Р Е Ш Е Н И Е
14.05.2019г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд На двадесет и втори май |
Шести наказателен състав година 2019 |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело номер 958 по описа за 2019 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление № 19-0938-000294 от 18.01.2019г *** сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр. 1 от ЗДвП; на П.Ц.И. *** административни наказания глоба в размер на 20лв; глоба в размер на 20лева и глоба в размер на 50 лева и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят П.Ц.И., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА № 189306 от 16.01.2019г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 12:25 часа в община Плевен на път *** № ***, км 101 с посока на движение град *** жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил “***” с рег.№ ***, без да е включил задължителните за движение през деня къси или дневни светлини и без да е поставил обезопасителен колан, с който е било оборудвано управляваното МПС. Коланът е бил поставен като предварително закопчан и е бил само преметнат през гърдите на водача.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител Д.Д. и свидетелка Л.Ц., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Д. се установява, че на 16.01.2019г. съвместно със свидетелката Ц. обслужвали територията на ****** по линия на пътен контрол в района на километър 101+212, а именно околовръстен път на град ***, като по време на смяната им спрели за проверка лек автомобил с марка „***“. Актосъставителят Д. депозира показания, че при извършената проверка констатирал, че водачът на спрения автомобил не е включил задължителните за движение през деня дневни светлини и наред с това не е поставил правилно обезопасителния си колан. Според актосъставителя Д. коланът е бил поставен в заключващото устройство, но водачът е преметнал само горната му част през гърдите си, а частта от колана, предвидена да премине през долната част на тялото му, се е намирала зад гърба му. Актосъставителят Д. депозира показания, че се е опитал да обясни на водача – жалбоподател в настоящото производство, че обезопасителният му колан не е поставен по начина, регламентиран в ЗДвП и че в случай на ПТП обезопасителната роля на колана остава безпредметна. От показанията на актосъставителя Д. се установява, че жалбоподателят И. е възразил срещу констатираните от полицейския служител административни нарушения, които е обективирал в акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д., тъй като неговите показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от него действие на жалбоподателя И.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността му, или да сочат за наличието на мотив да набеди жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил. Съдът кредитира и показанията на свидетелката Л.Ц. като достоверни, макар и да не изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства по делото. От показанията й се установява, че не си спомня за случая и че потвърждава фактическата обстановка, описана в акта.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят П.Ц.И. е извършил нарушение по чл.70 ал.3 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите на МПС следва да поставят обезопасителен колан по време на движение. Както бе посочено по-горе по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят И. е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение. В ал.2 на посочената разпоредба са регламентирани изключения, при които е допустимо да не бъде използван обезопасителен колан, а именно: 1.бременните жени; 2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди и т.н. В настоящия случай жалбоподателят П.И. навежда доводи, че в деня на издаване на Акта е бил болен с висока температура и е имал болки в корема, за което може да представи доказателство. Доколкото жалбоподателят И. не се яви в съдебното заседание на 22.05.2019г. и не депозира документ, удостоверяващ неговото физическо състояние към същата дата, то съдът счита, че наведеният от него довод е неоснователен. Освен това следва да се вземе предвид, че не всяко заболяване би представлявало основание да не се поставя обезопасителен колан, а само такова, за което има издадено медицинско предписание, че слагането на колан допълнително увеличава дискомфорта на пациента. Болките в коремната област и високата температура, причиняващи дискомфорт, само по себе си не са основание, попадащо в приложното поле на посочените от чл. 137а, ал.2, т.2 от ЗДвП изключения, поради което съдът намира, че жалбоподателят съзнателно е нарушил разпоредбата на закона, чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Както бе посочено по-горе поради липсата на други доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят П.И. е управлявал МПС без включени светлини за движение през деня. Във връзка с последното в жалбата, по повод на която е инициирано настоящото производство, жалбоподателят навежда доводи, че автомобилът, който е управлявал е бил под наем и тъй като моделът е ***от 2012г., то полицейските служители не са могли да забележат, че всъщност светлините са били пуснати. Съдът счита последното за неоснователно, доколкото моделът е от 2012г. и не може да се квалифицира като нов, а и дори и да е налице различие във външния дизайн на светлините, то не може същите да са монтирани по начин, който да не позволява да се установи дали са включени или не, тъй като в такъв случай автомобилът би бил технически неизправен и негоден за употреба. Освен това следва да се вземе предвид и приложената по делото справка за нарушител/водач, от която е видно, че жалбоподателят П.Ц.И. е нарушавал не веднъж законовите разпоредби, регулиращи движението по пътищата, за което спрямо него има няколко приключили административнонаказателни производства и няколко наложени принудителни административни мерки.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №81213з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Д., като държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. *** са делегирани правомощия да издава наказателни постановления.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0938-000294 от 28.01.2019г на *** сектор „Пътна полиция“ при О.н.М. с което е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.185 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на П.Ц.И. *** административни наказания глоба в размер на 20лв и глоба в размер на 50лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: