2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

         МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 360/2007г.:

 

 

    Подсъдимите М.Н.Т. *** и М.П.Ц. *** са предадени на съд с обвинения по чл. 257, ал.1/отм./вр. чл. 255,ал.2/ изм/ от НК, вр. чл.20,ал.2,вр. чл. 26,ал.2, вр. чл.2 от НК, за това че: 

През периода 17 април  - 14 май 2001г в гр. Плевен при условията на продължавано престъпление ПОДС. М.Т. сам и в съучастие с М.Ц., избегнал плащането на данъчни задължения за ЕТ „***- М.Т.”*** в особено големи размери – 114 269.38 лева, като затаил истина и потвърдил неистина  в подадена справки декларации: № 1195/ 17.04.2001г. подадени по реда на чл. 100 от ОЦДДС ,като включил в данъчната основа на доставките и вноса с право на данъчен кредит  не извършени доставки от : ЕТ ***”  гр. София, на обща стойност 515 923.50 лв. и ДДС  103 184.70 лв. и ЕТ „***” – гр. София, на обща стойност  17 332.67 лв. и ДДС 3 466.53 лв. в справка-декларация № 1195/17.04.2001г., и от ЕТ „ Ники-2”- А.К. ***, на обща стойност 43 090.79 лв. и ДДС 8 618.15 лв. в справка декларация № 881/14.05.2001г.

   

    М.П.Ц.,В ТОВА, ЧЕ:

На 17.04.2001г. в гр. Плевен, в съучастие като извършител с обвиняемия М.Н.Т. ***, избегнала плащането на данъчни задължения за ЕТ „*** – М.Т.”*** – ДДС 106 651.23 лв., като затаила истина и потвърдила неистина в подадена декларация – справка-декларация  № 1195/17.04.2001г., подавана по реда на чл. 100 от ЗДДС,  като включила в данъчната основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит – клетка 21 и начислила ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит – клетка 41, не извършени доставки от : ЕТ ” ***” гр. София, на обща стойност 515 923.50 лв. и ДДС  103 184.70 лв. и ЕТ „***” – гр. София, на обща стойност  17 332.67 лв. и ДДС 3 466.53 лв.

Подсъдимият М.Т. не е заел становище по предявеното му обвинение, тъй като по отношение по отношение на него делото е разгледано по ре да на чл. 269, ал.3 от НПК. Предвид отсъствието му, съдът му е назначил за служебен защитник адвокат В.П. ***.

Подсъдимата М.Ц. заявява ,че разбира обвинението, не се счита за виновна и дава обяснения по него.

Прокурорът поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими, намира, че те са доказани по безспорен начин. Прави предложение да бъдат признати за виновни, като на всеки от подсъдимите бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитата на подсъдимия М.Т.- адв. В.П. пледира за постановяване на оправдателна присъда, като излага съображения, че от събраните поделото доказателства, не може да се направи единствено възможен извод, че подсъдимият Т. е извършил престъпленията, в които е обвинен. Заема и алтернативно становище, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, поради съществени непълноти и пороци на внесения в съда обвинителен акт.

Защитата на подсъдимата М.Ц. – адв. Д.Д., заема становище, че деянията, за които е повдигнато обвинение срещу нея, не са извършени виновно, тъй като тя не имала умисъл нито за съставяна не справка декларация с невярно съдържание, нито да бъде избегнато установяването на данъчните задължения за ЕТ „*** – М.Т.”. Пледира по отношение на тази подсъдима да бъде постановена оправдателна присъда.

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнато срещу подсъдимите обвинение, доводите на страните и след анализ на доказателствата по делото, намира за установено следното от

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

През 2000 година, непозната жена от гр.Омуртаг се срещнала с подсъдимия М.Т. и му предложила да регистрира търговска фирма като едноличен търговец. Обяснила му,че тя ще развива дейността на фирмата от негово име, а от него се иска да  само да подписва  счетоводните документи – фактури за осъществени търговски сделки, които ще му бъдат представени, да води търговските дневници, както и да подписва и подава данъчните декларации, за което ще получава възнаграждение около 300 лева. Подсъдимият М.Т. се съгласил и  се регистрирал като едноличен търговец с Решение на Плевенския окръжен съд по ФД №1592/ 2000г., с наименование ЕТ „*** – М.Т.”, като фирмата представлявал и управлявал лично. През 2001година наел подсъдимата М.Ц. по професия счетоводител, да регистрира фирмата му по  ЗДДС, което  било направено от нея на 02.03.2001г.

Тъй като нямал никакви познания и умения в областта на счетоводството, подсъдимият М.Т. наел подсъдимата М.Ц. да води счетоводството на регистрираната от него фирма. Самият той не развивал лично никаква търговска дейност, а предоставил това на лицата, които го убедили да се регистрира като търговец. Подписвал представените му от други лица първични счетоводни документи – фактури,в които било отразено,че като едноличен търговец е сключил търговски сделки с други търговци.

Фактурите отразяващи доставки получени от фирмата на подсъдимия Т. за м. февруари и март 2001г, с право на пълен данъчен кредит,били с невярно съдържание, тъй като в тях били отразени неосъществени фактически сделки и услуги, по които ЕТ „*** – М.Т.” бил посочен като купувач/получател/.

  Тези фактури, подсъдимата Ц. осчетоводявала, съответно описала в дневниците за покупки и продажби и нанасяла съдържанието им в месечните извлечения, подавани в данъчната служба и съответно включвала данните от тях в месечните справки декларации, които подсъдимият М.Т. ***.

На 17 април 2001г., подсъдимият М.Т. следвало да се подаде справката декларация по ЗДДС, за м. март 2001г. Подсъдимата М.Ц., на база фактурите ,които й представили съпругата и други близки на подсъдимия, подписани от подсъдимия Т., съставила, попълнила дневниците за покупки и продажби и съставила справка декларация по ДДС  № 1195/ 17.04.2001г.за този данъчен период, както и извлеченията от дневниците за покупки и продажби.

В дневника за покупките били отразени и следните фактури, отразяващи фиктивни сделки ,по които фирмата на подсъдимия М.Т. била посочена като получател и съответно  декларирани  в представената  месечна справка декларация № 1195/17.04.2001г.,както следва:

-доставки на гориво от ЕТ „***” НДР на доставчика ********** :    

·        Ф/ра 47/01.03.01г., с начислен ДДС 820.80 лв.

·        ф/ра 45/01.03.01г. с начислен ДДС  835,00  лв.

·        ф/ра 43/01.03.01г. с начислен ДДС.  818.30 лв.

·        ф/ра 41/01.03.01г. с начислен ДДС   818.30 лв.

·        ф/ра 39/01.03.01г. с начислен ДДС   818.30 лв.

·        ф/ра 37/01.03.01г. с начислен ДДС 3528.00 лв.

·        ф/ра 35/02.03.01г. с начислен ДДС 4004.00 лв.

·        ф/ра 33/04.03.01г. с начислен ДДС 4004.00 лв.

·        ф/ра 658/15.03.01г.с начислен ДДС  410.80 лв.

·        ф/ра 53/05.03.01г. с начислен ДДС 4004.00 лв.

·        ф/ра 51/06.03.01г. с начислен ДДС 3850.00 лв.

·        ф/ра 49/06.03.01г. с начислен ДДС 4004.00 лв.

·        ф/ра 86/09.03.01г. с начислен ДДС 1728.00 лв.

·        ф/ра 88/10.03.01г. с начислен ДДС 4004.00 лв.

·        ф/ра 90/11.03.01г. с начислен ДДС 4004.00 лв.

·        ф/ра 92/12.03.01г. с начислен ДДС 4158.00 лв.

·        ф/ра 96/15.03.01г. с начислен ДДС   752.60 лв.

·        ф/ра 484/18.03.01г.с начислен ДДС 4368.00 лв.

·        ф/ра 456/17.03.01г.с начислен ДДС 4250.00 лв.

·        ф/ра 458/17.03.01г.с начислен ДДС 3360.00 лв.

·        ф/ра 76/13.03.01г. с начислен ДДС 14336.00 лв.

·        ф/ра 80/14.03.01г. с начислен ДДС 14336.00 лв.

·        ф/ра 78/13.03.01г. с начислен ДДС 14336.00 лв.

·        ф/ра 94/15.03.01г. с начислен ДДС    4800.00 лв.

·        ф/ра 63/23.03.01г. с начислен ДДС 836.60 лв.- с предмет на сделката „Стока”.

              Посочени като покупки, даващи право на пълен данъчен кредит били и фиктивни сделки, по които фирмата на подсъдимия Т. била получател, отразени във фактури с невярно съдържание, издадени от  ЕТ” *** „ НДР **********, както следва  :

·        ф/ра  482/22.03.01г., с предмет на доставката „Стока”, с начислен ДДС 824.20 лв.

·        ф/ра 480/23.03.01г., с предмет на доставката „Стока” и начислен ДДС 2642.33 лв.

В така представената и подписана от обвиняемата М.Ц. месечна справка- декларация 1195/17.04.2001г. бил  посочен в клетка  50 ДДС за внасяне 141.05 лв., представляващ разликата между всичко начисления ДДС по облагаемите доставки /продажби/ и начисления ДДС по  получените доставки / покупки/.

Във всичко начисления ДДС по получените доставки бил начислен и данъка по посочените сделки с  ЕТ „***” и ЕТ „***”, представляващ ДДС в размер на 103 184, 70 лв.- за ЕТ „***”, и 3466.53 лв. – ЕТ „ ***” или общо ДДС 106 651.23 лв. за м. март 2001г.

Тези фиктивни покупки, подсъдимата отразила и в изготвената от нея Справка – декларация № 1195/ 17.04.2001г., включвайки ги в графата на покупките, даващи право на пълен данъчен кредит.

Тъй като подсъдимият не се явил да подпише изготвената справка – декларация и извлеченията от дневниците, подсъдимата Ц. решила да стори това вместо него. За целта съставила ръкописно пълномощно от името на подсъдимия М.Т., в което посочила,че той я упълномощава да го представлява пред службите на НОИ и ТДД безсрочно и положила подпис от името на посочения като упълномощител М.Т., в качеството му на едноличен търговец. Изготвената СД 1195/ 17.04.2001г също подписала ,като пълномощник на ЕТ „***  - М.Т.”***, заедно с извлеченията.

2. За следващият данъчен период – м. април 2001г. по същият начин, подс. Ц. получавала изготвените и подписани от подсъдимия М.Т., фактури, отразяващи извършени от фирмата му търговски сделки, като попълвала дневниците и съставяла отчетите.

Подсъдимият Т. подписал попълнените и представени му от други лица фактури, в които били отразени  неверни обстоятелства, а именно, че фирмата му е получател по сделки, които не са осъществени, по които като доставчик е вписан ЕТ „Ники -2”, НДР ********** :

·        ф/ра № 2560/11.04.2001г- начислен ДДС 1527.14 лв.

·        ф/ра № 2551/02.04.2001г- начислен ДДС 3350.48 лв.

·        ф/ра № 2553/04.04.2001г- начислен ДДС   836.34 лв.

·        ф/ра № 2556/06.04.2001г- начислен ДДС   257.40 лв.

·        ф/ра № 2557/09.04.2001г- начислен ДДС    205.60 лв.

·        ф/ра № 2558/10.04.2001г- начислен ДДС    969.40 лв.

·        ф/ра № 2559/11.04.2001г- начислен ДДС    536.70 лв.

·        ф/ра № 2567/28.04.2001г- начислен ДДС    935.00 лв.

 

Като предмет на доставката във фактурите  било посочено  само

„услуга” или само „ стока”.

    В дневника за покупки били вписани горепосочените неосъществени сделки, на базата на които били изготвени извлеченията, представяни в ТДД . Тези сделки били отразени в СПРАВКА – ДЕКЛАРАЦИЯ № 881/ 14.05.2001т., в която обвиняемият М.Т. включил като част от размера на данъчния кредит за съответния месец, посочения размер на данъка добавена стойност по 8-те фактури, съставляващ общо  ДДС 8 618.15 лв. и посочил ДДС за внасяне в размер на 52.38 лв.

    Тъй като вписаният в подадените справки декларации данъчен кредит не бил приспаднат, през м. май 2002 г подсъдимият М.Т., прехвърлил търговското си предприятие на Р.А. ***. Тя обаче установила,че е предприятието е обременено с данъчни задължения и прехвърлила обратно търговското предприятие на подсъдимия.

    Приетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата М.Ц., показанията на свидетелите: К.К., Г.К., З.М., у-ние за актуално състояние /л. 108 ДП; Решения за заличаване търговски фирми / л. 109-112 ДП/ от представените дневници за покупки л.76-105 ДП и заверени копия от дневниците за  продажби/ 125-134; 137164 ДП/ л.,пълномощно / л.78,т.1 ДП/ СД № 1195/ 2001 –л.137 и СД № 881/ 2001 – л.152 ДП, договор за прехвърляне на фирма/ л. 120 ДР, списък на данъчните субекти без регистрация /л. 66 ДП/,както и от заключенията на изготвените на досъдебното производство съдебно икономическа и графическа експертизи.

    ОТ ПРАВНА СТРАНА:

    Извършени ли са деянията, извършени ли са от всеки от подсъдимите, извършени ли са виновно:

    За да отговори на въпросите по чл. 301от НПК, съдът след анализ на доказателствата, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено, че всеки от подсъдимите ,самостоятелно е извършил част от деянията, за които му е предявено обвинение.

    По обвиненията срещу подсъдимия М.Т.:

    От обясненията на подсъдимата М.Ц., както и от показанията на разпитаните свидетели, безспорно се установява, че подсъдимият М.Т. е регистрирал търговска фирма, с ясното съзнание, че някой друг ще развива търговската дейност, под прикритие на неговата  фирма, както и че това се прави за да се не заплати дължимия данък добавена стойност. За това се е съгласил да подписва фактури за търговски сделки, които той не е сключвал и няма представа дали действително са сключени,нито дали   търговските партньори посочени в тях съществуват. Свидетелите К.К., Р.Х., З.М. и Г.К. установяват с показанията си ,че през същия период от време, въпросната жена от Омуртаг – на има С., както и някакви непознати хора от Видин, убедили подсъдимия,а също и много други лица – предимно ниско образовани и безработни, живущи в жк „Сторгозия” гр. Плевен, да регистрират търговски фирми, без да се интересуват кой всъщност развива търговска дейност от тяхно име, като подписват готови попълнени фактури за покупки и продажби и подават справките по ДДС, за което получавали месечно суми от порядъка на 200-400 лева. От показанията на тези свидетели се установява, че нито подсъдимия, нито останалите са имали търговски обекти, наемни работници, складови бази или офиси. Подс. М.Ц. била наета,от подсъдимия и от други подобни „търговци”, за да оформя счетоводната документация и попълва дневниците за покупки и продажби въз основа на представените й фактури, както и да попълни Справките декларации по ДДС с прилежащите към тях извлечения от дневниците, тъй като подсъдимия Т., както и останалите свидетели не били достатъчно грамотни да се справят с това.

    От показанията на св. К.К., се установява,че той никога не е сключвал каквито и да било сделки с подсъдимия, не го познава. Той самият предоставил личната си карта на някаква жена от гр. Омуртаг  на име С. или С., която регистрирала фирма на негово име. Подписвал изпращаните му фактури за осъществени сделки, от които нямал никаква представа и един път ходил до Бургас по нейно настояване за да освободи на митницата ТИР, доставящ желязо за неговата фирма.

     По делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза, заключението, на която съдът приема за обективно и безпристрастно/ л. 57-62 ДП/,тъй като е обосновано на доказателствата събрани по делото.

    От заключението на вещото лице – П.В., изготвило съдебно икономическата експертиза, се установява, че фактурите, отразени в дневника за покупки за периода м. март и април 2001г са с невярно съдържание и  в тях са вписани фиктивни сделки, които изобщо не са осъществени от фирмата на подсъдимия М.Т.. Видно от това заключение, посочените по тези фактури доставчици ЕТ „***” и ЕАТ”***,никога не са били регистрирани по ЗДДС.  Св. К.К. не познава подсъдимият М.Т., никога не му е продавал нищо и изобщо няма каквито и да било счетоводни документи.

    ЕТ”***” няма данъчна регистрация по ДПК или ЗДДС, Тази фирма фигурира в списъка на  НАП като фантом, който нито развива дейност, нито има издадени някакви действителни счетоводни документи.

    Подсъдимият М.Т. подписвал представените му готови фактури, отразяващи покупки от  горепосочените фирми, по които неговата фирма е получател, с ясното съзнание, че той никакви сделки не е осъществявал, нито е получавал  или заплащал стоки.

От заключението на икономическата експертиза е видно, че подс. Т. не съхранява никаква счетоводна документация, че той никога не е ползвал банкови кредити, без които е невъзможно развиването на подобна дейност, нито пък е наемал складове, транспорт и  работници, без които не е възможно осъществяването на такава мащабна дейност.

      Горепосочените фактури с невярно съдържание, отразяващи фиктивни сделки, по които фирмата на подсъдимия Т. е била получател, са послужили на базата на тях да се попълнят с неверни данни дневниците за продажби и изготвената СД № 881/ 14.05.2001г, в която на база фактурите с невярно съдържание, отразяващи не из- вършени доставки от ЕТ „НИКИ-2 , на обща стойност 43 090.79 лева е бил начислен не следващ се данъчен кредит в размер на 8 618.15 лева и съответно избегнал установяване на данъчно задължение в посочения размер.

    Прави се възражение от защитата, че по делото не била установена действителността на сделките вписани в дневника за продажби.  Съдът намира, това възражение за несъстоятелно, тъй като, ако съставените фактури и вписани в дневника за продажби сделки не са се осъществили, то не би имало необходимост да се съставят фактури невярно отразяващи фиктивни сделки, по които фирмата на подсъдимия е получател – купувач.  В този случай съответната фирма няма задължение да внася ДДС в държавния бюджет, тъй като такъв не е начислен и съответно включен в цената, която е получил като доставчик.  Необходимостта от включване на фиктивни сделки, по които търговецът е получател възниква именно когато са осъществени действителни сделки, по които е продавач, тъй като в получената от него цена е включен ДДС, който той следва да внесе в бюджета. Ако обаче, е получил доставки, услуги и внос даващи право на пълен данъчен кредит, по които е получател, то към  държавния бюджет ще дължи само разликата между ДДС ,който дължи да внесе и ДДС начислен и включен на заплатените от него стоки и услуги, по които е получател.

    От заключението на графическата експертиза/ л. 72-76 ДП/изготвена от вещото лице Г.Г. и подписано от в.л. Ц.Ц. се установя ,че подписът положен в СД 811/ 14.05.2001 е положен лично от подсъдимия М.Т., а ръкописния текст и подписите в пълномощното от 31 март 2001г и в СД 1195/ 17.04.2001 са положени от подсъдимата М.Ц. .

     С подаването на СД 811/ 2001г е избегнатото заплащането на данъчно задължение е в големи размери 8 618.15 лева.

    ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е бил наясно, че с подписването на фактурите с невярно съдържание ,както и с подписване и представянето в ТДД – Плевен на СД 881/ 14.15.2001, удостоверява и  декларира обстоятелства, които не отговарят на истината, с цел да се избегне внасянето на ДДС от лицата, което действително извършват търговска дейност от името на регистрираната от подсъдимия фирма. Размерът на ДДС, е бил вписан в справката – декларация.

    В това деяние подсъдимата М.Ц. няма съучастие, тъй като тя е била наета срещу заплащане да изготвя необходимата счетоводна документация, както и да оформя съдържанието на справката – декларация,като технически помощник, според представените и готови оформени счетоводни документи. Макар да е била на ясно, или да е подозирала какво става, нейните действия са несъставомерни по чл. 255 и сл. от НК, тъй като тя не е подписвала СД № 881/ 14.05.2001г.,като лице, което гарантира верността на вписаната в нея информация и следователно не е осъществила от обективна и субективна страна на престъплението по чл.257 от НК ,вр.– редакцията към 14.05.2001г./ отм. във вр. с чл. 255 НК , каквото обвинение й е предявено.

    Предвид изложеното, съдът намира за  безспорно установено, че подсъдимият М.Т. самостоятелно е осъществил деянието по п.2 от обвинителния акт от обективна и субективна страна, тъй като  затаил истина и потвърдил неистина ,  в подадената справка декларация № 881/14.V.2001 година , подавана по реда на чл.100 от ЗДДС, като включил в данъчната основа  на доставките  и вноса   с право на пълен данъчен кредит  - клетка 21  и начислил ДДС за не извършени доставки от  ЕТ”Ники – 2- А.К.”*** на обща стойност 43 090.79 лева  - начислен ДДС  8 618 .15 лева,  поради което и на основание чл.255 от НК вр. с чл.2, ал.ІІ от НК, който закон се явява по- благоприятен за дееца и е действал към момента на извършване деянието.

    По отношение обвинението за това че подсъдимият М.Т. ,избегнал плащането  на данъчни задължения в особено големи размери 115 269.38лв, като затаил истина и потвърдил неистина в СД -1195/ 17.04.2001. в съучастие с подсъдимата М.Ц.:

    Съдът намира за установено, че подсъдимият М.Т. не е осъществил като извършител или съучастник в това деяние. От съдържанието на обвинението е видно, че от обективна страна е необходимо ,подсъдимият Т. да е подписал лично или чрез надлежно упълномощено лице, подадената в ТДД горепосочената справка – декларация с невярно съдържание, в резултат на което да е избегнал плащането на данъчното задължение в особено големи размери .

От доказателствата по делото е видно, че подс. Т. нито е подписвал СД 1195/ 2001г, нито е упълномощавал подсъдимата М.Ц. да подпише СД от негово име и да я подаде/ заключението на графическата експертиза /л. 90-96 ДП/.

    Видно от обясненията на подсъдимата М.Ц., както и от заключението на графичните експертизи, се установява ,че  пълномощното от 31.03.2001г. изготвено от името на подс. Т., така и СД 1195/ 2001г са подписани от подсъдимата М.Ц., която лично е подала СД № 1195/ 2001г в ТДД- Плевен.

    За да е съставомерно деянието по чл. 257,ал.1 / отм./ във вр. с чл. 255,ал.1 от НК / изм/ , е необходимо подсъдимият, чрез подписване и подаване на  СД № 1195/ 2001г,пред данъчните органи,да е декларирал, че е осъществил покупките, описани в съответните дневници, въпреки ясното му съзнание, че такива сделки реално нито е сключвал, нито изпълнявал.

           Очевидно е, че в случая липсват както обективни действия от страна на подс. Т., които са част от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, НК/изм/, ал.1,пр.2, След като подсъдимият не е осъществил лично нито един елемент от фактическия състав на това деяние, то той ,съгласно разпоредбите на чл. 20,ал.2 от НК не извършител и съответно не е съучастник . По изложените съображения, относно тази част на обвинението, подсъдимият М.Т. Следва да бъде признат за невинен и оправдан, по обвинението по чл. 257,ал.1 / отм/ НК, относно квалифициращите обстоятелства – особено големи размери, в съучастие,както и че деянието е при условията на продължавано престъпление- ,  вр. чл. 26,ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.

    По обвинението срещу подсъдимата М.Ц.:

    Както се изложи по- горе, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимата М.Ц. , не само е попълнила СД № 1195/17.04.2001г., но се подписала като декларатор, вместо подсъдимия Т., без да е упълномощена за това и я подала в данъчната служба, ведно с извлеченията от дневниците за покупки и продажби са съответния данъчен период 1 – 31 март 2001г. на ЕТ „М.Т.”.В извлеченията от дневниците за покупки били  отразени  фактури за  несъстояли се в действителност,достанвки и услуги извършени от ЕТ „***” и от ЕТ „***”, по които фирмата на подсъдимия Т. била получател.

По този начин включила в данъчната основа на доставките и вноса с правно  на пълен данъчен кредит – клетка 21, и начислила  ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит -  клетка 41,  не извършени доставки от: ЕТ”В. - К.К. „ – гр.София на обща стойност 515 923.50 лева  и ДДС 103 184.70 и  фиктивни доставки от ЕТ”***” – гр.София на обща  стойност 17 332.67 лева ДДС 3 466.53 лева.  Макар справката- декларация да е изготвена от името на подсъдимия М.Т., то тя е подписана от подсъдимата без да е била надлежно упълномощена за това, което означава,че в действителност тя се явява, физическото лице, което гарантира с подписа си, макар и под чуждо име, неверни обстоятелства пред данъчните органи, довели до избягване плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 106,651.23 лв.- особено големи размери, предвид размера на минималната работна заплата към датата на деянието.

С посочените действия, подсъдимата Ц. е осъществила от обективна страна фактическата рамка на престъплението по чл.557,ал.1/отм/във вр. с чл. 255,ал.1 / изм./ от НК, действащ към момента на деянието.

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА , съдът намира за безспорно установено, че подсъдимата М.Ц. е осъществила деянието с пряк умисъл.

На първо място, подсъдимата е знаела, че сделките ,по които фирмата на подсъдимия Т. е получател са фиктивни.

Видно от обясненията на подс. Ц., както и от показанията на свидетелите З.М. и Г.К., тя е водела счетоводството не само на подсъдимия М.Т., но и на други като него- около 30 фирми, които само са подписвали съставените от други лица фактури и в това се е изчерпвала търговската им дейност. Подсъдимата Ц. като лице с висше икономическо образование и достатъчно професионален опит като счетоводител, била на ясно, че описаните в дневниците за покупки сделки и услуги са фиктивни,тъй като е притежавала достатъчно професионален опит и умения да установи това сама. Самата подсъдима заявява, че много от фактурите  са отразявали сделки, по които фирмата на подс. Т. се явява получател, но за доставките на стойност над 5000 лева, които не могат да се заплащат в брой са липсвали банкови документи,а забелязала и други съмнителни, според обясненията й фактури. Водейки счетоводството на подсъдими Т., подс. М.Ц. без съмнение е забелязала,че подсъдимият Т., който е безработен, реализирал многохиляден оборот. В същото време няма никаква квалификация, а по документи осъществява мащабна търговска дейност, без да има офис, складове и наети лица, транспорт, без да ползва банкови кредити е. Това е могла лесно да установи, тъй като при водене на счетоводството щяха да фигурират първични документи за заплатени наеми на складове, заплати на работници, за транспорт, с който е извършена доставката, а също и документи относно получаване и обслужване на банковите кредити,  без които не е възможно да се развива такава търговска дейност с толкова високи месечни обороти. За да се закупят такива разнообразни стоки,не може да стане без  да се прегледат придружаващите ги документи от специалисти, за да се установи тяхното качество и годност. През ръцете на подсъдимата Ц. са минали фактурите, по които е вписан неустановен предмет, просто „стоки” или „услуги”, без други уточнения и спецификации на стоките и услугите по вид, качество.

Ето защо, като е попълнила съответната графа с СД № 1195/ 2001г.включвайки в данъчната основа на сделките и вноса, за които с право на пълен данъчен кредит и начислявайки съответния ДДС за приспадане,подсъдимата Ц. е разбирала, че с подписа си декларира неверни обстоятелства, както и че по този начин ще се избегне плащането на данъчните задължения в особено големи размери – 106 651,23 лв.

С деянието си подсъдимата Ц. е осъществила самостоятелно състава на престъплението по чл. 257,ал.1,  от НК / отм/,във вр. с чл. 255,ал.1 от НК/ изм/, в редакцията му към момента на извършване деянието, който е по- благоприятен, поради което следва да бъде призната за виновна по това обвинение.

Както вече се посочи, в това деяние подсъдимият Т. няма съучастие, поради което подс. Ц. следва да бъде призната за невинна и оправдана досежно обвинението, че е действала в съучастие с подс. Т. – хипотезата на чл. 20, ал.1 от НК.

ОТНОСНО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.Т., съдът намира, са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства: подсъдимият е неосъждан,  няма противообществени прояви, не е упражнявал лично регистрираната от фирмата му дейност, а е предоставил това на други лица, които са усвоили ползите от избягването на данъчните задължения. Подсъдимият лично не се е облагодетелствал материално от деянието си. Ето защо, по отношение на него следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1,т.1 от НК, като предвиденото в закона наказание лишаване от свобода следва да бъде определено под минимума – в размер на едно година лишаване от свобода, както и ГЛОБА в минималния предвиден в закона размер  - петстотин лева.

Съдът намира, че липсват данни, подс. Т. е да е личност с висока обществена опасност, поради което не е необходимо реално изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, а то следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години при условията на чл. 66,ал.1 от НК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДСЪДИМАТА М.Ц.:

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства, които са от значение, като намира, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което най- лекото предвидено в закона наказание, се явява прекомерно тежко, а именно: Подсъдимата е неосъждана, няма никакви противообществени прояви и няма доказателства ,че в каквато и да било степен е опасна за обществото. В резултат на деянието не е получила лични облаги, нито лично е избегнала плащането на данъчно задължение;  От извършването на деянието са изминали повече от седем години, доста продължителен период от време, през който тя не е извършила друго престъпление или антиобществено деяние. Ето защо, съдът намира,  че по отношение на нея следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК ,като й наложи наказание под минимума предвиден в закона – една година лишаване от свобода, чието изтърпяване следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, при условията на чл. 66,ал.1 от НК, тъй като целите на наказанието са постигнати с факта на самото наказателно производство.

Съдът намира, че предвид обстоятелството, че подс. Ц. не се е лично облагодетелствала от това, че е избегнала заплащането на данъчно задължение от фирмата на подсъдимия Т., то на основание чл. 55, ал.3 от НК по отношение на нея не следва да се налага наказанието „глоба”, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода.

При този изход на делото, подсъдимите следва да заплатят по сметка на ОС – Плевен, направените деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица – общо 95 лева, както и да заплатят по сметка на ОД на МВР деловодни разноски, направени на досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица общо в размер на  340 лева.

Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.