№ 1184
гр. Благоевград, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500077 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 402 от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила писмена молба от Б. П. Б., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, ул. „...” № 18 и Д. С. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „...“ № 1, чрез
пълномощника им адв. Г.Ч., с искане да бъде отменено допуснатото обезпечение на бъдещ
иск с Определение № 304 от 18.03.2021г. по ч.гр.д. № 77/2021г. по описа на ОС Благоевград,
чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банкови сметки на „****“ ООД, в
следните банки: „Уникредит булбанк” АД, „Юробанк и Еф джи България” АД, „Райфайзен
банк” АД, „Банка ДСК” АД, „Сибанк” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Инвестбанк”
АД, „ Банка Пиреос България” АД, „Общинска банка” АД, „Сосиете Женерал Експресбанк”
АД, „ОББ” АД, „Прокредит банк” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „Алианц Банк
България” АД, „Българо-Американска кредитна банка”АД; „Търговска банка ”АД, „Д банк”
АД, „Българска банка за развитие” АД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Тексим банк” АД,
„Токуда банк” АД, „Ти Би Ай банк” ЕАД, „Инг банк”АД, „БНП Париба” АД, „Алфа банка”
АД, „Ситибанк” АД, „Ишбанк” АД, „БАКБ” АД, до размера на претендираната сума по
бъдещия иск- 21 798.00лв.
Депозирана е и друга молба по делото от 02.11.2021г. от Б. П. Б., ЕГН **********, от гр.
Благоевград, с искане да бъде постановено връщане на внесената във връзка с допуснатото
обезпечение парична гаранция в размер на 2 000лв., която да бъде преведена от сметката на
ОС Благоевград, по посочената в молбата банкова сметка, а именно: BG 12 IABG ****, с
титуляр Д. С. Б..
1
Към молбата за връщане на паричната гаранция, приложена е и молба съгласие от
Управителите на «****» ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, с която същите заявяват че не възразяват по искането за освобождаване на
внесената от молителите парична гаранция по ч.гр.д. № 77/2021г. по описа на ОС
Благоевград.
Искането за отмяна на допуснатото обезпечение на бъдещ иск, както и за връщане на
внесената във връзка с допуснатото обезпечение парична гаранция в размер на 2 000лв. се
обосновава с твърдението, че между страните е постигнато споразумение.
За да се произнесе по първоначалното искане съдът е съобразил следното от фактическа
страна:
С Определение № 304 от 18.03.2021г. по ч.гр.д. № 77/2021г. по описа на ОС Благоевград,
въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ осъдителен иск за неоснователно
обогатяване, предявен от Б. П. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „...” № 18 и Д. С.
Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „...“ № 1, срещу «****» ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. «...» № 2, представлявано от Г.Й.Т. и
Н.Т.Н., за заплащане на сумата 21 798 лева, за ползваните от бъдещия ответник собствени на
молителите идеалните части, равняващи се на 53,52 кв.м. идеални части от сграда с
идентификатор 04279.613.322.1 по КК на гр. Благоевград, с административен адрес: гр.
Благоевград, ул. „...“ № 2, за периода от 01.02.2019 г. до 30.11.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, чрез
налагане на обезпечителна мярка - „ЗАПОР“ върху банкови сметки на „****“ ООД, в
следните банки: „Уникредит булбанк” АД, „Юробанк и Еф джи България” АД, „Райфайзен
банк” АД, „Банка ДСК” АД, „Сибанк” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Инвестбанк”
АД, „ Банка Пиреос България” АД, „Общинска банка” АД, „Сосиете Женерал Експресбанк”
АД, „ОББ” АД, „Прокредит банк” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „Алианц Банк
България” АД, „Българо-Американска кредитна банка”АД; „Търговска банка ”АД, „Д банк”
АД, „Българска банка за развитие” АД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Тексим банк” АД,
„Токуда банк” АД, „Ти Би Ай банк” ЕАД, „Инг банк”АД, „БНП Париба” АД, „Алфа банка”
АД, „Ситибанк” АД, „Ишбанк” АД, „БАКБ” АД, до размера на претендираната сума по
бъдещия иск- 21 798.00лв.
Съставът на ОС Благоевград е определил парична гаранция за допуснатото обезпечаване на
бъдещия иск за неоснователно обогатяване, в размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/,
вносими в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, по
набирателна сметка на ОС Благоевград, като е постановил да се издаде обезпечителна
заповед след представяне по делото на убедителни писмени доказателства за внесена
парична гаранция, в определения от съда размер.
Определената от съда парична гаранция в размер на 2000лв. е внесена по сметката на ОС
Благоевград от вносителя- Д.Б., за което по делото е представена квитанция № ... от
22.03.2021г. за внесена парична гаранция.
2
Съдът е издал обезпечителна заповед въз основа на Определение № 304 от 18.03.2021г. по
ч.гр.д. № 77/2021г. по описа на ОС Благоевград, след внасянето на паричната гаранция, в
полза на молителите- Б. П. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „...” № 18 и Д. С. Б.,
ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „...“ № 1.
При така установеното от фактическа страна, съдът навежда следните правни доводи:
Искането по чл. 402 ал.1 от ГПК е процесуално допустимо. Същото е депозирано от
заинтересованата страна- молителите по чието искане е допуснато обезпечение на съда на
бъдещ иск срещу ответника «****» ООД, ЕИК ****. Молбата за отмяна на обезпечението и
връщането на внесената парична гаранция е предявена пред съда, който е допуснал
поисканото обезпечение е който е компетентен да се произнесе по искането.
Обезпечение на бъдещи искове, по искане на заинтересованата страна се допуска от съда
при наличието на предвидените в закона кумулативни предпоставки, когато без него за
ищеца ще се затрудни значително или ще бъде невъзможно осъществяването на правата по
едно евентуално позитивно решение или ако иска бъде подкрепен с убедителни
доказателства. Целта на производството по чл. 390 от ГПК е да се обезпечи упражняването
на правата на молителя при насочване на принудително изпълнение срещу длъжника, в
случай на уважаване на предявените пред съда искове. Така дори и да е била допусната
законосъобразно една обезпечителна мярка, тя става неоправдана и незаконосъобразна
когато отпадне нуждата от нея. В този случай при искане на заинтересования, такава
обезпечителна мярка следва да бъде вдигната от съда и наложеното обезпечение отменено,
тъй като иначе би се стигнало до противозаконно ограничаване правната сфера на
заинтересования.
Съдът може да отмени изцяло или частично наложената обезпечителна мярка, като
преустанови действието на правните последици от нея. Това може да стане при изрично
искане за това от молителят поискал налагането на обезпечителната мярка. Самият ищец
може винаги да поиска отмяна на допуснатото обезпечение, дори докато делото е висящо,
като сам се откаже от предоставената му привременна защита. Като цяло съдбата на
обезпечението зависи от волята на този който е поискал от съда същото да бъде допуснато.
Дори когато обезпечението е било допуснато законосъобразно, молителят може да се
откаже от него. Изявлението на ищеца за отмяна на наложената обезпечителна мярка, се
приравнява на отпадане на основанието, заради което е допуснато обезпечението. В този
случай съдът е длъжен да уважи искането и да вдигне обезпечителната мярка, без да взима в
предвид дали действителното е отпаднало наличието на обезпечителна нужда и без да
спазва процедурата по чл. 402 от ГПК за даване възможност за отговор на насрещната
страна. Това е така защото този който е поискал налагането на обезпечение, не само е
носител на правния интерес от искането, но същият носи отговорност и за вредите от
неоснователното обезпечаване/чл. 403 от ГПК/. От друга страна с отмяната на
обезпечението по искане на заинтересованата страна, която го е поискала, няма как да
засегне правата на ответника, които всъщност са накърнени неблагоприятно с допускането
на обезпечението.
3
В настоящия случай искането за отмяна на наложената обезпечителна мярка- запор върху
банковите сметки на дружеството ответник, до размера на претендираната сума по бъдещия
иск, е направено от лицата по чието искане е било допуснато обезпечението. Следователно
след като се твърди че е постигнато извънсъдебно споразумение, молителят е в правото си
да се разпорежда със съдбата на бъдещия иск, поради което изцяло в неговите правомощия е
да се откаже от допуснатото обезпечение, без за това да е нужно съгласието на длъжника.
Искането за освобождаване на внесената във връзка с допуснатото обезпечение парична
гаранция в размер на 2 000лв. е процесуално допустимо. Страната по чието искане е
допуснато обезпечение на бъдещ иск при определена от съда парична гаранция, след
приключване на исковия процес с влязло в сила в нейна полза решение, може да поиска
както вдигане на наложените обезпечителни мерки, така и освобождаване на паричната
гаранция. На влязло в законна сила съдебно решение следва да бъде приравнено и
извънсъдебната спогодба, постигната между страните с която спора между тях е разрешен.
Правото за връщане на внесената парична гаранция е възникнало от момента на постигането
на извънсъдебно споразумение, от който момент за ответната страна е преклудирано
правото да иска обезщетение от ищеца за причинени вследствие на обезпечението вреди, т.е.
паричната гаранция е изчерпала обезпечителната си функция и подлежи на връщане.
Освобождаването на гаранцията е обусловено от липсата на обезпечителен интерес за
ответника, свързан конкретно и само с претърпени от него вследствие неоснователното
обезпечение в полза на ищеца вреди при хипотезите на чл. 403 ал.1 от ГПК. Такъв интерес за
ответника съществува само при предявяване на иска по чл. 403 ал. 1 от ГПК, за вредите
срещу ищеца в срока по чл. 403 ал. 2 от ГПК, а предявяването му е допустимо само при
хипотезите на безвиновна отговорност по чл. 403 ал.1 от ГПК. Извън тях ответникът би
могъл да претендира по исков ред за репариране на вредите при злоупотреба с правото на
обезпечаване, но по общия ред на деликтната виновна отговорност, в който случай
гаранцията не би могло да служи за обезпечение на иска, доколкото тя обезпечава само и
единствено иска по чл. 403 ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното разпоредбата на чл. 403 ал. 2 от ГПК предвижда само в случаите по
ал.1, за освобождаване на гаранцията да е необходимо връчване на препис от молбата на
ищеца на ответника с възможност да възрази в едноседмичен срок против освобождаването
и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди, което ако не стори,
гаранцията се освобождава. В настоящия случай ответника по иска чрез изрично писмено
становище не се противопоставя на искането за освобождаването и връщането на паричната
гаранция.
Искането за освобождаване на гаранцията, не е обвързано със срок. Такъв срок законът е
предвидил единствено за връщане на гаранцията в разпоредбата на чл. 82 от ГПК, който е
едногодишен от датата, когато е настъпила изискуемостта на вземането. Освобождаването
на внесената гаранция и връщането й са две отделни процесуални действия. Тъй като
искането за освобождаване на паричната гаранция не е обвързано със срок, то може да се
направи от заинтересованата страна, по всяко време когато за нея възникне правен интерес
4
от това искане.
Паричната гаранция не съставлява обезпечителна мярка по чл. 397 от ГПК, а внасянето й е
предпоставка за допускане на самото обезпечение чрез налагане на тази мярка, съгласно чл.
391 ал. 1 т. 2 от ГПК, от което произтичат и различните им функции. Обезпечението
гарантира реализирането на правата на ищеца по евентуално позитивно за него съдебно
решение, когато без същото осъществяването на изпълнение на същото срещу ответника ще
бъде невъзможно или затруднено. Гаранцията от своя страна се определя в случаите, когато
обезпечения иск не е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства за неговата
основателност, поради което тя брани правата на ответника при претърпени от него вреди
вследствие неоснователното обезпечение, каквото то би било при отхвърляне на
обезпечения иск, а също и при непредявяване на бъдещия обезпечен иск в определения срок
или прекратяване на делото по обезпечения иск, съобразно чл. 391 ал. 3 и чл. 403 ал. 1 от
ГПК.
Гаранцията по същността си представлява обезпечение на бъдещия иск на ответника за
заплащане на обезщетение за причинените му вследствие обезпечението за ищеца вреди,
доколкото при непредявяването на такъв иск от ответника в срока по чл. 403 ал. 2 от ГПК
гаранцията се освобождава, а при предявяването му тя се задържа и служи за
удовлетворяване на вземането при уважаване на иска за вреди. От тази гледна точка
отмяната на обезпечението само по себе си няма за последица освобождаване и на
гаранцията, тъй като тя не е обезпечение в полза на ищеца. В този смисъл различни са и
предпоставките за отмяна на обезпечението и за освобождаване на гаранцията. Изложеното
води до извода, че може да бъде поискано от съда освобождаване на внесената парична
гаранция, без да е поискано от ищеца отмяна на допуснатото обезпечение и това е
процесуално допустимо.
В настоящия случай няма данни обезпечения бъдещ иск да е бил предявен от страната в
едномесечен срок от допускането на обезпечението, поради което налице е и допълнително
основание за основателността на искането за освобождаване на внесената парична гаранция
по делото.
От друга страна налице са убедителни писмени доказателства по настоящото ч.гр.д. №
77/2021г. по описа на ОС Благоевград, по което е допуснато поисканото обезпечение, че
определената от съда парична гаранция в размер на 2 000лв. е внесена от наредител Д. С. Б.,
ЕГН **********, от гр. Благоевград, по сметката на ОС Благоевград с квитанция от
22.03.2021г./лист 26 от делото/.
При изложените съображения, налице са основанията да бъде постановено от съда исканото
връщане на внесената парична гаранция, още повече че обезпечението във връзка с което
същата е внесена, също е отменено от съда, като следва да бъде постановено превеждането
на сумата по сметката на наредителя, посочена в писмената молба по делото.
Водим от горното и на основание чл. 402 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ наложената обезпечителна мярка с Определение № 304 от 18.03.2021г. по ч.гр.д.
№ 77/2021г. по описа на ОС Благоевград, допусната като обезпечение на бъдещ осъдителен
иск за неоснователно обогатяване, предявен от Б. П. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград,
ул. „...” № 18 и Д. С. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград, ул. „...“ № 1, срещу «****»
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. «...» № 2,
представлявано от Г.Й.Т. и Н.Т.Н., за заплащане на сумата 21 798 лева, за ползваните от
бъдещия ответник собствени на молителите идеалните части, равняващи се на 53,52 кв.м.
идеални части от сграда с идентификатор 04279.613.322.1 по КК на гр. Благоевград, с
административен адрес: гр. Благоевград, ул. „...“ № 2, за периода от 01.02.2019 г. до
30.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, като ВДИГА наложената обезпечителна мярка -
„ЗАПОР“ върху банкови сметки на „****“ ООД, в следните банки: „Уникредит булбанк”
АД, „Юробанк и Еф джи България” АД, „Райфайзен банк” АД, „Банка ДСК” АД, „Сибанк”
АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Инвестбанк” АД, „ Банка Пиреос България” АД,
„Общинска банка” АД, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, „ОББ” АД, „Прокредит банк”
АД, „Централна кооперативна банка” АД, „Алианц Банк България” АД, „Българо-
Американска кредитна банка”АД; „Търговска банка ”АД, „Д банк” АД, „Българска банка за
развитие” АД, „Интернешънъл Асет Банк” АД, „Тексим банк” АД, „Токуда банк” АД, „Ти
Би Ай банк” ЕАД, „Инг банк”АД, „БНП Париба” АД, „Алфа банка” АД, „Ситибанк” АД,
„Ишбанк” АД, „БАКБ” АД, до размера на претендираната сума по бъдещия иск- 21
798.00лв.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед по ч.гр.д. № 767/2021г. по описа на ОС
Благоевград.
ОСВОБОЖДАВА внесената по сметка на ОС Благоевград, ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в
размер на 2 000лв./две хиляди лева/, с квитанция № ... от 22.03.2021г. по ч.гр.д. № 77/2021г.
по описа на ОС Благоевград, с вносител Д. С. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград.
ПОСТАНОВЯВА внесената ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 2 000лв./две хиляди
лева/, след влизане в сила на настоящото определение, да бъде възстановена на вносителя
Д. С. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград по следната сметка:
BG 12 IABG ****
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок
от съобщението на страните, пред АС София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7