Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 4448 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена
от длъжника по изпълнението Столична община срещу постановление на частен
съдебен изпълнител Й.М., постановено на 02.03.2020 г., по изп.д. № 20209200400109 по описа
на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали по направено възражение за прекомерност размера на
разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че
присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение са
прекомерно завишени, доколкото производството не се отличава с фактическа и
правна сложност. Счита, че присъденото в полза на тази страна адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който се следва за образуване на
изпълнително дело и възлиза на 200 лв. Намира, че в случая не следва да се прилага
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., тъй като в хода на образуваното
изпълнително дело от упълномощения от взискателя адвокат не са извършени
никакви действия, целящи удовлетворяване на паричното му вземане.
Взискателят по изпълнителното дело
– М.А.П., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди,
че присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение е в размер, който е
много по-нисък от минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
В приложените към жалбата мотиви
частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК и от лице, което има право и интерес от обжалването, какъвто е
жалбоподателят, който има качеството на длъжник по изпълнението в
производството по изп.д. № 20209200400109 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 в
КЧСИ, с район на действие СГС. Поради изложеното същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените материали по изп.д.
№ 20209200400109 по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 в КЧСИ, с район на действие
СГС, е видно, че същото е образувано по молба на взискателя М.А.П. срещу
длъжника Столична община, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист
от 05.02.2020 г., издаден по гр.д. № 5407/2019 г. по описа на Софийски градски съд,
10-ти състав, а именно на сума в размер на 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания
от увреждания на здравето, настъпили на 24.01.2017 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 24.01.2017 г. до окончателното плащане, както и сума в
размер на 440 лв., представляваща направени съдебни разноски.
Установява се и това, че по изпълнителното дело взискателят М.А.П. е представляван
от адвокат Г.Х., като в хода му и преди
изпълнителното производство да бъде приключено са представени доказателства, че
тази страна е заплатила в полза на упълномощения адвокат възнаграждение в
размер на 360 лв. Това е
видно от вносна бележка за заплащане на сумата от 360 лв. От посоченото в документа
основание за извършване на плащането се установява, че заплатената сума
представлява възнаграждение по договор, сключен на 11.02.2020 г., с М.А.П., който
договор по датата, на която е сключен и по страната, която го е подписала, е
идентичен с договора за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и
упълномощения да го представлява по изпълнителното дело адвокат. С оглед на
това съдът приема, че сумата от 360 лв., представлява платено възнаграждение за
осъществени от адвоката действия точно по процесното изп.д. № 20209200400109 по
описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 в КЧСИ.
Длъжникът е направил възражение
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното в полза на
процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение, което е оставено
без уважение от съдебния изпълнител, който е счел, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК
съдебният изпълнител съответно съдът в производството по обжалване на акта на
съдебния изпълнител не могат да присъждат разноски за заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение за защита в изпълнителното производство в размер по - нисък от
минимално определения такъв съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, а
именно под размера за съответния вид работа, предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /Наредбата/.
В случаите на осъществена
защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери
на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията
на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 11.02.2020 г., както и на извършване на плащането
на уговореното адвокатско възнаграждение /в тази насока е практиката на ВКС - Определение
№ 499/ 19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10,
т. 1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания, което предвид размера на вземането на взискателя, който възлиза
на сумата от 20 440 лв., е в размер на ½ от възнаграждението, посочени в
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, т.е. от 646, 60 лв. / чл.
10, т. 2 от Наредбата/.
От договора за правна защита и
съдействие от 11.02.2020 г. се
установява, че на адвокат Х.е възложено да извършва както правни действия по
образуване на изпълнително производство срещу длъжника Столична община, така и правни
действия по водене на изпълнителното дело, които безспорно имат за цел да бъде
постигнато удовлетворяване на паричното вземане. Ето защо и минималният размер
на възнаграждението, което се следва на адвоката, е този по чл. 10, т. 1 и т. 2
от Наредбата и възлиза на 846, 60 лв. Трябва да се посочи, че от материалите по
изпълнителното дело се установява, че в хода му и преди да бъде събрана
дължимата сума адвокатът е извършил както действия по подаване на молба за
започване на изпълнително производство, но също така е поискал от съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да
изисква преписи от документи съгласно възможността за това, предвидена в чл.
426, ал. 4 ГПК, което по своята същност представлява извършване на едно от
първите действия, които взискателят чрез своя адвокат предприема, имащо за цел
постигане на удовлетворяване на присъденото
парично вземане, тъй като първо следва да се издири собственото на длъжника
имущество и чак след това изпълнението да се насочи към някое конкретно
имуществено право.
Предвид изложеното се налага
изводът, че в случая в полза на взискателя не може да се присъди адвокатско
възнаграждение под 646, 60 лв.,
без значение каква е правната и фактическа сложност на делото и какви и колко
процесуални действия е извършил упълномощеният от него адвокат за събиране на присъдените
в негова полза суми. Претендираното от взискателя и платено в полза на
упълномощения адвокат възнаграждение е много по-малко от тази сума, поради
което разноските за неговото заплащане не могат да бъдат намалени в хипотезата
на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат възложени изцяло в тежест на длъжника.
Това прави подадената частна жалба неоснователна.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба, подадена от Столична
община срещу постановление на частен съдебен изпълнител Й.М., постановено на
02.03.2020 г., по
изп.д. № 20209200400109
по описа на ЧСИ Й.М., с рег. № 920 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което
съдебният изпълнител е отказал да намали по направено възражение за
прекомерност размера на разноските, дължими на взискателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.