Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на
пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова след като
разгледа докладваното гр.дело № 2733
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от „Т.Б.“ ЕАД срещу Х.И.Т. с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №8963/30.10.2017г., издадена по ч.гр.д. №16534/2017г. по описа на ВРС, 17с. в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 78.14 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 20.11.2015 г. до 19.04.2016 г. по Договор за далекосъобщителни услуги от дата 21.11.2015 г., сключен между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД, във връзка с който е издадена фактура № ********** от 20.04.2016 г. за клиентски № *** с падеж на плащане 05.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 240.95 лева, представляваща неустойка и сумата от 131.80 лева, представляваща лизингови вноски по договор с абонатен №***.
В исковата молба се твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество съгласно договор за мобилни услуги от 21.11.2015г. с абонатен №*** и титуляр по мобилен номер ********** по програма Резерв. Същият взел мобилно устройство марка Microsoft Lumia 532 White на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 6.59 лева всяка, съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор.
Излага се, че ответникът не е заплатил задълженията си за мобилни услуги в размер на 78.14 лева, която сума е следвало да се изплати в срок до 04.04.2016г. Поради неизпълнение на това му задължение договорът му бил прекратен едностранно и му била начислена неустойка в размер на 240.95 лева, съгласно чл.75 вр.чл.19 б от ОУ. Не били изплатени и лизинговите вноски в размер на 131.80 лева, които били обявени за предсрочно изискуеми на основание ч.12, ал.2 от ОУ.
За общото задължение била издадена фактура №********** от 20.04.2016г.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразил становище за неоснователност на исковете. Излага, че от приложените страници не може да се направи категоричен извод, че са от един и същ договор, както и че се отнасят до претендираните от ищеца суми. Сочи, че никъде в приложените по делото договори не е отразен, посочения в исковата молба абонатен номер, което пораждало съмнения дали зад цитираните от ищеца задължения стояли задължения на ответника и дали тези задължения произтичат от договорите, приложени по делото. В приложената страница №6 от договора за лизинг се виждало ясно, че фамилията, изписана над подписа на лизингополучателя не е Т., каквато е фамилията на ответника, с оглед на което не можело да е направи категоричен извод дали действителното съдържание на договора, евентуално подписан от ответника съвпада със съдържанието на договора, приложен от ищеца и дали същият е приложен в цялост.
Оспорва периода, за който е начислено вземането за потребени услуги като счита, че в начина му на определяне съществува противоречие. От една страна задълженията за потребени услуги били за периода 20.11.2015г. до 19.04.2016г., а от друга страна се посочвала дата на деактивация 15.04.2016г. В същото време били начислени такси за месечен абонамент за периода 15.04.2016г. до 21.11.2017г.
Оспорва се дължимостта и размера на начислената неустойка. Излага се, че съгласно ОУ в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят можел да се откаже от договора с писмено уведомление и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. Сочи, че се по делото данни за опит за уведомяване на ответника. На ответника не бил предоставен и подходящ срок за изпълнение. Счита, че ищецът не е упражнил правото си да развали договора, поради и което за него не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Прави се възражение за нищожност на клаузата от договора за доставка на услуга, касаеща заплащането на неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора, поради противоречието й с добрите нрави и поради явно несправедливо съотношение на размера на неустойката с естеството на паричния еквивалент на задължението на ответника. Твърди се също, че тази клауза е неравноправна. Счита размера на неустойката за прекомерен.
Сочи, че приложените от ищеца ОУ не са актуални.
Отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2015г. е сключен Договор
за мобилни услуги между “Теленор
България”АД и Х.И.Т. за срок от 24
месеца за предпочитан номер ***при абонаментен план 13.99 лева на месец, като в
договора е посочено и молбилно устройство марка Microsoft модел Lumia 532 White. Съгласно договора в случай на прекратяването
му по вина или инициатива на потребителя през първоначалния срок, потребителят
дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти до края на срока на договора. В случаите, в който е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата
между цената на устройството без абонамент , съгласно актуалната ценова листа
на оператора към
момента на прекратяване на договора и платената от него при предоставянето му
от оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.
Към договора е приложена
ценова листа на абонаментните планове на оператора и декларация, в която
абонатът е удостоверил, че е получил екземплар от Общите условия.
На 21.12.2015г. е сключен Договор
за лизинг, съгласно който “Теленор България”АД предоставя на Х.И.Т. за временно
възмездно ползване мобилно устройство марка Microsoft модел Lumia 532 White с телефонен номер ***,
като лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер
на 128.57 лева. В договора е вписан погасителен план за сумата, която е
следвало да се заплати на ежемесечни вноски всяка в размер на 5.59 лева за срок
от 23 месеца.
Представени са Общите условия по договорите
за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарата или друго устрайство на
„Т.Б.“ЕАД и Общите условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги с последно изменение от 30.04.2016г.
Във Фактура №**********/20.12.2015г., издадена
от „Теленор България“ АД за отчетен
период 20.11.2015г. – 19.12.2015г. за лизингова вноска е начислена сумата от 6.59
лева, за разговори, данни, съобщения и
други таксувани услуги са начислени 0.02 лева, за месечна абонамента такса е
начислена сумата от 22.93 лева с падеж на общото задължение в размер на 34.13 лева с
ДДС 04.01.2016г.
Във Фактура №**********/20.01.2016г., издадена от
„Теленор България“ АД за отчетен период
20.12.2015г. – 19.01.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от 6.59
лева, за месечна абонамента такса е
начислена сумата от 14.59 лева с падеж
на общото задълженията 04.02.2016г.
Във Фактура №**********/20.02.2016г., издадена
от „Теленор България“ АД за отчетен
период 20.01.2016г. – 19.02.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от 6.59
лева, за потребени услуги и месечна абонамента такса е начислена сумата от 13.99 лева с падеж на задълженията
06.03.2016г.
Във Фактура №**********/20.03.2016г., издадена
от „Теленор България“ АД за отчетен
период 20.02.2016г. – 19.03.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от
6.59 лева, за потребени услуги и месечна абонамента такса е начислена сумата
от -4.34
лева с падеж на задълженията 04.04.2016г.
Във Фактура №**********/20.04.2016г., издадена
от „Теленор България“ АД е начислена
неустойка в размер на 240.95 лева, лизингова вноска от 131.80 лева, задължения
от предходен период 78.14 лева с падеж 05.05.2016г.
Съгласно представената спогодба от
2018г. между Комисията за защита на потребителите и „Т.Б.“ЕАД в случай на
прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя
преди изтичането на срока му максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти.
Съгласно заключението на проведената за
нуждите на делото ССчЕ задълженията за мобилни услуги, фактурирани за процесния
мобилен номер за процесния период са в размер на 51.78 лева. Лизинговите вноски
начислени по процесните фактури са в размер на 26.36 лева, като с последната
фактура №**********/20.4.2016г. е начислена изравнителна сума от 158.16 лева.
Съобразно изчисленията на мобилния оператор дължимата сума за лизингови вноски
е 158.16 лева, а съобразно изчисленията на вещото при съобразяване на договора
за лизинг и погасителния е 128.57 лева. Дължимата неустойка във варианта
съобразно спогодбата с КЗП е 41.97 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
:
По предявения положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно
доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидни
договорни правоотношение между него и ответника
по сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + ***, че на ответника са предоставени мобилни услуги,
размера на исковата претенция.
Ищецът претендира
заплащането на процесната сума с твърдението, че същите са начислени за използвани
мобилни улусги, месечни абонаментни такси.
От представените по делото доказателства се
установява наличието на валидно сключен договор за предоставяне на мобилни
услуги, наличието на задължения по издадени фактури за процесния период. От
заключението на вещото лице се установява,че фактурираните и дължими за процесния мобилен номер за процесния период са в
размер на 51.78 лева.
По
отношение на дължимостта на вноските за лизинг. Съгласно договора за лизинг
от 25.12.2015г. на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство марка Microsoft модел Lumia 532 White срещу сумата от 128.57 лева, която същият е следвало да погаси чрез
месечни вноски, всяка в размер на 5.59 лева без ДДС. Ответникът не е извършвал
плащане на вноските и е останал задължен съобразно заключението на вещото лице
със сумата от 128.57 лева, чийто
падеж е настъпил към датата на исковата молба с оглед падежните дати в
погасителния план.
По отношение на претендираното вземане за
неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с
възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата
е договорена с длъжника, т.е. че
последният е изразил съгласие да понесе санкция в претендирания размер и период
в случай, че не изпълни или закъснее да
изпълни задължението си.
Съгласно Договора за мобилни услуги в случай на прекратяване на ползване на услугите,
предоставяни от оператора на потребителя през срока на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим
карта до края на този срок.
Чл.19б, от ОУ в относимата към
процесните отношения редакция от 2016г.,
визира предпоставките за едностранно прекратяване на договора от
оператора, като в б.в е описана хипотезата на неплащане на дължими суми след
изтичане на сроковете за плащане. В исковата молба липсват твърдения относно
обстоятелството от коя дата мобилния оператор счита договора за прекратен, нито
дали е отправено нарочно волеизявления за разваляне на договора, което да е
достигнало до абоната. Съобразно разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил
задълженията си по причина, за която отговаря, след като му даде подходящ срок
за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за
развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че процесният
договор е сключен в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са
ангажирани, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил
валидно правото си да развали договора и същият не е бил прекратен преди
изтичане на уговорения срок, поради и което претенцията му за заплащане на
неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски съобразно уважената част от исковете, както следва : за заповедното производство в размер на 37.23
лева, от които 16.56 лева за д.т. и 20.67 лева за адвокатско възнаграждение, за
исковото производство – за 16.56 лева за д.т. за установителната претенция и
34.49 лева за осъдителните претенции; 119.97 лева за заплатен депозит за особен
представител; 71.98 лева за адвокатски хонорар и 79.98 лева за заплатен депозит за ССчЕ.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „„Т.Б.“ЕАД,
ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София,
сграда 6, че Х.И.Т., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми : 51.78 /петдесет и един лева и
седемдесет и осем ст./ лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 20.11.2015 г. до 19.04.2016 г. по
Договор за далекосъобщителни услуги от дата 21.11.2015 г., сключен между
длъжника и „Т.Б.“ ЕАД, във връзка с който е издадена фактура № ********** от
20.04.2016 г. за клиентски № *** с падеж на плащане 05.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдена със
Заповед за изпълнение №8963/30.10.2017г., издадена по ч.гр.д. №16534/2017г. по
описа на ВРС, 17с. на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до претендирания
размер от 78.14 лева.
ОСЪЖДА Х.И.Т., ЕГН: **********
с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ЕАД,
ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София,
сграда 6 сумата от 128.57 /сто двадесет и осем лева и петдесет и седем ст./ лева,
представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
21.12.2015г., за предоставяне ползването на мобилно устройство марка Microsoft модел Lumia 532 White, на основание чл.79,ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до
претендирания размер от 131.80 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление *** 4,
Бизнес парк София, сграда 6 срещу Х.И.Т., ЕГН: **********
с адрес *** иск с правно основание чл.92 ЗЗД ГПК
за осъждането му да заплати сумата от 240.95 лева, претендирана като
неустойка за прекратяване на Договор за мобилни услуги от 21.11.2015г.
ОСЪЖДА Х.И.Т., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : *********
със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 36.23 /тридесет и шест лева и двадесет и три ст. /лева, представляваща реализирани
разноски в заповедното производство и сумата от 322.98 /триста
двадесет и два лева и деветдесет и осем
ст./лева, представляваща стойността на направените
разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: