№ 4546
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря С.А АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110117649 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. А. А. против „И“ ЕООД, в която са изложени
твърдения, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4640/2008 г. по описа на Районен съд – гр. В, XXV състав, на
27.11.2008 г. срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист за сумата в размер на 282,45 лева
главница и сумата общо в размер на 65 лева присъдени съдебни разноски. За принудително
събиране на вземанията по екзекутивния титул било образувано изп. дело №
20198930400581 по описа на ЧСИ ДСС, с район действие Районен съд – гр. В, което било
изпратено на ЧСИ МП и образувано под изп. дело № 20228510400175. Ищецът поддържа, че
получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20228510400175 за сумата общо в
размер на 1030,75 лева, от които сумата в размер на 282,45 лева главница по листа, 65 лева
присъдени разноски, 417,50 лева разноски по изпълнителното дело и 265,80 лева такси по
тарифата към ЗЧСИ. В исковата молба са изложени твърдения, че от влизане в сила на
заповедта за изпълнение до образуване на изп. дело № 20198930400581 по описа на ЧСИ
ДСС, което било прекратено и образувано пред ЧСИ МП под изп. дело № 20228510400175,
кредиторът, респ. неговите частни правоприемници, не са предприели действия имащи за
последица прекъсване или спиране на давността на вземанията, поради което задължението
е погасено по давност. Предвид изложените фактически твърдения е направено искане,
макар и непрецизно формулирано, да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че С. А. А. не дължи на „И“ ЕООД сумите предмет на процесния екзекутивен
лист, тъй като вземанията са погасени по давност. Направено е искане сторените от ищеца
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК процесуалният представител на ответника
поддържа, че производството по отношение на разноските начислени в хода на
изпълнителното производство е недопустимо, като претенция с правно основание чл. 439
ГПК е допустима единствено по отношение на вземанията обективирани в процесния
изпълнителен титул. В подадения отговор са изложени съображения, че съгласно ППВС №
3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес, поради
което до постановяване на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от
26.06.2015 г., погасителна давност за процесните вземания не е текла. Процесуалният
1
представител на ответното дружество намира, че давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., като е същата е прекъсната с извършването на действия по образуваното изпълнително
дело, от който момент е започнал да тече нов срок. По наведените съображения е направено
искане предявеният отрицателен установителен иск да бъде отхвърлен, като направените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. Според чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява при представено влязло в
сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК. От изложеното следва, че
благоприятно за ищеца съдебно решение по повдигнатия спор води автоматично до
недължимост на разноски и такси по образуваното изпълнително дело от страна на
длъжника, поради което и за ищеца липсва правен интерес от самостоятелна претенция за
установяване на недължимост на сумата в размер на 417,50 лева / разноски по
изпълнителното дело/ и 265, 80 лева /такси по тарифата към ЗЧСИ/ съгласно получената от
длъжника покана за доброволно изпълнение. Предвид изложеното искът с правно основание
чл. 439 ГПК е допустим единствено по отношение на вземанията, обективирани в процесния
изпълнителен титул. Съдът намира, че макар и непрецизно формулирано искането на
страната е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумите по издадения срещу
него изпълнителен лист в полза на „М“ ЕАД, чийто частен правоприемник е ответното
дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна следното:
Ведно с исковата молба е представен изпълнителен лист от 27.11.2008 г., издаден на
основание чл. 416 ГПК по ч. гр. д. № 4640/2008 г. по описа на Районен съд – гр. В, XXV
състав, съгласно който ищецът е осъден да заплати на „М“ ЕАД сумата в размер на 282,45
лева, представляваща незаплатени суми по фактури № **********/22.02.2006 г. и
**********/21.03.2006 г., и сумата общо в размер на 65 лева, представляваща присъдени по
делото съдебни разноски.
Като писмено доказателство по делото е представен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който „М“ ЕАД прехвърлило на „С.Г.Г“ ООД свои вземания срещу
лица по списък-приложение към съглашението. По делото е представен и договор за цесия
от 30.05.2019 г., по силата на който „С.Г.Г“ ООД прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД свои
вземания срещу 5410 лица.
Ведно с исковата молба е представен препис от молба от 18.11.2019 г. за образуване
на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист отправена от „ЮБЦ“
ЕООД до ЧСИ ДС, с рег. № 893, с район на действие Окръжен съд – гр. В, по която е
образувано изп. дело № 20198930400581. Като писмено доказателство по делото е
представен договор за цесия, по силата на който „ЮБЦ“ ЕООД прехвърлило на ответното
дружество свои вземания спрямо 225 лица, като между страните не е спорно, че вземането
срещу ищеца по процесния екзекутивен титул е предмет на сделката. По изпълнителното
дело образувано пред ЧСИ ДС постъпила молба от „И“ ЕООД от 22.04.2021 г. за
конституиране в качеството на взискател в производството по силата на настъпило частно
правоприемство на страната на кредитора.
По изп. дело № 20198930400581 постъпила молба от 09.02.2022 г. от „ЮБЦ“ ЕООД с
искане изпълнителното производство да продължи пред ЧСИ МП, където е образувано под
изп. дело № 20228510400175.
Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи по
повдигнатия пред съда спор:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск по чл. 439 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпване на
2
юридически факти, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С доклада по делото на ответника е указано, че
не сочи и не представя доказателства в подкрепа на изложените в подадения отговор
твърдения, че са предприети изпълнителни действия за принудително събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист.
С Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години,
като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в
сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е
предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда
действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без
уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл. 156г ЗГС). При действието
на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
съгласно чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение правния ефект на влязло в сила решение за вземането, защото е
ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения.
От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и
формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV
г.о. изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените
съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в
процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност. В подкрепа на изложеното е и
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е
прието, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение, започва да тече 5-годишна давност
за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното съдът приема, че в разглеждания случай петгодишната давност
3
за вземанията предмет на процесния изпълнителен лист е започнала да тече от 26.06.2008 г.
По делото не са ангажирани доказателства, че в срок до 26.06.2013 г. кредиторът е
предприел действия водещи до прекъсване на давностния срок. Първото предприето
действие за принудително събиране на сумите по екзекутивния титул, изразяващо се в
подаване на молба за образуване на изпълнително производство, в която са посочени
изпълнителни способи, е от 18.11.2019 г. Следва да бъде отбелязано, че поддържаните от
ответника доводи за действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. до постановяване на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС макар и правилни по същество са
неотносими към разглеждания спор, доколкото по делото не са представени доказателства,
че срещу ищеца е било образувано преди 26.06.2013 г. изпълнително производство за
събиране на вземанията по листа, Предвид изложеното съдът намира, че към момента на
образуване на изп. дело № 20198930400581 по описа на ЧСИ ДСС, процесните вземания са
били вече погасени по давност, респ. предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в размер на 50 лева,
представляваща внесена държавна такса за разглеждане на спора.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по – нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗА. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа
на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за
правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва
безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е
посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи
хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда;
размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а
минимумът на дължимият адвокатски хонорар е определен в чл. 38, ал. 2 ЗА - не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид изложеното съдът намира, че не е
обвързан от представения от процесуалния представител на ищеца списък, съдържащ искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, а същото следва да се
определи предвид цената на иска в размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400 лева. За пълнота
на изложението следва да се посочи, че на адвоката не се дължи отделно адвокатско
възнаграждение във връзка с направеното искане за обезпечение на предявен иск по
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, която предвижда
отделно адвокатско възнаграждение единствено за производство по обезпечение на бъдещ
иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от С. А. А., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 130, вх. Б, ет. 1, ап. 15, против „И“ ЕООД,
ЕИК ************2, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Б“ № 81, вх. В,
ет. 8, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 282,45 лева главница и сумата
общо в размер на 65 лева присъдени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен
лист от 27.11.2008 г. по ч. гр. д. № 4640/2008 г. по описа на Районен съд – гр. В, XXV
състав, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „И“ ЕООД, ЕИК ************2, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Б“ № 81, вх. В, ет. 8, да заплати на С. А. А., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 130, вх. Б, ет. 1, ап. 15, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 50 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „И“ ЕООД, ЕИК ************2, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Б“ № 81, вх. В, ет. 8 да заплати на адвокат Р. М. от САК, с личен адвокатски
номер **********, с адрес на кантората в гр. София, ул. „ЛК“ № 50, вх. А, ет. 2, ап. 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца С. А. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5