Решение по дело №54/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 94

гр. Видин, 07.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

петнадесети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

54

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на гл.12 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от М.А. ***, против Решение №375/16.12.2020г., постановено по НАХД № 901/2020г. по описа на РС-Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000389/29.07.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация“-Враца, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв на основание чл.93,ал.1,т.1 ЗАвтП за нарушение на чл.6,ал.1,изр.1 от ЗАвтП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно, като наведените доводи сочат на нарушение на материалния закон и процесуалните правила като касационни основания за отмяна на решението. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е взел предвид доводите им , изложени в писмено становище . Сочи , че съдът не е обсъждал и мотивирал защо случаят попада именно в хипотезата на „обществен превоз“ на пътници от закона, а не на „превоз на пътници“ . Излагат се съображения и за неточно формулирано и неиндивидуализирано административното обвинение и необоснованост относно мястото на нарушението , липса на опис на писмените материали и доказателства, което е нарушение на чл.47 и чл.57 от ЗАНН. Сочи се и че сведенията , снети от административиня орган , следва да бъдат изключени като доказателства, тъй като са дадени пред лице , което впоследствие е и свидетел по акта. Твръди се , че в случая става въпрос за „споделено пътуване“, което по никакъв начин не се забранява от законодателството. Иска се да бъде отменено решението и отменено потвърденото с него наказателното постановление.

Ответникът по делото не е взел становище по жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, и при проверка на съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Решението на ВРС е валидно, допустимо и правилно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.07.2020г. била извършена проверка от служители на РД”Автомобилна администрация”,  на гл.път Е 79 в района на Дунав мост 2 на км.1+400 в посока Р.Румъния на автомобил „Мерцедес Спринтер 312Д“, кат.М1, с рег.№ ЕНКР, управляван от касатора , собственост на трето лице , в който служителите установили, че водачът превозва пътници- шестима възрастни и две деца.  Снети са обяснения от шестимата пътници в автомобила , приложени по делото , от които се установява , че превозът  им се извършва срещу уговорено заплащане. Същите установяват , че всеки от тях ще заплати около 30 евро, които са разходи за пътуването, а Османова установява , че при пристигането ѝ в Германия синът ѝ ще заплати 120 евро. Установява , че не използва автобус , тъй като има много багаж, за който при този превоз също ще заплатят по 10 евро на торба.  Водачът не представил заверено копие на лиценз на Общността за обществен превоз на пътници или Удостоверение за регистрация за превоз на пътници на територията на РБългария. Прието било от контролните органи , че водачът не притежава посочените по-горе документи , поради което на същия за нарушение на чл.6,ал.1 от ЗАвтП е съставен АУАН , който водачът подписал с отбелязване , че няма възражения по него. В указания срок депозирал писмени обяснения , в които посочил , че е пътувал със свои близки , с които се уговорил да си поделят разходите , а не е извършвал обществен превоз на пътници. Въз основа на АУАНа при идентична с неговата фактическа обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление , с което на водача на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП е наложено административно наказание „глоба“ в предвидения в санкционната норма размер-2000лв.

При така установената фактическа обстановка ВРС е приел , че  водачът е извършил от обективна и субективна страна нарушението , за което е ангажирана отговорността му, и е потвърдил наказателното постановление.

Направените от съда изводи са правилни и се възприемат от настоящата инстанция .

Съгласно чл.6,ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. В случая е установено при извършената проверка от контролните органи , че с проверяваното МПС водачът е извършвал превоз на пътници без лиценз на Общността и удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници. По смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗАвтП обществен превоз е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. В случая се установява от сведенията на лицата, събрани от контролните органи , и от показанията на свиД.Д., че е уговорено пътуване срещу заплащане на посочените в акта лица –пътници в автомобила, управляван от касатора, поради което извършеният от касатора превоз на посочените лица е обществен по смисъла на закона. Съдът дава вяра на показанията на свиД. Д. , тъй като съответстват на събраните сведения в административно-наказателното производство и на обясненията на водача. Сведения са дадени от конкретни лица , същите са с установена самоличност , индивидуализирани са в акта и наказателното постановление. Самите констатации не се оспорват от водача, които  е дал идентични обяснения на тези на пътниците в автомобила. Не е спорно по делото, че е извършен превоз на пътници от водача , както и че е уговорено заплащане на определена сума , която и пътуващите и водача сочат като поделяне на разходи , в каквато насока са и твърденията на касатора . Оспорва се само характера на извършвания превоз-дали се касае за обществен такъв или споделено пътуване , при което пътниците са се уговорили да си поделят разходите за пътуването.

Съдът намира наведените доводи от касатора , че не се установява извършване на превоз срещу заплащане и в този смисъл не се касае за извършване на обществен превоз, за неоснователни. Видно от §.1,т.1 от ДР на ЗАвтП, в приложимата й редакция, в сила от 7.07.2020 г.,"обществен превоз" е превозът, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, като по силата на §.1,т.2 от ДР на ЗАвтП, в приложима редакция на нормата, "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Понятието "обществен превоз" е общото, съвкупно понятие, което може да се отнася до всички видове превози, както на пътници , така и на товари /§.1,т.3 от ДР на ЗАвтП/, като основното е , че за да е обществен следва да се извършва за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. В тази връзка и доводите на касатора , че следва да бъдат разграничавани двете понятия, тъй като се конкурират помежду си , не могат да бъдат споделени.

В конкретния случай, по делото безспорно се установява , че между водача и пътниците в автомобила са били налице уговорки за заплащане на сума за пътуването, като доводите, че не се касае за обществен превоз не се възприемат от съда. Процесното пътно превозно средство, с което е осъществен превозът, е от категорията М1 8+1 места, като превозът е осъществен с уговорка за заплащане на конкретна сума.  В легалните дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“ не се съдържа уточнение в какво следва да се изразява заплащането и дали се извлича печалба от същото . С изменението на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП (Изм. – ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), законодателят е въвел алтернативно изискването превозът да е извършен срещу икономическа облага. Легална дефиниция на понятието "икономическа облага" е дадено в разпоредбата на §.1, т.56 (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) от ДР на ЗАвтП, съгласно която, "икономическа облага" е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

В случая уговореното заплащане като поемане на всички разходи по пътуването попада в обхвата на легалната дефиниция за икономическа облага. Освен това липсва основание за разграничение на която и да е от двете хипотези , доколкото легална дефиниция на понятието „заплащане“ няма и същото не би могло да се отъждестви с печалба от пътуването.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява, че касаторът А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение , тъй като е извършвал обществен превоз на пътници по смисъла на §.1,т.1 и т.2 от ДР на ЗАвтП без да притежава лиценз на Общността или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на територията на РБългария, като извършваният превоз не е сред изключенията , визирани в разпоредбата на чл.6,ал.3 от ЗАвтП.

Нарушението на чл.6,ал.1 от ЗАвтП влече административно-наказателна отговорност на водача на основание чл.93,ал.1,т.1 ЗАвтП , поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му .

Възражението на касатора, че наказателното постановление и акта нямат необходимото съдържание, не се възприемат от съда. В случая са описани всички обективни признаци на нарушението , вкл. са подробно индивидуализирани пътниците в автомобила, както и мястото на нарушението , като развитите доводи в обратната насока са неоснователни.

Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление , тъй като сведенията са снети от посоченото в него лице-ст.инспектор в отдел „Контрол“ при РД“АА“-гр.Враца А. М. П., който е и свидетел по акта , тъй като подобно смесване е недопустимо, както и поради обстоятелството , че в обясненията си лицата са декларирали , че носят наказателна отговорност за дадените от тях сведения. Обстоятелството , че инспекторът, пред който са дадени обясненията от пътниците в автомобила , е и свидетел по акта е именно в съответствие с разпоредбите на чл.40,ал.1 от ЗАНН актът да бъде съставен в присъствието на очевидец на извършване на нарушението или на неговото установяване, какъвто е свидетелят по акта П.. Действително в случая съдът констатира допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, а именно: следвало е да бъде  разпитан като свидетел и свидетелят по акта П. , доколкото същият е лицето , пред което са дадени сведенията , но такова оплакване не е направено в касационната жалба. От друга страна съществено е това нарушение , което ако не би било направено би довело до друг правен  резултат. В случая безспорно се установява извършването на превоза срещу уговореното заплащане, който извод следва, както от съвкупната преценка на доказателствата , вкл. показанията на свиД.Д. и обясненията на водача , така и се подържа и в самите жалби , тъй като се оспорва характера на превоза.

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна. Направените от районния съд правни изводи за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.93,ал.1,т.1 ЗАвтП са правилни по изложените по-горе съображения. Не са налице сочените касационни  основания за отмяна на решението , тъй като съдът е установил фактическите обстоятелства и въз основа на тях е изградил правните си изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените съобразно изложеното вече по-горе.

Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

                                     РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №375/16.12.2020г., постановено по НАХД № 901/2020г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-0000389/29.07.2020г. на Директора на РД“Автомобилна администрация”- Враца.

Решението е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                 2.