№ 1220
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100901313 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът „А.Т.“ ООД твърди, че на 02.02.2021 г. сключил с ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД договор за имуществено
застраховане „КАСКО“ с предмет влекач „Рено Премиум 460.19Т 4х2“ с ДК
№ **** и срок на застрахователно покритие от 04.02.2021 г. до 03.02.2022 г.,
както и договор за имуществено застраховане „КАСКО“ с предмет
полуремарке „Кроне СД“ с ДК № **** и същия срок на покритие. На
20.07.2021 г. на главен път ДН55, в землището на населено място Рожище,
Република Румъния, по време на управление на застрахования влекач и
прикаченото му ремарке водачът получил остра внезапна кашлица, в резултат
от която изгубил контрол върху управлението на превозните средства и
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), излизайки от платното
за движение. От събитието били причинени щети на застрахованите МПС, за
което ответникът бил своевременно уведомен. Била образувана
застрахователна щета и бил извършен оглед, но застрахователят отказал
плащане на обезщетения, позовавайки се на т. 27.3 от Общите условия, при
които били сключени застрахователните договори, а именно – поради
управление на МПС след употреба на алкохол от страна на водача,
установена с техническо средство. Ищецът счита, че не били налице
основания за отказ, тъй като водачът не бил под въздействието на алкохол,
нямало данни за техническата изправност на средството за измерване, с която
му била взета проба, последната не била потвърдена чрез кръвни
изследвания, а установената концентрация на алкохол се дължала на приема
на медикаменти, предписани на водача за лечение на хронично рецивидиращо
заболяване на белите дробове, както и на продукт за отказване от
тютюнопушене, който водачът употребил непосредствено преди инцидента.
Освен това според ищеца управлението на МПС с концентрация на алкохол
от 0,35 промила не било наказуемо, а и поради ниската си стойност такава
концентрация не можела да доведе до настъпване на произшествие. Въз
1
основа на изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
застрахователни обезщетения както следва: в размер от 27 300 лв. – за влекач
„Рено Премиум 460.19Т 4х2“ и в размер от 10 050 лв. - за полуремарке
„Кроне СД“ (съгласно увеличение на исковете, допуснато в о.с.з. на
04.07.2022 г.), като счита, че тези размери при тотална щета са съобразени с
приложимата по аналогия Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
приета с Наредба № 24/2006 г. Претендира също законната лихва от
предявяване на исковете до погасяването и разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД не
оспорва наличието на застрахователни правоотношения за процесните МПС,
но твърди, че по време на събитието водачът бил под въздействието на
алкохол - била установена концентрация от 0,35 промила, а действителната
стойност била и по-висока от измерената от техническото средство, което
следвало от обстоятелството, че събитието настъпило в 12:07 ч., а протоколът
от органите на реда бил съставен около два часа по-късно. Ответникът
оспорва възможността резултатът от проверката за алкохол да се дължала на
приемани от водача медикаменти. Ето защо и доколкото настъпването на
ПТП в резултат от употреба на алкохол било изключен риск съгласно т. 27.3
от Общите условия вр. чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, ответникът моли съда да
отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата
по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните са възникнали и съществували валидни застрахователни
правоотношения по имуществени застраховки с предмет процесните МПС;
че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно
събитие; че е налице причинна връзка между застрахователното събитие и
вредите, за които се търси обезвреда; какъв е размерът на вредите. В тежест
на ответника пък е да докаже осъществяването на фактите, които водят до
изключване на отговорността му.
Относно наличието на валидни застрахователни правоотношения
и настъпването на застрахователно събитие в срока на покритие:
Безспорно е, а и се установява от събраните доказателства, че на
02.02.2021 г. между страните са сключени два договора за имуществено
застраховане при общи условия: застраховка „КАСКО“ с предмет влекач
марка „Рено“, ДК № ****, сключена с полица № 93002110008296, и
застраховка „КАСКО“ с предмет полуремарке марка „Кроне“, ДК № ****,
сключена с полица № 93002110008299, и двете със срок на застрахователно
покритие от 04.02.2021 г. до 03.02.2022 г. Общите условия, в които е
дефинирана клауза 1, договорена като обхват на покритие, не са приети като
доказателство по делото, но нито извънсъдебно, нито в хода на процеса са
наведени оспорвания относно обхвата на застрахователното покритие от
гледна точка на покритите рискове, поради което съдът приема, че покрит и
по двете застраховки риск е настъпването на вреди в резултат от
пътно-транспортно произшествие. Не се оспорва също, че дължимите към
датата на процесното събитие застрахователни премии са били платени.
На 20.07.2021 г. в населено място Рожище, Република Румъния, е
съставен протокол № 297394 от длъжностно лице при Окръжен полицейски
2
инспекторат Долж, полицейски пост Гиндени, съгласно който на същата дата
движещият се по главен път ДН 55 по посока към гр. Крайова застрахован
влекач с прикачено полуремарке, управляван от водача К.К., напуснал
пътното платно. От показанията на свидетеля К. се установява, че същият е
изгубил управление на автомобила в резултат от пристъп на кашлица и след
излизане от платното навлязъл в канавка вдясно. От заключението на САТЕ е
видно, че като следствие от ПТП са причинени увреждания на
застрахованите МПС.
Поради изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно
покритие по процесните застрахователни договори е настъпило събитие по
смисъла на § 1, т. 4 ДР КЗ. Следва да се даде отговор на въпроса дължи ли
ответникът застрахователно обезщетение за щетите от това застрахователно
събитие.
Относно наличието на основания за изключване или намаляване на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие.
В настоящия случай застрахователят се позовава на установената от
длъжностното лице, съставило протокола за ПТП, концентрация на алкохол у
водача. Това обстоятелство - не се оспорва от ищеца – е предвидено в т. 27.3
от Общите условия като факт, водещ до невъзникване на задължение за
обезвреда. Необходимо е обаче неговото осъществяване да бъде доказано при
условията на пълно доказване от ответника, тъй като същият се позовава на
него като изключващ отговорността му.
За установяване на обстоятелството дали водачът е управлявал МПС
след употреба на алкохол, са събрани писмени доказателства, гласни
доказателствени средства и е изслушано заключение на съдебно-медицинска
експертиза.
От издадената служебна бележка – Доказателство серия CU № 21882246
– е видно, че водачът К. е бил тестван с апарат за алкохолен тест, който е
отчел резултат 0,35 мг./л. чист алкохол. Няма данни, които да изключат
техническата изправност на средството за измерване, и поради това съдът е
длъжен да приеме за верен отчетения резултат. Същевременно от показанията
на свидетеля К. се установява, че тестът е направен „не повече от половин
час“ след ПТП, което изключва поддържаното от ответника оспорване, че
действителният резултат трябва да се приеме за по-висок предвид
отдалечеността във времето на извършената проба.
При липса на други данни горепосоченото писмено доказателство би
могло да се яви достатъчно, за да се приеме, че водачът е управлявал
автомобила след употреба на алкохол. В случая обаче са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на водача К., чийто показания, макар и
дадени от заинтересовано лице, следва да се кредитират поради
обстоятелството, че същите са подкрепени от другите доказателства по
делото. К. сочи, че поради заболяване на белите дробове (което се доказва от
приетата епикриза) употребява медикаменти по лекарско предписание, а
3
също така прави опити да откаже тютюнопушенето и в тази връзка към
процесния момент е използвал спрей „Никорет“. От заключението на СМЕ
пък се установява, че използваните от водача лекарствени препарати не са от
естество да позитивират взетата проба, но помощното вещество в спрея
„Никорет“ съдържа етилов алкохол и доставя около 7 мг. на впръскване,
поради което при тестване с техническо средство при определени условия
съдържащия се в него етилов алкохол може да реагира в горивната клетка на
уреда и да бъде отчетен. Според вещото лице всички технически средства за
измерване реагират пряко на концентрацията на етанол във въздуха, като в
зависимост от законодателството на държавата, в която се използват, показват
резултата или в мг./л. (пряко измерената концентрация на алкохола в
издишания въздух), или в промили (предполагаема концентрация на алкохола
в кръвта при съответната измерена във въздуха концентрация при
предварително зададено в уреда съотношение). Експертът уточнява, че по
делото не са налице доказателства за вида и модела на използваното
техническо средство, а това е важно за преценка на точната концентрация,
тъй като някои модели имат възможност да индикират остатъчен алкохол и да
прекъснат измерването, докато по-стари модели биха отчели всеки наличен
етанол като актуална алкохолна концентрация. При тези съждения вещото
лице заключава, че използването на препарата „Никорет“ може да доведе
до отчитане на положителен резултат без да е консумиран алкохол, ако
впръскването е направено до 15 минути преди пробата и моделът на
техническото средство е такъв, че не индикира остатъчния алкохол.
Съдът възприема изводите на СМЕ и формира становище за непълно
доказване на твърдението на ответника, че водачът на процесните МПС е
бил под въздействие на алкохол по време на събитието. Действително,
експертизата не извежда като категоричен извода, че конкретната проба е
повлияна от употребата на препарата „Никорет“, за която свидетелства К., но
и не го изключва като възможен. Т.е. защитното възражение на ответника,
което трябваше да бъде доказано пълно, се явява разколебано, а насрещното
доказване, което е достатъчно да е непълно, задължава съда да приеме за
недоказан подлежащия на главно доказване (употребата на алкохол) факт.
Поради изложеното съдът намира за неоснователно правоизключващото
възражение на ответника и приема, че той дължи застрахователни
обезщетения.
Относно размера на дължимите обезщетения.
Според заключението на САТЕ щетите, описани от застрахователя и
предмет на процесните искове, се намират в причинно-следствена връзка с
приетия за доказан механизъм на ПТП. Стойността на ремонта на увредените
детайли на влекача възлиза на 46 267,97 лв., което надхвърля действителната
стойност на застрахованата вещ и поради това съгласно чл. 390, ал. 2 КЗ е
налице тотална щета. Идентичен извод следва да бъде направен и относно
полуремаркето – пазарната стойност на ремонта му възлиза на 23 525,90 лв.
при действителна стойност на вещта в размер от 13 400 лв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. При тотална щета претърпяната вреда е погиването на
застрахованата вещ, но ако от нея са останали запазени части, които могат да
донесат полза/приход на застрахования, то действителният размер на вредата
4
ще се определи чрез приспадане на тяхната стойност от стойността на
погиналата вещ. В настоящия случай вещото лице е приело, че за двете
застраховани МПС са налице запазени части, чиято стойност е 30 % (тъй като
е определило размер на обезщетението като 70 % от стойността на вещта).
Действително, в заключението вещото лице не е индивидуализирало
конкретните части, които приема за запазени, но при разпита му ищецът не е
задал въпроси в тази насока, нито е поискал допълване на заключението чрез
индивидуализирането им с цел тяхното оспорване, както и не е оспорил
заключението в частта относно определената стойност (като процент) на
запазените части. Ето защо настоящият състав – при липса на опровергаващи
този експертен извод доказателства – е длъжен да приеме, че са налице
запазени части, чиято стойност се определя от експерта като 30 % от
действителната стойност на вещите.
Неоснователно е възражението на ищеца, че следва да бъде приспаднат
размер на запазените части, не по-голям от 25 %, при приложение по аналогия
на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, приета с
Приложение 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (отм.),
действаща на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз. Цитираната разпоредба определя минимална граница на
обезщетението при тотална щета (не по-малко от 75 % от действителната
стойност), което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 386,
ал. 2 КЗ (норма от по-висок ранг), предвиждаща, че обезщетението трябва да
е равно на действителните вреди (т.е. запазените части, които следва да
бъдат приспаднати, могат да са повече или по-малко от 25 %, релевантен е
единствено техният действителен размер). Тъй като противоречието на
нормата е с такава от по-висш порядък, то съдът не трябва да я прилага, вкл.
по аналогия (впрочем, и ал. 1 на чл. 22 от Методиката противоречи на
императивната разпоредба на чл. 390, ал. 2 КЗ, уреждаща кога е налице
тотална щета, но това противоречие в настоящия случай е без практическо
значение и се посочва само за онагледяване несъответствието между
подзаконовата и законовата уредба).
Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за
застрахования влекач в размер от 25 480 лв., а за полуремаркето – 9 380 лв.,
които стойности са определени от вещото лице по САТЕ след приспадане на
приетия от него размер на запазените части. За разликата исковете следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 3 725,21 лв. разноски за държавна такса, депозит за вещи
лица и адвокат.
Ищецът следва да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от
исковете разноски да вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер
от 20 лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД , ЕИК
****, да заплати на „А.Т.“ ООД , ЕИК ****, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ
сумата от 25 480 лв. – обезщетение за тотална щета на влекач марка „Рено“ с
ДК № ****, настъпила в резултат застрахователно събитие от 20.07.2021 г.,
което представлява покрит риск по ЗП № 93002110008296/02.02.2021 г., и
сумата от 9 380 лв. – обезщетение за тотална щета на полуремарке марка
„Кроне“ с ДК № ****, настъпила в резултат застрахователно събитие от
20.07.2021 г., което представлява покрит риск по ЗП № №
93002110008299/02.02.2021 г., ведно със законната лихва от 04.11.2021 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 725,21 лв.
разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ до предявените им
размери, съответно от 27 300 лв. – обезщетение, дължимо по ЗП №
93002110008296/02.02.2021 г., и от 10 050 лв. – обезщетение, дължимо по ЗП
№ № 93002110008299/02.02.2021 г.
ОСЪЖДА „А.Т.“ ООД , ЕИК ****, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 20 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6