№ 144
гр. Дупница, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102546 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, е
предявило срещу АНГ. Т. Г. , ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.
422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл.79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 1277.56 лв.,
представляваща дължимата и изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
FL371630, сключен на 17.03.2009г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с ЕИК:
********* и ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2074/2021г. на ДРС, до
окончателното плащане. Претендира присъждане на строените в заповедното и настоящото
производство разноски.
Ищецът твърди, че на 17.03.2009г. в гр. Дупница бил сключен Договор за
потребителски кредит FL371630 между „Юробанк И Еф Джи България“ АД в качеството му
на Кредитор и АНГ. Т. Г. в качеството му на Кредитополучател. По силата на така
сключения договор, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя паричен заем в размер
5300.00 лв. за текущи нужди. Отпусната сума е била усвоена от длъжника по посочената в
чл. 2 от договора банкова сметка. С подписването на договора ответникът се е задължил да
погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, включващи главница и лихва
в размер на 83.73 лв.-за целия срок на договора. Крайният срок на за издължаване на
кредита е с дата 17.03.2018г., съгласно приложения като доказателство към исковата молба
1
погасителен план. Годишният процент на разходите по кредита е уговорен на 16,27 %. За
усвоения кредит Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за потребителски кредит за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 6,20
пункта.
След усвояване на кредита, Кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни
задължения към заемодателя, като останало непогасено задължение в размер на 6095.20 лв.,
от които заявителят претендира 1277.56 лв.
На 18.01.2016г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„Юробанк България“ АД, като цедент и ищеца, като цесионер. По силата на договора
цедента прехвърлил свои вземания на цесионера, сред които и вземането на „Юробанк
България“ АД срещу ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
FL371630 от 17.03.2008г., съгласно Приложение №1 към Договор за прехвърляне на
вземания. До длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. 2074/2021г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение за горепосочената сума, срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В депозираното
възражение срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
длъжникът (ответник в настоящото производство) е направил възражение за погасяване на
вземането по давност.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между
страните, а се установява и от приложения Договор за потребителски кредит № FL371630,
че на 17.03.2008г., в гр. Дупница между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо
наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********/ е предоставило на АНГ. Т. Г.
паричен заем в размер 5300.00 лв. за текущи нужди. Отпусната сума е била усвоена от
длъжника по банкова сметка, видно от приложеното банково бордеро. С подписването на
договора за потребителски кредит, ответникът се е задължила да погасява задължението си
на 120 месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на 83.73 лв. Крайният срок на
за издължаване на кредита е с дата 17.03.2013г., съгласно приложения като доказателство
към исковата молба погасителен план. ГПР по кредита е уговорен на 16,27 %. За усвоения
кредит Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент на банката за потребителски кредит за съответния период
на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта.
Видно от приложените към исковата молба договори за цесия и приложения към тях,
на 18.01.2016г. е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк
България“ АД (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) и „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД. По силата на договора цедентът прехвърлил свои вземания на
2
цесионера, сред които и вземането срещу ответника, произтичащо от описания договор за
потребителски кредит, съгласно Приложение към даденото потвърждение за извършената
цесия. До длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия,
изходящо от цедента (приложено към исковата молба), което видно от приложената обратна
разписка, не е било получено от ответника.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи: Предявен е установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи част сумите, за които по ч.гр.д. 2074/2021г.
по описа на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В
тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния
кредитор-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно
уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и
сключването на договора за цесия. С оглед на представените по делото писмени
доказателства и неоспорването им от ответника, съдът приема за установено сключването на
процесния договор за кредит между АНГ. Т. Г. и първоначалния кредитор „Юробанк
България“ АД и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на
заемната сума. Установено е също така, че срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска-на 17.03.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ответникът не оспорва размера на задължението си, като с възражението по чл. 414 от ГПК
е въвел единствено възражение за погасителна давност.
Съдът приема за установено и прехвърлянето на вземането към ответника от
първоначалния кредитор на ищеца по делото. Уведомлението за станалата цесия е връчено
надлежно на ответника с получаването на препис от исковата молба. По отношение на
падежа на задължението по договора за кредит съдът съобрази разрешението дадено с
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от 09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г.
на ВКС, II т.о., според което за настъпване на предсрочната изискуемост на отпуснат
кредит, който е предмет на заявление по чл.410 от ГПК, е необходимо правото на кредитора
да направи вземането предсрочно изискуемо да е упражнено, преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, чрез изрично уведомяване на длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. В случая не са наведени твърдения и
не са ангажирани доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на договора за кредит, поради което такава не е настъпила. Сбъднало се е
обаче заявеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
основание, че сумите, предмет на процесния договор за кредит, са дължими с оглед
изтичане на крайния срок за погасяването им, преди подаване на заявлението, тъй като
падежът на последната вноска по договора е на 17.03.2018г., а заявлението е заведено в съда
на 25.10.2021г. Ето защо следва извода, че падежиралите суми, предмет на заповедта за
изпълнение, формирани от главница, разноски и надбавка са дължими /в този смисъл
Решение №139 от 05.11.2014г. по т.д.№57/2012г. на ВКС, I т.о., което е постановено по реда
на чл.290 от ГПК/.
3
Предвид извода за дължимост на процесните суми, следва да се разгледа
възражението на ответника за погасяване на задълженията по давност. На първо място
следва да се посочи, че в случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено
издължаване на отпусната в заем /кредит/ сума, поради което кратката тригодишна
погасителна давност уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по отношение на
погасителните вноски. Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите
за заем/кредит, макар да е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни
вноски на определени дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие
на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение
№ 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.). От друга страна съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението на ответника по процесния договор за кредит, е да внася анюитетни вноски за
погасяване на вземането по договора за кредит, поради което давността тече отделно за
всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на
кредитната институция. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, независимо че същите
произтичат от сключения между страните договор за кредит. Както се посочи по-горе,
съгласно Решение №123 от 09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г. на ВКС, II т.о., за настъпване
на предсрочната изискуемост на отпуснат кредит, който е предмет на заявление по чл.410 от
ГПК, е необходимо правото на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо да е
упражнено, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чрез
изрично уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
При условие, че по делото не е установено длъжникът да е бил уведомен за настъпила
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, следва да се приложат уговорените между страните падежи на отделните
погасителни вноски, като всички те са настъпили преди подаване на заявлението. В случая
не е установено да е настъпила предсрочна изискуемост, поради което началният момент, от
който тече давността, е падежът на съответното вземане за всяка от уговорените
погасителни вноски.
В производството по реда на чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, ако
кредиторът спази едномесечния срок за предявяване на иска, по силата на чл. 422, ал. 1
ГПК, искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат настъпили
както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му,
т.е., ефектът на прекъсване на давността по чл. 116, б.”в” от ЗЗД е настъпил със задна дата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая-на
04.11.2021г. ( в този см. Решение № 63 от 28.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 637/2009 г., I т. о.,
ТК, пост. по реда на чл. 290 от ГПК, Определение № 290 от 1.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
244/2010 г., I т. о. и др.). Поради изложеното, следва да се приеме, че вземането е погасено
по давност за дължимите вноски преди 17.10.2016г., като остатъкът от тях до края на
4
договора, определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на представения
погасителен план, е в размер на 1277.56 лв., за която част от главницата искът не е погасен
по давност и възражението в тази му част е неоснователно. По изложените съображения,
предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК, и с
оглед направеното и ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски както в настоящото производство, в размер на 25.55 лв.,
представляващи внесена държавна така и в производството по ч.гр.д.№ 2074/2021г на ДРС,
в размер на 25.55 лв.-внесена д.т. в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от иска. Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АНГ. Т. Г., ЕГН: **********, с
адрес: ***, че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6, сума в размер на 1277.56 лв. (хиляда двеста седемдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща дължимата и изискуема главница
за периода от 17.11.2016г. до 17.03.2018г. по Договор за потребителски кредит № FL371630,
сключен на 17.03.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2074/2021г. на ДРС, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА АНГ. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: *** , да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, разноски
по настоящото дело в размер на 25.55 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки),
а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. №2074/2021г. по описа на РС-
Дупница в размер на 25.55 лв. (двадесет и пет лева и петдесет и пет стотинки),
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5