№ 400
гр. Русе, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520105088 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР АД против В. Б. Д..
Ищецът твърди, че от оправомощени за това служители на Електроразпределение Север АД
на 13.01.2021 г. е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа
енергия с фабричен № 1114021666940670. Титуляр на партидата е Б* Д. Н. с клиентски
№********** и абонатен № **********, за обект, находящ се в гр. Русе, бул. ц.о. № 52.
Електромерът бил демонтиран, като показанията на отделните регистри са записани в
съответния протокол: 1.8.1 -004894 кВтч; 1.8.2 - 012802 кВтч; 1 8.3 - 052076 кВтч; 1.8.4 - 013981
кВтч; 1.8.0 - 015199 кВтч. Електромерът бил заменен с нов с фабричен № 1127021904370125 с
нулеви начални показания по съответни регистри. Демонтираният електромер бил поставен в
индивидуална опаковка, запечатана и пломбирана с пломба № 524831. За извършената проверка
бил съставен Констативен протокол № 5700465/13.01.2021 год., като проверката по твърдения на
ищеца била извършена в присъствието на д. Б*ова к*, в качеството й на член на домакинството.
При извършена метрологична експертиза от БИМ - Главна дирекция Мерки и
измервателни уреди, Регионален отдел-Русе било констатирано следното: Установена външна
намеса в тарифната схема на електромера; установено е наличие на преминала енергия на тарифа
3- 052076,220 кВтч и по тарифа 4- 013981,058 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Направено е заключение, че електромерът съответства на метрологични характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответства
на техническите характеристики. Резултатите от метрологичната експертиза били отразени в КП
№ 132/05.04.2021 год. и въз основа на този протокол Електроразпределение Север АД изготвило
становище за начисление на електрическа енергия от 09.04.2021 год., съгласно което да се начисли
1
допълнително общо количество енергия в размер 66057 кВтч за периода от 07.11.2016 г. -
13.01.2021 год. За това количество електроенергия била издадена фактура №
**********/12.04.2021 год. на стойност 12472,78 лева с вкл. ДДС, със срок за плащане 22.04.2021
год.
Ищецът твърди, че е уведомил клиента за резултатите от проверката, като към писмото
били приложени констативния протокол от извършената проверка и издадената фактура.
Ищецът заявява, че допълнителното количество енергия е начислено въз основа на
ПИКЕЕ, Общите условия на ЕРП и Общите условия на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД.
Моли да бъде признато за установено задължението на ответника В. Б. Д. с ЕГН
********** от гр. Русе, обл. Русе, ул. о* № 8, вх. 3, ет. 1, в размер на половината от посочената по
ч.гр.д. № 4030/2021 год. по описа на Районен съд – Русе заповед, а именно: задължение за
неплатена електроенергия в размер на 6236.39 лева за периода 07.11.2016 год. - 13.01.2021 год.
мораторна лихва в размер 98,74 лева за периода 23.04.2021 год. - 18.06.2021 год., ведно със
законната лихва върху главница от на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК дo окончателното изплащане и сумата, деловодните
разноски по настоящото дело, включително и адвокатско възнаграждение, както и половината от
разноските по ЧГД № 4030/2021 г. по описа на Районен съд – Русе съд.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че исковата молба на първо място е
недопустима, а след това и предявения иск неоснователен.
Счита, че не следва да заплаща суми над заявените от ищеца в заявлението по чл. 410 от
ГПК, предвид текста на самата заповед и противоречието между двата документа – единият
изходящ от заявителя, а другия от съда.
Оспорва автентичността на Констативен протокол № 5700465/13.01.2021 год., като твърди,
че подписът на члена на домакинството, който е посочен като присъствал на проверката д. Б*ова
к*, не е изпълнен от нея, тъй като тя не е присъствала по време на проверката. Заявява, че по време
на проверката са присъствали други лица, но не и тя. Оспорват протокола, доколкото абонатът към
момента на съставянето му е бил починал. Оспорват протокола на БИМ, тъй като не съдържа
верни констатации, доколкото е базиран на оспорения вече протокол на проверката. Счита, че няма
доказателства кога е било монтирано подмененото СТИ. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията на ищеца. Счита, че не е връчено по предвидения в ПИКЕЕ ред и в Общите
условия за връчване на уведомително писмо, относно процедурата по корекция, тъй като е
адресирано до починал човек и не е получено от него така, че не е бил уведомен и самия ответник.
Заявява, че в периода от 17.11.2016 г. до настоящия момент не е живял и не живее на
адреса в гр. Русе, бул. ц.о. № 52, не е встъпвал в търговски отношения с ищцовото дружество.
Прави доказателствени искания да бъдат зададени допълнителни въпроси към вещото лице,
да бъдат допуснати трима свидетели и да бъде задължено трето неучастващо по делото лице
производителя на процесното СТИ да представи намиращи се у него доказателства. Прави искане
да бъде задължен ищеца да представи протокол за монтаж на процесното СТИ, за да се установи
дали там са били фиксирани нулеви показания на всички негови регистри, за да бъде безспорно
установено в гореспоменатия протокол, че измервателното устройство е било занулено при
монтажа му на всички регистри.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
2
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното от ищеца Удостоверение за наследници изх. № 3-
123/07.01.2021 год., че титулярът на партидата Б* Д. Н. е починал на 30.12.2020 год., а негови
наследници са В. Б. Д. и д. Б*ова к*. Следователно още на 07.01.2021 год., т.е. преди извършване
на проверката от служители на ЕРП- Север АД на 13.01.2021 год. на ищеца е било известно това
обстоятелство.
На 31.05.2021 год. д. к* подава Заявление № 5761150 за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на ЕРП Север АД при Общи условия и Заявление
№ 5761152 за продажба на електрическа енергия от ЕНЕРГО- ПРО ПРОДЕЖБИ АД при Общи
условия. По двете заявления В.Д. е дал съгласие д. к* да встъпи в договорни отношения. Същата
се е позовала и е представила нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1989 год. Посочила
е, че досега имотът се е ползвал от Б* Д. Н. (починал на 30.12.2020 год.). Не става ясно, тъй като не
е приложен нотариалният акт, кой е бил собственик на имота до 31.05.2021 год. и от там какъв е
правният интерес от предявяване на установителен иск срещу В. Б. Д..
Въпреки това, на 20.07.2021 год. ЕРП Север АД образува ч.гр.д. № 4030/2021 год. срещу В.
Б. Д. и д. Б*ова к*, като претендира сумата по корекционната процедура 12 472.78 лева. Заповед №
2074/21.07.2021 год. е издадена само по отношение на единия, посочен в заявлението длъжник- В.
Б. Д., който е осъден да заплати цялата предявена сума за главница- 12 472.78 лева, както и цялата
мораторна лихва- 197.49 лева. Заявителят не е поискал допълване на заповедта. Въпреки, че още в
заповедното производство Д. е направил възражение, че не е надлежен такъв, е предявен иск за
половината от главницата и половината от мораторната лихва в заповедното производство, като
искът е насочен само срещу В. Б. Д.. Срещу д. Б*ова к* иск не е предявен.
На ищеца са дадени указания с Разпореждане № 5342/15.09.2021 год. да обоснове правния
си интерес от предявения установителен иск срещу ответника В. Б. Д.. В молба вх. №
18784/01.10.2021 год. ищецът посочва, че правният му интерес изхожда от подаденото от
длъжника в заповедното производство възражение.
Въпреки дадените указания и с посоченото разпореждане, и с доклада по делото, че
ищецът следва да докаже основанието за възникване на договорни отношения с ответника, такива
доказателства не са ангажирани. У него се намира посочения в горецитираните заявления от д. к*
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 15, том VIII, дело № 2809/1989 год., вписан в
Служба по вписванията вх. рег. № 3389 от 18.09.1989 и следваше да бъде представен, съобразно
указанията относно установяване надлежната пасивна процесуална легитимация на ответника при
изрично негово възражение за липса на такава. Видно от представеното от ищеца удостоверение за
наследници В.Д. живее в гр. Русе, ул. о* № 8, а на адреса, на който е правена проверката- бул. ц.о.
№ 52 живее д. к*. Вероятно точно тя е титуляр на правото на собственост и тъй като ищецът е
създал пречки за установяване на това обстоятелство, на основание чл. 161 от ГПК съдът го
намира за установено.
Ищецът не представи доказателства правото на собственост някога да е принадлежало на
ответника, нито да му е учредявано право на ползване, нито да е обитавал имота на някакво друго
основание (например договор за заем за послужване, договор за наем и т.н.), което да поражда за
него задължение да смени партидата.
3
Ищецът не е ангажирал доказателства, съобразно разпределената му доказателствена
тежест, че ответникът е надлежна страна в производството и че дължи заплащане на
претендираните суми на валидно правно основание.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за неплатена електроенергия в размер на 6236.39 лева за
периода 07.11.2016 год.- 13.01.2021 год. въз основа на проведена корекционна процедура, за която
сума и за претендираната мораторна лихва в размер 98,74 лева за периода 23.04.2021 год.-
18.06.2021 год., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
4030/2021 по описа на РРС, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок
за недължимост на сумите. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а ответникът
следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават. Предвид изложеното,
съдът приема, че в конкретния случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и
размер, което е предмет на издадената заповед за изпълнение, както и надлежна пасивна
процесуална легитимация. В условията на пълно и главно доказване и съобразно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът не установи фактите, на които основава своите искания, поради което
претенцията му се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящото дело разноски в размер
на 1050.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице по
допуснатата и приета съдебно- техническа експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс- Е,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС: Р*Г*Л*, А.А.К., Г*К* против В. Б. Д. с
ЕГН ********** от гр. Русе, обл. Русе, ул. о* № 8, вх. 3, ет. 1 иск за установяване на дължими от
него суми: 6236.39 лева- задължение за неплатена електроенергия за периода 07.11.2016 год. -
13.01.2021 год., 98.74 лева- мораторна лихва за периода 23.04.2021 год.- 18.06.2021 год., ведно
със законната лихва върху главницата от на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК дo окончателното изплащане и сумата, което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 2074/21.07.2021 год., издадена по ч.гр.д. № 4030/2021
год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс- Е, представлявано заедно
от всеки двама от членовете на УС: Р*Г*Л*, А.А.К., Г*К* да заплати на В. Б. Д. с ЕГН **********
4
от гр. Русе, обл. Русе, ул. о* № 8, вх. 3, ет. 1 сумата 1050.00 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5