Определение по дело №2331/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263845
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 4 август 2022 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20211100502331
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

гр. София,  01-ви юни 2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ – “В” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

 

Председател:

НИКОЛАЙ ДИМОВ

Членове:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл.с.

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

 

Секретар:

ЮЛИЯ АСЕНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ДИМОВ въззивно гр.д.  № 2331 по описа за 2021 г.

На именното повикване, при спазване разпоредбите на чл. 142 ГПК от списъка за призоваване на лицата, за днешното съдебно заседание в 15.10 часа  се явиха:

 

 

ВЪЗЗИВНИЦИТЕ  – ОТВЕТНИЦИ К.Е.Я. и А.В.Я. - редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – ИЩЕЦ „Т.С.” ЕАД - редовно призована, не изпраща представител.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ „Т.С.” ЕООД – редовно призовано, не изпраща представител.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила писмена молба на 31.05.2022 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, подадена от юрк.П.Н., с която моли съда в случай, че не са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото и да бъде разгледано в отсъствие на техен представител. Заявено е, че в случай, че насрещната страна има доказателствени искания или представи нови доказателства желае да й бъде предоставена възможност за становище по същите. Изложени са доводи по същество на спора. Заявена е претенция за разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендирано адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Към молбата е приложено пълномощно за юрк. Н..

ДОКЛАДВА постъпила писмена молба на 01.06.22 г. от ответниците К.Е.Я. и А.В.Я., подадена чрез пълномощник адв. Л.Ч., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Излага доводи по същество на спора, твърди, че решението е недопустимо и че е налице правен интерес за ответниците от обжалване на същото, претендира присъждане на разноски, както и сочи нов съдебен адрес за призоваване. Към молбата е представен препис от същата за ищеца, адвокатски пълномощни – 2 броя, Договори за безплатна правна помощ - 2 броя, списъци на разноските по чл. 80 от ГПК - 2 броя и съдебна практика за сведение на съда.

С Ъ Д Ъ Т намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ намира, че въззивната жалба, подадена от ответниците К.Е.Я. и А.В.Я. срещу решение от 08.10.2020 г. постановено по гр. д. № 57192/18 г. по описа на СРС, І ГО, 169 състав е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но е процесуално  недопустима, поради следното: съгласно трайната практика на ВКС, правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването, който е налице, когато решението е неизгодно за обжалващата страна. В  настоящия случай безспорно е обстоятелството, че ответниците К.Е.Я. и А.В.Я. са обжалвали  решение постановено от първоинстанционния съд, с което са отхвърлени изцяло предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу тях по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на конкретно посочени суми в диспозитива на обжалваното решение.

СЪДЪТ намира, че с оглед изхода на спора, обжалваното първоинстанционното решение е в полза на страните – ответници по делото от името на които е подадена въззивна жалба, поради което за тези страни не е налице интерес от обжалването му. Не е в интерес от обжалване за ответниците и с оглед изложените в решението решаващи мотиви на първоинстанционния съд в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.01 г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото, изразено в диспозитива му, като констатация относно спорното право. По силата на чл. 236, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ГПК, съдът  се произнася с решение (като редовен и надлежен съдебен акт) по основателността, респ. неоснователността на исковете, с които е сезиран, поради което и законодателят изисква решението да съдържа „какво постановява съдът по същество на спора”. Релевираните възражения на страните, било  правоизключващи, правопроменящи или правоизменящи, заявени като защита срещу предявен иск, безусловно подлежат на обсъждане в мотивите на съдебния акт, които се излагат към решението и съответно имплицитно се съдържат в диспозитива на решението по същество, доколкото тяхната основателност може да обуслови краен извод за несъществуването, липса или погасяване на конкретно защитимото материално право или за неговата трансформация от гл. т. на изискуемост и ликвидност. Безалтернативен е изводът, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска, като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право, а изложеното в мотивите само по изключение досежно възраженията за право на задържане и прихващане (чл. 298, ал. 4 ГПК). С посоченото ТР № 1/04.01.01 г. на ОСГК на ВКС, т. 18, което в тази част не е изгубило значение при действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело ГПК е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения не са източник на правни последици и не са част от решението, поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по същество на правния спор. В този смисъл са: Решение № 167/09.11.10 г. по т. д. № 1012/09 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, Определение № 60521/28.09.21 г. по т. д. № 1532/2020 г. на ВКС, ТК, І ТО и други.

В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че ответниците обжалват решение, с което са отхвърлени предявени срещу тях по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, което решение очевидно е в тяхна полза, поради което подадената въззивна жалба се явява недопустима. Решението на СРС е благоприятно за въззивниците  ответници, поради което жалбата им е лишена от правен интерес и поради това е недопустима. С оглед на изложеното, въззивната жалба следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото прекратено.

Водим от изложеното, С Ъ Д Ъ Т 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без разглеждане въззивна жалба с вх. № 25174624/26.11.2020 г. подадена от К.Е.Я. и А.В.Я. чрез пълномощника им адв. Л.Ч. срещу Решение № 202255/08.10.2020 г. постановено по гр. д. № 57192/18 г. по описа на СРС, І ГО, 169 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2331/2021 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ – В въззивен състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. София, с частна жалба, в едноседмичен срок, считано от съобщението до страните, че е изготвено.

 

Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,25 ч.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

                   1.

                  

                   2.

 

СЕКРЕТАР: