РЕШЕНИЕ
№442/03.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 437 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Х.С. -
гражданин на Л., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ 33/27.05.2020г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че изпитвал страх от депортиране първоначално и затова излъгал за произхода си. Счита решението за незаконосъобразно, поради нарушение на нормата на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Сочи се, че решението било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че като мотиви Интервюиращият орган посочвал, че за чужденеца не били налице материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, т.е., че не изпитвал основателен страх от преследване по причините, скрепени с нормата на чл.8 от ЗУБ, във връзка с чл.1А от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г., поради което му се отказвало предоставянето на статут на бежанец. Приемало се също така, че няма основание за предоставяне и на хуманитарна закрила по чл.9 от ЗУБ. Оспорващият сочи, че с така изложените мотиви не бил съгласен. Решението на интервюиращия орган било немотивирано и поради това незаконосъобразно. Административният орган не обсъдил фактите и обстоятелствата, подробно изложени от чужденеца по време на производството, поради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си на произход Алжир. Липсата на оценка на фактите и обстоятелствата от значение за неговия конкретен случай довели до произнасянето на едно незаконосъобразно решение, което следвало да бъде отменено. В този смисъл твърди, че чл.13, т.1 и т.2 от ЗУБ, във връзка с чл.9 от ЗУБ, бил приложен неправилно, т.е. постановеният акт бил незаконосъобразен и следвало да бъде отменен. Моли се да бъде отменено оспореното решение и да се укаже на административния орган да постанови решение, с което да допусне до общо производство разглеждането на молбата за закрила.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения се излагат в писмени бележки.
Ответникът - Интервюиращ орган при ДАБ, РПЦ – Харманли (Недялка Петрова), в представена чрез процесуален представител писмена защита моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-744/05.05.2020г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Х.С. от Л., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №354 от 11.05.2020г., с рег. №УП-15529/11.05.2020г. на ДАБ, подадена с името Х.С.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-15529/11.05.2020г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.С., гражданин на Л., роден на ***г. в Л., Т., неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената Х.С., роден на ***г. в Л., Т., със същия постоянен адрес – Л., Т., кв.С.А., гражданин на Л., етническа принадлежност – а., религия – м.с., професия с., образование – о., неженен, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП 15529/12.05.2020г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето, същия се представил като Х.С., роден на ***г., от Л.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 19.05.2020г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 15529/19.05.2020г. В хода на производството жалбоподателят е заявил (след изчитане на регистрационния лист), че всичко е вярно записано, каквото е казал при регистрация, но искал да заяви, че дал неверни данни и сега давал истинските си данни – имената му били М. С. А. (собствено име) Б. било фамилното му име, роден бил на ***г. в гр. С., адресът му бил град С., А.– държава. Майка му се казвала У. С., на 50 г., в А., а баща – М. Б., на 55 години, в А., сестри И. – родена през 1994г., А. – родена през 1994г., Х. – родена през 1998г. и брат А.– роден през 2002 година, в А. бил. Посочил, че дал други данни, защото се страхувал да не би да го депортират. Заявил, че до десет дни ще се постарае да представи лична карта и национален паспорт. Сега документите му се намирали в А. при семейството му. Посочил, че няма роднини в държава-членка на Европейския съюз. В страната си живял в град С. От столицата А. напуснал страната си. Родителите и семейството му в момента живеели в гр. С . Посочил, че не е женен. Имал основно образование и учил в гр. С . Работел като сладкар в родния си град. Не членувал в политическа партия. Не е имал проблеми с властите в А . Отбил военната си служба – отслужил от 2011г. до 2013г. в град Б., в сухопътните сили, редник бил. През месец август 2019г. напуснал легално със самолет от град А. за град И., Т . На 21.04.2020г. влязъл нелегално, укрит в товарен влак, и в П.бил задържан. На въпроса през кои държави преминал и колко време пребивавал там, отговорил: А.-Т. – осем месеца работел обща работа, Т. – Б.. На въпроса дали притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС отговорил, че не е имал визи. Посещавал само И . За пръв път подавал молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в А. или в друга държава. На въпроса какъв е конкретния повод, който го принудил да напусне А., отговорил, че искал да отиде в И., за да работи, само по икономически причини, нямало други причини. Не е имало заплахи към него. Заявил, че е а.. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е м.с.. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не било оказвано физическо насилие върху него. Посочил, че няма какво да добави, но се извинявал за постъпката си, страхувал се и дал неверни данни. Посочил, че знамето на държавата му било на ляво зелено, на дясно бяло и по средата червен полумесец и звезда червена. Валутата на страната му била динар. От 1962 г. А. бил независим от Ф.. На въпроса какво би искал да покаже от своя град, отговорил, че има голяма многопрофилна болница „Саадна Абдулнур“, университет „Албаз“. Подал молба за закрила в Република България, защото тук бил задържан.
С Решение № УПХ 33/27.05.2020г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Х.С. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 01.06.2020г., а жалбата е подадена на 01.06.2020г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н.Б.П., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед № РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 11.05.2020 г., а оспореният акт е издаден на 27.05.2020г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причина за напускане на А. желанието да отиде в И., за да работи. Изрично е посочил, че конкретния повод да напусне страната си са икономически причини и нямало други причини. Нямало отправена заплаха към него. Не му било оказвано насилие.
Съдът намира, че видно от изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП 15529/19.05.2020г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в А., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Х.С. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е била арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-268/18.05.2020г. относно А.,
съответно в Справка с вх. №МД-285/26.05.2020г. относно Л. (тъй като при
извършената регистрация чужденецът е заявил, че е гражданин на Л. и не е
представил документ за самоличност) на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ.
На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира
база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва
обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и
информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвените справки. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че нито в А., нито в Л. се установява да е налице въоръжен конфликт. Въпреки наличната информация за наличието на отделни въоръжени сблъсъци, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в А., съответно в Л., удостоверено в приложените по делото справки, може да се направи извода, че степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, с оглед приетите писмени справки на Дирекция ”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал, сочат, че в някои части на страните, обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите. Ето защо жалбоподателят в тези части от страната си по произход би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2318/2009 г., 5-членен състав и Решение № 8983 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 1264/2012 на Върховния административен съд и др. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., съответно в Л., данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С., гражданин на Л., против Решение № УПХ 33/27.05.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: