РЕШЕНИЕ
№273/24.04.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета
Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Петър Мидов……..……...………………………………………………..като разгледа
докладваното от съдия Байнова адм. дело №185 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.87, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на М.Х.
– гражданин на А., против Решение №379/22.01.2019г. на Председателя на Държавна
агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут.
Жалбоподателят счита атакуваното
решение за незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и на материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл.8 и чл.9 от
ЗУБ. Съображенията, обосноваващи отказа били незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне
страната си по произход били свързани с наличието на заплаха за живота и
сигурността му. Въпреки дадените от ВАС указания и върната преписка за ново
произнасяне по отмененото предходно решение, председателят на ДАБ не изследвал
всички релевантни факти, имащи значение за бежанската му история. Сочи, че
изложил подробно историята си пред административния орган, който правилно възприел
същата, въпреки това неправилно приел, че спрямо него не били налице
предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заявява, че през почти
целия си живот живял в И., където животът на А.ските бежанци бил невъзможен, а
проблемите му в А. се дължали на заплахите, получавани от талибаните.
Не желаел да се завръща в държавата си по произход, защото нямало към кого да
се обърне за помощ. Страхувал се непрестанните заплахи, които били отправяни
към баща му, да не бъдат насочени към него и семейството му. Твърди, че ако остане
в А. вероятно вече щял да бъде убит или ранен. Страха за живота си обосновава и
със заплахите, които били отправяни към роднините му. Решил да не чака да
пострада и напуснал А. заради войната, безизходицата и страха за живота си. Не
искал да се завръща и в И., поради изложените по горе причини, свързани с тази
страна. Счита, че изводите, които органът направил спрямо него не са били
съобразени с представените доказателства и противоречали на бежанската му
история, като твърди че същите са неправилни, необосновани. Смята, че заплахата
спрямо него не можело да бъде пренебрегната, тъй като дори и да търсил помощ от
полицията, нямало да получи необходимата защита. Обстановката в А. се влошавала
с всеки изминал ден, поради това оставането там, както и завръщането в И. били
невъзможни. Сочи, че не отговарят на истината твърденията на административния
орган, че не бил заявявал да имало заплаха спрямо него, след като такава
действително била налице. Освен това, ДАБ игнорирал обстоятелството, че в
случая ставало дума за А.ец от *** етнически
произход, а не за такъв от мнозинствения *** етнос.
Навежда довод и за неактуалност на официалните справки за А. и И. към момента
на постановяване на атакувания административен акт. Твърди също и неразглеждане
по отделно и в тяхната съвкупност на изложените от молителя факти и
обстоятелства, обуславящи основателността на искането за предоставяне на
международна закрила. Счита че вътрешното преселване не е подходящо за него,
тъй като ВКБООН не подкрепял тази алтернатива и съветвал да се избягва връщане
в райони, където лицето нямало фамилни и племенни връзки, включително и в урбанизиранитеите части на страната. В жалбата се излагат и
подробни доводи за неправилност на извода на решаващия орган, че в случая не
били налице предпоставките по чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУБ за предоставяне на
международна закрила. Изтъква се, че не били обсъдени никакви източници на
информация за страната на произход на оспорващия, с изключение на официалните
справки на ДАБ, като се навежда довод за неправилност на решението, поради
несъобразяването му с актуалното положение в А. към дата на издаването му. В
акта не бил направен анализ на провинциите, в които според органа молителят
можел да се „разсели“, като получи и закрила от А.ските власти. Решението не
съдържало и коментар за тежкия бомбен атентат, който станал в Кабул на
31.05.2017г. и значителния брой загинали цивилни жертви. Цитират се части от
статии в различни издания, като се прави обобщен извод, че макар и да не е
налице въоръжен конфликт в А., в тълкувания от органа смисъл, то бил налице
такъв конфликт, който можело да бъде определен като безогледен по своите
последици. Счита се също, че преценката на органа за неприложимостта на чл.9,
ла.3 от ЗУБ била направена едностранно, дори превратно, без да била обсъдена в
пълнота наличната информация. Следвало да се приеме, че ситуацията в А. към
момента на издаване на атакувания акт, била
достигаща до степен на безогледно насилие и до опасност от тежки
посегателства, което се явявало основание за предоставяне на хуманитарна
закрила. На последно място се цитира съдебна практика, като се посочва, че
пропускът да бъдат изследвани факти, свързани с личното положение на молителя
представлява нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, което обосновавало отмяна на
административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне.
