№ 564
гр. Велико Търново, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102866 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. Я. против Я. А. С.,
с която се иска съдът да измени местоживеенето на малолетния А. Я.ов С.,
както и режима на лични контакти между детето и бащата.
Ищцата твърди, че с решение по гр. д. № 2525/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново родителските права по отношение на малолетния А. Я.ов С.
са предоставени на нея, а за бащата е определен режим на лични контакти.
Заявява, че от 2022 г. живее на семейни начала с друг мъж, като двамата са
създали за детето хармонична семейна среда. Сочи, че както нейните
родители, така и родителите на нейния съжител, живеят и работят в Германия,
поради което в началото на месец септември тя, детето и съжителят й са им
отишли на гости, където при разговори с роднините си са научили, че имат
възможност да започнат работа в Германия и да имат добри доходи. Твърди,
че има желание да разполага с достатъчно средства за издръжката на детето и
това я мотивира да вземе решение да се установят в Германия, където са наели
жилище и на 5.9.2024г. са се регистрирали пред немските власти в гр. Берлин.
Заявява, че там детето е записано на училище, а тя и приятелят й са започнали
работа. Счита, че е налице изменение на обстоятелствата, при които са
определени местоживеенето на детето и режима на лични отношения с
бащата.
В законоустановения срок ответникът заявява, че исканото изменение в
местоживеенето на детето и в режима на лични отношения с него не е в
интерес на сина му. Сочи, че между него и детето има изградена силна
1
емоционална връзка, а майката всячески се опитва да ги раздели.
В съдебно заседание ищцата и нейният процесуален представител
поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.
Ответникът и неговият процесуалният представител поддържат заявеното
оспорване и молят за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от следното фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 59, ал. 9 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят,
съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените по-
рано мерки. Изменение на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде
както възможността за осигуряване на по-добър социален и битов живот от
единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила
промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е.
наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да
изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи
следва да изхожда само и единствено от интересите на детето. От значение са
също качества на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и
отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и
възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при
отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно
разясненията в ППВС № 1/1974 г., под „интереси на децата” следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание
и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на
закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението
на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му
при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на
взетите по-рано мерки.
В случая не е спорно, че с решение по гр. д. № 2525/2021 г. на Районен съд
– Велико Търново родителките права по отношение на малолетния А. Я.ов С.
са предоставени за упражняване от майката, при която е определено и
местоживеенето на детето, като за бащата е определен режим на лични
контакти и последният е осъден да заплаща издръжка за сина си.
В исковата молба се твърди, че след постановяване на решението по
горепосоченото дело ищцата и детето са заминали за гр. Берлин, Германия,
където са се установили при родителите на майката. Заявява се, че в чужбина
детето е записано като редовен ученик, че същото се е адаптирало много
добре към новата среда, включително усвоявайки немски език, че майката
работи и получава добро трудово възнаграждение, като същата е подкрепяна
от своите родители.
2
Според съда ангажираните по делото доказателства доказаха горните
твърдения.
По делото се ангажираха писмени доказателства, от които става ясно, че от
2.9.2024 г. майката и детето са адресно регистрирани в гр. Берлин, където
детето е записано като ученик в начално училище „***”, гр. Берлин, както и че
майката е сключила безсрочен трудов договор с „Coffee & Bar”, гр. Берлин
при брутно месечно възнаграждение от 600 евро.
В показанията си св. Георги Петров – съжител на ищцата, заявява, че от
2.9.2024 г. той, ищцата и детето живеят в гр. Берлин, Германия, където са се
установили в самостоятелна квартира. Твърди, че и той, и ищцата работят,
както и че всички техни роднини са в Германия. Сочи, че когато се налага
могат да разчитат на помощта на своите роднини, като в тази връзка заявява,
че майката и бащата на ищцата от време на време им помагат при грижите за
детето. Твърди, че детето ходи на училище, където вече си е създало
приятелска среда и където посещава логопед. Сочи, че с ищцата нямат
финансови затруднения, нито такива, свързани с детето.
В показанията си св. Б. Я. – баба на ищцата, заявява, че почти всеки ден се
вижда и чува с детето по телефона, което и споделя, че се чувства добре в
Германия и иска да остане там.
Изслушана в съдебно заседание ищцата заявява, че първоначално е
заминала за Германия с намерението да види своите роднини, но впоследствие
на нея и на съжителя й е била предложена работа, която те приели. Твърди, че
със съжителя й са обсъдили варианта тя да се прибере в България, но
обстоятелството, че всичките й роднини са именно в Германия я накарало да
остане там. Сочи, че самото дете й е споделило, че се чувства добре в
Германия и иска да остане там. Заявява, че в чужбина със съжителя й
получават добри трудови възнаграждения, че имат самостоятелна квартира, че
детето е записано на училище и че могат да разчитат на родителите си в
грижите за малолетния. Твърди, че детето започва да свиква с училището,
където вече има приятели, включително и българчета.
За опровергаване твърденията на ищцата ответникът ангажира гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
В показанията си св. Донка Дончева заявява, че в България детето на
страните е посещавало логопед и ресурсен учител и е имало голям напредък в
общуването. Твърди, че в България малолетният е имал необходимата среда, в
която да изрази този свой напредък.
В показанията си св. Нуртен Алиева заявява, че в България детето е
започнало да говори и че бащата се е грижел за него много добре,
задоволявайки всичките му прищевки. Сочи, че бащата не е виждал сина си от
м. септември /2024 г./.
Изслушан в съдебно заседание ответникът заявява, че не е в интерес на
детето същото да остане в Германия и че не е бил уведомен от майката, че
смята да останат в чужбина. Сочи, че в България детето е било неглижирано от
3
майката и по тази причина го е водил на логопед и е инициирал работа с
ресурсен учител. Твърди, че детето не знае немски език и това представлява
проблем.
Предвид на горепосочените доказателства, съдът приема, че от
постановяване на решението по гр. д. № 2525/2021 г. на Районен съд - Велико
Търново е налице изменение на обстоятелствата, което обуславя изменение на
постановения по-рано режим на лични контакти с бащата. Според съда
въпросното изменение на обстоятелствата се изразява най-общо в наличието
на новосъздадена подкрепяща среда в лицето на прародителите по майчина
линия, а съпътстващо с това - и настъпилата промяна във възможностите на
майката и съжителя й да отделят повече средства за детето.
На първо място, съдът намира, че с установяване в близост до родителите
на ищцата в Германия последната си е осигурила подкрепяща среда при
отглеждането и възпитанието на детето, каквато среда не имала в България. В
тази връзка съдът има предвид показанията на св. Георги Петров, които макар
и ценени по реда на чл. 172 ГПК са последователни и логични и от същите
става ясно, че повечето роднини на ищцата /а и тези на нейния съжител/ са се
установили в Германия, че имат възможност и че им помагат при нужда. Св.
Петров заявява, че майката на ищцата живее близо до тях и както тя, така и
нейният баща им помагат в грижите за малолетния А.. Предвид на горното,
наличието на създадена ежедневна подкрепяща среда несъмнено следва да се
прецени като положително изменение на обстоятелствата.
На второ място, съдът намира, че от събраните писмени и гласни
доказателства се установява трудовата ангажираност на майката и на нейния
съжител в чужбина за разлика от положението на последната в България, което
обстоятелство несъмнено е подобрило възможностите на родителя да отделя
средства за издръжката на сина си. В този ред на мисли, съдът приема, че
подобрението във финансовите възможности на ищцата след заминаването за
чужбина несъмнено е увеличило и възможността й за осигуряване на по-
добър социален и битов живот на детето. В тази връзка са и показанията на св.
Петров, според които той и ищцата реализират добри доходи и нямат
финансови затруднения.
И на трето място, следва да се отбележи успешната адаптация на детето в
чужбина, за което свидетелства съжителят на ищцата, който заявява, че в гр.
Берлин детето посещава начално училище, където вече има приятели и където
ходи на срещи с логопед. По повод аклиматизацията на детето към средата в
чужбина следва да се отчетат и показанията на св. Б. Я., че пред нея детето
споделя, че се чувства добре в Германия и иска да остане там.
По повод новосъздадената среда съдът отчита обстоятелството, че за
установяване на същата тази среда е способствало поведението на ищцата,
която е нарушила срока на даденото от съда разрешение за пътуване на детето
в чужбина, но отчита и обстоятелството, че в крайна сметка измененото
фактическо положение се явява в интерес на детето, което е същественото в
4
случая.
Съдът не споделя опасенията на ответника, че доколкото детето не знае
немски език, установяването му в тази страна е неудачно, тъй като от
заявеното от св. Петров и св. Я., макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК, стана
ясно, че адаптацията на детето в чужбина протича успешно, което с течение на
времето неминуемо ще усвои и местния език.
Не на последно място, съдът следва да отчете и желанието на самото дете,
което пред св. Я. е изразило своето желание и занапред да продължи да живее
с майка си в чужбина, което желание в случая кореспондира и с неговия
интерес.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице новосъздадена
обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на сега
действащите мерки относно режима на лични отношения с бащата, като
следва да се намери подходящ баланс с цел недопускане на синдром на
родителско отчуждение. Съдът намира, че при наличните отношения между
бащата и детето и предвид обстоятелството, че бащата не е виждал сина си от
м. септември 2024 г., подходящ се явява следният режим на лични отношения:
тридесет последователни дни през лятната ваканция на детето, през цялата
зимна и през цялата пролетната ваканции на детето, както и по всяко друго
време при предварителна договорка с майката. С цел преодоляване на
евентуално отчуждение между бащата и детето следва да бъде дадена
допълнителна възможност за контакти, които да се осъществяват в интернет
пространството чрез видеоконферентна връзка всяка седмица за времето от
20:00 до 20:30 часа в сряда и за времето от 20:00 до 20:30 часа в събота.
Съдът намира, че искането за изменение на определеното по гр. д. №
2525/2021 г. на Районен съд - Велико Търново местоживеене на детето не
следва да бъде разглеждано, поради липсва на правен интерес от същото. Това
е така, тъй като с решението по горепосоченото дело е утвърдено
споразумение между родителите, с което местоживеенето на детето е
определено при майката, т.е. в случая /а и по принцип/ местоживеенето на
детето се определя от и следва местоживеенето на майката. В този ред на
мисли, щом майката понастоящем има местоживеене в Германия, то и
местоживеенето на детето е в тази страна – на адреса на майката и искането за
изменение на същото е безпредметно. Именно по тази причина посочването в
решението по чл. 127, ал. 1 СК на конкретен адрес, на който детето ще има
местоживеене, няма никакво правно значение.
По разноските:
Съдът намира, че въпреки изхода на делото, в тежест на ответника не
следва да се присъждат сторените от ищцата разноски, доколкото в случая
именно желанието и предприетото в тази връзка поведение на ищцата да се
установи в чужбина заедно с детето на практика е причината за образуване на
делото.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ утвърдения с решението по гр. д. № 2525/2021 г. на Районен
съд - Велико Търново режим на лични отношения между Я. А. С., ЕГН
********** и А. Я.ов С., ЕГН **********, като определя следния режим на
лични отношения:
тридесет последователни дни през лятната ваканция на детето;
през цялата зимна и през цялата пролетната ваканции на детето;
по всяко друго време при предварителна договорка с майката;
както и всяка седмица чрез видеоконферентна връзка за времето от 20:00
до 20:30 часа в сряда и от 20:00 до 20:30 часа в събота.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А. А. Я., ЕГН ********** за
изменение на определеното с решението по гр. дело № 2525/2021 г. на
Районен съд - Велико Търново местоживеене на А. Я.ов С., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните. В
частта, с която една част от искането е оставено без разглеждане,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6