Решение по дело №375/2019 на Районен съд - Харманли

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

 

гр.Харманли, 02.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обстоятелства по жалбата

 

Жалбоподателят Община Симеоновград с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.Симеоновград, пл. *****, представлявана от М.Г.Р. - Кмет е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № НЯСС-162/21.08.2019г. на Заместник-председател   на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор като нищожно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения. При съставяне на акта за установяване на нарушение, актосъставителят допуснал съществени нарушения, които давели до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Всичко това налагало пълна отмяна на обжалваното наказателното постановление.

Претендира се наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован не изплаща представител, изразяват становище в представена писмена молба по делото, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно и следва да  бъди потвърдено.

 

Факти от съдебното дирене

 

На 29.05.2019г. г. свидетелите М.Е.О., на длъжност главен инспектор и Д.Г.К. на длъжност „главен специалист”, двамата при регионално отделение „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” на„ Южна България” офис Кърджали при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор” на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите извършили проверка на язовир „Свирково 6/000332", находящ се в поземлен имот № 65721.0.332 в землището на с. Свирково, община Симеоновград, Акт за публична общинска собственост № 345/10.08.2000г, собственост на община Симеоновград, за което е съставен констативен протокол № 08-01-115/29.05.2019г. В следствие на проверката, чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че основния изпускател е неизправен, същия е стоманен тръбопровод с изход в бетонова шахта на въздушния откос, на който липсва затворения му орган, което води до невъзможност за контролирано поддържане на водния обем, т.е че основния изпускател не се подържа в техническа изправност от община Симеоновград, каквото задължение тя има като собственик на язовир „Свирково 6/000332". Община Симеоновград е бездействала и не е предприела активни действия за извършване на ремонтно - възстановителни работи на основния изпускател на язовир „Свирково 6/000332" за привеждането му в техническа изправност.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения и обяснения. С което приемам, че с така описаното в акта деяние на 29.05.2019 г. Община Симеоновград е осъществила фактическия състав на нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях да осигурят поддържането им в техническа изправност.

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 08-035 от 20.06.2019г., съставен от М.Е.О.  – главен инспектор в РО НЯСС – Южна България  при ДАМТН, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Разпитани в хода на съдебното следствие в производство пред първоинстанционния съд свидетелите М.Е.О., на длъжност главен инспектор и Д.Г.К. на длъжност „главен специалист” сочат, че на 29.05.2019г. г. са извършили проверка на язовир „Свирково 6/000332” ,находящ се в поземлен имот № 65721.0.332 в землището на  с. Свирково, община Симеоновград, с Акт за публична общинска собственост, №345/10.08.2000г. собственост на  Община Симеоновград, за което бил съставен констативен протокол №08-01-115/ 29.05.2019г. От  проверката, чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията  установили, че основния изпускател е неизправен, същия е стоманен тръбопровод с изход в бетонова шахта на въздушния откос,на който липсва затворен орган, което води до невъзможност за контролирано поддържане на водния обем,т.е. че основния изпускател не се поддържа в техническа изправност от община Симеоновград. Свид. М.Е.О., на  длъжност „главен инспектор” съставил  АУАН № 08-035 от 20.06.2019г. в присъствието на свид. Д.Г.К. на длъжност „ главен специалист” и на К.Г.К. на длъжност главен експерт ОМП и УК в Община Симеоновград. АУАН бил прочетен, предявен, връчен  на жалбоподателя,чрез упълномощеното лице, който не направил възражения по него.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

По приложението на процесуалния  закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. 

Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН по т.1 и т.3 от АУАН. АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Освен това съвсем точно и ясно е описано нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и датата и мястото на нарушенията по т.1 и т.3. Налице според настоящият състав на съда е и съответствие на описаното нарушение с  правната квалификация по т.1 и т.3 от АУАН. При издаването на НП са на лице всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН и не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание по посочените нарушения по т.1 и т.3 от него. НП  е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. 

Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, така и едногодишния от датата на извършване на деянието, като възраженията в обратна насока следва да приемат за неоснователни. 

По приложението на материалния закон

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събраната доказателствена съвкупност, преценявана самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя М.Е.О., на длъжност „ главен инспектор”  и свид. Д.Г.К. на длъжност „ главен специалист”, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ /в редакцията относима към датата на нарушението/ “ Собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят:1. поддържането им в техническа изправност;/ Безспорно съгласно Акт № 345/ 10.08.2000г. за публична общинска собственост Община Симеоновград е собственик на язовир „Свирково 6/000332”, находящ се в поземлен имот № 65721.0.332 в землището на  с. Свирково, община Симеоновград. В качеството му на такъв, за жалбоподателя е въведено задължение по горецитираната разпоредба на ЗВ, което несъмнено не е било изпълнено, предвид показанията на актосъставителя М.Е.О., на длъжност „главен инспектор”  и свид. Д.Г.К. и събраните писмени доказателства.  Подробно описаните и конкретизирани в акта и НП неизправност на основния изпускател на „Свирково 6/000332”, установени по време на проверката от 29.05.2019г. от служители на ДАМТН, несъмнено налагат извода за компрометирана техническата изправност на водното съоръжение и за бездействие от страна на неговия собственик.

В настоящият казус е приложима  Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние  приета с ПМС № 262 от 05.10.2016г., обн. ДВ бр.81 от 14.10.2016г./. Както изрично се сочи в приложимия подзаконов нормативен акт/наричан накратко наредбата/, в последната се урежда приложението досежно язовирни стени и прилежащите им енергогасители/чл.3 т.1 от наредбата/. Също съгласно наредбата, правата и задълженията на собствениците и операторите на язовирни стени и съоръженията към тях са точно разписани. Община Симеоновград е собственик на язовир „Свирково 6/000332”, находящ се в поземлен имот № 65721.0.332 в землището на  с. Свирково, община Симеоновград, като подзаконовия нормативен акт предписва в тази връзка изискуемите действия.

Видно от цялата наредба е това, че поддържането на техническата изправност и техническата експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях е строго нормирана дейност, при която собственикът всякога е ангажиран с реда за извършване оценка на сигурността, дори когато има оператор, на когото са възложени определени функции по проследяване състоянието на съоръженията.  В Наредбата е посочено  също така, че преливниците и основните изпускатели са именно съоръжения към язовирните стени /чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от наредбата/, поради което няма спор, че разглеждания случай попада в хипотезите на наредбата.  Ето защо изискването на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ да се поддържа техническата  изправност на язовирните стени и съоръженията към тях, е изцяло приложимо в настоящия случай. Описаното  неизправно техническо състояние в КП , АУАН и НП, че основния изпускател е неизправен, същия е стоманен тръбопровод с изход в бетонова шахта на въздушния откос, на който липсва затворен орган, което води до невъзможност за контролирано поддържане на водния обем, т.е. че основния изпускател не се поддържа в техническа изправност от община Симеоновград изцяло се отнася до съоръжение на язовирните стени, съгласно чл.9 ал.1, т. 2 от Наредбата, за което има предвидена отговорност на собственика по чл.141 ал.1 ЗВ и чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ. Нарушената правна норма съдържа конкретно правило за поведение,  състоящо се в задължението на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях да осигурят поддържането им в техническа изправност.  Именно това е вмененото на жалбоподателя нарушение, за неизпълнението на което правилно и законосъобразно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В тази връзка неоснователно се явява наведеното във въззивната  жалба възражение, че тъй като е даден срок за предприемане на действия за извършване на ремонт на основния изпускател на язовир „ Свирково  6/ 000332” и  същият да е удължен  с  писмо № 85 – 01 – 574 - 1 от  03.07.2019г. до 15.10.2019г., административно-наказващият орган не е имал право да издава АУАН и НП за констатираното нарушение на 29.05.2019г., преди изтичането му. Целта на задължителните предписания и на наказателните постановления е съвсем различна. Предписанията се издават, за да се преустанови извършването на нарушението, респ. да се  отстранят последиците му, а  на наказателното постановление  - да се санкционира нарушителя за извършено нарушение. Няма абсолютно никаква законова пречка да бъде издадено задължително предписание и да бъде съставен АУАН, респ. да бъде издадено НП за едно и също нарушение, а за неизпълнение на предписанието се носи административнонаказателна отговорност, която е съвсем отделна от тази за самото нарушение. Или, казано с други думи издаването на задължително предписание  не  изключва  отговорността за извършеното нарушение.  С оглед на това, като е издал наказателното постановление преди да е изтекъл срока за изпълнение на предписанието, наказващият орган не е допуснал процесуално нарушение.

  Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал.1,т.38, вр. чл.141 ал.1 т. 1 от Закона за водите се  е изразило  в  неизпълнение  на задължението от страна на Община Симеоновград, като  собственик на язовирна стена и съоръженията  към тях да осигури поддържането им в техническа изправност. Нарушението е с особен субект – собственик на  язовирна  стена,  като по отношение на това качество на жалбоподателя , Община Симеоновград липсва спор.  В този смисъл констатациите на свидетелите по акта кореспондират   по между си  и  отразяват фактическите  данни,  които  на практика не  са оспорени от жалбоподателя , във връзка с неизпълнение за поддържане на техни-ческа изправност на основния изпускател на „Свирково 6/000332”, което от  своя страна  очертава обективната  и  субективна  страна на  административ-ното нарушение, визирано в нормата на   чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ.

С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200 ал.1 т.38  от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от администра-тивнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.

Съгласно чл. 200, ал. 1,т.38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,което   не изпълни задължение по чл.141,ал. 1 – от 1000 до 10000 лв. Следователно, деянието,за което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна  санкция,  като  по силата  на чл. 201, ал. 12  от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават  от  председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически  надзор или  от оправомощени  от него  длъжностни лица. 

С оглед на изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждаща за юридическите лица имуществена санкция, в размер от 1 000 до 10 000 лв. за нарушение на разпоредбите на чл. 141 ал.1 от този закон.

При индивидуализация на наказанието, с оглед постигане целите установени с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, административно-наказващия орган не е посочил кое е  основанието да наложи наказание „ имуществена санкция” в размер на 5000 лева. В тази връзка по делото липсват данни вмененото нарушение да е реализирано повторно. Съдът след като анализира, че това е първо нарушение за санкционираното юридическо лице, както и че самият обект се намира в близост до с. Свирково  и е разположен по такъв начин, че на около 1,2 км. след язовирната стена, дерето на което е построен навлиза в селото и липсата на затворен орган на изпускателния кран определя невъзможността за регулиране на водното ниво, каквото е основното предназначение на основния изпускател, липсата на доказателства за финансовото състояние на община Симеоновград по преписката, както и тежестта на нарушението, неговата специфика към момента на извършване на нарушението намира, че отговорността на жалбоподателя следва да се обсъжда при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, при това с лек превес на смекчаващите. При това положение се налага изводът за изменение на размера на “имуществена санкция”  от 5000 лева на 3 000 лева. Основния факт, който не се оспорва от жалбоподателя е, че несъмнено се създава потенциална опасност от липсата на затворен орган на изпускателния кран и невъзможността за регулиране на водното ниво, каквото е основното предназначение на основния изпускател, водещо до реалната заплаха за човешки жертви, което според настоящия въззивен състав, е достатъчно обстоятелство, което да обоснове размер на санкцията над минималния такъв, определен в закона.

Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие бездействие за поддържане в изправност на основния изпускател, определящо невъзможността за регулиране на водното ниво.

 Мотивиран така, съдът

 

                                    Р Е Ш И:

 

 ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС - 162 от 21.08.2019г., издадено от заместник председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на община гр.Симеоновград, пл*** ЕИК ****, представлявана от М.Г.Р. - Кмет  за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” размер на 5000 лева на основание чл.83 ЗАНН, във вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите в,  като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция   от 5 000 лева на

3 000 /  три хиляда / лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                             

  СЪДИЯ: