№ 1754
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 35244 от 29.11.2018г., подадена на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение № 713 от 27.05.2022г. в частта за разноските, като се
прави оплакване за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на жалбоподателката в първоинстанционното и във
въззивното производство.Иска се разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат
определени по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С писмения отговор по молбата се изразява становище за нейната неоснователност и се
моли да бъде оставена без уважение.
Съдът намира постъпилата молба за процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество неоснователна, по следните
съображения:
С постановеното по делото решение № 713 от 27.05.2022г. е отменено обжалваното
решение № 452 от 11.02.2022г., постановено по гр. д. № 14072 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, XXII гр. с., вместо което са отхвърлени предявените искове от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* против Н. МЛ. Н.,
ЕГН ********** за приемане за установено съществуването на вземане за сумата в размер
на 245, 38 лева – договорна лихва за периода 17.10.2018г. – 14.06.2019г. и 82, 02 лева –
обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 15.06.2019г. – 19.02.2021г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
478382021г. по описа на ПРС, като неоснователни.Осъжда се „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. МЛ. Н., ЕГН **********
сумата от 25 лева – разноски за въззивното производство.С решението се отменя
определение № 2440 от 07.03.2022г., постановено по гр. д. № 14072 по описа за 2021г. на
Пловдивски районен съд, XXII гр. с., вместо което се осъжда „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Адвокатско дружество
„Гърбев“, Булстат: ********* на основание чл. 38 от ЗАдв. и сумата от 732, 32 лева –
възнаграждение за предоставена правна помощ в първоинстанционното производство, както
и сумата от 720 лева – възнаграждение за предоставена правна помощ за въззивното
1
производство.
Видно от приложените по делото договори за правна помощ и съдействие /л. 53-54 от
материалите от първоинстанционното производство/, че на ответницата /въззивник в
настоящето производство/ е предоставена безплатна правна помощ от адвС.Г. от ПАК, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените
от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.При предоставена безплатна
правна помощ в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.В чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела,
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно.
Разрешение на спорния въпрос как се определя минимума на размера на адвокатското
възнаграждение при обективно съединени искове, е даден и в актуалната практика на ВКС,
която е константна. Така в Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358 / 2022 г. на
ВКС, в отговор на този въпрос се сочи, че „съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за
осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно
цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове.Съгласно чл. 7, ал. 2 от
посочената Наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно
материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като се
вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно
съединените искове, а не техният сбор.Адвокатското възнаграждение се определя дали
отговаря на предвидения в Наредба № 1 за МРАВ съобразно материалния интерес, като под
материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки
иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални
възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.“
В случая възнаграждението относно иска за заплащане на непогасената главница по
процесния договор за потребителски кредит, предявен за размера от 1400 лева, се определя
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата в размер на 393, 60 лева с ДДС.Съобразно
отхвърлената част от иска – за разликата над уважения размер от 1070 лева до пълния
предявен размер от 1400 лева, се дължи част от това възнаграждение в размер на 92, 77 лева,
изчислени съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
По иска за договорна лихва и по иска за мораторна лихва се дължи минималното
възнаграждение в размер на 300 лева или 360 лв. с ДДС по всеки от тях, определено по реда
на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, с оглед отхвърлянето на тези искове от въззивната
инстанция.Следователно общият размер на дължимото възнаграждение за
първоинстанционното производство по трите иска е 812, 77 лева.Районният съд е присъдил
80, 45 лева, като се дължат допълнително 732, 32 лева.Това е и приетия и присъден размер с
решението на въззивния съд.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата възнагражденията за процесуално представителство
се дължат за всяка инстанция или в случая адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника на жалбоподателката се дължи в размер на 720 лева за въззивната инстанция
/в минималния размер по Наредбата от 360 лева с ДДС по всеки от отхвърлените искове/.
2
Предвид гореизложеното подадената молба за изменение на решението в частта за
разноските се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15177 от 08.06.2022г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, , ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Я., с
процесуален представител юрисконсулт А.А за изменение на постановеното по делото
решение № 713 от 27.05.2022г. в частта за разноските, като неоснователна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3