Ответникът - Председател на
Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.
Подробни съображения излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Пледира за нейното
отхвърляне.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез РЦ - Елхово при
Дирекция „Миграция” под вх.№105450-3901/22.08.2016г. (заедно с още пет лица,
всички от А.) и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли към ДАБ под вх.№2514/24.08.2016г.,
заведени в ДАБ под рег.№УП-9797/24.08.2016г., М.Х., гражданин на А., поискал
закрила от Република България, като молбата за закрила е била приподписана и от майка му, доколкото към този момент е бил
непълнолетен. Търсещият
закрила е бил регистрИ. чрез попълване на
Регистрационен лист рег.№УП-9797/24.08.2016г. като М.Х., гражданство А.,
етническа принадлежност таджик, роден на ***г. в гр. К., А., със същия
постоянен адрес, професия - ученик, образование - начално, религия - сунит, неженен.
В регистрационния лист същият е посочил, че пребивава в България с майка си,
четиримата си братя и двете си сестри, всички настанени в РПЦ – Харманли.
С писмо
рег.№УП-9797/13.09.2016г. Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил за
настаняването на непълнолетния чужденец и за датата на насроченото с него
интервю Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Харманли и Държавна
агенция за закрила на детето.
Със Заповед №2605-ЗДЗД-3195
от 26.09.2016г. на Директора на ДСП – Харманли е определена М. Ч. Н., на
длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално
подпомагане“ – Харманли, която да присъства при провеждане на интервюто с
детето М.Х..
С М.Х., било проведено
интервю, резултатите от което са обективИ.и в
Протокол с рег.№УП-9797/04.01.2017г. В хода на интервюто чужденецът, в
присъствие на майка си и на М Н. – социалният работник, определен със Заповед
№2605-ЗДЗД-3195/26.09.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Харманли, заявил, че не е имал проблеми с официалната власт в страната си, както
във връзка с етническата си принадлежност, така заради религията си. Имал
начално образование (6 клас). Работел като общ работник. В И. нямал роднини, в А.
имал вуйчо. В И. живеел почти цял живот, 15-ина години. Напуснал страната 5
месеца преди дата на интервюто за Турция, нелегално. Нямал лични документи. През
август 2016 г. влязъл в България, пеша, нелегално. Били задържани във
вътрешността на страната, в един мотел в София.
Отрича да е участвал във въоръжена групировка. Не се е занимавал с политика.
Последният му адрес бил в гр.Ш.. Не бил арестуван или осъждан както в държавата
си по произход, така и в друга държава. Напуснал И., защото там никой не се
грижел за тях, бежанците и те не значели нищо. Чужденецът работел незаконно
там, защото законно нямали право, дори някои изобщо не им плащали, като
разберат, че са А.ци. Били регистрИ.и
в И. като бежанци. Друга причина да напусне страната била, че чужденецът много
обичал да спортува (борба), но там не можел да се изяви. Не го вземали в никой
отбор. Нямало лична заплаха към него, не му било оказвано насилие. Заявил, че
не би се върнал в И., нито в А., там положението било зле заради талибаните.
С писмо
рег.№УП-9797/13.09.2016г. на Директора на РПЦ – Харманли е изискано от Държавна
агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за
закрила. В писмо с рег.№М-17092/06.10.2016 г. (рег.№УП-9797/19.10.2016 г. в ДАБ
при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се
възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето М.Х., в случай,
че отговаря на условията по ЗУБ.
С Решение
№12608/20.06.2017г. на Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1,
т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от същия закон,
е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Х.. На
30.06.2017 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, в присъствието
на неговия представител. Чужденецът е запознат с неговото съдържание на език,
който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. На 10.07.2017г. М.Х.,
със съгласието на майка си Н. Ш. подал жалба пред Административен съд – София
град срещу решението на Председателя на ДАБ, която била разгледана от местно компетентния
Административен съд - Хасково. Последният с Решение №780/20.11.2017г.,
постановено по адм.д.№1014/2017г. отхвърлил жалбата
против Решение №12608/20.06.2017г. на Председателят на ДАБ при МС. Така
постановеното съдебно решение е било оспорено от търсещия закрила пред
Върховния административен съд на Република България, който с Решение №11559 от
02.10.2018г., постановено по адм.д.№774/2018г.
отменил Решение
№780/20.11.2017г., постановено по адм.д.№1014/2017г.
на Административен съд – Хасково и Решение №12608/20.06.2017г. на Председателят
на ДАБ при МС, като върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне.
По делото са представени
протоколи от проведени интервюта проведени с майката на оспорващия - Н. Ш. и другите негови роднини, които били
настанени в РПЦ - Харманли.
С оспореното в по настоящото
дело Решение №379/22.01.2019г. Председателят на Държавна агенция за бежанците
отново е отказал да предостави бежански и хуманитарен статут на М.Х.. В акта си
административният орган, преценявайки молбата за международна закрила на
чужденеца, е разгледал, както бежанската история на търсещия закрила, така и
бежанските истории на останалите членове на семейството му във връзка една с
друга, като е стигнал до заключението, че не бил могъл да се направи извод, че
чужденците били изложили факти и обстоятелства, релевантни към молбата за
закрила на кандидата. Административният орган е извършил преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя в
страните А. и И., като е обосновал поотделно, както отказа си за предоставяне
на бежански статут, така и този за предоставяне на хуманитарен такъв.
На 05.02.2019г. срещу подпис
решението било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото
съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозИ.а на 06.02.2019г.,
чрез административния орган, видно от поставения регистрационен номер.
В съдебно заседание, процесуалният
представител на оспорващия поддържа жалбата, като допълва, че насоките на
Върховния комисариат на ООН за бежанците съдържат множество факти, от които се
виждало, че от много години насам в А. е налице вътрешен въоръжен конфликт. Поради това не
било възможно гарантИ.е на живота и достойнството,
правата и всичко останало на цивилното население. Сочи, че следва да се вземе
предвид и обстоятелството, че завръщащите се в А. лица, които са живели в
Европа, са изложени на още по-голям риск за живота и правата си, защото се
считало, че са предали ислямската вяра. Счита, че би следвало да се има предвид
и бежанската история на доверителя ѝ в България – това, че той работел,
спортувал и се адаптирал. Във връзка с
последното, смята, че такива лица не следва да бъдат връщани в А..
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при
спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от
ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визИ.и в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който
съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от
ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва
международна закрила в Република България.
Административният акт
отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган излага поотделно съображения защо приема, че на чужденеца
не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като
задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му
история, така и обстановката в страната му на произход, както и тази в И., където
оспорващият е прекарал по-голямата част от живота си. ОбективИ.ите в решението фактически съображения са подробни, ясни и
кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да
разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови
решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Съдът не констатира при
издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а твърденията в тази насока се явяват
неоснователни. Не се установява органът да е пропуснал да изследва твърдян факт
от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Нещо повече
изследвани са дори и бежанските истории на членовете на семейството му, които
също са подали молби в България за предоставяне на закрила, като след анализа
на изложеното от тях е направен извода, че същите не са релевантни към молбата
за закрила на кандидата. Административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз
основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си. В хода на производството по общия ред с чужденеца
има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено
в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем
и владян от него, в присъствието на социален работник и на неговата майка,
предвид възрастта на молителя към датата на провеждане на интервюто.
Не се установява нарушение
на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила,
каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа, което сочи, че
същото е взето предвид, а и с него не се възразява от страна на ДАНС по
предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това.
Съдът намира, че оспореното решение е съответно и
на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на
тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от
изнесената пред него бежанска
история, анализирайки и тези на неговите роднини, кандидати за закрила,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито един
обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от
страна на официалните власти в А. или И.. Няма и нито един наведен довод от
жалбоподателя или роднините му, че същият е обект на преследване от властите в А.
