Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 14
януари 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйски районен съд, първи състав, в
публично заседание на седми януари 2020 година, в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при секретаря Валентина Гъркова,
като разгледа докладваното от съдия Трифонов гражданско дело № 1228 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното.
Правното основание на иска е чл.
150 във вр. с чл. 143,ал. 1и 2 от СК.
Ц.В.П., лично и със съгласието на своята
майка и законен представител М. ***, е предявил иск
против В.Б.П. *** иск за изменение на размера на присъдена му месечна издръжка,
като иска нейното увеличение от 100 лева
на 250 лева месечно.
Ответникът признава изцяло иска.
По делото са събрани писмени
доказателства. Изискан е и е приложен към делото социален доклад на Агенция
„Социално подпомагане” град Враца.
Според исковата молба, с влязло в
законна сила Решение № 751 от 21.10.2009 година, постановено по гражданско дело
№ 2204 по описа на Районен съд град Враца за 2009 година, между родителите на
ищеца Ц.П., М.М.Х. и ответника В.Б.П., било постигнато споразумение относно
упражняване на родителските права по отношение на Ц.П., определяне на лични
отношения и издръжката му, което било потвърдено от съда. С това Решение
ответникът П. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си Ц.П. в размер
на 100,00 лева. До настоящия момент ищецът не е претендирал за увеличаване на
размера на претендираната издръжка, тъй като смятал, че било неморално да съди
баща си и се надявал той да започне да му плаща по-висока издръжка.
Твърди още, че доходите на
неговата майка, при която живее, не били достатъчни за покриване на неговите
разходи и тези по отглеждането, възпитанието и издръжката на по-малкия му брат,
който имал здравословни проблеми, поради което бил освидетелстван с Решение на
ТЕЛК със степен на увреждане 50%. От друга страна, неговата майка М.Х., също
има 75% трайно намалена работоспособност съгласно експертно решение на ТЕЛК. Сочи
се още в исковата молба, че тя се грижи и за малката сестра на ищеца Милена,
която майка му има от брака с настоящия й съпруг – Милен Хинковски. Всичко това
води до там, че неговата майка с получаваното от нея трудово възнаграждение
едва успява да заплати месечните сметки на семейството и да закупи
най-необходимото за храна.
Ищецът сочи още в исковата си
молба, че образованието му било с техническа насоченост, което от своя страна
носи по-високи разходи за учебници и помагала, както и за компютърна техника и
съответните специализирани програми, заплащане на допълнителни курсове и уроци.
От присъждане на първоначалната
му издръжка през 2009 година до сега били изминали десет години, през което
време той бил пораснал, а заедно с това и разходите, свързани с отглеждането,
възпитанието и образованието му. Преценява, че на него му била необходима
месечна издръжка в размер на 400,00 лева, от които неговата майка може да
заплаща 150,00 лева, а останалите 250,00 лева следва да се поемат от баща му, в
който смисъл е и искането за увеличението на издръжката.
Тези обстоятелства се признават
изцяло от ответника, който счита, че искът е основателен и доказан по размер.
Към делото е приложено становище
на Дирекция „Социално подпомагане” град Враца, в което е отбелязано, че бащата
плаща редовно определената му издръжка, че родителите на ищеца поддържат
контакти по между си.
Освен това при гостуванията на Ц.П.
при баща му В.П. ***, последният му купувал и дрехи.
Съдът приема за изцяло доказана
гореописаната фактическа обстановка.
След присъждане на издръжката
през 2009 година нейният размер не е бил променян, за разлика от нуждите и
потребностите на непълнолетното дете. От определянето на тази издръжка,
обстоятелствата по отглеждането на детето са се променили – нараснали са
разходите по издържането му в резултат на нарасналите му потребности. Тези
обстоятелства са безспорни и ответникът ги признава. Съгласно чл. 150 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да
бъде изменена или прекратена. В лицето на този текст от СК, искът намира
основанието си. В случая са се изменели обстоятелствата, свързани с нарасналите
разходи за отглеждането на детето-храна, облекло, учебни пособия и др.
В чл.143, ал.1 от СК е вменено,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние
да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, а съгласно
ал.2 родителите дължат тази издръжка независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си.
Ето защо съдът намира, че
предявеният иск за увеличаване на издръжката е доказан по основание.
В отглеждането и издържането на
децата, по аргумент от чл.143, ал.1 от СК, родителите му следва да участват
заедно и съобразно своите възможности. Тези възможности са основание за
определяне на размера на необходимата издръжка, с която всеки родител участва в
отглеждане на детето. Това е регламентирано още в чл.142, ал.1, където е
посочено, че размерът на издръжката се определя както от нуждите на детето,
така и от възможностите на лицето, което я дължи. В чл.142, ал.2 е определена
минималната издръжка, необходима за отглеждането на едно дете - 1/4 от
минималната работна заплата. С ПМС №320/20.12.2018 г. Министерският съвет е
определил минималната работна заплата в размер на 560 лв. От това следва, че
минималната издръжка на едно дете не може да е по-малка от 140 лв. месечно.
Ответникът признава претендирания
размер от 250 лева и в този размер следва да се измени тя.
В съдебното заседание ищецът се
представлява от адвокат х.П. от Врачанска адвокатска колегия. Същият представя
пълномощно, подписано от майката на ищеца, с договорено възнаграждение 1200,00
лева, платени на ръка.
Ответникът не е възразил по
прекомерността на адвокатското възнаграждение въпреки, че делото не
представлява никаква правна и фактическа сложност и по него е проведено само
едно заседание.
Съдът намира обаче, че е налице
условието на чл. 78, ал. 2 от ГПК – с поведението си ответникът не е дал повод
за завеждане на делото и признава иска.
Както се посочи по-горе той е
изплащал определената му издръжка добросъвестно, купувал е извън нея дрехи на
ищеца, поддържал е контакти с бившата си съпруга /в.ж. социалния доклад/. Нито
в исковата молба, нито в съдебното заседание се претендира, че от него е била
поискана по-висока издръжка и той е отказал да плаща такава, което да е станало
повод за завеждане на делото. Съдът е на категоричното мнение, че ако на
ответника е била съобщена необходимостта да плаща по-висока издръжка то той по
никакъв повод не би възразил. Ето защо разноските на ищеца следва да останат
такива каквито са направени, а ответникът да бъде осъден да плати държавната
такса по изменение на издръжката.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
Изменя
размера на издръжката, присъдена с решение на Врачански районен съд по гр. дело
№ 2204/2009 година, която В.Б.П., ЕГН **********
*** е бил осъден заплаща на непълнолетното си дете Ц.В.П., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М.М.Х., ЕГН ********** *** от 100,00 лева на 250,00 /двеста и петдесет/
лева месечно, считано от датата на предявяване на иска–24.10.2019 година до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Осъжда В.Б.П.,
ЕГН ********** *** да заплати на КРС 216,00 лева такса по присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред
ВОС в двуседмичен срок от съобщението.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен
съдия: