата   етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Бруната” ООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат били начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Бруната” ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния период. В случай че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най - старото. Моли  съда да постанови решение, с което да осъди Д.С.Г. да му заплати сума за консумирана топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер на 626,53 лева, от които 498,32 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането, 65,60 лева - мораторна лихва  от 16.09.2015г. до 05.02.2018г., като и суми за дялово разпределение 52,50 лева- главница за периода от 05.2015г. до 04.2017г., 10,11 лева- мораторна лихва от 16.09.2015г. до 05.02.2018г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

Ответницата Д.С.Г. чрез назначения й особен представител – адв.В.З., в който счита предявените искове за допустими, но ги оспорва по основание и размер. Счита, че същите са неоснователни и недоказани. Претендираните от ищеца суми касаели период, който е извън тригодишния давностен период, визиран в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Всички задължения, посочени в исковата молба и посочените периоди в нея били погасени по давност. Погасяването на главницата по давност водело и до погасяване и на акцесорните задължения, а именно - начислените от ищеца лихви върху сумите, отнасящи се до периоди, попадащи в тригодишната давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „БРУНАТА" ООД, гр. София не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, гр. София претендира вземане по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при условията на чл.153, ал.1 от ЗЕ. В исковата си молба същият се позовава на приложено към същата неподписано извлечение от сметка за абонат 148506 с описани задължения за периода м.05.2015 г. – м.07.2017 г. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 70, том IV, рег. № 10327, дело № 610/15.11.2004 г. на нотариус Валери Манчев, от който е видно, че ответницата е придобила правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр.София, район Люлин, ж.к.“Люлин-трета част“, улица „307“, бл.309, вх.Б, ет.7, ап.43.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че общото задължение по представени съобщения към фактури за главница е в размер на 531.22 лв. /478.72 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2017 г. и 52.50 - главница, представляваща суми за дялово разпределение на изравнителни сметки за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 05.2015 г. до 04.2017 г. Сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от "Топлофикация - София" ЕАД, гр. София по прогнозни месечни вноски, като след края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата "Бруната България" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. От фирма "Бруната България" ООД за имот абонатен номер: №148506 са предоставени „Индивидуални справки за ползвана топлинна енергия за процесния период”. На база тези справки ищецът е издал съответните документи/фактури/ за потребеното количество топлинна енергия за процесния период както следва: ф-ра №**********/31.07.2015 г. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. на обща стойност 147.89 лв./изравнение, подадено от ФДР 81.41 лв., видно от съобщението към ф-та, ф-ра №**********/31.07.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. на обща стойност 161.39 лв. /изравнение, подадено от ФДР 62.77 лв., видно от съобщението към ф-та /, ф-ра №**********/31.07.2017 г. за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. на обща стойност 169.44 лв./изравнение, подадено от ФДР 16.29 лв., видно от съобщението към ф-та /. Общата стойност на изравнителните фактури е 478.72 лв. Видно от представено съобщение към фактура №**********/31.07.2015 г., "Топлофикация - София" ЕАД, гр. София е начислила суми за доставена топлинна енергия с начислено количество за отопление и за подгряване на вода както следва: -за период 01.07.2015 г. до 31.03.2015 г./вкл./ е начислено количество за отопление /1.346354 МВтч./ и за подгряване на вода/0.000 МВтч./ - общо 1.346354 МВтч., при единична цена за 1МВтч от 84.64 лв/МВтч., обща сума 113.96 лв. без ДДС; -за период 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г./вкл./ е начислено количество за отопление /0.117913 МВтч./ и за подгряване на вода /0.000 МВтч./ - общо 0.117913 МВтч. при единична цена за 1МВтч от 78.670 лв/МВтч., обща сума 9.28 лв. без ДДС; за период 01.07.2015 г. до 30.04.2015 г./вкл./ общо начислена и дължима сума за отопление /1.464267 МВтч./ и за подгряване на вода /0.000 МВтч./ в размер 147,89 лв. с ДДС. Видно от представено съобщение към фактура №**********/31.07.2016 г., "Топлофикация - София" ЕАД, гр. София е начислило суми за доставена топлинна енергия с начислено количество за отопление и за подгряване на вода както следва: -за период 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г./вкл./ е начислено количество за отопление /0.000 мвтч./ и за подгряване на вода/0.092651 МВтч./ - общо 0.092651 МВтч., при единична цена за ШВтч от 78.670 лв/МВтч,  обща сума 7.29 лв. без ДДС; -за период 01.07.2015 г. до 30.09.2015 г./вкл./ е начислено количество за отопление /0.000 МВтч./ и за подгряване на вода /0.079149 МВтч./ - общо 0.079149 МВтч. при единична цена за МВтч от 73.980 лв/МВтч, обща сума 5.86 лв. без ДДС; -за период 01.10.2015 г. до 31.03.2016 г./вкл./ е начислено количество за отопление /1.206111 МВтч/ и за подгряване на вода /0.416491 МВтч/ - общо 1.622602 МВтч. при единична цена за 1МВтч от 70.800 лв/МВтч, обща сума 114.88 лв. без ДДС; -за период 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г./вкл./ е начислено количество за отопление /0.013300 МВтч./ и за подгряване на вода /0.083298 МВтч/ - общо 0.096598 МВтч при единична цена за МВтч от 66.810 лв/МВтч, обща сума 6.46 лв. без ДДС; за период 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г./вкл./ общо начислена и дължима сума за отопление /1.219411 МВтч/ и за подгряване на вода /0.670589 МВтч./ сума в размер 161.39 лв. с ДДС. Видно от представено съобщение към фактура №**********/31.07.2017 г., "Топлофикация - София ЕАД, гр. София е начислило суми за доставена топлинна енергия с начислено количество за отопление и за подгряване на вода както следва: -за период 01.07.2016 г. до 06.04.2017 г./вкл./ е начислено количество за отопление /1.361589 МВтч/ и за подгряване на вода/0.660923 МВтч/ - общо 2.022512 МВтч, при единична цена за 1МВтч от 64.520 лв/МВтч, обща сума 130.49 лв. без ДДС, -за период 07.04.2017 г. до 30.04.2017 г./вкл./ е начислено количество за отопление /0.050024 МВтч/ и за подгряване на вода /0.085195 МВтч/ - общо 0.135219 МВтч при единична цена за 1МВтч от 79.200 лв/МВтч, обща сума 10.71 лв. без ДДС; за период 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г./вкл./ общо начислена и дължима сума за отопление /2.411613 МВтч/ и за подгряване на вода /0.746118 МВтч/ е сума в размер 169.44 лв. с ДДС. Обща стойност за доставена топлинна енергия с начислено количество за отопление и за подгряване на вода на изравнителните фактури за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г./вкл./ е сума в размер на 478.72 лв."Топлофикация - София" ЕАД, гр. София е издало на ответницата ф-ри за дялово разпределение за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г./вкл./ на обща стойност 52.50 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно за пораждане на правоотношение между страните за доставка на топлоенергия не е необходимо сключването индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, тъй като правната връзка между тях възниква по силата на закона. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От представения по делото нотариален акт  се установява, че ответницата е собственик на имота, за който се твърди, че е била доставена топлинна енергия от ищеца.

Исковата претенция обаче се основава изключително на счетоводни записвания на ищцовото дружество, които при условията  на чл.182 ГПК могат да имат доказателствена стойност, но само ако са редовно извършени. Редовното водене на счетоводството от гледна точка на първичната счетоводна документация обаче е оспорено процесуалния представител на ответницата, което налага пълно доказване от страна на ищеца, че счетоводството е редовно водено. Тъй като редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на същите, страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни, т. е. че се основават на документация, която може да се противопостави на противната страна. Не би могло да се поддържа, че в тежест на последната е да докаже оспорването на редовността на счетоводните записвания, защото самите записвания не носят подписа й. Едва след като се установи, че счетоводните записвания се основават на документи, които носят подписа на страната, на която се противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, в такъв случай вече е в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи /в този смисъл е решение № 1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/57, ІV г.о. на ВС/.

В случая не може да се приеме, че ищецът е установил по делото основанието, на което е извършено осчетоводяването на дължимите от ответницата суми, респ. че е доказал, че счетоводните записвания са извършени на базата на годна документация, противопоставима на ответницата. Липсват доказателства, от които да се установява, че през исковия период в имота на  ответницата реално е била доставена топлинна енергия от ищеца. Топлинната енергия е движима вещ по смисъла на чл.110, ал.2 ЗС и досежно доставката ѝ  важат правилата на договора за продажба. Разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗЗД обвързва възникването на задължението на купувача за заплащане на цената с предаването на вещта от продавача. В случая от доказателствата по делото   не се установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира имотът на ответницата, е работила и доставяла  топлинна енергия. Не е установено също така дали средството за измерване, монтирано в абонатната станция, е преминало съответната проверка, респ. че топлинната енергия, доставяна в сградата е измервана от технически изправно  средство за търговско измерване. Липсват доказателства дали в имота на ответницата е бил монтиран уред за измерване на доставяната топлинна енергия, поради което и не могат да бъдат направени изводи относно спазването от ищеца на Методиката за дяловото разпределение към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването при изчисляване обема на дължимата топлоенергия и подгрята вода.  Освен това от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че на ответницата са начислявани и суми за топлинна енергия за гореща вода, чието количество също няма данни как е било измерено. Липсват данни и от топлинния счетоводител „Бруната“ ООД относно начина, по който е извършено дяловото разпределение, поради което също не може да се установи дали са спазени нормативните изисквания за това. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза е останала неизпълнена поради неоказване на съдействие от страна на самия ищец, който не е предоставил на вещото лице необходимата информация за отговор на поставените му въпроси.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.153, ал.1 от ЗЕ за заплащане на суми за доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради отхвърлянето на главния иск, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на сумите за доставена топлинна енергия и такса за дялово разпределение.

Доколкото от доказателствата по делото не се установява съществуването на претендираните от ищеца вземания, не следва да бъде обсъждано възражението на ответната страна за погасяване на същите по давност.  

Воден от горните мотиви, съдът

                                           

Р  Е  Ш  И :

         

 ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, гр. София, ул.“Ястребец“ 23Б, ЕИК *********, представлявано от Александър Александров, против Д.С.Г. *** искове за сумата 498,32 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г. - м.04.2017г. в имот в гр.София, район Люлин, ж.к.“Люлин-трета част“, улица „307“, бл.309, вх.Б, ет.7, ап.43, сумата 65,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на доставена топлинна енергия в имот в гр.София, район Люлин, ж.к.“Люлин-трета част“, улица „307“, бл.309, вх.Б, ет.7, ап.43 от 16.09.2015г. до 05.02.2018г., сумата 52,50 лева, представляваща такса за дялово разпределение за имот в гр.София, район Люлин, ж.к.“Люлин-трета част“, улица „307“, бл.309, вх.Б, ет.7, ап.43 за периода от 05.2015г. до 04.2017г., и сумата 10,11 лева представляваща обезщетение за забавено плащане на такса за дялово разпределение за имот в гр.София, район Люлин, ж.к.“Люлин-трета част“, улица „307“, бл.309, вх.Б, ет.7, ап.43 от 16.09.2015г. до 05.02.2018г., като неоснователни.

Делото е разгледано и решено с участието на „БРУНАТА" ООД, гр. София 1618, бул. „Братя Бъкстон“ № 5, ЕИК *********, в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :