Номер 378917.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503040 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 271273/08.10.2020г., депозирана от
„ХМБ ЕКСПРЕС" ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
район „Одесос", ул. „Граф Игнатиев" № 17, ет.5, ап.13, действащо чрез процесуалния си
представител адв. П.Г. от ВАК, срещу Определение №261219/25.09.2020 год., постановено
по гр.д. № 8701/2020 год. по описа на PC Варна, с което производството по посоченото дело
е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, като се твърди, че не са били налице предпоставките за
прекратяване на делото. Сочи се също така, че при извод за недопустимост на предявения
иск, доколкото същият касае само разноските, сторени в заповедното производство, то съдът
е следвало изрично да укаже на ищцовото дружество как надлежно да извърши
процесуалното действие или да препрати искането по правилата на чл. 405, ал.2 от ГПК за
оказване на съдействие от местно компетентния съд. Твърди се и че по повод отстраняване
на нередовностите на исковата молба, на ищцовото дружество не е указана възможността за
ползване на правна помощ.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по
отстраняване на нередовности на исковата молба.
На основание чл.130 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на насрещната
страна.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал.1 ГПК,
от активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
1
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от „ХМБ ЕКСПРЕС" ООД с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Одесос", ул. „Граф
Игнатиев" № 17, ет.5, ап.13, срещу „ЛАФКА МАРКЕТ“ АД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Княз Борис I“ №161, с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните /след уточняваща молба
от 24.09.2020г./, че ответното дружество дължи на „ХМБ ЕКСПРЕС" ООД сумата от 1382,09
лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д.№14455/2020г. по описа на Софийски районен съд.
Ищецът – заявител в горепосоченото заповедно производство, по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, срещу „ЛАФКА МАРКЕТ“ АД, в размер на
19701,42 лева /задължение на последното дружество по сключен между него и „ХМБ
ЕКСПРЕС" ООД неформален договор за продажба на стоки/ и за направените в заповедното
производство разноски в размер на 1386,06 лева, твърди, че след депозирането на
заявлението по чл. 410 ГПК, ответното дружество върнало част от доставената стока и чрез
плащане от 13.04.2020г. изцяло погасило задължението си към ищеца, с изключение на
направените разноски в заповедното производство пред СРС.
Доколкото обаче, в срока по чл. 414, ал.2 ГПК ответното дружество е депозирало
възражение срещу издадената заповед за изпълнение и с Разпореждане №
136326/26.06.2020г. /приложено по настоящото дело/ заповедният съд е дал указания на
заявителя, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземането си по
заповедта, то „ХМБ ЕКСПРЕС" ООД е предявило иска, предмет на гр.д. № 8701/2020 год.
по описа на PC Варна, производството по което дело е прекратено с обжалваното
определение.
За да прекрати производството по делото, съставът на ВРС е приел, че установителен
иск с предмет единствено направените в заповедното производство разноски е недопустим.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло този извод на първоинстанционния съд.
Предмет на иска по чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение, в което не се включват разноските, сторени от заявителя
в заповедното производство. Възлагането им в тежест на длъжника представлява законова
последица от уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като същите,
в чл.412, т.6 ГПК, са изрично разграничени от задължението на длъжника, предмет на
заповедта. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение, в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В тази хипотеза, като се позове на извършеното от длъжника плащане, в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК кредиторът - заявител може да поиска издаване на изпълнителен лист по
заповедта за изпълнение само в частта за разноските /в този смисъл е т.10в на Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д. №4/13г. по описа на ВКС/. Настоящият случай е
именно такъв. Посоченият облекчен ред за защита на вземането на заявителя в заповедното
производство за разноските, сторени в последното, изключва наличието на правен интерес
от предявяване на установителен иск за същите. Последното обстоятелство следва да се има
предвид и във връзка с възражението в частната жалба, че първоинстанционният съд не е
следвало да прекратява производството по делото, а да препрати същото на местно
компетентния съд. Доколкото иск с правно основание чл. 422 ГПК с предмет единствено
2
разноските в заповедното производство е недопустим поради начална липса на правен
интерес от воденето му, то не е налице и компетентен съд /родово или местно/ да разгледа
така предявеното искане. Правилата на чл. 405 от ГПК, на които се позовава частният
жалбоподател, касаят производството по издаване на изпълнителен лист, различно от
исковото производство, като не съществува регламентирано от закона правомощие на съда,
сезиран с недопустим иск за установяване на вземането, да препрати производството на
компетентния да издаде изпълнителен лист за същото съд.
Неоснователно е и оплакването, касаещо липсата на указания от страна на ВРС за
възможността за ползване на правна помощ по повод отстраняване на нередовностите на
исковата молба. Депозирането на искова молба при липса на процесуалните предпоставки за
съществуването на правото на иск обуславя недопустимостта, а не нередовността на същата.
Отделно от това, правна помощ се предоставя само на физически лица, каквото не е
ищцовото дружество – частен жалбоподател.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №261219/25.09.2020 год., постановено по гр.д. №
8701/2020 год. по описа на PC Варна, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 274, ал.4, вр. с ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3