№ 6574
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110151599 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Д. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.С против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46,
представлявано от ........
Твърди се, че на 06.02.2020 г. ищцата е сключила договор за паричен заем № 3761745
с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“. Твърди се, че страните са се договорили за отпуснатия заем
да бъде в размер на 1000.00 лева, видът на вноската да е месечна, посочено е ГПР в размер
на 49%, ГЛП в размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Твърди се, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на поръчителство №
3761745, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженията да
обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата. Сочи се, че
обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на
задълженията на кредитополучателя. Твърди се, че въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 500,00 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по
договора за кредит.
1
Твърди се, че съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя
дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна,
съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в
тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че съгласно чл.3, ал.1 от договора за
поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да приеме плащането
(фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде
на поръчителя). В този смисъл се твърди, че именно „Файненшъл България“ ЕООД е
материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.
Твърди се, че ищцата е погасила изцяло сумата по сключения договор.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на гаранция № 3761745, сключен между
ищцата и ответника „Файненшъл България“ е потребителски.
Твърди се, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са
свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ
Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит, който възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва
да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в
размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител) е нищожна.
Твърди се, че Договор за предоставяне на поръчителство № 3761745 е изначално лишен
от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не
се предоставя услуга. В този смисъл се твърди, че целия договор е нищожен.
Твърди се, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване
на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал
Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46, представлявано от ....... да заплати на М. Д. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С сумата в размер на 10,00 лева, частичен иск от общо
500,00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция №
3761745, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46,
представлявано от ....... и М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.9.2022 година до
окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на ищцата сторените по делото
разноски.
По реда на чл.214 от ГПК цената на осъдителния иск е увеличена до размера от 808,29
2
лева.
С отговора на исковата молба се оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение.
Ответникът сочи, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на
гаранция са неоснователни.
Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенция и присъди на ответника
сторените по делото разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е допуснато и прието
заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на
чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
От анализа на доказателствата се установява, че на 06.02.2020 г. ищцата е сключила
договор за паричен заем № 3761745 с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“.
Видно от съдържанието на същия е, че страните са уговорил размер на отпуснатия
заем - 1000.00 лева, видът на вноската да е месечна, посочено е ГПР в размер на 49%, ГЛП в
размер на 40 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
Установява се и не се спори, че е било уговорено – така чл. 4 от процесния договор, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две физически
лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
Доказва се, че ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на
поръчителство № 3761745 на 6.2.2020 година, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД
задълженията на ищцата.
От съдържанието на договора за поръчителство е видно, че ищцата се е задължила да
заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 808,29 лева лева, която е
разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Пак от съдържанието на договора за поръчителство е видно, че сумата платима за
поетата от гаранта по договора за поръчителство отговорност – 808,29 лева е уговорено, че
ще се плати на кредитодателя и се установява от заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, че е платено ведно с главницата и лихвата по сметка на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в уговорения размер.
Ищцата е платила, така както е било уговорено в чл.3, ал.1 от договора за
поръчителство.
Доказва се от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, че ищцата е
платила както възнаграждението на гаранта по договора за поръчителство, така и е
извършила плащания, с които е погасила изцяло задължението си по договора за кредит с
„Изи Асет Мениджмън“ АД.
Видно от публичния Търговския регистър е, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
3
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД.
От заключението по съдебно – счетоводната експертиза се установява и съдът приема
за доказано, че в случай на изчисляване на ГПР, в което участва предвидено в договора за
поръчителство възнаграждение на поръчителя – ГПР по договора за кредит е в размер на
798,38 %.
В хода на процеса се установи, че между ищцата и ответника е подписано
споразумение от 10.8.2023 година, по силата на което ответникът се е съгласил и е върнал на
ищцата сумата от 808,29 лева, като споразумението има характер на платената в брой сума в
полза на ищцата.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са
безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите.
Съдът е указал на страните, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да
се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид
постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98
до С-244/98, Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat
Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този
смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-
40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24,
дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.
По допустимостта
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник, като се доказва твърдения правен интерес и претенцията е заявена
пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността
Безспорно се установи наличието на облигационно правоотношение между страните,
по което ищецът като потребител по договор за кредит е възложил на ответника да сключи
договор за поръчителство, по който му е платил договореното възнаграждение в размер на
808,29лева.
По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела
С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u
Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98),
4
националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
В казуса не може да се спори, че процесният договор за поръчителство има
характеристиката на потребителски договор, като ищецът е потребител по смисъла на §13,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е
физическо лице, като в този смисъл и договорът за поръчителство, свързан с обезпечаването
на договора за кредит не е бил предназначен и свързан с извършване на търговска или
професионална дейност на ищеца като кредитополучател, и не се установява от
доказателствата по делото, ищецът да е действал при сключването на договора за заем и
договора за поръчителство в рамките на своята търговска или професионална дейност.
Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат -
всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално
договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.
Основателни са твърденията на ищеца за недействителност на процесния договор за
поръчителство и платеното по този договор е плащане без основание, при следните
аргументи:
Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че ще следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор, както и за нищожни такива.
За съда уговореното в договора за кредит – сключване на договор за поръчителство с
одобрен от кредитора поръчител има характеристиките на разход по кредита, който следва
да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за
общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В
този смисъл са задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 г.
по дело C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová срещу Finway a.s.,
ECLI:EU:C:2016:283, а съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които кредиторът има право да иска от
ищеца и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи сключването на
договор за поръчителство с одобрен от кредитор поръчител е такава, която дава възможност
и кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, като в този
смисъл тези клаузи противоречат на горепосочените императивни законови норми, което
обосновава извод за липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни договорни
клаузи) задължение на длъжника за сключване на договор за поръчителство и извършване на
плащания по този договор.
Съгласно чл. 138 от Закона за задълженията и договорите поръчителят се задължава
5
пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и
само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на
такова. Видно е от отбелязванията в Търговския регистър и се доказва, че едноличен
собственик на капитала, и към днешна дата, на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет
Мениджмънт“ АД - кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на
капитала на дружеството - поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото,
плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си, още
повече, че това е уговорено и в договора за поръчителство – така по силата на чл. 3
възнаграждението по поръчителя се плаща разсрочено ведно с погасителните вноски по
договора за кредит по сметка на кредитора.
От горното съдът е мотивиран да стори и извода, че със сключването на договора за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение и единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане.
Видно от договора за поръчителство, на гаранта се дължи възнаграждение в посочен в
договора твърд размер, дължим, според разпоредбата на чл. 3.1 от договора, независимо от
обстоятелството дали длъжникът е платил вземането си. Абсолютно не относимо е
вписването в разпоредбата на чл. 2, че договорът влиза в сила, ако длъжникът не предостави
някое от другите две, предвидени в договора за кредит, обезпечения. Видно от разпоредбата
на чл. 3.1, възнаграждението се дължи за поемане на задължението по чл. 1, което означава -
именно поръчителството. Видно от договора, възнаграждението е платимо от длъжника
разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с договора за
кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга „гарант“
потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на гаранта,
за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок, през
който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор.
Съдът намира, че със сключването на договора за гаранция се заобикаля закона, поради
което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по
него, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗПК. Заобикалянето
на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен собственик на капитала на
6
друго - дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма забрана в закона договорът за
потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със солидарност. Няма пречка,
също така, за поръчителството да се уговори заплащането на възнаграждение.
В същото време обаче с привидно спазване на закона – се постига заобикалянето му.
Постоянна е съдебната практика и се възприема изцяло от настоящия съдебен състав,
при което когато в договора за кредит е посочен неясен и при липса на конкретика начин за
определя на ГПР или посочения размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, поради
недаване на пълна и ясна информация на потребителя относно компонентите, които участват
в неговото образуване по размер е налице неравноправност на договорната клауза и
самостоятелно основания да се приеме, че същата е нищожна като противоречаща на закона
чрез заобикалянето му. Така и в Решение на СЕС - Решение на Съда (първи състав) от 15
март 2012 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Prešov - Словакия) - Jana Pereničová,
Vladislav Perenič/S.O.S. financ, spol. s.r.o., дело C-453/10 се приема, че: „ Търговска практика
като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор
за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като "заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за изменение на
Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета ("Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя
подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което
в противен случай не би взел. Националният съд трябва да провери дали това е така по
делото в главното производство. Установяването на нелоялния характер на такава търговска
практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от
Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния
характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на потребителя кредит. Тази
констатация обаче не се отразява непосредствено на преценката от гледна точка на член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 на действителността на сключения договор за кредит.“.
С Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C‑714/22 се приема
/така в т. 46 от същото/ , че член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В същата хипотеза,
7
настоящия съдебен състав приема от правна страна, че уговорката за сключването на
договор за поръчителство в договора за кредит, представлява допълнителна услуга, свързана
и с цел единствено обезпечаване на кредита, като представлява допълнителен разход по
същия и при това следва да участва предвиденото в договора за поръчителство
възнаграждение на поръчителя при образуване и определяне на размера на ГПР по договора
за кредит.
Не може да се спори, че посочването на ГПР в договора за кредит е от съществено
значение, по-специално доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение (вж. в този смисъл Решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15,
EU:C:2016:842, т. 67 и 70 и Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело
C‑714/22, „С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД).
На следващо място - с оглед на задължението за стриктно тълкуване на член 4,
параграф 2 от Директива 93/13 Съдът е постановил, че задължението за заплащане на
възнаграждение за услугите по проучването, одобряването и разглеждането на искане за
заем или за други подобни услуги, присъщи на дейността на кредитодателя по отпускането
на заема, не може да се счита за попадащо в обхвата на основните престации по договор за
кредит, посочени в т. 61 от Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело
C‑714/22, „С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД , като в този смисъл е и Решение
от 16 март 2023 г., Caixabank (Комисиона за обработка на кредита), C‑565/21, EU:C:2023:212,
т. 22 и 23.
С оглед на горното съдът приема, че процесния договор за поръчителство е нищожен
като противоречащ на императивна правна норма. Така по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал.2, т.
10, т. 15 и т. от Закона за защита на потребителите. Договорът, сключен със свързано лице,
при заобикаляне на закона, при това, без да се предвижда насрещна престация на
заплащането на възнаграждението, е сключен при нарушение и на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по него, поради което
накърнява правата на потребителя, а съдът намира, че тъй като ответникът няма интерес от
договора, без предвиденото в него възнаграждение, то и по аргумент от разпоредбата на чл.
146, ал. 5 от Закона за защита на потребителите - целият договор е нищожен.
За съда с договора за поръчителство се налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, налага се на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не
изпълни своите, и не се позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
На следващо място по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита
на потребителите – всяка договорна клауза, която налага на потребителя да изпълни свое
задължение, дори търговецът, в казуса заявителят да не е изпълнил свое задължение като
неравноправна, която не е и индивидуално уговорена се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
8
Доколкото при горните аргументи съдът приема, че процесния договор за
поръчителство е нищожен е мотивиран да направи извода, че платеното от ищцата в размер
на 808,29 лева е такова без основание и подлежи на връщане.
С оглед доказаното в хода на процеса, че на 10.8.2023 година ответникът е върнал тази
сума на ищцата, предявения осъдителен иск следва да се отхвърли като неоснователен с
оглед плащането в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция на страните не се дължат
разноски.
На ищцата не се дължат разноски по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК с оглед
отхвърлянето на иска, като не се дължи и определяне на адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ.
На ответника не се дължат разноски доколкото с поведението си е станал повод за
предявяване на иска и плащането в хода на процеса не води до възлагането на разноски за
ищцата.
Мотивиран от горното и на основание чл.55, ал.1, предложение първо от Закона за
задълженията и договорите и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен поради плащане в хода на процеса предявения от
М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал
Неру” № 28, ет. 2, ап. 40¬46, представлявано от ....... осъдителен иск с правна квалификация
чл.55, ал.1, предложение първо, с който се иска да бъде постановено решение да бъде
осъдено „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
....... да заплати на М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С сумата в размер на
808,29 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за гаранция №
3761745, сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ....... и М. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.9.2022 година до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля и искането за заплащане на разноски
и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в производството по
гр.дело № 51599/2022 година по описа на Софийски районен съд.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10