Решение по дело №6632/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1193
Дата: 1 юли 2019 г. (в сила от 1 юли 2019 г.)
Съдия: Румяна Антонова Спасова-Кежова
Дело: 20151100906632
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                               

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

                                                                                                                                             

при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6632 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди, че с договор за кредит № 2921 от 28.04.2011 г. отпуснал на кредитополучателя „Д.“ ЛЛП кредит в размер на 2 380 000 щатски долара за финансиране на 85 % от покупната цена на кораб, съгласно договор за покупко-продажба на кораб – м/к „Варна“, регистриран в Български корабен регистър, с място на регистрация в гр. Варна, с флаг на България, ИМО № 8518065. Посочва, че с договора страните уговори срок на договора, условия за ползване и погасяване на кредита и отговорност и санкции. Твърди, че с договор за встъпване в дълг от 25.07.2012 г. ответникът „С.Е.“ ЛЛП е встъпило изцяло в дълга на кредитополучателя. В резултат на неизпълнение на задълженията за заплащане на просрочени суми по договора за кредит и анекси към него от кредитополучателя и след изтичане на дадения с нотариална покана срок за доброволно изпълнение, на 17.12.2012 г. всички суми по кредитната експозиция били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че размерът на задълженията на „Д.“ ЛЛП и „С.Е.“ ЛЛП към „Б.Д.“ ЕАД, произтичащи от процесния договор за кредит към датата на подаване на исковата молба е 2 993 012,79 щатски долара. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците при условията на солидарна отговорност да заплатят на банката сумата в размер на 45 000 щатски долара, представляваща част от дължимата главница по кредита, както и законна лихва върху претендираната част от главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Д.“ ЛЛП и ответникът „С.Е.“ ЛЛП не изразяват становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК вр. чл. 377 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения:

Установява се, че препис от исковата молба е връчен на ответниците, включително и чрез Ди Ейч Ел. В срока за отговор на исковата молба по чл. 367 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. Представители на ответниците не се явяват в първото по делото заседание, за което са редовно призовани, като не правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Видно е от приложените по делото съобщения, че на ответниците изрично са указани последиците от неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

При съобразяване заявените в исковата молба обстоятелства и представените към нея и приети писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ се явява вероятно основателен.

Предвид изложеното и доколкото ищецът направи в първото по делото редовно съдебно заседание изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира, че са налице всички законови предпоставки за това.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 3 550,66 лева, от които 3 100,66 лева за държавна такса и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, „Д. ЛЛП“, със седалище и адрес на управление ***, пощенски код във Великобритания – Е.Д.11 2 Д.А., Сдружение № ОС339658 в регистъра на дружествата за Англия и Уелс и „С.Е.“ ЛЛП“, със седалище и адрес на управление ***, пощенски код във Великобритария – Д.1Б.3Е.Е., сдружение № ОС376106 в регистъра на дружествата за Англия и Уелс, да заплатят при условията на солидарност на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 45 000 USD /четиридесет и пет хиляди щатски долара/, представляваща част от дължимата главница по договор за кредит № 2921 от 28.04.2011 г., цялата в размер към датата на подаване на исковата молба от 2 993 012,79 щатски долара, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Д. ЛЛП“, със седалище и адрес на управление ***, пощенски код във Великобритания – Е. Д.Ю 11 2 Д. А., Сдружение № ОС339658 в регистъра на дружествата за Англия и Уелс и „С.Е.“ ЛЛП“, със седалище и адрес на управление ***, пощенски код във Великобритария – Д. 1 Б. 3 Е.Е., сдружение № ОС376106 в регистъра на дружествата за Англия и Уелс, да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*****, сумата в размер на 3 550,66 лева /три хиляди петстотин и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателното и на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: