Р Е Ш Е Н И Е №
260231
гр.Пловдив, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 20.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2573/2020г.
по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „Кеш кредит мобайл“ЕАД против решение №
2545/21.07.2020г. по гр.д.№ 14049/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което сключен
между жалбоподателя и въззиваемия Х.Н.К. договор № *** за потребителски кредит
тип кредитна линия от 10.01.2019г. е прогласен за недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като дружеството е осъдено да
заплати съдебни разноски и адвокатски възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като в нарушение на материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на сключения между страните
договор за потребителски кредит не е в съответствие с изискванията на чл. 11,
ал. 1, т.10 от ЗПК. Изложени са подробни доводи за това, защо жалбоподателят
счита, че договорът е в пълно съответствие с посочената разпоредба. Иска се
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.
От въззиваемия Х.Н.К.
е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на същото.
ПОС, ХІV
гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното: Производството по по гр.д.№ 14049/2019г. на
ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от Х.Н.К. против „Кеш кредит мобайл“ЕАД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.22 от ЗПК, за
прогласяване нищожността на договор № 3-1-11765-185945 за потребителски кредит
тип кредитна линия от 10.01.2019г., като противоречащ на императивни изисквания
на ЗПК и ЗЗП. При условие на евентуалност е предявен и иск за прогласяване
нищожността на клаузите по чл.1, ал. 2, чл.7 и чл.11, ал.2 от договора като
неравноправни и противоречащи на добрите нрави. В исковата молба се сочи, че по
силата на горепосочения договор кредиторът предоставил на ищеца- въззиваем в
настоящето производство, кредитен лимит в размер от 2000 лева при фиксиран
лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите - 50,00 %. Съгласно
чл.1, ал.2 от договора, кредитът следвало да бъде обезпечен с поръчителството
на две физически лица, отговарящи на определени условия, с банкова гаранция или
с лично обезпечение от дружество- поръчител, одобрено от кредитора. На същата
дата- 10.01.2019г., К. сключил с „Кредит Гаранция“ЕООД договор за възлагане на
поръчителство, по който дължал възнаграждение в размер от 844,80 лева. Той
счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване
на изискванията на чл. 19, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като в договора липсвала ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита, като не било посочено точно кои
компоненти са включени в него. Посочен бил фиксиран лихвен процент по заема от
36 %, за който не ставало ясно, как стойността му се съотнася към ГПР по
договора. Освен възнаградителната лихва
в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани
по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което кредиторът
не бил имал право да формира размер на
ГПР от 50,00 %. Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално
прилагания в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите. Освен това в пряко нарушение на чл. 19, ал.1 и на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК кредиторът не бил включил в ГПР разходите за заплащане на
възнаграждението по сключения с „Кредит Гаранция“ЕООД договор за възлагане на
поръчителство от 10.01.2019г.. Уговореното възнаграждение за осигуряване на
дружество- поръчител представлявало разход по кредита, който следвало да бъде
включен при изчисляването на ГПР. Получаването на кредита било обусловено от
сключването на договора за гаранция от страна на кредотополучателя. Според императивната разпоредба на чл.19, ал.
4 от ЗПК, ГПР не можел да бъде по- висок от петкратния размер на законната
лихва, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не можели да
надхвърлят 50 % от предоставения кредит. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4 били нищожни, а освен това били и неравноправни. Съгласно
чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, кредиторът следвало да включи в съдържанието на
договора условията за издължаване на кредита от потребителя, което не било
сторено. Също така кредиторът не бил посочил в текста на договора размера на
общата сума по смисъла на §1, т. 2 от ДР към ЗПК, дължима от потребителя. Твърди се недействителност на целия договор поради
недействителност на клаузата за възнаградителна лихва от 36 %, като противоречаща на добрите нрави, понеже надвишавала
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми.
При условие на евентуалност, в случай, че искът за
прогласяване нищожността на целия договор бъде отхвърлен, се иска прогласяване
нищожността на клаузата по чл.1, ал.2 от договора като неравноправна и
противоречаща на добрите нрави. Недействителна била и уговорката за учредяване
на обезпечение с одобрено от кредитора дружество- поръчител. Неравноправни и
противоречащи на чл. 10, ал.2, на чл.10а, ал.1, ал.2 и ал.4 и на чл.33, ал.1 от ЗПК били и клаузите на чл. 7 от договора и чл.31 от ОУ, гласящи, че в случай,
че заемателят не изпълни задълженията си по сключен договор за заем, същият
дължи заплащане на разходите, направени от заемодателя за събирането на
вземането по просрочения кредит, които включват разходи за изпращане на
текстови съобщения /SMS/
и напомнителни писма, разходи за
извършване на напомнителни обаждания, разходи за посещения на служител на
Кредитодателя на адреса на заемателя, както и разходи за ангажиране на човешки
ресурс в процеса по събиране на вземането.
С подадения от „Кеш
кредит мобайл“ЕАД предявените искове са оспорени, като са оспорени и всички
твърдения за наличие в договора на неравноправни клаузи и на такива,
противоречащи на императивните изисквания в ЗПК.
Безспорен между страните е факта на
сключването на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №
3-1-11765-185945 от 10.01.2019г., по силата на който от кредитодателя е предоставена
сумата от 2000 лева при годишен лихвен процент от 36,00 % и ГПР в размер от
50%. Кредитът е следвало да бъде върнат от въззиваемия на 6 равни месечни вноски,
всяка от които в размер от 369,20 лева. На същата дата- 10.01.2019г., е сключен
договор за възлагане на поръчителство между „Кредит гаранция“ЕООД, в качеството
му на поръчител, и Х.Н.К.. С договор за поръчителство от 15.01.2019г., сключен
между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит гаранция“ ЕООД, в качеството му на
поръчител, последният се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на по
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ***г.. В погасителните
вноски по договора за потребителски кредит се включват и съответни части от
възнаграждението за поръчителство, което, съгласно приложения погасителен план,
е размер от 140,80 лева месечно.
Видно от
съдържанието на договора за кредит, в т.4 от същия на кредитополучателя
формално е дадена възможност да предостави обезпечение, освен чрез
поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество, и чрез поръчителство на
две физически лица с минимален месечен трудов
доход от 1500 лева или банкова гаранция, одобрена от кредитодателя. Съгласно
чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да бъдат
посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В сключения между
страните договор за потребителски кредит не е посочена общата сума, дължима от
кредитополучателя, а ГПР е отразен некоректно, тъй като в него не е включено
възнаграждението за поръчителя. Това обстоятелство се потвърждава пряко от
приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от в.л.Й. П.
В разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Разходите по договора за поръчителство не са измежду тези
по чл.19, ал.3 от ЗПК- разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит; разходи, различни от покупната цена на стоката или
услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на
услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходи
за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други
разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не
е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в
договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в
цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията
на кредитора. Аналогична функция изпълняват сключените между кредитодателя и
кредитополучателя договори с „Кредит гаранция“ЕООД, с които следва да са
обезпечени задълженията на въззиваемия. Дефиницията по §1, т.1 не съдържа
изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия
разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.
Прави впечатление,
че, макар трите договора да са от две различни дати, погасителният план е общ
за договора за потребителски кредит и за договора за възлагане на поръчителство.
Всъщност, на л.23 и на л.51 по първоинстанционното дело са налице два погасителни
плана, първият от които следва да е към договора за възлагане на поръчителство
и включва вноските по договора за потребителски кредит и възнаграждението за
поръчителя, а вторият е към договора за потребителски кредит и включва само
плащанията по този договор. В чл.2, ал.3 от договора за възлагане на
поръчителство обаче е записано, че клиентът ще заплаща дължимото възнаграждение
по банкова сметка *** „посредник“, която е същата банкова сметка, ***, съгласно
чл.3, ал.1 от договора за потребителски кредит, следва да се изплаща кредита, а
именно IBAN: ***.
Следователно, щом като още при сключване на договора за потребителски кредит е
било ясно, че същият ще бъде обезпечен с поръчителство, то е следвало
възнаграждението за поръчителя да бъде включено в общия разход по кредита и
съответно- да бъде отчетено при изчисляване на ГПР.
В обобщение на
горното съдът намира, че е налице цялостно неизпълнение на изискванията по т.10
на чл.11, ал.1 от ЗПК- нито е посочена общата сума, дължима от
кредитополучателя, нито ГПР е коректно изчислен и отразен, поради което и
съобразно с разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
явява недействителен. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде
потвърдена, като в полза на пълномощника на въззиваемия- адв.Е.И. бъде
присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 300 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2545/21.07.2020г. по гр.д.№ 14049/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което сключен
между жалбоподателя „Кеш кредит мобайл“ЕАД и въззиваемия Х.Н.К. договор № 3- 1-
11765- 185945 за потребителски кредит тип кредитна линия от 10.01.2019г. е
прогласен за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ЖК“Света троица“,
ул.“Зографски манастир“№ 15, вх.“Г“, ет.6 да заплати на адвокат Е.Г.И. ***00122040,
адрес: гр.П., ул.*** сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: