О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
1196
гр. Хасково, 17.07.2020г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, I-ви
въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. гр. д. № 573 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
1499/10.02.2020г. подадена от адвокат Велин Александров, в
качеството му на пълномощник на Ц.Д.Н. и Р.Д.Н., срещу определение № 104 от
28.01.2020г., постановено по гр.д. № 1167 по описа за 2019г. на Районен съд –
Харманли, с което е прекратено образуваното по подадената от тях искова молба
съдебно производство.
С частната
жалба посоченото определение се оспорва като неправилно. Твърди се, че
първоинстанционният съд е тълкувал неправилно приложимите материалноправни
разпоредби, поради което е достигнал до грешен извод за липса на активна
процесуална легитимация на ищците. Посочва се, че съгласно смисъла на разпоредбите
на чл. 459, ал. 5 вр. чл. 448, ал. 7 от Кодекса на застраховането КЗ/ и на чл.
10 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риска
„трудова злополука“ при смърт на застрахования застрахователното обезщетение се
изплаща на неговите наследници без значение дали смъртта е настъпила в резултат
на трудова злополука или не. Доколкото правото на застрахователно обезщетение е
имуществено такова, то се включва в наследственото имущество, като допълва, че
сключеният договор е в полза на трето лице (между работодател и застраховател
като бенециентът е работникът) и на работника се изплаща застрахователна сума,
което няма пряк обезщетителен характер. С тези мотиви моли за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор на частна жалба, с който
същата се оспорва. Твърди се, че наследниците на застраховано лице по договор
за застраховка „Трудова злополука“ са правно легитимирани да претендират застрахователната
сума само в хипотезата на настъпило застрахователно събитие „смърт“. В
останалите хипотези носител на правото по договора за застраховка е
застрахованият. Оспорва се твърдението за характера на процесния договор, а
именно на такъв в полза на трето лице, тъй като лицата по полицата са
застраховани, а не трети ползващите се лица. На следващо място се посочва, че
макар да има имуществено изражение правото да се претендира застрахователната
сума е лично, тъй като произтича от претърпени неблагоприятни последствия. В
заключение се отбелязва, че правото на иск за реализиране права по договор е
лично и не преминава в правната сфера на наследниците, ако не е било упражнено
приживе от техния наследодател. Иска се от съда да потвърди обжалваното определение.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, подадена от Ц.Д.Н. и Р.Д.Н. в качеството им на
наследници на *********, чрез процесуалния им представител адвокат Велин
Александров, член на АК-Хасково, с която са предявени искове против ЗД
„Евроинс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпила трудова
злополука на наследодателя им Димитър Найденов, водеща до трайно намалена
работоспособност, по сключен застрахователен договор по застраховка „Трудова
злополука“ със застрахователна полица № 04400100007283, заедно с лихвата за
забава, считано от 26.01.2016г. до окончателното изплащане.
С
определение № 104 от 28.01.2020г., постановено по
гр.д. № 1167 по описа за 2019г. на Районен съд – Харманли първоинстанционният
съд е прекратил съдебното производство поради липса на една от абсолютните предпоставки
за предявяване на иск, а именно активна процесуална легитимация. В мотивите си
съдът приема, че доколкото не се твърди смъртта на наследодателя на ищците да е
настъпила от трудова злополука, те не са активно легитимирани да предявят иска
за застрахователно обезщетение, тъй като застрахователната сума се дължи
единствено в полза на третото лице застрахован. Изключение от това правила са
случаите, когато трудовата злополука е причинила смъртта на застрахованото
лице, тогава застрахователната сума се изплаща на наследниците му. Районният
съд се е аргументирал с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ /НЗЗРСРТЗ/, съгласно която само в случай на смърт на застрахованото
лице, в следствие на трудова злополука, застрахователното обезщетение се
заплаща на наследниците му по закон. Първоинстанционният съд е приел, че ищците
не са активно летимирани да предявят иск против ЗД „Евроинс“, тъй като това
право на основание чл. 459, ал. 4 вр. чл. 448, ал. 7 от КЗ е принадлежало
единствено на наследодателя им и не е преминало в техния патримониум чрез
наследственото правоприемство. Поради липса на една от положителните
процесуални предпоставки за предявяване на исковете районният съд е прекратил образуваното
по тях гр.д. № 1167 по описа за 2019г. на РС-Харманли като недопустимо.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е допустима.
Разгледана по
същество подадената частна жалба е основателна.
Правото на иск
е публично преобразуващо субективно право, което предпоставя възможност на едно
лице да поиска от съда да разреши конкретен правен спор със сила на присъдено
нещо. За да породи този ефект, правото трябва да съществува в правната сфера на
лицето и да бъде надлежно упражнено. Съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск е обусловено от наличието на абсолютни задължителни материални
предпоставки и липсата на отрицателни процесуални предпоставки така наречените
процесуални пречки. Абсолютните задължителни процесуални предпоставки за
надлежното упражняване на правото на иск са: 1) подведомственост на спора; 2)
надлежна процесуална легитимация; 3) наличието на процесуална правоспособност;
4) наличието на процесуална дееспособност; 5) родово подсъдност на спора; 6)
местна подсъдност, когато съдът следи служебно за нея; 7) правен интерес: 8)
редовна искова молба, а процесуалните пречки – 1) наличието на сила на
присъдено нещо; 2) липсата на арбитражно споразумение за решаване на
арбитритуем спор; 3) ненадлежно учредена предствителна власт и 4) наличието на
висящ процес между страните относно същия правен спор.
Районният съд
е приел, че липсва една от процесуалните предпоставки за упражняването на
правото на иск и съответно не е настъпил правопораждащия юридически факт за
започване на гражданския процес като система от правоотношения, а именно липсва
активна процесуална легитимация – няма надлежно упражнено право на иск. Процесуално
легитимиран е носителят на право на иск. Следователно, за да се провери
правилността на изводите на районния съд, е необходимо да се направи преценка
коя е надлежната страна, а именно кой е носителят на правото на иск за
разрешаване на спора относно наличието на вземане, представляващо
застрахователна сума по договор за
групова застраховка „Трудова злополука“, предмет на исковия процес.
От
систематичното тълкуване на чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 26, ал. 2 от ГПК
следва, че с право на иск разполага притежателят на материалното право,
нуждаещо се от защита, тоест с право на осъдителен иск разполага носителят на
притезнието, което е нарушено като не е удовлетворено. Изключение от принципа,
че правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, чиято защита се
цели, представляват процесуалните субституенти. Тяхната процесуална легитимация
не произтича от материалното право, а от изрично предвидено изключение, целящо
да замести типичната главна страна в процеса. Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ГПК допуска да се упражнява чуждо право, но само когато по силата на изрично
законово овластяване процесуалната легитимация на ищец се различава от
материално-правната му легитимация.
Наличието на
процесуална легитимация се определя от твърденията на ищеца. В настоящия случай
ищците не навеждат твърдения, които да водят до извод, че се упражнява чуждо
право, тоест да се легитимират като процесуални субституенти (чл. 134 ЗЗД, чл.
26, ал. 3, чл. 222 и чл. 226 от ГПК или на друго основание). Напротив ищците
твърдят, че са типична страна и те са носители на правото на иск, тъй като са
носители на материалното право придобито по силата на наследствено
правоприемство. Следователно съдът трябва да направи преценка дали твърдяното
материално право е наследимо и съответно дали е преминало по силата на
наследяване по закон в правната сфера на ищците.
Съгласно
изложеното в исковата молба с нея се претендира парично вземане, възникнало по
силата на сключен договор за застраховка „Трудова злополука“ между „Рудин“ ООД
в качеството му на застраховащ и „Евроинс“ АД в качеството на застраховател.
Наследодателят на ищците е имал качеството на застрахован по този договор и в
негова полза е следвало да се изплати застрахователната сума при настъпване на
някое от застрахователните събития.
Договорът за
застраховка е сключен на 14.08.2015г. и съгласно § 22 от КЗ за зстрахователни
договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, се прилага част четвърта от
отметнения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Доколкото липсват твърдения от страните по
договора да е договоряно приложението на действащия КЗ, а договорът е сключен
преди влизането му в сила (01.01.2016г.), е приложима част четвърта от КЗ (в
сила от 01.01.2006г., отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г.). В този смисъл
неправилно първоинстанционният съд е основал изводите си на разпоредбите от КЗ,
доколкото същите са неприложими към процесния договор.
Сключеният
договор за застраховка, представлява такъв по чл. 231, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ
/отм./, а именно с един договор за застраховка „Живот“ или „Злополука“ могат да
се застраховат две или повече лица, чийто брой е определен или определяем, като
такъв договор може да се сключи от работодател, като застраховани са неговите
служители и/или работници, чийто живот, здраве и работоспособност са предмет на
застраховката. Следователно сключеният договор, от който произтича
претендираното вземане, е договор за лична застраховка. При личните застраховки
е налице известна особеност в характера на застрахователната сума, а именно тя
няма обезщетителен характер. Израз на тази разлика с имуществените застраховки
е разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от КЗ /отм./, а именно застрахователната сума
се изплаща и в случаите, когато този, който е причинил вредата, е длъжен да
обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е
получил плащане по друг застрахователен договор. Тя не служи за поправяне на
вредите, претърпени от застрахования в резултат на настъпване на
засрахователното събитие, затова размерът й не зависи от размера на настъпилите
вреди. Ето защо при настъпване на покрития от застраховката риск за
застрахователя се поражда задължение за плащане на застрахователната сума в
уговорените размери независимо от размера на претърпените вреди. За разлика от
обезщетението за неимуществени вреди, където трябва да се доказва наличието на
вредите в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, с оглед
определяне на размера на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД,
за ангажиране на отговорността на застрахователя следва да се установи
наличието на валидно сключен застрахователен договор, настъпване на покрития
застрахователен риск и размер на дължимата застрахователна сума. Поради тази
причина правото да се търси обезщетение за причинени неимуществени вреди от
деликтно правоотношение е лично и не може да се търси от наследниците. Докато
при договорите за застраховка „Трудова злополука“ предметът на застраховането е
лично неимуществено благо, но застрахователна сума възниква от настъпването на
застрахователното събитие, а не от болките и страданията на застрахования.
От изложеното
следва, че правото на застрахователна сума е имуществено право. По правило
имуществените права са прехвърлими и наследими, освен ако не са лични. В
настоящия случай упражняването на имущественото право не е поставено в
зависимост от личната преценка на застрахованото лице. Поради тази причина в случай
на смърт на застрахования правото на застрахователната сума се включва в
наследственото имущество и може да бъде упражнено от неговите наследници.
С оглед
посочените обстоятелства относно възможността правото на застрахователна сума
по договор за застраховка „Трудова злополука“ да се наследява, настоящият
съдебен състав намира, че ищците са активно процесуални легитимирани. Съответно
не е налице липса на процесуална предпоставка за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск и неправилно образуваното съдебно производство е
било прекратено. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 104 от 28.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 1167 по описа за 2019г. на Районен съд – Харманли.
ВРЪЩА гражданско дело № 1167 по описа
за 2019г. на РС – Харманли за продължаване на процесуалните действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.