Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
Г.
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова в. гр. дело № 346 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и сл.
от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с жалба, вх.
№ 01862/05.05.2019 г. по описа на Наталия Дангова- частен съдебен изпълнител с рег. № 793 на КЧСИ, с
район на действие Софийски окръжен съд, депозирана от И.Г.Б. срещу разпореждане
от 17.02.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати
производството по изпълнително дело с № 20137930400574.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило
писмено становище от взискателя по изпълнителното
дело – „Е.М.“ ЕООД. Взискателят счита, че жалбата на
длъжника е неоснователна, а обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител
законосъобразно. Претендира сторените разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Със съпроводително писмо съдебният изпълнител
е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата оплаквания и
приложените доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, с оглед изискванията за
редовност, е процесуално допустима- подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ
на обжалване акт, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Изпълнително дело с № 20137930400574/2013 г. по описа на Наталия Дангова- частен съдебен изпълнител с рег. № 793 на КЧСИ, с
район на действие Софийски окръжен съд е образувано въз основа на изпълнителен
лист от 16.08.2013 г. издаден от Районен съд-Б. въз основа на документ по ч.
гр. дело № 1012/2013 г. по описа на същи съд.
Изпълнителният лист е издаден срещу И.Г.Б. за
сумите както следва: 1090,82 лева, представляваща парично задължение по договор
за предоставяне на потребителски кредит от 15.09.2008 г.; 57,81 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 14.08.2013 г.;
1123,53 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 15.03.2009 г. до
14.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2013
г. до окончателното плащане на вземането, както и сумите от 45,44 лева,
представляващи разноски за платена държавна такса и 249,79 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
На длъжника е била връчена на 22.10.2013 г. покана
за доброволно изпълнение.
Със запорно
съобщение изх. № 10245/02.10.2013 г., на основание чл. 507 от ГПК, е наложен
запор от съдебния изпълнител върху вземанията на длъжника по трудово
правоотношение с работодателя фирма „К.Б.А.К.“ ООД.
С молба, вх. № 07968/23.10.2013 г., взискателят е направил искане до съдебния изпълнител за
налагане на запор върху движими вещи - моторно превозно средство марка „Пежо“,
модел „605“ и върху моторно превозно средство марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“
(л. 60 от изпъл.дело).
С молба от 05.02.2014 г. взискателят
е направил искане до съдебния изпълнител изпълнителното производство да бъде
насочено срещу движими вещи на длъжника, като бъде насрочена дата и част за
извършване на опис (л. 71 от изпъл.дело).
С молба с вх. № 04237/04.08.2015 г. взискателят
е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, находящ се в гр. Б. (л. 85 от изпъл.дело).
На основание чл. 449, ал. 2 от ГПК е направено
искане от съдебния изпълнител до Агенция по вписванията за вписване на възбрана
върху 1/8 ид.част от имот, находящ
се в гр. Б., собственост на длъжника (л. 116 от изпъл.
дело). Възбраната е надлежно вписана на 16.12.2016 г.
С молба, вх. № 05811/31.07.2017 г., взискателят е направил искане до съдебния изпълнител да
наложи запор върху вземания на длъжника по банкова сметка (***. 129 от изпъл.дело).
По
молба на взискателя, със запорни
съобщения от 01.09.2017 г., по изпълнителното дело са наложени запори върху вземания
на длъжника по банкови сметки (л.133-136 от изпъл
дело).
На основание чл. 429, ал. 1 ГПК, с писмено
разпореждане от месец май 2018 г., съдебният изпълнител е конституирал като взискател по изпълнителното дело „Е.М.“ ЕООД (л. 143 от изпъл.дело).
С молба с вх. № 04888/15.07.2019 г., взискателят е направил искане до съдебния изпълнител да
наложи запор върху банкова сметка ***, както и да направи справки в Регистър на
банковите сметки и сейфове и НОИ (л. 175 от изпъл.дело).
С молба с вх. № 05042/19.07.2019 г., взискателят е направил искане до съдебния изпълнител да
насрочи дата за оценка и опис на движими вещи, находящи
на адреса на длъжника (л. 178 от изпъл.дело).
На 07.02.2020 г. е входирана
молба от длъжника до съдебния изпълнител, с която се иска на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК да прекрати производство по изпълнително дело №
20137930400574 (л. 190 от изпълн.дело).
На 28.01.2020 г. на длъжника е връчена
призовка от съдебния изпълнител за принудително изпълнение, насрочено за
17.03.2020 г. (л. 189 от изпъл. дело)
С обжалваното разпореждане, молбата на
длъжника е оставена без уважение от съдебния изпълнител.
От така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество жалба срещу
отказа на съдебния изпълнител да бъде прекратено изпълнително дело № 20137930400574 е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. В доктрината и съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
Съгласно т. 10 от тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
В
случая последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността е
искането на взискателя, обективирано
в молба с вх. № 05042/19.07.2019 г., за извършване на опис и оценка на вещ. В
депозираната молба взискателят е посочил изпълнителен
способ, поради което молбата е редовна по смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК и
прекъсва давността.
Молбата на длъжника до съдебния
изпълнител, с която се иска на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК да бъде
прекратено производство по изпълнително дело № 20137930400574, е депозирана на
07.02.2020 г.
Имайки предвид, че последното
изпълнително действие, с което е прекъсната давността е на 19.07.2019 г., а
молбата на длъжника, с която се иска на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
да бъде прекратено производство по изпълнително е депозирана на 07.02.2020 г.,
не е изтекъл предвидения в закона срок от две години за настъпване на перемпцията.
На следващо място, при проследяване
хронологията на изпълнителните действия, поискани от взискателя
и предприети от съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
по делото се установява, че изпълнително дело не е перимирано.
Взискателят е положил нужната активност за събиране
на съществуващо в негова полза вземане.
Поради изложените съображения, атакуваното изпълнително
действие – отказ да бъде прекратено изпълнително дело с № 20137930400574
спрямо И.Г.Б. е законосъобразно.
По
разноските.
С
оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на ответната
по жалбата страна - „Е.М.“ ЕООД,
следва да бъдат присъдени направените от нея разноски.
Съгласно
чл. 81 ГПК
във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се
произнася по искането за разноски.
Ответникът
по частната жалба е депозирал отговор, в който е направено надлежно искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
представено е пълномощно. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл.
25а от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид, сложността
на конкретния казус, вида и обема на извършената работа, настоящият съдебен
състав, счита, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 01862/05.05.2019
г. по описа на Наталия Дангова- частен съдебен
изпълнител с рег. № 793 на КЧСИ, с район на действие Софийски окръжен съд,
депозирана от И.Г.Б. срещу разпореждане от 17.02.2020 г., с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнително дело с №
20137930400574.
ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН: **********,
с адрес: ***, пл. „Освобождение“ № 5, вх. „Г“, ет. 6, ап. 39 да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение по в. гр. д. № 346/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.