№ 13838
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110162061 по описа за 2021 година
Е. И. Х. и В. В. Х., са предявили против С.Г.С. при условията на субективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2б, вр. чл. 8, ал.1 от
ЗОДОВ, както следва: за Е. И. Х. сумата в размер на 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушение правото на
разглеждане и решаване на гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС, I-17 с-в, в разумен срок,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; за В. В. Х. сумата в размер на 12 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС, I-17
с-в, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищците излагат, че гр.д. № 8219/2009г. е образувано на 01.09.2009г. Сочат, че
отговори на искова молба са постъпили от ответниците, съответно на 10.12.2009 г. и на
13.12.2009 г. Поддържат, че съдът е спрял производството по делото до приключване на гр.
д. № 3996/2008 г. по описа на СГС. Посочват, че срещу определението, с което съдът е спрял
производството, ищците са подали частна жалба на 26.4.2010 г. Поддържат, че съдът е
бездействал, което наложило да подадат нарочна молба на 27.05.2010 г. за изпращане на
дело на САС. По повод цитираната частна жалба, определението за спиране било отменено,
а на 15.06.2010 г. делото било върнато за разглеждане от СГС. Твърдят, че на
15.10.2010 г. съдът с определение се е произнесъл по част от представените от страните
доказателства, а за останалите е указал, че ще ще се произнесе в първото съдебно заседание
по делото - след изслушване на страните, със същото определение е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 10.02.2011г. от 14:30 часа. Сочат, че
1
заседанието било отложено за 23.06.2011 г. - за събиране на писмени и гласни
доказателства, а след това започнало „шиканирането“ на процеса, с участието на съда, което
се изразявало в злоупотреба с процесуални права, както следва:
Липса указания за внасяне на държавна такса на ответниците, при подадена частна
жалба от тях;
Формално проведено открито съдебно заседание на 23.6.2011 г.;
Трето под ред заседание - отложено за събиране доказателства за 10.05.2012 г. от 15:00
ч.;
На основание заповед №345 от 05.03.2012г. на зам. председателя на СГС, делото било
преразпредело за разглеждане на новооткрития 17 състав и било пренасрочено за
22.06.2012 г. от 15:00 ч.;
Четвърто под ред заседание отложено за събиране доказателства;
Петото под ред заседание отложено заради нередовно призоваване на ТЛП;
Шестото под ред заседание отложено поради заболяване на процесуалния
представител на ответниците;
Седмо, проведено на 31.01.2014г. съдебно заседание отложено за събиране
доказателства;
Осмо открито съдебно заседание отложено поради нередовно призоваване на
страните;
Деветото открито съдебно заседание на дата 30.01.2015г. било отложено за събиране
доказателства;
Десетото открито съдебно заседание от 25.09.2015г. отложено за назначаване на вещо
лице по допусната експертиза;
Единадесетото открито съдебно отложено поради нередовно процедура по
призоваване и делото отсрочено;
Дванадесетото открито съдебно заседание отложено поради нужда от повторна
експертиза;
В закрито заседание от 29.6.2016 г., делото било неправомерно спряно до
приключване на дело, образувано по искова молба вх. № 8011403/26.05.2016 по описа
на СРС. След обжалване на определението за спиране, последното било отменено с
Определение от 21.02.2017 по гр. дело № 5735/2016 г. на Апелативен съд – София;
Тринадесето съдебно заседания, на което било обявено за решаване;
На 30.10.2017 г. било постановено решение.
Сочи се забавяне и с администрирането на подадените въззивни жалби. Поддържат,
че вредите не се нуждаят от изрично доказване, тъй като са естествена и закономерна
последица на установеното нарушение на правото да се получи съдействие за разрешаване
на повдигнатия спор. Твърдят, че общият срок на продължителност на производството по
предявения иск бил повече от 12 години, което счита за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Молят за уважаване на иска.
Ответникът оспорва предявените претенции по основание и размер, като твърди, че
производството е водено в разумен срок, като общата продължителност на делото не
надхвърля разумната такава. В условията на евентуалност, поддържа, че следва да бъдат
отчетени активните действия на държавата по преодоляване на проблема. Сочи, че
процесното дело, не е от категорията дела с „висок залог“ и съответно не изисква
приоритетно разглеждане от ответника. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищците Е. И. Х. и В. В. Х., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адвокат М., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът С.Г.С., редовно призован, не изпраща представител.
Контролиращата страна – П. на Р.Б., редовно призована, се представлява от прокурор
2
С., която изразява становище за неоснователност на исковите претенции.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна страна
следното:
Съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими. Ищецът заявява,
че иска по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение на вреди от нарушение правото по чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС е по висящо производство, тоест делото не е приключило с влязло в сила решение.
В този случай изискванията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ не са приложими, като формален
аргумент е разпоредбата и практиката по приложението й (решение по гр.д. № 4658/2017г.
на ВКС), освен ако от доказателствата по делото не се установи друго, каквито индикации
съдът не установи до приключване на устните състезания по делото.
По същество в хода на съдебното дирене се проследява следната фактическа
обстановка.
Гр.д. № 8219/2019г. е образувано по искова молба на Е. Х. и В. Х. срещу Д.Д.С., Р.Б.,
С.Д.С. и Д. И. С., с правно основание чл. 108 от ЗС с вх. № 44920/31.08.2009г. На
22.10.2009г. съдът е постановил разпореждане по чл. 131 от ГПК. На 10.12.2009г. е постъпил
отговор на исковата молба от Д. Д. С. и Р. И.а Б., а на 13.01.2010г. от С.Д.С. и Д. Д.ов С.. С
разпореждане от 05.03.2010г., съдът е дал възможност на ответниците Д. С. и Р.Б. да
представят доказателства за наличието на висящ спор, който е преюдициален на висящото
пред СГС дело. На 01.03.2010г. под вх. № 14848 е постъпила допълнителна искова молба от
ищците. С разпореждане от 09.04.2010г. съдът е постановил спиране на гр.д. № 8219/2009г.
до приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 3996/2008г. по описа на СГС.
Разпореждането за спиране е отменено от САС и на 10.06.2010г. е върнато на СГС. С
разпореждане от 23.07.2010г., съдът е разпоредил препис от отговора на ответниците С. С.а
и Д. С., в който е инкорпориран насрещен иск да се изпрати на ищците за отговор. На
03.08.2010г. е постъпило становище от адвокат Б., като процесуален представител на Д. С. и
Р.Б., като на 13.08.2010г., съдът е разпоредил препис от становището да се изпрати на
останалите страни. На дата 31.08.2010г. под вх. № 61070 е постъпил отговор на ищците, като
с определение от 15.10.2010г., съдът е насрочил о.с.з. за дата 10.02.2011г. С определение от
08.02.2011г., съдът е изготвил проекто-доклад по делото, като е разделил производството по
предявения от С. и Д. С.и насрещен иск, и последният е изпратен на СРС. С молба от
10.02.2011г. С. и Д. С.и са изменили размера на предявената насрещна претенция.
Установява се че на 10.02.2011г. е проведено първо о.с.з., като делото е отложено за
разглеждане на 23.06.2011г. В о.с.з., съдът е взел становище по доказателствените искания
на страните, като е оставил без уважение искането на адв. Б. за изменение на определението
на съда за разделяне на исковите претенции. Видно е, че насроченото о.с.з. за дата
23.06.2011г. не е било проведено, поради постъпила частна жалба, по която е следвало да се
произнесе САС, поради и което с разпореждане от 28.09.2011г., делото е пренасрочено за
26.01.2012г. На 26.01.2012г. съдът е продължил съдебното дирене, произнесъл се е по
множеството искания на страните, като с протоколно определение е конституирал Н. Б. като
трето лице помагач на страната на ответниците и е отложил разглеждането на делото за
10.05.2012г. С разпореждане от 05.04.2012г. делото е пренасрочено на 22.06.2012г. На
22.06.2012г. ход на делото не е даден, тъй като съдът е дал възможност на страните да
изразят становище по така постъпилата от ЖСК „Б.Х. молба с вх. № 59964/04.06.2012г. за
конституирането и като трето лице помагач на страната на ищците, като делото е отложено
за дата 14.12.2012г. С Определение № 13885/10.08.2012г. съдът е конституирал ЖСК „Б.Х.
като трето лице помагач на страната на ищците. В о.с.з. от дата 14.12.2012г. не е даден ход
на делото и то е отложено за дата 21.06.2013г., доколкото не е връчено съобщение на
конституираното на страната на ищците трето лице помагач - ЖСК „Б.Х. за датата на
насроченото съдебно заседание. Съдебното заседание от 21.06.2013г., се установява, че също
е отложено по молба от 19.06.2013г. на процесуалния представител на ответниците Д. С. и
С. С.а за отлагане по уважителна причина, като делото е насрочено за 31.01.2014г.
3
На дата 31.01.2014г. е проведено съдебно заседание, като съдът е дал възможност на
страните да вземат становище по така разменените между тях книжа, допуснал е събиране на
гласни доказателствени средства, като е постановил същите да бъдат събрани след
изслушване на допусната съдебна експертиза. Делото е отложено за дата 26.09.2014г., като с
разпореждане от 23.09.2014г. поради служебна ангажираност на председателя на състава,
разглеждащ делото, последното е отложено за дата 30.09.2014г. На заседанието на
30.09.2014г. не е даден ход на делото, поради констатирана нередовна процедура по
призоваване на страни по делото, като делото е отложено за дата 30.01.2015г. На
30.01.2015г. е проведено о.с.з., като е изслушана СТЕ, разпитани са свидетели, допуснато е
събиране на други гласни доказателствени средства, като са поставени и допълнителни
въпроси към експертизата, след което делото е отложено за дата 25.09.2015г. На дата
25.09.2015г. е проведено поредното съдебно заседание, като е постановено делото да се
докладва за назначаване на ново вещо лице, като съдът е насрочил следващо заседание за
дата 12.02.2016г. Поради невъзможност за провеждане на о.с.з. на дата 12.02.2016г., по
причина временна неработоспособност на председателя на състава, разглеждащ делото,
последното е пренасрочено на 25.02.2016г. с разпореждане от 12.02.2016г. С протоколно
определение от 25.02.2016г., не е даден ход на делото, поради нередовна процедура по
призоваване на страни, и делото е насрочено за дата 27.05.2016г. На проведеното на
27.05.2016г. съдебно заседание е даден ход на делото, прието е заключението по СТЕ, като е
допуснато изслушване на повторна СТЕ и делото е отложено за 28.10.2016г.
С определение от 29.06.2016г. делото е спряно до приключване на производството,
образувано по подадена от Н. Б. исковата молба с вх. № 8011403/26.05.2016г. На
23.06.2017г. е проведено о.с.з. по делото, като от протокола от о.с.з. се установява, че САС е
отменил определение от 29.06.2016г., с което производството е спряно, на което съдебно
заседание, съдът е сложил край на съдебното дирене, дал е ход на устни състезания и е
обявил, че ще се произнесе с решение в срок.
На дата 30.10.2017г. съдът е постановил решение по делото с № 7205. По молба на
ответниците от 08.02.2018г. и такава на ищците от 14.11.2017г. с правно основание чл. 248
от ГПК, съдът е постановил определение от 11.05.2018г., като е оставил без уважение
молбите за изменение на решението в частта на разноските. С определение от 01.10.2018г.,
съдът е отменил определение от 26.01.2012г., постановено по делото, с което Н. Б. е
конституиран, като трето лице-помагач на страната на ответниците. По така подадената
въззивна жалба, делото по пътя на институционалния контрол е изпратено в САС, като САС
е върнал делото за произнасяне на СГС по молба на ответниците за допълване на решението,
като съдът с определение от 11.06.2019г. е оставил молбата без уважение. Към датата на
постановяване на настоящото решение делото е на производство в САС за произнасяне по
въззивните жалби на страните срещу така постановеното решение. Също така съдът
констатира, че е спряно и гр.д. № 41106/2011г. по описа на СРС, 30-ти състав, образувано
след разделяне на производството пред СГС по така предявения насрещен иск, до
приключване с влязло в сила решение на гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС, I-17 състав.
По иска с правно основание чл. 2 б, ал.1от ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищците
бе да докажат, че са страна по гр.д. № 8219/2009 г. по описа СГС, че разглеждането и
решаването на делото е продължило извън разумния срок по см. на чл. 6 от КЗПЧОС, вида и
настъпването на описаните в исковата молба претърпени от него неимуществени вреди и
наличието на причинната връзка между тях и продължителността на разглеждане на
производството.
При преценка за разумността на срока, не могат да се правят изводи във вреда на
ищеца от това, че не е сътрудничил активно за ускоряване на производство, защото
принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят
всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на
ненужно забавяне. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 72 от 18.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 3619/2016 г., III г. о., ГК. Когато обаче преценява поведението на
4
компетентните органи с оглед и на усилията им за ускоряване на производството, съдът
следва да съобрази, дали усилията на компетентните органи са се оказвали безрезултатни и
поради препятстването им от действия на страните, или техни процесуални пропуски и
бездействие. В разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е уредена
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които
съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧ са посочени
примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в
практиката на ЕСПЧ. С тази норма се създава национален компенсаторен механизъм за
бавно правосъдие. Следва да се има предвид обаче, че никъде, нито в Конвенцията, нито в
приложимия български закон, няма легална дефиниция относно понятието "разумен срок"
при разглеждане на едно производство пред съда. Преценката дали срокът, през който е
разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се
вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 критерии. Механизмът, по който се
прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява
продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е
разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката
си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири критерия: 1. фактическа
и/или правна сложност на делото, 2. поведение на страната (и поведението на другите
страни), 3. поведение на съответните компетентни държавни органи и 4. значение на делото
за лицето.
В конкретиката на случая се установява, че делото е образувано на дата 31.08.2009г. и
все още е висящо – тоест от образуването му са минали 13 години и 2 месеца, като делото
все още не е приключило. По делото са проведени общо установени от съда 12 съдебни
заседания, като две от тях са отложени поради нередовна процедура по призоваване на
страни, едно поради ревизиране на определение на СГС по подадена от страна в процеса
частна жалба, което е забавило производството с около една година, две поради
пренасрочване, поради неработоспособност на титуляра на съдебния състав и служебна
ангажираност, едно по молба на процесуалния представител на ответниците, към която е
представил доказателства за уважителни причини /по болест/ за отлагане, едно поради
вземане на становище за конституиране на трето лице помагач, и то на страната на ищците –
ЖСК „Б.Х., по подадена от последната молба и едно е отложено, поради невръчване на
съобщение на ЖСК „Б.Х. за датата на съдебното заседание /14.12.2012г./. Съдът също така
констатира, че по делото са постановени определения, с които на два пъти е спряно
производството, поради преценка на съда за наличието на преюдициални спорове, като
определенията са ревизирани пред САС, което е забавило с около година и два месеца
производството. Делото се отличава с правна и фактическа сложност. Видно е че страните са
предприели активно процесуално поведение, сезирали са съда с редица искания. След датата
на протоколното решение, с което съдът е постановил, че ще се произнесе с решение в срок,
е постановено решение след 4 месеца и седем дни. След постановяване на решението са
подадени въззивни жалби, делото на два пъти е връщано от САС, като съдът е постановил
Определение от 11.05.2018г., като е оставил без уважение молбите за изменение на
решението в частта на разноските. С определение от 01.10.2018г., съдът е отменил
определение от 26.01.2012г., постановено по делото, с което Н. Б. е конституиран, като
трето лице-помагач на страната на ответниците. По така подадената въззивна жалба, делото
по пътя на институционалния контрол е изпратено в САС, като САС е върнал делото за
произнасяне на СГС по молба на ответниците за допълване на решението, като съдът с
определение от 11.06.2019г. е оставил молбата без уважение. По горепроследената
фактология, съдът прави извод, че СГС своевременно е администрирал подадените от
страните искова молба, отговори на исковата молба, насрещна исковата молба и всички
последващи молби и е предприел активни действия по даване на указания на страните с цел
5
бързо и ефективно упражняване на процесуалните им права. Спирането на делото не следва
да е субективен критерий, доколкото изцяло в прерогатив на съда е да прецени от правна
гледна точка дали да спре или не едно производството по реда на чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК, а
и определенията са подлежали на контрол, като са отменени, което обаче реално е забавило
производството. На практика делото е гледано с оглед изясняването му от фактическа
страна в рамките на четири заседания, като осем от заседанията са отложени поради
причините, посочени по-горе, като съдът отчете, че само едно от заседанията е отложено по
грешка на съда /това от 14.12.2012г., когато не е връчено съобщение на ЖСК за датата на
насроченото заседание/. Другите са отложени и поради процесуалното поведение на
страните; на дата 22.06.2012г., отложено поради молба на ЖСК за конституирането и като
трето лице-помагач и то на страната на ищците /добросъвестно упражняване на права/.
Съдът е длъжен да се произнесе по всяко едно искане на страните. Две заседания са
отложени поради нередовна процедура по призоваване, което не може да се вмени във вина
на съда. Едно по молба на процесуалния представител на ответниците, която съдът е счел за
основателна на основание чл. 142, ал.2 от ГПК и две поради пренасрочване, поради
служебна ангажираност и временна неработоспособност на титуляра на съдебния състав.
Решението съдът установи по делото, че е постановено извън срока по 235, ал.5 от ГПК, но
забавата при постановяване на решението е незначителна с оглед гореустановената забава в
процеса по изясняване на делото от фактическа страна. Освен това на настоящия съдебен
състав е ноторно известна натовареността, инвентарната необезпеченост при провеждане на
заседания, възпрепятстваща много от съдиите в СГС своевременно да провеждат съдебни
заседания и да приключват делата си в срок.
Въпреки установеното по делото, съдът приема, че разглеждането на делото надхвърля
разумния срок за неговото приключване. Настоящият съдебен състав приема, че посочената
забава на съда за произнасяне със съдебен акт надхвърля разумния срок, като се има предвид
и факта, че делото независимо, че се гледа по общия ред, действително не се гледа по реда
на глава 25 от ГПК "Бързо производство", е приключило на първа инстанция за 12 години.
Действително, срокът, установен с нормата е инструктивен, а в правото на Съвета на Европа
и правото на ЕС е установена конкретна времева рамка за това какво представлява "разумен
срок". Преценката за спазването на "разумния срок" следва да се извърши с оглед
конкретните обстоятелства по конкретния казус, съгласно установената и задължителна
практика на ЕСПЧ. Като основна обективна причина за надхвърляне на разумния срок за
постановяване на съдебното решение в конкретния случай, обаче съдът приема активното
процесуално поведение на страните, по исканията на които съдът е длъжен да се произнесе,
включително и произнасянето по исканията на ответниците за спиране на производството,
също така безспорната дългогодишна свръхнатовареност на СГС, съгласно ежегодно
отчитаните данни за постъпленията на гражданските дела в този съд, тяхната сложност и
приключилите съдебни производства по тези дела, в сравнение с другите съдилища от
същото ниво в страната, както преди исковия период по настоящото дело, така и след него.
Конвенцията, обаче, възлага на всяка от договарящите държави, включително и РБ,
задължение, независимо от разходите, да организира съдебната си система по такъв начин,
който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в разумен срок. В този
смисъл е решението на ЕСПЧ, на което се позовал първоинстанционният съд в обжалваното
решение, както и Airey v Irland A 32 /1979/; 2 ЕГИИ 305 и Sussmann v Germany 1996-ІV; 25
EHRR 64§ 55. В случаите на доказана "хронична натовареност" на съда, държавата носи
отговорност за непредприетите или недостатъчната ефективност на предприетите от нея
мерки за справяне с този проблем- така Zimmermann and Steiner срещу Швейцария / А 66
/1983/; 6 EHRR 17 и Guincho срещу Португалия /A 81 /1984/; 7 EHRR 2ЗЗ/, както и Pammel
срещу Германия / 1997-ІV; 26 EHRR 100/ и други решения на ЕСПЧ. Именно държавата
следва да носи отговорност за бавното правораздаване, тъй като от нея зависи създаването
на условия, при които магистратите да работят нормално и в срок, а последиците от липсата
на такива условия не следва да бъдат носени от съдиите чрез дисциплинарни производства
срещу тях, както и неблагоприятните последици от липсата на тези условия не следва да
бъдат понасяни физическите и юридически лица, потърсили защита чрез съда. Съответно-
6
държавата дължи обезщетение на гражданите и юридическите лица за вредите, резултат от
нарушението им право за разглеждане на делото в разумен срок, когато тези вреди са пряка
и непосредствена последица от неизпълненото от държавата нейно задължение да обезпечи
организацията на съдебната си система по такъв начин, че да дава възможност на
съдилищата обективно при нормални условия да разглеждат делата в разумен срок. На
следващо място, обосновано в исковата молба и установено от съда е единствено
поведението на СГС по отлагане на едно от заседанията поради грешка на съда.
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че предявеният иск за главницата по чл.
2"б", ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията се явява доказан по своето основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост според особеностите на конкретния случай и установените обстоятелства.
Съобразно указанията дадени в ППВС № 4/1968 г. на ВС, такива са например характерът на
увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания и тяхната продължителност, възраст на увредения, общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните икономически
условия към момента на деликта /вж. решение по т. д. № 2940/2015 Г., І т. о. на ВКС/.
Фактите от значение за определяне размера на обезщетението са тези, установени за всеки
конкретен случай и не могат изчерпателно и предварително да бъдат определени. В случая е
относимо и в какво качество участва пострадалия в съдебната процедура, вида на правата и
значимостта на интереса на страната, които е заявила за съдебна защита, което в случая се
отчита от съда; съобразявайки предмета на воденото от ищците гражданско дело №
8219/2009 г. на СРС, по повод на което е заявена претенцията по чл. 2б от ЗОДОВ,
обективно може да се приеме, че продължителността на това дело, в частност забавата в
постановяването на решение на СГС, би могло да бъде източник на неимуществени вреди за
ищците; необходимо ли е участие в открито съдебно заседание; но е ирелевантно дали
страната е понесла вреди за несбъднатите й очаквания съдът да уважи искането й за защита,
неправилен или недопустим съдебен акт (вж. Решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. №
924/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Съдът, като взе предвид твърденията ищците и доказателствата по делото, счита, че
ищците са преживели обичайните страдания и тревоги, съпътствали ежедневието им за
периода от 31.08.2009г. до сега , доколкото това са неимуществените вреди по чл. 2б от
ЗОДОВ, които могат да бъда презумирани като естествена и закономерна последица от
забавяне разглеждането на делото в разумен срок /в този смисъл Решение № 36 от
04.01.2019 г. по гр. д. № 10004/2018 г. на СГС, Решение № 1736 от 11.08.2016 г. по гр. д. №
2670/2016 г. на АС-София, Решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., г. к, ІV
г. о. на ВКС/, които съдът определя в размер на сумата от 3000,00 лева за всеки един от
ищците. Изрично следва да се отбележи, че добросъвестното упражняване на процесуални
права, което ищецът – лично или чрез процесуалния си представител, е предприел в своя
защита, дори когато то е било неадекватно и безрезултатно, и обективно е довело до
забавяне на производството (но не е целяло това забавяне, именно поради което е
добросъвестно), каквото поведение съдът установи в настоящото производството, и от
страна на ищците, и предимно от страна на ответниците, не води до съпричиняване на
вредоносния резултат – до виновно допринасяне за настъпването на увреждането по
смисъла на чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 2 б от ЗОДОВ. Както вече беше изяснено обаче, това
добросъвестно процесуално поведение на ищеца и на другите страни, доколкото обективно
е довело до забавянето на съответното производство, съгласно чл. 52 от ЗЗД, във вр. чл. 2 б,
ал. 2 от ЗОДОВ, следва да се вземе предвид от съда при определянето на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди – наред с всички останали, релевантни за
това обстоятелства, установени по делото. Така съдът, като взе в предвид, че забавата в
производството е следствие предимно от процесуалното поведение на страните, което бе
изяснено при коментиране на причината за отлагане на осем съдебни заседания, намира, че
справедливото обезщетение за всеки един от ищците е в размер на 3000,00 лева за всеки
един от тях, а за сумата от 9000,00 лева, разликата над уважената сума от 3000,00 лева до
7
размера на пълно предявената сума за всеки един от ищците, исковете следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и на двете страни с оглед уважената и отхвърлена част от исковете. Ищците
претендират за присъждане общо разноски в размер на 1075,00 лева, като на ищците
съобразно уважената част от исковете следва да им се присъдят разноски в размер на 268,75
лева. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева на основание чл.78, ал.8, изр.2 от ГПК вр. с чл.27 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, Приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ,
бр. 5 от 17.01.2006 г. Така на ответника съобразно отхвърлената част от исковете следва да
му се присъдят разноски в размер на 112,50 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 3 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС, I-17
с-в, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 9000,00 лева, разликата над уважената сума от 3 000 лева до размера на пълно
предявената от 12 000 лева.
ОСЪЖДА С.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 3 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
нарушение правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 8219/2009г. по описа на СГС, I-17
с-в, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 9000,00 лева, разликата над уважената сума от 3 000 лева до размера на пълно
предявената от 12 000 лева.
ОСЪЖДА С.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Х., ЕГН ********** и Е. И. Х., ЕГН
**********, сумата в размер на 268,75 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. В. Х., ЕГН ********** и Е. И. Х., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на
С.Г.С., сумата от 112,50 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред С.Г.С. в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8