Р Е Ш Е Н И Е № 142
Гр.Сливен, 14.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на шести юли, през две хиляди и двадесета година в състав
:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
При участието
на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като
разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 79
по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба от „ММ и Т Бест“ ЕООД, ЕИК: ………., пр. от у.
М.Д.М., с адрес и седалище на управление гр. Сливен, бул.
„Ст. С.“ № …, чрез адв. М.С. *** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-23-0365320/17.02.2020 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски
обект – х. „Б.“, н. се в гр. Сливен, бул. „Ст. С.“ № …,
ст. от „ММ и Т Бест“ ЕООД, с ЕИК: …….. и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от
с.з. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди, че описаното в заповедта административно нарушение не отговаря на истината. Липсвали мотиви защо мярката е наложена за срок от 14 дни. В Заповедта и разпореждането за нейното предварително изпълнение липсвали конкретни фактически основания. Твърди, че некоректно е посочена сума в размер на 2 166,71 лева непогасени публични задължения. Моли се съда за отмяна на оспорения административен акт. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично у. и адв. М.С. *** редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Ангажира доказателства.
В с.з. административният орган
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно
призован, не се явява. По делото е депозирано писмено становище от процесуален представител юрисконсулт Д. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява
материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 13.02.2020 г. в 15:32 ч. длъжностни лица при ЦУ на НАП – и. по приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното законодателства на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - х. „Б.“, н. се в гр. Сливен, бул. „Ст. С.“ № …, ст. от „ММ и Т Бест“ ЕООД, ЕИК: ………... Била извършена контролна покупка на една н. в двойна стая на стойност 50.00лв., заплатена в брой от единия проверяващ – С. Г. Г., като плащането било прието от Д.А. С. – а. в обекта. За плащането не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел Tremol ZM-KL V2, ИН на ФУ: ZK077607 и ФП № 50083772, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет с № 005240/13.02.2020 г., от който се установило, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Бил изведен от ФУ дневен финансов отчет и е констатирана касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер на 45.00лв. Цитираните установявания на органите по приходите били обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0365320/13.02.2020, с час на приключване на проверката 17:30 ч.
На 17.02.2020 г. Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-23-0365320/17.02.2020 г., с която разпоредил запечатване на търговски обект – х. „Б.“, н. се в гр. Сливен, бул. „Ст. С.“ № …, ст. от „ММ и Т Бест“ ЕООД, с ЕИК: ………… и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от с.з.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, включително и наличие на непогасени публични задължения; висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на нарушението във времето.
Към доказателствата по делото е
приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП, с която на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
определени правомощия за издават заповеди за налагане на принудителна
административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от
ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално
устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-23-0365320/17.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчена на нейния адресат „ММ и Т Бест“ ЕООД на 20.02.2020 г. Жалбата срещу същата, по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена до настоящия съд на 21.02.2020 г.
По делото са разпитани като свидетели Д.А.С. – а. в х. „Б.“, ст. от оспорващия и Е. Г. М. – с. на предствляващия дружеството оспорващ. В показанията си свидетелката С. посочва, че в деня на проверката, преди да се представят, проверяващите са поискали да бъдат настанени в х.. Преди тях е имало друг клиент, който настанила, след което започнала да уточнявам каква стая искат, за колко нощувки. След като им поискала документи за самоличност, за да извърши процедурата по настаняване, те извадили една банкнота и я оставили. Докато тя въвеждала данните те се представили, че са служители от Дирекция НАП. Посочва, че не е издала касов бон, тъй като не била приключила с настаняването, не им била дала ключ от стаята, а и самата регистрация на клиентите изисквала време. Посочва, че по принцип вътрешния правилник на х. гласял, че плащането се извършва при напускане на стаята на х. и тогава се издавало касов бон, съответно ако желаят фактура. От показанията на свидетелката М. се установява, че принципно плащането се извършва след напускането на х., като в случая лицата са искали да платят в момента, но това ставало след регистрация в единната система на туристическо настаняване, но в крайна сметка тези 50.00 лева им били върнати.
Приобщена е административнонаказателната преписка, ведно със съставен АУАН № F540766/09.03.2020 г., възраженията срещу АУАН, както и заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Д.А.С..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително
приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по
същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на съда в тази насока
са следните:
След като е
сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в
административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от
АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.
При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.
Оспорената заповед е издадена с
правно основание чл.
186, ал.
1, т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я
съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази
законова разпоредба е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена
от министъра на финансите, съгласно ал.4, т.1 на чл. 118
от закона. Разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин вменява императивно задължение всяко
лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин, че оспорващият, чрез свой служител – а. не е изпълнило задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, както и че е нарушило императива на чл.
25, ал.
1 от същия нормативен акт, нарушение, съставляващо от
обективна и субективна страна неиздаване на фискална касова бележка от
фискалното устройство за извършена продажба. Според
отразеното в обстоятелствената част на заповедта, не е издаден фискален касов
бон за извършено плащане в брой на стойност 50.00 лева от работещото ФУ на посочената дата и час. В
протокола за извършена проверка е описано, че за извършената контролна покупка – услуга – н. в
двойна, заплатена в брой от С. Г. Г. - и. по п., не е
издаден фискален бон. Плащането е прието от Д.А.С. – а.. Неоснователно е
направеното възражение, че не е била завършена процедурата по настаняване, поради
което не е издаден фискална бон. В тази връзка следва да се съобрази нормата на
чл. 25, ал.3 от Наредбата, съгласно която фискалната касова бележка в случаите
по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. В случая това не е станало – проверяващите лица са
заплатили в брой, без да получат касов бон. Нормата е императивна и изисква
издаването и представянето на клиента на касов бон при получаване на плащането,
а не на по-късен етап, независимо от причините за това, както се установява от
свидетелските показания, че фискален бон се издава при напускане на х.. Неиздаването
на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба, в
съответствие с чл. 25, ал.1, във връзка с ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС.
Съгласно посочената като правно основание за издаване на процесната заповед разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, за прилагането на тази норма е необходимо да е налице извършено нарушение на установения ред за документиране и отчет на извършваните продажби от търговски обект, който ред, по арг. от чл. 3 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. В случая такова е било налично и в изправност, но представителят на търговеца не е издал касов бон за извършената продажба – услуга на стойност 50.00 лв. при извършената контролна покупка и реално заплащане на същата в брой. Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“ и като срок - наложена е за 14 дни, т.е. в рамките на законоустановения такъв (до 30 дни).
Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на срока за налагане на принудителната административна мярка. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка "запечатване на обект" да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от него. Административният орган е изложил мотиви по отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатирана касова разлика, неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен оборот, нулевата данъчна печалба за последните две години със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл определената продължителност на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й, която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл. 168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Основателно и своевременно се явява искането на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ММ и Т Бест“ ЕООД, ЕИК: ………., пр. от у. М.Д.М., с адрес и седалище на управление гр. Сливен, бул. „Ст. С.“ № …, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-23-0365320/17.02.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – х. „Б.“, н. се в гр. Сливен, бул. „Ст. С.“ № …, ст. от „ММ и Т Бест“ ЕООД, с ЕИК: ……………. и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от с.з., като неоснователна.
ОСЪЖДА „ММ и Т Бест“ ЕООД, ЕИК: ………….., пр. от у. М.Д.М., с адрес и седалище на управление гр. Сливен, бул. „Ст. С.“ № …, да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :