Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 3.08.2020
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 21 юли 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 1427 по описа за 2020 година.
Постъпила е жалба от М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К.,
В.Т.Б. и В.И.В. против Заповед № 10-00-485/24.02.2020 г. на кмета на Община
Стара Загора.
Твърдят, че с обжалваната
заповед било признато на С.М.М., с ЕГН ********** *** - да придобие собственост
върху имот № 331.13, с площ от 500/624 кв.м.ид.ч., целият с площ от 624 кв.м.,
по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „***", землище на
село Малка Верея, област Стара Загора по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочат,
че анализът на цитираните правни норми обоснова извод, че за да е налице
правото да се придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски
земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо да са изпълнени следните
материалноправни предпоставки при условията на кумулативност: 1. заявяване на
правото до 31.01.1998г. - условие за допустимост на производството; 2. право на
ползване върху земеделски земи, което било предоставено по силата на Указ № 596
на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет
от 1989 г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от
1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., №
26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. и 3. сграда, която е построена върху
земята до 1 март 1991 г. В конкретния случай, С.М.М. нямал качеството на лице
по смисъла на §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, на което било
предоставено правото на ползване на земи по §4 от ЗСПЗЗ, за него бил изтекъл
предвидения в закона преклузивен срок - 31.01.1998 г. за депозиране на
заявление пред компетентната администрация, нямало доказателства за реализирано
строителство на сезонна постройка в имота. Не бил налице оригинален документ,
удостоверяващ предоставеното право на ползване на С.М.М. (§61, ал. 2, т. 2 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ). Считат обжалваната заповед за немотивирана. В същата липсвали
каквито и да било изложени фактически и правни основания, дори липсвало
позоваване на конкретен Протокол, съставен от Комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ.
Молят съда да постанови съдебно Решение, с което да
отмени обжалваната Заповед № 10-00-485/24.02.2020 г. на кмета на Община Стара
Загора като неправилна и незаконосъобразна.
Претендират всички направени по делото разноски.
В
срока за отговор ответникът по молбата Община гр. Стара Загора не вземат
становище по жалбата, но представя доказателства.
В
срока за отговор заинтересованата страна С.М.М. не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверение за наследници № 3034/03.06.2019 г., изд. от Община Стара Загора, жалбоподателите са наследници на
Къньо Б. ***, починал на 20.10.1975 г. Ето защо съдът намира, че
жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното
от тях оспорване е в законоустановения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно
жалбата е допустима.
Видно от представената Заповед
№ 10-00-485/24.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл. 44,
ал.
2 от ЗМСМА, във вр. с § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018
г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-244 от 15.02.2017 г., Заповед № 10-00-1985 от 2.10.2017г. и Заповед
№ 10-00-619 от 2.05.2018 г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Кметът на Община Стара Загора е признал на
С.М.М., ЕГН **********,*** правото да придобие собственост върху 500/624 кв.м.
ид.части от имот № 331.13, целия с площ от 624 кв.м., местност „***”, землище
на ***, обл. Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно
протокол на Комисията по чл. 286, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници
и съседи: 331.742, 331.12, 331.590, 331.42, 331.594 и 331.14.
Видно от Удостоверение № 430 от 20.05.1982
година е предоставено правото на ползване на С.М.М. на лозе и овощна градина от
0,5 дка, намиращи се в землището на гр. Стара Загора, местност „***“. По делото
е представено Строително решение № 47 от 14.06.1982 г., с което е разрешено на С.М.М.
да построи сезонна постройка върху 20 кв. метра на собственото си място. Видно
от Решение № 50 от заседание на Общ.Народен съвет гр.Ст.Загора на 29.10.1981
/протокол 07/ е одобрен списък на лицата, на които е преотстъпена земя за обработване, сред които е и заинтересована
страна по делото С.М.М..
От представеното по делото
заявление вх.№ 1001116/12.06.1992 г., се
установява, че заинтересована страна по делото С.М.М. е подал заявление за
преобразуване на правото му на ползване в право на собственост на имот, находящ
се в м. „***“ – седми километър, който имот представлява овощна градина със
застроена сграда от 20 кв.м на един етаж, съгласно строително разрешение №
47/1982 г.
По делото е представена преписката от
Общинска служба по земеделие гр. Стара Загора, като видно от заявление
от 10.03.1992 г., наследниците на К.Б. ***не са заявили земя за възстановяване
в м. „***“ в землището на ***. Видно от последващите решения на Поземлена
комисия Ст.Загора - Решение № 25227/28.06.1999 г. на
Поземлена комисия Стара Загора и Решение № 25275/16.04.1999 г. на Поземлена
комисия Стара Загора - не е възстановена
такава земя на наследниците на К. ***, в това землище и с площ от 624 кв.м.
нито в стари реални граници, нито с план
за земеразделяне. Видно от скица на новообразуван имот № 331.13 от 624 кв.м.,
същият е собственост на К.Б. ***в м. „***“ в земл. на ***. По делото липсват
данни за идентичност на двете местности „***“ и м. „***“, но съдът приема, че
се касае за трансформиране правото на ползване на С.М. в право на собственост
на 500/624 ид.ч. от процесния имот. Страните не спорят, че в района на имот № 13 местностите
„***“ и „***“ се припокриват.
Предвид така събраните
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
С разпоредбите на § 4, ал. 1
и ал. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделските земи,
които са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет и се създават
селищни образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в
тях, са застроени. Според правилото на §
4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право
на ползване върху земи по § 4, при спазване на изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него придобиват право на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно
чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Правото по
този параграф възниква за гражданите, на които е предоставено право на ползване
по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ №
922 на Държавния съвет от 1989 г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23
от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г.,
№ 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. - § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ. Процедурата по трансформиране на правото на ползване в
право на собственост е разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ. За да е налице правото да се придобие собственост върху
предоставените за ползване земеделски земи по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, е необходимо да са изпълнени следните материалноправни
предпоставки при условията на кумулативност: 1. заявяване на правото до 31.01.1998 г. - условие за допустимост
на производството; 2. право на ползване
върху земеделски земи, което е предоставено по силата на Указ № 596 на
Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от
1989 г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971
г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58
и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. и 3.
сграда, която е построена върху земята до 1 март 1991 г.
От представеното по делото
заявление № 1001116/12.06.1992 г. е видно, че заинтересована страна С.М. е
упражнил правото си на трансформация в срока по § 61 от ПЗЗСПЗЗ – 31 януари
1998 г., поради което произнасянето на оспорваната заповед е извършено в
допустимо административно производство. Следователно, налице е първата предпоставка по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ - на лицето да е предоставено право на ползване върху
земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет, при спазване на актовете на посочените
държавни органи. В разглеждания случай, видно от удостоверение № 430/20.05.1982
г. на ГОНС Ст.Загора на заинтересована
страна С.М. е било предоставено право на ползване върху земя в размер на 0,5
дка, находяща се в землището на ***, в местността „***“, по силата на
Постановление № 76 на МС от 5.12.1977 г. и Решение № 111а/21.09.1978 г.
|
|
|
|
|
Втората предпоставка по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ е ползвателите да са построили сграда върху земята до 1 март
1991 г. По делото е представено строително разрешение № 47/14.06.1982 г. на
ОбНС –Ст.Загора за сезонна постройка. От обясненията на жалбоподателката М.П.Д.
в с.з. се установява, че в процесния имот е построена сграда, представляваща
масивна постройка. От представената извадка на помощен план на ползвателите от
1992 г. е видно, че в имот № 13 е отбелязано съществуването на сграда /“ПЖ“/. Не се събраха други доказателства,
а и не бяха поискани от жалбоподателите събиране на такива относно
обстоятелството кога и каква сграда има построена в процесния имот. С оглед на
това съдът приема, че върху земята е построена сграда преди 1 март 1991 г.,
каквото е изискването на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
|
|
|
|
|
Последната предпоставка за
придобиване правото на собственост по §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ е заплащането на земята на собственика чрез общинския съвет по
цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния
район. По делото не са представени доказателства за определяне на цени от
Община Ст.Загора и дали цената на земята е заплатена от С.М., т.е. не са налице
документи, удостоверяващи действителното заплащане цената на земята. Без
значение за придобиване на правото на собственост от ползвателя е дали сумата е
получена от жалбоподателите, още повече, че такива доводи не се сочат от самите
тях в жалбата. По делото е представена таблица за изчисление на дължимото
обезщетение на собствениците от 15.11.2018 г., което е индиция за уреждане на
финансови отношения между бившите собственици и ползватели на новообразуваните
имоти.
От изложеното се налага изводът, че заинтересованата
страна С.М.М. е придобил по реда на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ правото на собственост върху 500/624 кв.м.
ид.части от имот № 331.13, целия с площ от 624 кв.м., по неодобрен план
на новообразуваните имоти, м. „***“ в землището на ***, обл. Ст.Загора, съгласно протокол на Комисията
по чл. 286, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: 331.742,
331.12, 331.590, 331.42, 331.594 и 331.14., заедно с
построената в него сезонна постройка със застроена площ от 20 кв.м.
Съвкупната преценка на всички
горепосочени писмени доказателства по делото навежда на категоричен и несъмнен
извод, че в процесния имот, предмет на оспорената пред районния съд заповед, е
построена сграда под 35 кв. м. преди 01.03.1991 г. Правото на ползване върху
имота е придобито от С.М.М., съгласно удостоверение № 430/20.05.1982 г. Обстоятелството,
че сградата е нанесена в помощния план от 1992 г. - плана за местността „***“, безспорно доказват построяването на имота
преди релевантната дата по § 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
В обобщение на горното при
служебната проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган в кръга на предоставените му по закон
правомощия, и в предвидената форма, съдържа всички минимално изискуеми за
редовността й от формална страна реквизити по смисъла на чл. 59 от АПК,
в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-процесуалните правила, нито неправилно приложение на
материалния закон. Поради това съдът намира, че в конкретния казус не са налице
основанията по чл. 146 от АПК
за ревизия на оспорения акт, поради което жалбата против него следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При тези данни, съдът намира, че
административният орган правилно е приел в оспорения индивидуален
административен акт, издаден въз основа на становище на комисията по §62, ал. 1
и ал. 2 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ по протокол от 2.052018
г., че са изпълнени изискванията на § 4а, ал. 1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ – ползвателят С.М.М. притежава документ за право на
ползване – удостоверение № 430/1982 г. и в имота има построена сграда от преди
01.03.1991 г., поради което съдът следва
да постанови решение като отхвърли жалбата, с която се оспорва Заповед № 10-00¬485 от 24.02.2020 г. на Кмета на община Стара Загора
като незаконосъобразна, като следва да признае на С.М.М. правото да придобие собственост върху 500/624
кв.м. ид.ч. от имот № 331.13, целия с площ 624 кв.м., местност „***“, землище
на ***, обл. Стара Загора по неодобрен план за новообразуваните имоти, съгласно
протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи:
331.742, 331.12, 331.590, 331.42, 331.594 и 331.14.
Ответникът-заинтересована страна не е
направил разноски по делото, поради което жалбоподателите не следва да заплащат
такива.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.Д., ЕГН: ********** ***, И.В.Д.,
ЕГН: **********,***, С.В.В., ЕГН: **********,***, Т.В.Д., ЕГН: **********,***, К.Б.К.,
ЕГН: **********,***9, В.Т.Б., ЕГН: ********** *** и В.И.В., ЕГН: **********,***
/всички със съдебен адрес:***, офис 3а – адвокатска кантора „Желева и
Масленска“/ против Заповед №
10-00-485/24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на С.М.М. ЕГН: **********,
с адрес: ***, е признато правото да придобие
собственост върху 500/624 кв.м.
ид.части от имот № 331.13, целия с площ от 624 кв.м., по неодобрен план
на новообразуваните имоти, м. „***“ в землището на ***, обл. Ст.Загора, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019
г., при граници и съседи: 331.742, 331.12, 331.590, 331.42, 331.594 и 331.14., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН: ********** ***, И.В.Д.,
ЕГН: **********,***, С.В.В., ЕГН: **********,***, Т.В.Д., ЕГН: **********,***, К.Б.К.,
ЕГН: **********,***9, В.Т.Б., ЕГН: ********** *** и В.И.В., ЕГН: **********,***
/всички със съдебен адрес:***, офис 3а – адвокатска кантора „Желева и
Масленска“/ да заплатят по сметка на РС-Стара Загора ДТ в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 10 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Ст. Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: