МОТИВИ
по Н.О.Х.Д. № 512/2017 г. по описа на Русенски окръжен съд, Наказателно отделение
МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 512/2017 г. по описа на Русенски
окръжен съд, Наказателно отделение
Русенска окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт по по досъдебно
производство №969/2017 г. по описа на Русенска окръжна прокуратура против
Е.Ц.Ч. - за това, че на 26.12.2016 година в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление, на 11 (единадесет) пъти, използвала платежен
инструмент – кредитна карта № ***, издадена от ТД „ОББ“ на името на Б.А.Н. ***,
без съгласието на титуляря, като деянието не представлява по-тежко
престъпление-престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
В рамките на
настоящото разглеждане на делото и след предварително изслушване на страните, с
протоколно определение от 02.10.2017 година съдът е постановил разглеждане на
делото по реда на глава Двадесет и седма от НПК приемайки, че самопризнанието
на подсъдимата Е.Ц.Ч. се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение спрямо подс. Е.Ц.Ч., като счита същото за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Сочи, че в рамките на съдебното дирене предвид начина на
протичане на производството (по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, т.2 от НПК) е било установено осъществяването на инкриминирано
престъпно деяние – както от обективна, така и от субективна страна и развива
подробни съображения в тази насока. Предлага за престъплението, квалифицирано
по текста на чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК при
условията на чл.58а от НК налагане на наказание в размер на една година и
четири месеца години, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от
четири години. Моли за налагане и на кумулативно предвиденото в закона
наказание глоба към минималния предвиден в закона размер.
Служебният защитник на подс. Е.Ц.Ч.-адв. П.П. моли при определяне на наказанието да бъдат съобразени
смекчаващите обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимата се е оказала е
пълно съдействие на досъдебното производство, че същата е с чисто съдебно
минало и в тежко материално и семейно положение. Моли наказанието да бъде отмерено при
условията на чл.55 от НК – под минимума на предвидено в закона, като на
подсъдимата не се налага предвиденото кумулативно наказание.
В съдебно заседание подс. Е.Ц.Ч. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание и изразява съжаление
за стореното.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал.
4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт:
Подсъдимата
Е.Ц.Ч. е родена на *** ***, българка, български гражданин, с основно
образование, разведена, пенсионер по болест, неосъждана, с ЕГН **********.
През м. октомври 2016 г. до края
на м. декември 2016 г. св. Б.Н. се грижел за бившия си тъст, който бил
възрастен и боледувал. За да му помагат в последното той наел подс. Е.Ч. и Лиляна Христова. На двете предоставил ключове
за апартамента, в който живеел заедно с Ангел Кръстев, находящ
се в гр. Русе, ***
При
едно от посещенията си в дома на св. Н., сутринта на 26.12.2016 г., подс. Ч. видяла оставена кредитна карта с № ***, издадена
от търговска банка „ОББ“ на името на св. Б.Н.. Върху картата имало
самозалепващо листче с написан ПИН-код за нея. Тъй като подс.
Ч. се нуждаела от допълнителни финансови средства, решила да вземе картата, да
изтегли парите от нея и да ги похарчи за свои нужди. В изпълнение на взетото
решение, същия ден 26.12.2016 г. подс. Ч. взела
кредитната карта и отишла до банкомат, находящ се в
гр. Русе ул. ***– офис на банка „ДСК“ ЕАД. Поставяйки кредитната карта в
АТМ-устройството и въвеждайки ПИН-кода, който вече знаела от листчето,
подсъдимата използвала общо 9 пъти банковата карта, както следва – в 10:47 часа
извършила проверка за наличност; в 10:48 часа изтеглила паричната сума от 300
лева; в 10:49 часа изтеглила 400 лева; в 10:49 часа изтеглила 400 лева; в 10:50
часа изтеглила още 400 лева; в 10:51 часа направила опит да изтегли още 400
лева, но не успяла, поради превишен лимит; в 10:51 часа направила опит да
изтегли 100 лева, но не успяла, поради превишен лимит; веднага след това – пак
в 10:51 часа направила опит да изтегли 100 лева, но не успяла, поради превишен
лимит и в 10:52 часа направила опит да изтегли 300 лева, но не успяла, отново
поради превишен лимит на картата. Действията и били записани от монтираните в
офиса на банката охранителни видеокамери. Непосредствено след това, на същата
дата подс. Ч. прибрала изтеглената парична сума от
общо 1500 лева и се отправила към дома си в кв. ***. Пътьом минала през магазин
„СБА“, находящ се на ул. „Даме
Груев“ № 2. Поставяйки посочената кредитна карта на св. Н. в банкоматното устройство на банка „ОББ“, монтирано в
магазина и въвеждайки известния й ПИН-код, подсъдимата използвала още 2 пъти
банковата карта, като в 12:18 часа
проверила наличността по сметката на св. Н., а в 12:19 часа направила
опит да изтегли паричната сума от 300 лева, който бил неуспешен, поради
превишен лимит.
Част
от придобитата парична сума, подс. Ч. внесла за
обслужване на ипотечния си кредит към банка „ДСК“ ЕАД, както и за покриване на
кредит, изтеглен от фирма за бързи кредити „Провидент
Файненшъл България“. Останалата част похарчила за
битови нужди.
За
транзакциите, св. Н. бил уведомен от банка „ОББ“ с смс-и
и тъй като същите били извършени без неговото знание и съгласие, той подал
заявление в ОДМВР – Русе.
В рамките на образуваното
досъдебно производство била назначена техническа експертиза, при която на
хартиен носител било възпроизведено съдържанието на предоставеният за
изследване оптичен носител: CD-R, марка „Verbatim”,
съдържащ снимки от охранителните видеокамери, монтирани в офиса на банка „ДСК“
ЕАД, находящ се в гр. Русе, ул. ***и насочени към банкоматното устройство, находящо
се там.
След произнасяне на
определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по
съответствието на самопризнанията на подсъдимата с всички годни доказателства и
доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, съдът не следва в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимата – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална
дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната
цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл.371, т.
2 НПК законът предпоставя като задължително условие
за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени
материали от досъдебното производство. Затова първоинстанционният
съд има правомощието да разгледа делото по този, а не по общия ред, само след като
обосновано е преценил, че досъдебното производство е било проведено обективно,
всестранно и пълно, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, че
събраните в първата фаза на процеса доказателствени
материали са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по съдържание
категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимата, което е изразено пред
съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на
обвинението.
Оттук нататък, след
като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за
установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно
положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно
твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без
извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата.
Съдът намира, че
признатите от подсъдимата факти се доказват пряко от показанията на св. Б.Н.
(л.50 от дос. пр.) и по производен път – от тези на
св. := (л.48 от дос.пр.), както и от писмените
доказателства, както следва: отговорите на ОББ, Дирекция „Сигурност и охрана”
по повод направени запитвания от 02 РУ –
ОД на МВР - Русе за движенията по сметката на св. Н. и заключението на
техническата експертиза на видеозаписите от охранителните видеокамери,
монтирани в офиса на банка „ДСК“ ЕАД, находящ се в
гр. Русе, ул. ***за процесната дата.
С оглед дадените
указания в мотивите към т. 4 от ТР № 1/
06.04.2009г. по Т.Д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС съдът намира, че дължи обоснован
отговор дали в доказателствения материал се съдържат
противоречия и ако са налице такива, дали те са от естество да създадат
сериозни съмнения относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние и неговото авторство. Съдът намира, че отговорът на този
въпрос е отрицателен по следните съображения.
При анализ на писмено доказателство - извлечението от сметка, предоставено от
банката – издател на инкриминирания
платежен инструмент е видно, че се касае за открита кредитна карта на физическо
лице – на Б.А.Н., от която чрез въведена операция „теглене” от различни АТМ
устройства на 26.12.2016 г., в различни часове, съвпадащи с инкриминираните, са
изтеглени суми общо в размер на 1500 лева. Липсват противоречия между фактите,
отразени в писмената справка от банката – издател и показанията на св. Н. по
факта на разкрита банкова сметка *** „ОББ“, по това да е била издадена кредитна
карта с достъп към сметката и по факта Б.Н. да е бил титуляр именно на тази
карта. Без съмнение също кредитната карта представлява платежен инструмент по
смисъла на чл.93, т. 24 от НК, тъй като е веществено доказателство, което позволява
самостоятелно или във връзка с друго
средство да се прехвърлят пари и парични стойности.
