Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Габрово, 8.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от
двадесет и пети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
Секретар: Радина Церовска, като разгледа
материалите по адм. дело № 93 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-668 от 19.04.2021 г., подадена от Т.И.Д.
***, с ЕГН: **********, против частичен мълчалив отказ за произнасяне по
Заявление за достъп до обществена информация вх. № 104-00-5 от 17.03.2021 г. на
Дирекция „Национален парк Централен Балкан“.
С подаденото от Д. Заявление до
директора на дирекция „Национален парк
Централен Балкан“, Габрово, се иска достъп до следната информация: „
Съгласно Доклад относно ерозията в НП „ЦБ“ от 2010 г. с автор ***, 20 000 хка
от площта на обезлесената зона в НП „ЦБ“ е годна за пашуване територия, а 4 490
хка са пасища с висока консервационна значимост. Т.е. общата площ на пасищата
възлиза на 24 490.2 хка. С Ваши заповеди от 2020 г. паркът е отдал под наем
пасища с обща площ от 14 622.80 хка, т.е. остава свободна за пашуване и
неотдадена под наем част от тези пасища с обща площ от 9 86.4 хка. Бих желал
да получа информация за това, каква е
причината тези 9 867.4 хка пасища да не се отдават под наем, кои терени
обхващат те и по-конкретно – кадастрални номера и/или друга действаща към
момента индивидуализация; как се разпределя тази площ между двете категории пасища.“.
С Решение за предоставяне на
достъп до обществена информация № 5 от 30.03.2021 г. на ответната страна се разпорежда
„предоставяне на пълен достъп“ до наличната ДНПЦБ и исканата с горепосоченото
Заявление информация на посочения от заявителя електронен адрес, като е
определен и срок за достъп до нея.
Предоставена е и информация, на
основание същото Решение на този орган. Съгласно нея, към изготвянето на
доклада от 2020 г. е действал старият план за управление, приет с Решение на МС
№ 522 от 4.07.2001 г. Той се различава от настоящия план за управление,
действащ за периода 2016 – 2025 г. по отношение на териториите, разрешени за
паша, основно поради въведената забрана за паша в зона „Ограничено човешко
въздействие“ /ОЧВ/ в новия план, както и на променения географски обхват на
същата зона. Посочените в доклада от 2010 г. 4 490.2 хка ливади и пасища са
определени като такива в резултат на наличната към онзи момент информация.
Причисляването им изцяло към терените за паша е погрешно, т.к. това са площи,
предназначени основно за опазване на високата консервационна значимост. Цитирането
на площи в доклада от 2010 г., годни за паша, не означава, че такава е налице
върху цялата територия като съвместима с целите на НП, определени в ЗЗТ и Плана
за управление. Това е взето предвид и в настоящия план за управление, като са
отделни площите, които реално могат да се пашуват, без да настъпят вреди върху
местообитания и видове, водещи до влошаване на състоянието им. Съгласно
действащият План площта за паша е 16 720 хка. Предоставена за ползване за 2020
г. е 15 459.3 хка, като това не е отдадена под наем площ, а предоставена такава
за ползване по силата на годишно разрешително за паша, издавано на основание
чл. 5, ал. 3, т. 11а и чл. 7, ал. 1, т. 7 от ПУДДНП. Според процедурата по
случайно разпределение на пасищата, проведена в средата на юни, 2020 г., не са
заплатени държавни такси и, съответно, не са издадени разрешителни за 128 хка
пасищни площи. За тях е издадена Заповед за разпределение и те не са включени в
общия размер на предоставените през 2020 г. площи. Друга част остава
нераздадена за ползване площ и тя съставлява разчертани полигони, определящи границите
на пасищните площи, отдадени за ползване на ползватели и елиминиращи
възможността за застъпване на съседни парцели. Съгласно изискванията на ИСАК,
изчертаването на полигоните предвижда всеки от тях да бъде равен или малко
по-голям от площта, вписана в разрешителното, т.к. в противен случай полигоните
биха били отхвърляни от системата като негодни. Така реалната площ на всеки
разчертан полигон е малко по-голяма -
между 0.05 и о.5 хка, от вписаната в съответното разрешително. Запазването на
целостта и възстановяването на малки по площ чувствителни влажни и преовлажнени
местообитания, крайречни и край поточни местообитания, ерозирани територии и
територии, в които са изпълнявани или се изпълняват противоерозионни,
укрепителни и/или други природоохранителни дейности, налага допълнително
ограничаване на ползването на площи, попадащи в слоя за паша. Поради малкия
размер на тези територии или поради възникнала необходимост, тяхната площ не е
извадена от слоя за пашуване, но реално това са места, в които паша е
недопустима. Поради тези причини е налице разлика между предоставените за паша
територии и предвидените площи в настоящия план и, съответно, ДНПЦБ и „няма как
да се посочи точно кои имоти не се предоставят за ползване“.
Оспорването на Д. е
конкретизирано с Молба вх. № СДА-01-811 от 14.05.2021 г. на жалбоподателя, с
която същият уточнява, че е налице мълчалив отказ по отношение на следната
изискана от него информация: „… кои терени обхващат същите и по-конкретно –
кадастрални номера и/или друга действаща към момента индивидуализация; как се
разпределя тази площ между двете категории пасища.“.
Жалбоподателят мотивира правото си на достъп до
посочените в заявлението факти с разпоредбата на чл. 17 от ЗООС, според който текст
всеки има право на информация за околната среда, без да е необходимо да доказва
конкретен интерес, като чл. 26, ал. 1 от същия нормативен акт препраща в тази
връзка към ЗДОИ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената от него жалба. Не оспорва,
че е получил горецитираното Решение № 5 от 30.03.2021 г. и приложената към него
информация, но намира същата за непълна. Сочи, че исканата от него информация е
налице при ответника, т.к. видно от представена от него скица на района, в
който му е позволено пашуване, е налице индивидуализация на същия. Такова
позволително и скица следва да има всеки пашуващ, следователно трябва да е
налице информация за предоставените за ползване терени и тя е трябвало да се
предостави на заявителя.
Ответната страна – директор на дирекция
„Национален парк Централен Балкан“, Габрово, се представлява от адв. Й. Ц., която
оспорва депозираната жалба. Намира, че на заявителя е отговорено по всички
заложени в заявлението му въпроси, поради което не е налице мълчалив отказ,
който да подлежи на оспорване. По отношение на направената в допълнителната
Молба конкретизация относно съдържанието на правния спор счита, че отговор също
е бил предоставен, т.к. е обяснено и отговорено, че не е налице информация при
ответника относно „конкретни имоти, терени и площи“, които не са предоставени
за пашуване, индивидуализирани с кадастрални номера или по друг такъв начин. За
ответника липсва нормативно задължение да индивидуализира предоставените за
паша територии в НП посредством кадастрални номера, като заявителят изрично е
уведомен, че нямам как да бъде информиран за номерата на имоти, които не са
предоставени за ползване. Съгласно Плана за управление пасищните райони на
територията на парка са индивидуализирани с наименования и с местонахождение в
съответен парков участък. По този начин е направена и индивидуализацията в
приложението към годишния план за паша за 2020 г., в който се посочват
единствено пасищни райони. Не е налице нормативно задължение директорът да
създава и съхранява исканата от заявителя информация, поради което той не е
задължен и да предоставя такава. В процесната част Решение № 05 ома характера
на уведомление по чл. 33, ал. 1 от ЗДОИ
Съдът извърши проверка за
допустимост и редовност на жалбата, както и за нейната основателност - по
отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на процесния ИАА, а
на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за наличие на всички
основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради незаконосъобразност на
същия.
Като подадена в законния
срок, от лице с правен интерес и против подлежащ на съдебно оспорване пред АСГ
административен акт, жалбата се явява редовна и допустима, поради което бе
разгледана по същество.
По спорния въпрос –
непредоставяне на искана от жалбоподателя информация относно индивидуализирани
посредством кадастрални номера и/или по друг начин на имотите, непредоставени
за пашуване, съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като разгледа
въпроса дали и по какъв начин става тази индивидуализация и могъл ли е и бил ли
е длъжен директорът на НПЦБ да предостави такава.
От фактическа и правна
страна съдът установи следното:
По
делото е безспорно установено, че с посоченото по-горе Заявление Д. е поискал
достъп до информацията, посочена в същото, както и че по искането е отговорено
с Решение № 5 от 30.03.2021 г. В това решение подробно е отговорено на една
част от питането, а именно – каква е причината определени като пасища площи да
не се предоставят за ползване. Безспорно не е отговорено на другата част от
искането – относно това „кои терени обхващат същите и по-конкретно –
кадастрални номера и/или друга действаща към момента индивидуализация; как са разпределени
тези площи между двете категории пасища.“.
Обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 от него, обществена информация
по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти.
Задължени да предоставят
информация по ЗДОИ са субектите, посочени в чл. 3,
ал. 1
и ал. 2
ЗДОИ. В
случая информацията е поискана от директора на дирекция „Национален парк
Централен Балкан“, която не е субект по чл. 3, ал. 1 от Закона. Съгласно чл. 2,
ал. 1 и 2 от Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, дирекциите на
националните паркове са административни структури към министъра на околната
среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика за управление и
опазване на поверените им защитени територии, като ал. 2 признава на дирекциите на националните паркове статута
на юридически лица на
бюджетна издръжка. Съгласно чл. 6 от същия Правилник, дирекцията на национален
парк се ръководи и представлява от директор, който се назначава и освобождава от длъжност от
министъра на околната среда и водите, следователно изпълнено е условията по §.1,
т. 4, б. „б“ и б. „в“ от ЗДОИ, определящо същността на публично правната
организация. Изводът, който се налага, е
че дирекция „НПЦБ“, Габрово е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ.
Настоящият
състав на АСГ намира, че исканата от Д. информация е обществена по своя
характер, тъй като касае дейността на публичен субект – дирекция „НПЦБ“ и
по-конкретно – изготвяне и прилагане на план за управление; издава разрешителни
за паша; охранява поверени и защитени територии, а също така, съгл. чл. 5, ал.
3, т. 15 и 16 от Правилника, организира и поддържа база данни за: горските
екосистеми, природните местообитания, растителните и животинските видове,
посетителския поток, културно-историческите обекти, обектите на капиталното
строителство и други обекти и дейности на територията на поверените й защитени
територии; предоставя информация за поверените й защитени територии на
заинтересовани организации и лица. С получаването на исканата информация Д. би
могъл да си състави мнение за функционирането на предприятието по отношение на управлението
на териториите, предназначени за пашуване, като и самият той има разрешително
за осъществяването на такава дейност. По тази причина в случая съдът намира, че
ЗДОИ се явява приложим.
Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е
уредена в Глава
трета от ЗДОИ. Съгласно чл. 24
и сл. от ЗДОИ достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно
запитване,
каквото в случая е отправено от жалбоподателя до задължен субект.
Съгласно чл. 28,
ал. 1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се
разглеждат в срок до 14 дни след датата на
регистриране, а съгласно ал. 2
на чл. 28 ЗДОИ в срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата
обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
С Решение
№ 5 от 30.03.2021 г. директорът на предприятието е предоставил на жалбоподателя
исканата от него информация, без посочената такава в допълнително подадената от
жалбоподателя Молба от 14.05.2021 г. Следва да се посочи, че заявителят не е
изискал посочване задължително на терените, които попадат в територии за
пашуване, но не са дадени за ползване, само и единствено посредством техен
кадастрален номер. Той е формулирал искането си по-широко, като е пожелал те да
бъдат описани като „терени“ /което не е задължително да съвпада с понятието за
имоти, вкл. поземлени такива/ с кадастрални номера, а е допуснал това да стане
„и/или чрез друга действаща към момента индивидуализация“, както и да се посочи
по какъв начин са разпределени тези неизползвани площи между пасищата. В
останалата част заявлението е удовлетворено и исканата информация е
предоставена на заявителя.
С
приложена по делото Заповед № РД-24 от 24.02.2020 г. на ответника е утвърден
годишен план за паша и ползване на сено в НПЦБ за същата година. В Приложение №
1 – „Райони за паша и ползване на сено в НПЦБ, 2020“ са посочени пасищните
райони и пасища, като същите са индивидуализирани - по участък, пасищен район и
пасище. За да се ползват тези територии се подават заявления за издаване на
разрешителни за паша, в които се посочва вид и количество на животните, както и
„предпочитани пасища“, които, за да се посочат, следва и да се конкретизират по
някакъв начин и този начин отново е с посочване на парков участък и пасище.
Според
Плана за управление 2016 – 2025 г., приет с Решение на МС № 195 от 24.03.2016
г., за паша на селскостопански животни и сенокос се определят „конкретни
райони, количества … с годишните планове“, които райони се конкретизират по
определен начин. Разбира се индивидуализирането им не е задължително да става с
кадастрален номер, но и заявителят изрично е посочил, че информацията, която
съдържа, може да се предостави и посредством друг начин за индивидуализация,
какъвто определено ответникът не може да няма.
Видно от Приложение № 3.1.4 към този План, районите са индивидуализирани
с посочване на парков участък и пасищен район. Налице е и графичен модел на
зониране на НПЦБ – Приложение 3.1.2, с очертани граници на парка и на петте
вида зони.
На
база на така подаденото заявление се издава разрешително за паша на самия
жалбоподател. В него е посочено какви като вид и брой животни ще пашуват, както
и къде ще става това, като е определена площ за пашуване. Към разрешителното е
приложена и скица на територията, която му е определена, с посочване на пасищен
район и пасище – т.е. определените на пашуване територии са индивидуализирани и
конкретни за всеки, който е получил такова разрешително. Не би било логично и
да не са индивидуализирани, т.к. в такъв случай всеки ще извежда животните си
където желае, стига да е в границите на парка, а определено не това е целта на
Плана и разрешителния режим.
С
оглед на така изложеното съдът намира, че ответната страна притежава
информация, която сама създава и съхранява, относима към терените за пашуване,
съответно и части от тях, които не са предоставени за ползване на стопани по
изложените в Решението на същата страна съображения и би могла да предостави
тази информация на заявителя – било чрез посочване на терените по вече посочените
техни индивидуализиращи белези, цитирани по-горе, било чрез предоставяне на
картен носител. В случай, че е налице неяснота по отношение на исканата
информация или на начина, по който исканата информация би могла да се
предостави на заявителя, то задължения по чл. 3 от ЗДОИ субект е следвало да
изясни този въпрос, на основание чл. 29 от ЗДОИ.
В
предоставената информация е отразено, че няма как точно „да се посочи кои имоти
не се предоставят за ползване“, но заявителят не е искал информация за конкретни
„имоти“, в смисъл на поземлени имоти, за които има определени кадастрални
номера, а информация относно „терени“, които не е задължително да съвпадат с
цели имоти, а са по-скоро части от такива. В този смисъл и действително е
налице мълчалив отказ по така направеното искане в заявлението на Д. в
оспорената част, конкретизирана в молбата му от 14.05.2021 г.
Като
не е предоставил достъп до искана обществена информация, която е налична при
орган по чл. 3 от ЗДОИ, и не се е произнесъл конкретно по направеното от
жалбоподателя искане в процесната част, на практика ответникът е формирал
неправомерен мълчалив отказ, което е недопустимо, съобразно правилото на чл. 38
от ЗДОИ. „По ЗДОИ не е предвидена възможност за
мълчалив отказ по направено искане за представяне достъп до обществена
информация, доколкото нормата на чл.
38 ЗДОИ предвижда
изрично като форма на отказ писмено решение с конкретно посочени реквизити.“ - Решение
№ 44 от 4.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2015 г., V о. и др.
По тази причина следва да се отмени мълчаливият отказ,
постановен от ответника, във връзка с процесното заявление за достъп до
обществена информация, в процесната част, и на същия да се укаже да се
произнесе изрично в сроковете по ЗДОИ по това искане, като при наличие на
неясноти относно вида на информацията и формата, в която се иска предоставянето
на същата, да се приложи разпоредбата на чл. 29 от ЗДОИ.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по Жалба с вх. № СДА-01-668 от 19.04.2021 г., подадена от Т.И.Д. ***, с ЕГН: **********,
Мълчалив отказ на директора на Национален парк „Централен Балкан“, Габрово, по
Заявление вх. № 10400-5 от 17.03.2021 г. на жалбоподателя за достъп до
информация, в частта му, с която се иска информацияотносно: „… кои терени
обхващат същите и по-конкретно – кадастрални номера и/или друга действаща към
момента индивидуализация; как се разпределя тази площ между двете категории
пасища.“..
ВРЪЩА
преписката на ответника за разглеждане и произнасяне по същество по така
направеното искане в тази му част в срока по ЗДОИ и при спазване на указанията,
съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните в едно със съобщението за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ
:
ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА