О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

                                  Номер………………          ГР.ВАРНА,

                                 

 

                  ВАРНЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД-НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито  съдебно  заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА САВАКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР  МИТЕВ    

                                                             ДИМО ДИМОВ

                 като разгледа докладваното от съдия Савакова ВЧНД №636/2019год.по описа на ВОС за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл.243ал.8 от НПК.

                   Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба на Л.О.М.  ,срещу  определение на ВРС –32-ри състав  ,постановено по ЧНД № 1869/2019година на същия съд ,с което по реда на чл.243 НПК е било прекратено производството по делото и върната жалбата ,поради нейната недопустимост.

                   Жалбата е подадена от същия жалбоподател с твърдението ,че се  явяват пострадал от престъпление по чл.290 ал.1 от НК  ,водено срещу неизвестен извършител .

                    Моли въззивния съд да отмени определението на съда и да реши делото,като счита ,че определението е постановено в нарушение на закона.

                    Варненският окръжен съд счете, определението на ВРС, постановено по горното дело  за правилно и законосъобразно.

                   В конкретния случай  производството по делото е водено за  престъпление по чл. 290 от  НК ,което е в глава 8 раздел трети  на НК и е престъпление против правосъдието  и от което не е произтекла пряка вреда –за физическото лице .

       Това е така защото фигурата на пострадалия в процеса възниква за пръв път в досъдебната фаза с посочените права по чл. 243, ал. 3 НПК при наличието на определени предпоставки легитимиращи го като потенциален участник като страна в съдебната фаза. Основното изискване за съществуването на посочената фигура е лицето (респ. неговите наследници), да е претърпяло вреди от престъплението - предпоставка за участие в производството от общ характер като частен обвинител или граждански ищец. Тълкуването на чл. 74 НПК сочи, че пострадали могат да бъдат лица или техни наследници претърпeли вреди, които са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава засегнатия от конкретното деяние ще може да се конституира и като страна в процеса. В п. 1 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК ВКС приема, че качеството "пострадал" в НПК не е процесуално, защото такъв участник със самостоятелни права няма, а като материалноправно понятие, което законодателят използва в процеса, за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и частен обвинител по дела от общ характер и частен тъжител по дела от частен характер.

От материалите по ДП № 26/2017 г по описа на ОД на МВР-Варна, е установено ,че наказателното производство е образувано престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. В случая се касае за престъпление, в чийто фактически състав не се включват вреди за конкретен субект, с оглед на  което жалбоподателят дори косвено засегнат от неговото съставяне няма качеството „пострадало лице” и съотв. не следва да се конституира като граждански ищец в хода на досъдебното производство.

 Ето защо, съдът счита, че жалбоподателят Л.М. няма самостоятелни права в процеса в качеството на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело правилно е било  прекратено, а жалбата върната на подателя й

 

             Това е така тъй като за това престъпление -жалбоподателят не може  да има качеството  пострадал по силата нито на чл.74 от НПК ,нито на чл.84 от същия ,които ясно формулират кръга на лицата имащи правата на пострадал, съгласно чл.243 ал.3 и ал.6 от НПК ,поради което и жалбата е процесуално недопустима за това престъпление в съда .

                   Това обаче ,не означава ,че лицето няма право да отправи молба до горната прокуратура ,която би могла да даде указания, както по вида на разследваното престъпление,така и относно действията ,които могат да бъдат извършени .

                  Поради изложените съображения ,съдът намира ,че определението на ВРС като  законосъобразно следва да се потвърди.

                  С оглед изложеното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК , съдът

                                           О П Р Е Д Е Л И :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС, постановено по ЧНД№ 1869/2019година за прекратяване на производството по отношение на жалбоподателя  и връщане на жалбата.

 

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                    

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

                             

                                                                                       2.