От гласните
доказателства, събрани при разпит на свидетеля Н., е видно, че кредитната карта
след 26.12.2016 г. не е била държана от нейния титуляр, а след това без
наличието на такова съгласие и от титуляра е
попаднала в държането на подсъдимата. Достъпът на подсъдимата до инкриминирания
платежен инструмент е установен по несъмнен и безспорен начин от съчетания
анализ на показанията на св. Н., а
производно и тези на св. М., които непротиворечиво сочат, че подсъдимата е
посещавала адреса на св. Н., подпомагайки в грижите за неговия бивш тъст.
Фактът, че именно
подсъдимата се е възползвала от съществуващия достъп до дома на св. Н., се
установява по несъмнен и безспорен начин от заключението на техническата
експертиза на видеозапис на оптичен носител, от снетия снимков материал от
него, както и от съдържанието на показаниятана св. Н.
по повод предявяването на видеозаписа. Същият
заявява, че е разпознал именно подсъдимата на видеозаписа и в тази част
показанията му не са опровергани от останалите доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
С оглед
установената фактическа обстановка подсъдимата Е.Ч. е осъществило от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл. 249, ал.1 пр.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно: на 26.12.2016 година в гр.
Русе, в условията на продължавано престъпление, на 11 (единадесет) пъти,
използвала платежен инструмент – кредитна карта № ***, издадена от ТД „ОББ“ на
името на Б.А.Н. ***, без съгласието на титуляря, като деянието не представлява
по-тежко престъпление.
От обективна страна
подсъдимата е извършила престъплението чрез осъществяване на една от формите на
изпълнителното деяние по чл. 249, ал. 1 от НК - използвал е кредитна карта №
*** издадена от ТД „ОББ“, издадена на името Б.А.Н. ***, без неговото съгласие,
като чрез единадесет отделни транзакции е изтеглила по сметката на титуляра парични суми с общ размер 1500 лева. Кредитна
карта с № *** представлява редовен платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т.
24 от НК. Платежният инструмент позволява на оправомощения
държател да получава достъп до финансови средства по банкови сметки. При
нормално развитие на обществените отношения това лице е следвало да бъде св.
Б.Н., а не подсъдимата, след като липсва съгласието на титуляра.
Престъплението не
съставлява по-тежко престъпление. При конкретните обстоятелства непосредствен
обект на посегателство са обществените отношения, засягащи сигурността и
правилното функциониране на паричната и кредитна система и регламентирания ред
относно ползването на различните платежни инструменти за извършване на банкови
сделки. Затова и фактът на успешно изтегляне на парични суми не е съставомерен
елемент. Не е реализиран състав на престъпление по чл.244, ал.1 от НК, тъй като
инкриминираният платежен инструмент не е подправен по смисъла на чл.243, ал.2
от НК. Напротив банковата карта е била защитена с пластичен носител и ПИН код,
издадена по официален ред, а неин издател е оторозирана
по ЗКИ банкова институция - ТД „ОББ“. Ето защо съдът прие за установено, че подс. Е.Ч. е осъществила престъпление против паричната и
кредитната система от раздел IV на глава VI на особената част на НК, покриващо обективните
и субективните признаци на състава на чл. 249 ал. 1 от НК.
От субективна
страна подс. Ч. е знаела, че не е такова оправомощено лице по отношение на горепсочената
кредитна карта и че не е имала право да си служи с този платежен инструмент,
поради което е осъществила престъпния състав на 249 ал. 1 от НК.
Според редакцията
на чл. 58а от НК, указваща начина на определяне на наказанието при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, в
случай, че подсъдим признае фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, в актуалния му вид текстът на чл. 58а от НК не предвижда
задължително определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, а
неговата индивидуализация според общите правила и последващата
му редукция с 1/3. Според текста, чл. 55 от НК се прилага като алтернатива на
съкратеното съдебно следствие само, ако едновременно са налице условия за
редуциране на наказанието и за прилагане на чл. 55 от НК при положение, че това
е по-благоприятно за дееца.
В конкретния случай
при индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимата Ч.
престъпление съдът прие, че не следва да прилага нормата на чл. 55 от НК. За да
достигне до този извод съобрази обстоятелството, че необремененото съдебно
минало на подсъдимата, изразеното разкаяние и тежкото материално състояние не
са многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нито едно от тях не може
да бъде определено като изключително по своя характер и от тук да предопредели
определянето на ЛОС под предвидения в закона минимум. Изброените обстоятелства
са единствените фактори, които снижават отговорността на подсъдимата в
настоящото производство. Съдът не взе предвид самопризнанието на подсъдимата по
чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство в
конкретния случай. Същото е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК, като наличието му обуславя редукция на наказанието ЛОС, което не
се определи при условията на чл. 55 от НК. Ето защо това самопризнание не може
да бъде едновременно и смекчаващо такова за актуалната отговорност на дееца.
Отегчаващи
обстоятелства в случая не бяха отчетени.
Ръководен
от изложените по-горе съображения, съдът прие, че наказанието на подсъдимата Ч.
следва да бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК в актуалната му
редакция.
След анализ на
относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на
наказанието получават успешна реализация спрямо подсъдимата Е.Ц.Ч. чрез
налагане на наказание на минимума на предвиденото в закона - от две години ЛОС и глоба в минимален размер
- 100 (сто) лева.
Редуцирано с една
трета по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказанието лишаване от свобода, което
следва да изтърпи подсъдимата Е.Ц. Ч. за
престъплението по чл. 249, ал.1, вр. Чл.26, ал.1 от НК е една година и четири месеца.
Настоящият съдебен
състав счете, че изтърпяването на така отмереното по отношение на подс. Ч. наказание лишаване от свобода следва да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този текст от закона
са налице, тъй като наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
подсъдимата не е осъждана преди това, като неизолирането от нормалната и
житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на установените в чл. 36 от НК
цели. В последната насока съдът намери, че по отношение на конкретната личност
на Е.Ц. Ч. не се явява за необходима
нейната социалната изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото
изпълнение – с определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно
изтърпяване, представляват комплексна форма на наказателна репресия, която
постига справедливия ефект на предупредително-възпиращо и превъзпитателно
въздействие върху дееца, когато сама по себе си се отличава с вътрешен баланс.
В конкретния случай за да достигне до този си извод съдът отчете правното
значение на всяко индивидуализиращо отговорността на подсъдимото лице
обстоятелство и най-вече чистото му
съдебно минало, обстоятелството, че същата е пенсионер с процент на
инвалидност, разкриващи я като лице с невисока степен на обществена опасност.
Неизменно беше отчетено и последващото и поведение –
оказаното от нейна страна процесуално съдействие. В този смисъл и съдът счете,
че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на
изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По
отношение на гражданския иск предявен от Б.А.Н. срещу подс.
Е.Ц.Ч. с правно основание чл.45 от ЗЗД, съдът намери, че същият следва да бъде
уважен изцяло като основателен и доказан по размер. С оглед изхода на делото, а
именно признаването на подс. Ч. за виновна в
осъществяване на престъплението по чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК са налице
предпоставките за реализиране на деликтнатата и
отговорност на основание чл. 45 ЗЗД. Деянието на подс.
Ч. е противоправно и виновно. В резултат на същото са
настъпили имуществени вреди за св. Н. – същият е бил задължен пред банка „ОББ“
за сумата от 1500 лева. Последната е резултат именно от действията на подс. Е.Ч.. Следователно, налице е виновно противоправно увреждане по смисъла на 45 ЗЗД, което
определя разрешението за присъждане на обезщетение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 от НПК съдът осъди подс. Е.Ц.Ч. да заплати направените
по делото разноски – сума в размер на 58.80 лв. по сметка на Републиканския бюджет (разноски на
досъдебното производство), държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 60 лева, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: