Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, IX-ти
касационен състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
МАРИЯ
ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурор Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело № 55/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на „Алфа Сървис“ ЕООД гр.Варна срещу Решение
№ 2114/21.11.2019г. по НАХД № 4078/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено
НП № 23-0000373/09.07.2019г. на Началник Областен отдел „АА“ - Варна, с което
на основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000лв. Касаторът
твърди, че решението е неправилно и е постановено в нарушение на материалния
закон, по съображения изложени в жалбата; посочения в НП водач е румънски
гражданин и не притежава статут на постоянно илл продължително пребиваващ в РБългария;
в този смисъл всички права и задължения относно годността му да управлява МПС
произтичат от законодателството на Румъния; позовава се и на Директива
2006/126/ ЕО. Поради изложените съображения моли съда да отмени решението,
както и наказателното постановление.В съдебно заседание и по съществото на
спора, касаторът редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответната страна, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63
ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е
съществено нарушение на процесуалните
правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и
служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна
несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били
изложени в жалбата като касационни основания.
От фактическа страна ВРС е приел,
че през м.05.2019г., при завършване на документална
проверка на „Алфа сървис“ ЕООД било установено, че на 12.07.2018г. в гр. Варна
дружеството притежаващо лиценз на Общността за преоз на пътници № 10107 е допуснал
извършването на международен превоз на пътници с автобус марка „Ванхол“ с ДК№ В
75-39 НС, кат. М 3, без водача В Ада притежава удостоверение за психологическа
годност. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 262833/29.05.2019г. за
нарушение по чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП, надлежно връчен на нарушителя. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил
събраните в хода на проверката доказателства, АНО издал атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло
посочените в него фактически констатации и правни констатации и на
основание чл. 96г ал.1 предл.2 от ЗАвП наложил на
дружеството-превозвач административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000лв.
За да потвърди наказателното
постановление, ВРС е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентен
орган. Изложил е мотиви, че правилно АНО е приел, че дружеството е извършило
нарушение по чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП. Изложени са и мотиви относно
неприложимостта на нормата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира така
постановеното решение за неправилно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че водачът, извършил международния превоз, за който е
било санкционирано дружеството е Румънски гражданин и същият има валидно
свидетелство за управление, издадено за категорията на управлявания от него
автомобил.
Съгласно чл. 2 т. 1 и т. 2 от
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г.
относно свидетелствата за управление на МПС (преработена) Свидетелствата за
управление, издадени от държавите-членки, се признават взаимно и когато
притежателят на валидно национално свидетелство за управление без
административен срок на валидност, постановен в член 7, параграф 2, се установява
в държава-членка, различна от тази, която е издала свидетелството за
управление, държавата-членка домакин може да приложи спрямо свидетелството
административните срокове за валидност, уредени в този член, чрез подновяване
на свидетелството за управление след две години считано от датата, на която
притежателят се е установил на нейна територия.
Съгласно чл. 7 т. 1 б.
"а" от ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО, свидетелства за управление на моторно
превозно средство се издават само на кандидатите: а) които са взели изпит по
умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в
съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ - минимални
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство
важи при първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при
неговото подновяване. На държавите-членки се дава възможност да въведат в
националните си законодателства и периодични медицински прегледи за физическа и
психическа годност.
Съгласно чл. 151а от ЗДвП лицата,
притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151.
В настоящия случай, водачът В Ае
гражданин на държава членка на ЕС и същият притежава валидно свидетелство за
управление на МПС, издадено в Република Румъния, което съгласно цитираните
разпоредби на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на МПС (преработена),
удостоверява, че водачът притежава психологическа годност, съгласно
националното му законодателство. В тази насока по делото е представено в превод
психологично изследване от 20.12.2017г., серия IS № 279/2019, видно от което Апосту
е бил прегледан за периодичен контрол на дата 20.12.2017г., под номер 2019 за длъжност
с отговорност за безопасността на транспорта, като е получил психологичното
мнение: психологически годен да превозва хора и стоки в страната и в чужбина.
По делото не е установено водачът
да е постоянно пребиваващ в Република България, което от своя страна да е
обусловило необходимостта от замяна на свидетелството му за управление на МПС,
издадено в Румъния с българско такова, съгласно изискванията на чл. 11 от
Директива 2006/126/ЕО и чл. 162 ал. 6 от ЗДвП.
От друга страна, наетите на работа граждани на страни-членки на
ЕС, притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би следвало към
тях да бъдат поставени допълнителни изисквания за придобиване на квалификация
на територията на РБългария по повод
създадените с българско дружество трудови правоотношения. В тази връзка са и
Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от 07.09.2015г., относно признаване на
професионалните квалификации, Директива 2003/59/ЕО на ЕП и С от 15.07.2003г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници и други такива, които
създават правила за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване
на придобитата квалификация на лицето в едно от страните в останалите
страни-членки на съюза, без да е необходимо допълнително професионално
квалифициране. Наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви за причините за
допълнителните изисквания, които поставя българската държава на чуждите граждани,
работещи в български фирми и да установи дали това изискване за установяване на
психологическа годност на тези водачи не е направено в страната, където те са
придобили професионалната си квалификация. Още повече, че по делото е приложено Психологическо изследване от 20.12.2017г., от което се установява, че водачът Апосту притежава
психологическа годност, съгласно националното му законодателство, т.е. същият е психологически годен да провезва хора и стоки в
страната си и чужбина.
По изложените съображения
обжалваното решение на ВРС като неправилно следва да се отмени, а по същество
да се постанови друго, с което наказателното постановление да се отмени.
По изложените съображения и съобразно с правомощията
си по чл.221 ал.2 от АПК касационният
съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
2114/21.11.2019г. по НАХД № 4078/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено
НП № 23-0000373/09.07.2019г. на Началник областен отдел „АА“ - Варна, с което
на основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „Алфа Сървис“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000лв.
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ
ОТМЕНЯ
НП №
23-0000373/09.07.2019г. на Началник областен отдел „АА“ - Варна, с което на
основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „Алфа Сървис“ ЕООД гр.Варна е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.