№ 570
гр. Стара Загора, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500262 по описа за 2022 година
Обжалвано е определение № 961 от 12.04.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1492/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което на основание
чл.130, ал.3 СК е отхвърлена молбата на непълнолетния С.И.К., действащ
лично и със съгласието на своята майка С.П.К., за даване на разрешение за
вписване на отказ на непълнолетния от наследството на баща му И.И. К.,
починал на 28.02.2022 г.
Частният жалбоподател счита, че определението е незаконосъобразно и
неправилно. Счита, че се касае за изключение от правилото (чл.130, ал.4 СК),
когато непълнолетно лице може да се откаже от наследствени права на своя
наследодател и когато този отказ е в интерес на детето или е в очевидна
негова полза. Твърди, че бащата имал кредити в размер на 8000 лв. по справка
в ЦКР, което обстоятелство не било взето предвид. Той нямал отношение,
нито задължение по тези кредити и е поискал от съда отказът му от
наследство да бъде вписан, за да не наследява дълговете и това било в
очевидна негова полза. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното
определение и да даде разрешение за вписване на отказа от наследство.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба
на С.И.К. със съгласието на неговата майка С.П. К., двамата от гр. С.З., с
която е поискано да бъде разрешено да се впише отказ от наследство по реда
на чл.49-чл.52 ЗН на непълнолетния С.И.К.. В молбата се е твърдяло, че
бащата на детето – И.И. К., е починал на 28.02.2022 г. и приживе е имал
няколко кредита в общ размер от 8400 лв. Твърдял е, че няма никакво
наследство и не би следвало да носи парична тежест и дългове, оставени от
неговия наследодател, с който не живеели заедно.
1
Първоинстанционният съд е приел, че по въпроса дали е допустимо
ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява
ли той отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК е образувано т.д. №
1/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което няма постановено решение. Също така е
посочил, че споделя становището, дадено в О-160-2020 г., ІІ г.о., а именно, че
по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни лице,
чл.130, ал.3 СК не намира приложение, тъй като не се съдържа в
изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е
необходимо разрешение на съда. Приел е, че отказът от наследство
представлява едностранен, еднократен формален писмен акт, с която се
погасява правота на лицето да приеме наследството, който по естеството си е
отказ от правото да се придобие наследството. Приел е, че отказът от
наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на л.130, ал.4
СК, а съгласно тази разпоредба такъв отказ е нищожен.
Определението е правилно.
С разпореждане от 10.03.2021 г. председателят на ВКС е разпоредил
образуването на тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска
колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпроса допустимо ли е
ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява
ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК? Към настоящия момент
няма постановено тълкувателно решение. Повод за образуването на
тълкувателното дело е било констатираната с определение № 133 от
09.11.2020 г. на ІІ г.о. на ВКС противоречива практика на ВКС по този
въпрос. Посочено е, че с определение № 180 от 30.11.2019 г. състав на І г.о. е
приел, че отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на
чл.130, ал.4 СК, а отказ от предоставена възможност за придобиване на
такива, както и че не съществува пречка по реда на чл.130, ал.3 СК съдът по
настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е
в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по
разпореждане с конкретно имущество. Същевременно, с определение № 160
от 05.10.2020 г. състав на ІІ г.о. е приел, че по отношение на отказа от
наследство, извършен от недееспособни лица, не намира приложение чл.130,
ал.3 СК, тъй като не се съдържа в изчерпателно изброените правни действия,
за извършването на които е необходимо разрешение на съда. Същия е в
приложното поле на чл.130, ал.4 СК, съгласно която разпоредба дарение,
отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са
нищожни. Този състав на ВКС е приел, че с отказа от наследство се погасява
правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от
правото да се придобие наследство, поради което той (отказът) се включва в
понятието „отказ от права“ по смисъла на чл.130, ал.4 СК.
Настоящият състав на въззивния съд споделя разбирането, изложено в
определение № 160 от 05.10.2020 г. на ІІ г.о. но ВКС. Отказът от наследство е
отказ от право и това е преобладаващото у нас разбиране. Затова по
отношение на отказа от наследство чл.130, ал.3 СК не намира приложение.
2
Той е в приложното поле на чл.130, ал.4, съгласно която разпоредба дарение,
отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от
ненавършило пълнолетие дете са нищожни. Допустимото изключение,
посочено в изр. второ на тази разпоредба, е изрично и изчерпателно и не
подлежи на разширителн тълкуване. Отказът от наследство при нужда или
очевидна полза за детето не е предвиден сред тези изключения.
Във връзка с оплакванията, изложени в частната жалба, че отказът е в
интерес на детето, тъй като наследодателят му е имал кредитни задължения в
размер на 8000 лв. по справка от ЦКР, следва да се посочи, че приемането на
наследство от недееспособни лица е предмет на изрична уредба – чл.61, ал.2
ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис. Хипотезата
обхваща всички видове недееспособност, вкл. и ненавършилите пълнолетие
лица, които също са недееспособни, макар и „ограничено дееспособни“.
Приемането на наследството по опис ограничава отговорността на наследника
пред кредиторите на наследството и заветниците до размера на приетото
наследство. Затова извършени над този размер плащания са недължими и
сумите биха подлежащи на възстановяване на основание чл.55 ЗЗД. Така че
изтъкнатият аргумент в частната жалба е неоснователен.
С оглед на тези съображения съдът намира, че така обжалваното
определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 961 от 12.04.2022 г., постановено по
гр.д. № 1492/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3