или И. и от някоя друга организация. В жалбата, се твърдят проблеми с талибаните, не беше внесена обаче никаква конкретика по отношение на това твърдение. Същото не се
подкрепя, нито жалбоподателя в изложената пред органа бежанска
история, нито от тези изложени от неговите близки роднини. Пред органа майката
на оспорващия сочи, че напуснали И., защото децата ѝ не можели да се
образоват, дори и да работели не им се плащало добре. Заявила, че не били в
добро финансово положение след смъртта на съпруга ѝ. Другите роднини на
оспорващия са заявили, че са напуснали И., защото там нямало уважение към А.ските
бежанци. Не желаели да се завръщат в А., защото преди време талибаните
били убили техен роднина и заплашвали баща им. Жалбоподателят мотивирал молбата
си за закрила с това, че в И. не уважавали бежанците от А., друга причина за
напускане страната била, че имал желание да спортува, а там не го взимали в
никой отбор. В нито една бежанска история обаче
чужденците, а още по-малко оспорващият, са завили, че са имали лични проблеми с
талибаните. Няма и данни по делото и твърдения пред
органа, че върху жалбоподателя или негов роднина е било оказвано насилие или са
имали проблеми с официалните власти в И. или А.. Същите не са били нито
арестувани, нито осъждани. Няма данни да са били подложени на някакви репресии или
преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група от държавата, партии или
организации и недържавни субекти, на които държавата не може или не желае да
предостави закрила срещу преследване.
Посочените от жалбоподателя причини за напускане и
нежеланието за завръщане в страната му на произход или в И., не са достатъчни
основания за придобиване на статут. Изложените обстоятелства напълно обосновават
направения от административния орган извод за липса на предпоставки за
предоставяне на статут на бежанец. Ето защо изцяло правилен е изводът на
органа, че чужденецът напуска страната си, по съображения, попадащи извън
предметния обхват на ЗУБ, като в тази връзка е достигнал до правилния извод, че
предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут не са налице.
Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ
се следва изцяло от факта, че в изнесената от чужденеца бежанска история няма данни, че той лично или член
на неговото семейство са обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му А.
или в И. – страната в която е живял през почти целия си живот, било поради неговата
(тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена
социална група или партия, или поради политическо убеждение.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката
на ответника за неоснователност на молбата му за предоставяне на хуманитарен
статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от
ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или
екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.
тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът не навежда като
причина за напускането на А. наличието на опасност да бъде осъден на смъртно
наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание. От бежанската му история, както и от тези
на неговите роднини, става ясно, че той няма взаимоотношения с властите, които
да представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут. В случая
реална опасност или риск от смъртно наказание, екзекуция, изтезание или друго
тежко посегателство по отношение на търсещия закрила, в качеството му на
цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява
пред органа, както и последният правилно приема в своето решение при мотивИ.е на отказа си да предостави хуманитарна закрила по
някоя от хипотезите на чл.9, ал.1 т.1 или т.2 от ЗУБ.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут, това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, е наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Органът приема, че също не намира приложение в конкретния случай, който извод е
изцяло основателен и обоснован.
Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с
чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с
Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци
и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и
относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009
г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално
запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета,
Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива
95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателства, че той
представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезИ.и с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва
решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице,
върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия
факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да
претърпи посочените заплахи.
От събраните от органа данни за положението в А. и
И. се установява, че на територията на тези страни има прояви на въоръжени
сблъсъци. Не са обаче налице данни за проява на такива въоръжени конфликти,
който да обхващат цялата територия на държавите, поради което съдът приема, че
макар и да е налице несигурност в тези страни, вкл. и да има прояви на насилие,
то положението не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно
насилие, което го определя за такова с характера на въоръжен конфликт, по
отношение на което да намира приложение тълкуването на чл.15, б.„в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитИ.ото по-горе решение от 17.02.2007г. по д. №С-465/2007 г., съответно не е налице специфичната хипотеза по чл.9, ал.1,
т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Т.е.
правилно не се обосновава извода, че цивилното лице, поради самия факт на
пребиваване на територията на А. или И., е
изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Правилен се явява и изводът, че не се установява
да са налице основанията, визИ.и в чл.8, ал.9, чл.9,
ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приема извод за предоставяне на такъв статут.
Административният орган е взел
решението си въз основа на информацията, изложена в Справки вх.№МД-434/08.06.2018г.,
вх.№МД-739/05.11.2018г. и вх.№МД-762/16.11.2018г. и е изпълнил задължението си
задълбочено и всестранно да установи релевантните за неговата решаваща воля
факти, като е извършил дължимата проверка съществуват ли опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство,
обсъдил е актуалната обстановка в А. и И., като данните от справките на ДАБ съвпадат с
отразеното в решението на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице
причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни. От своя страна след анализ на информацията от
представената по делото в Справка вх.№МД-88/04.02.2019г.
за актуалната обществено-политическа обстановка в А., съдът установи, че към
настоящия момент ситуацията в тези страна не би могла да се определи като
такава, обосноваваща предоставяне на международна закрила на гражданите
ѝ, по причините посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. От изложеното в справката
става ясно, че конфликтите в А. в последните седмици на януари т. г. са концентрИ.и в провинциите Х., У., Ф.и Н., последната, от
които, към посочения период, е и последният останал бастион на „Ислямска
държава“, като силите на НАТО са насочени основно срещу групировката в Н..
Изложени са данни за самоубийствен атентат в град М.Ш.,
пров. В.. В информацията се посочва, че атаката е
била извършена докато продължават мирните преговори между талибаните
и представителите на САЩ и въпреки, че още не е постигнато споразумение
специалния американски пратеник е коментирал, че има напредък. В същото време през 2016г. и 2017г. в
страната са се завърнали почти 1.7 милиона А.ски бежанци, а правителството
следва програмата си за реформи. Обобщено, от информацията за А. в официалната
справка може да се направи извод, че на територията на тази страна не е налице
вътрешен или международен военен конфликт, който по своя мащаб и интензитет да
бъде определен като безогледен, даващ основания да се счита, че на гражданите
на тази страна следва да се предоставя международна закрила. От изложеното в
Справка вх.№МД-118/14.02.2019г.
за актуалната обществено-политическа обстановка в И. става ясно, че в
по-голямата част от страната официалните сили за сигурност задържат броя и
тежестта на свързаните със сигурността инциденти на ниско ниво, а държавата е
мирна и безопасна според религиозните стандарти.
Като цяло, след анализ на данните от
представените по делото официални справки, както и на информацията от други
източници, съдът не счита, че обстановката в А. или И. дава основание за
прилагане на чл.8 и чл.9 от ЗУБ по отношение на оспорващия. Изложеното, както в
жалбата, така и в съдебно заседание е неоснователно и не кореспондира със
ситуацията в А. и И.. Няма данни правата на жалбоподателя да са били нарушени,
не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване. Същият не е бил
обект на лични заплахи, не са налице и данни за преследване на лица от етноса
на оспорващия. Освен това, от наличните по делото данни и доказателства, както
и предвид настоящата политическа обстановка в А. и И., не може да се приеме, че
в тези страни са налице особени социални групи, подложени на репресии или
преследване.
Не се споделят релевИ.ите доводи за способността на жалбоподателя да се интегрира в живота в България.
Същите не са основание за предоставяне на закрила, а и с оглед на
международните и на местните правила за предоставяне на международна закрила, те
имат друга цел и тя е да подпомогнат хората в риск да живеят в друга държава.
Такъв риск по отношение на жалбоподателя, както правилно е приел
административния орган, не е налице.
По отношение представените по делото
Насоки на ВКБООН
от 30.08.2018г., следва да се има предвид, че същите са издадени с цел да бъдат
в помощ на компетентните органи при оценяване на нуждите от международна
закрила на търсещите убежище. В конкретния случай обаче дори и при съобразяване
на дадените в тях указания не би могло да се стигне до обоснован извод за
наличие на основания за предоставяне на международна закрила на М.Х. на
основанията визИ.и в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че оспореното решение не страда от
пороци, налагащи отмяната му по смисъла на чл.146 АПК, а подадената
против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Х. – гражданин на А., против Решение №379/22.01.2019г.
на Председателя на Държавна агенция за бежанците.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: