РЕШЕНИЕ
№ 3287
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110208152 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. С. Х., с ЕГН: **********
чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № 7947061 на СДВР, с който било установено, че на 09.08.2023г. в
11:38ч. в гр. София, по Околовръстен път срещу номер 333, от бул.хххх към
ул. хххх, при въведено ограничение 80 км/ч. въведено с пътен знак В – 26 за
извън населено място, управлявал моторно превозно средство лек автомобил
хххх с рег.№ ххх, с установена и заснета чрез автоматизирано техническо
средство № MD1197 скорост от 97 км/ч., превишавайки с 17 км/ч. максимално
допустимата скорост, като нарушението е било извършено повторно в
едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 433334
на СВВР на 03.08.2023г. за което му е наложено административно наказание
глоба 100.00 лева за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда защитникът на наказаното лице навежда оплаквания,
свързани с процесуална незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш,
като акцентира върху опорочаването на процедурата по заснемането, респ.
1
установяване на вмененото нарушение. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което същият да бъде отменен. Претендира разноски за
предоставена безплатна правна помощ.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Х., редовно призован, не се
явява и не се представлява. В писмени бележки от неговия упълномощен
защитник се поддържа жалбата с искане да бъде уважена. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
Адвокатурата.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт
на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се
аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е ОСНОВАТЕЛНА, но не по посочените в нея мотиви.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
приема за безспорно установено следното от фактическа страна:
На 09.08.2023г. в 11:38ч. в гр. София, по Околовръстен път срещу номер
333, от бул.хххх към ул. хххх, при въведено ограничение 80 км/ч. въведено с
пътен знак В – 26 за извън населено място, управлявал моторно превозно
средство лек автомобил хххх с рег.№ ххх, с установена и заснета чрез
автоматизирано техническо средство № MD1197 скорост от 97 км/ч.,
превишавайки с 17 км/ч. максимално допустимата скорост, като нарушението
е било извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 433334 на СВВР на 03.08.2023г.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я
възприема като безспорно установена.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за основателна по следните съображения:
2
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва
да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в
процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата
фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е
налице Протокол от проверка № 022 - СГ - ИСИ/14.03.2023г. на Български
институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване.
Маршрута, по който се е движел лекият автомобил, е бил обезпечен с
техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и
скоростта на моторни превозни средства и с поставен пътен знак В - 26.
Последното обстоятелство се установява от приложената по делото, където е
имало въведен ограничение на скоростта от 80 км/ч. с пътен знак В - 26.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото
3
устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от
мобилната система, която е била технически изправна към момента на
извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва
посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Видно от постъпилата справка на МПС е, че към момента на
заснемането, собственик на лекия автомобил е бил жалбоподателят В. С. Х..
Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под административна
отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна
декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е
управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери
приложение хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно че собственикът на
МПС - то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този
смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъборазността на
обжалвания електронен фиш съдът констатира, че е издаден при наличие на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е
ясно мястото на извършване на изпълнителното деяние.
Видно от фактическата обстановка, която е отразена в обжалвания акт
е, че като местоизвършване на нарушението е посочено гр.София, по
Околовръстен път срещу номер 333, от бул.,ххх към ул. хххх, което е в
населено място, а същевременно е посочено, че е налице превишаване на
максимално допустимата скорост в извън населено място от 80 км/ч. В случая
адмиистративно наказващият орган е посочил две взаимно изключващи се
фактически положения като от една страна в електронния фиш е отразил
населено място като местоизвършване на деянието, а от друга, че
нарушението е в извън населено място, при въведено ограничение с пътен
знак В – 26, като за последното обстоятелство е определил и съответното
наказание. . Поради тази причина и съдът не би могъл да извърши преценка
дали жалбоподателят законосъобразно е бил подведен под административна
отговорност и респ. санкциониран на посоченото в електронния фиш
законово основание.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че е налице
4
опорочаване на процедурата по заснемане на изпълнителното деяние, тъй като
се цитира Тълкувателно решение № 1 от 26.04.2014г., от което е видно, че
нарушенията по чл.189, ал.4 от ЗДвП могат да се установяват само и
единствено със стационарно техническо средство. В случая е налице
неправилно тълкуване на разпоредбата, тъй като същата изрично предвижда
възможността за заснемане на подобен вид нарушения да бъде посредством
автоматизирано техническо средство или система. Разпоредбата на т.65 от &6
към Допълнителните разпоредби на ЗДвП въвежда легална дефиниция на
понятието ,,автоматизирани технически средства или системи“, които могат
да бъдат стационарни и мобилни. Законодателят не въвежда изискването само
и единствено със стационарно техническо средство да бъде заснемано
нарушение по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което и не следва да се
приема, че цитираното тълкувателно решение е актуално към момента на
извършване на изпълнителното деяние. Ето защо и въведеното в жалбата
оплакване за опорочаване на процедурата по заснемане на нарушението се
явява неоснователно.
Тъй като обжалваният акт се отменя на процесуално основание, не
следва да бъде коментирана неговата законосъобразност и обоснованост по
същество.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и издаден в нарушение на процесуалните правила,
поради което и следва да бъде отменен.
По отношение на направеното искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение от страна на упълномощения защитник на жалбоподателя
съдът намира същото за неоснователно. Видно от представеното с жалбата
пълномощно е, че адвокат М. А. е бил упълномощен да представлява
жалбоподателя пред СРС и АССГ във връзка с изготвянето на жалби срещу
конкретно посочени електронни фишове, единият от които е Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № 7947061. В пълномощното никъде не
фигурира като правно основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Едва с последващо пълномощно, приложено към молбата на защитника
на жалбоподателя от 08.07.2024г., с която е поискано да бъде даден ход на
делото в отсъствие на защитника и жалбоподателя е посочено, че е била
5
предоставена правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, а именно в случай на материално затруднено лице. В договора
за правна помощ обаче не е било отразено това правно основание, а
единствено, че договореното възнаграждение е по безплатна правна помощ по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, която регламентира още две хипотези на
безплатна правна помощ. В нито един момент от приложението на двете
пълномощни, не е приложена декларация или друг документ, от които да се
доказва, че жалбоподателят е бил материално затруднено лице (в този смисъл
Определение № 2514 от 07.03.2024г. по дело № 11038/2023г. по описа на
АССГ). Ето защо от една страна не може категорично да се приеме извън
изложеното в молбата на защитника твърдение въз основа на кое правно
основание е била предоставена безплатната правна помощ по чл.38, ал.2 от
Закона за Адвокатурата, а от друга – липсват писмени доказателства, които да
установят и докажат наличието на твърдяното обстоятелства за материално
затруднено лице. На следващо място следва да се отбележи, че защитникът на
жалбоподателя е представил самостоятелен договор за правна помощ, но не и
отделно пълномощно. При несъответствие между двата документа
меродавното действие е на пълномощното, а не на договора. В пълномощно
не е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ, а към договора за
правна защита и съдействие липсва приложено отделно пълномощно. В тази
смисъл молбата за осъждане на СДВР за заплащане на адвокатско
възнаграждение се явява неоснователна, независимо от изхода на делото по
същество.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
7947061 на СДВР, с който на В. С. Х., с ЕГН: ********** с адрес: хххх е
наложено наказание глоба 100.00 лева за административно нарушение по
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника на В. С. Х., с ЕГН:
********** с адрес: ххххх с която се иска СДВР да бъде осъдена да заплати
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ по чл.38, ал.2 от
6
Закона за Адвокатурата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7