Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 1059/2018г. по описа на Административен съд Варна, за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба на И.Ж.Б. ***,
чрез адв.С.П., съдебен адрес *** офис № 419 против РА № Р-03000817002427-091-001/14.12.2017г.
на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение №
18/19.03.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на лицето са
определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2011г., 2012г., 2013г. и 2015г.,
както и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за доходи от стопанска дейност.
Жалбоподателят счита, че обжалвания акт е
неправилен и незаконосъобразен, издаден при неправилно прилагане на материалния
закон, по съображения подробно изложени в жалбата; прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на определените
задължения; твърди, че използваната от органа по
приходите методика за определяне на паричния поток е напълно погрешна;
ревизиращите органи не са доказали основанията за извършване на ревизията по
чл.122 от ДОПК; счита, че при извършване на
ревизията не са взети предвид всички представени от лицето документи; оспорва
изцяло констатациите изложени в РД и
РА. Поради изложените съображения, моли съда
да отмени изцяло обжалвания ревизионен акт. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представения списък.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА,
която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на
изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.
Производството
по издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-03000817002427-020-001/20.04.2017г., изменена със ЗВР №
Р-03000817002427-020-002/04.05.2017г. и ЗВР №
Р-03000817002427-020-003/26.07.2017г. За резултатите от ревизията в рамките на
срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК определеният с последно издадената ЗВР екип е
изготвил Ревизионен доклад № Р-03000817002427-092-001/13.10.2017г. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден РА № Р-03000817002427-091-001/14.12.2017г., с който на И.Ж.Б. са
определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания период.
Данъчният
субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред
Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП -
гр.Варна, който с Решение № 18/19.03.2018г. го е потвърдил.
По валидността на акта:
При
дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на
оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден
административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно
оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен
подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния
документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и
на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система "Контрол" като електронен
документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§
2от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители,
неоспорени от жалбоподателя.
Предвид горното, съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
По
материално-правната законосъобразност на РА:
І. По възражението за нищожност на Решение № 18/19.03.2018г., с което е
потвърден обжалвания РА.
Съгласно разпоредбата на чл.155 ал.1
от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с
мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно
от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението
по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по
писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на
постъпването й в съответната дирекция.
В случая, съдът намира, че в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, решаващият орган
се е произнесъл с изрично мотивирано Решение № 18/19.03.2018г.,
с което е потвърдил спорния РА. Съдът не
споделя възражението, затова, че последното решение е издадено извън сроковете
на чл. 155, ал.1 от ДОПК, доколкото срока по чл. 146 от ДОПК следва да започне
да тече от дата 11.01.2018г.
на която дата е постъпила жалбата на И.Б. срещу
процесния РА. Следователно срока
от 60 дни за постановяването на процесното решение започва да тече от дата 19.01.2018г.
и изтича на 19.03.2018г.
- работен ден. Доколкото решение № 18 е постановено от директора на ОДОП на 19.03.2018г., то
съдът счита, че срока по чл.155, ал.1 от ДОПК е спазен. В случая
определяща е датата на постановяването на процесния акт, а не датата на получаването му от жалбоподателя.
ІІ. По възражението за изтекла давност по чл.171 от ДОПК по отношение на
задълженията за 2011г. и 2012г.
Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок.
Съдът съобрази, че задълженията по ЗДДФЛ по този закон подлежат на
деклариране и внасяне през годината, следваща календарната година, за която се
отнасят. При това положение данъкът върху доходите на жалбоподателката за
2011г., са подлежали на деклариране и внасяне през 2012г. От това следва
изводът, че давностният срок /5г./ по чл. 171, ал1 от ДОПК за погасяване на
задълженията по ЗДДФЛ на оспорващата за тази конкретна календарна година е
започнал да тече от 01.01.2013г. и би следвало той да изтече на 31.12.2017г.
Настоящият състав на съда счита, че задълженията за тази календарна година
действително биха били погасени по давност, ако междувременно не бяха настъпили
други юридически факти, които водят до настъпване на съществени изменения в
правната сфера на страните, доколкото имат за своя правна последица спиране на
давността по смисъла на чл. 172, ал.1 от ДОПК. Такъв факт е откриването на
ревизионното производство със ЗВР № Р-03000817002427-020-001/20.04.2017г. -
основание за спиране давността по смисъла на чл. 172 ал.1 т.1 от ДОПК. Съгласно
чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, давността спира когато е започнало производство по
установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от
една година. В настоящия казус РА, с който е приключило ревизионното
производство, е издаден на 14.12.2017г. Издаването на РА, обаче е друг
юридически факт, който води до по-радикални последици в правната сфера на двете
страни в правоотношението кредитор/длъжник. Той попада в приложното поле на чл.
172, ал.2, изр.І-во от ДОПК, т.е. с неговото издаване давността не спира да
тече, а се прекъсва и от този момент започва да тече нова давност - арг. от чл.
172, ал.3 от ДОПК. Тази нова давност не е изтекла към настоящият момент. Важно
е да се отбележи и това, че към настоящия момент не е изтекла и абсолютната 10
- годишна погасителна давност, установена в чл. 171, ал.2 от ДОПК.
Предвид изложеното, след като за първия по време период от 01.01.2011г. до
31.12.2011г. давността не е изтекла, с още по-голяма сила горните изводи се
отнасят и за задълженията, установени с обжалвания РА за данъчен период
01.01.2012г. – 31.12.2012г.
ІІІ. По отношение определените данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2011г.,
2012г. и 2013г.
В хода на ревизията е установено, че И.Ж.Б. е местно физическо лице с
постоянен адрес ***. Извършва дейност като земеделски стопанин-производство и реализация
на селско стопанска продукция основно лавандула. Обработва земеделски земи в
землището на с.Стожер, с.Плачи дол и с. Бранище, общ. Добрич.
Задълженото лице е физическо лице, без дейност като ЕТ. В Агенцията по
вписванията има информация за 2700дка наета земя /основно през 2014г./ и 640
дка собствена /закупена/. В Служба по вписвания Добрич е регистриран Договор за
аренда на 7.7дка земя /като арендатор/ от 03.07.2015г., учредяване право на
преминаване с НА от 20.05.2015г.,
учредяване право на строеж с НА от 25.11.2014г. /титуляр на правото/,
множество договори за аренда от 2012г., 2013г. и 2014г. /около 2700дка/;
множество покупки на земеделски земи от 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и
2012г./около 640дка/, замени, продажба на 30дка земи през 2012г., покупка на 2
апартамента през 2011г. и 2009г. В Служба по вписвания гр.Генерал Тошево са
регистрирани два договора за аренда за по 84.850дка земя /като арендатор/ от
29.07.2015г. в землището на с.Градини. От справка в информационния масив е
установено, че за периода 01.01.2011г.-31.12.2014г. лицето е било в трудови
правоотношения с „И. 2003" ЕООД.
За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за
ревизията, органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно
описани в констативната част на изготвения РД /стр.3-16/,. който представлява
неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл.120, ал.2 от ДО ПК. С
протокол от 02.10.2017г./л. 566/ са присъединени доказателства от предходно
ревизионно производство.
Въз
основа на така събраните доказателства, е изготвен паричен поток на
ревизираното лице за всяка от ревизираните години. От своя страна паричният
поток отразява движението на паричните средства с оглед доходите, разходите и
имущественото състояние на ревизираното лице.
При
съставянето на баланса на паричните средства и проследяване на паричните потоци
за 2011г., 2012г. и 2013г. органите на
приходната администрация са взели предвид следните видове парични приходи и
разходи:
-
в приходната част на балансите на касовата наличност
са включени доходи от трудови правоотношения, доходи от рента получена
от „И. 2003“ ЕООД, налични парични средства по банкови сметки, приходи от
лихви, получени суми от дарение от Й.М. С. в размер на 34 000лв.,получени субсидии
от ДФ“ Земеделие“.
-
в разходната част на потока са включени разходи за комунални услуги, за придобиване и подобрение на недмижимо имущество,
разходи за платени главници и лихви по кредити, разходи за пътувания, разходи
за придобиване на земя,платени данъци и други разходи.
Въз
основа на установените факти и обстоятелства и събраните доказателства и в
резултат на извършен анализ на всяко от относимите към ревизираното лице
обстоятелства, по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 1 – т. 16 от ДОПК, ревизиращите
са установили превишение на имуществото и извършените разходи спрямо размера на
декларираните от задълженото лице доходи, т.е. установени са обстоятелства по
чл. 122 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДОПК
– налице са данни за укрити приходи или доходи и/или декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
които са предпоставка за преминаване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
Изготвено
е Уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р-03000817002427-113-001/15.05.2017г.
/л. 11 от преписката/, с което лицето е уведомено, че основата за
облагане с данък по ЗДДФЛ за 2011г., 2012г. и 2013г. ще бъде определена по особения ред на чл.
122 от ДОПК и е определен 14-дневен срок за представяне на доказателства и
вземане на становище. На основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК е изготвено и
връчено и Уведомление Изх. № Р-03000817002427-139-001/15.05.2017г. /л. 9/.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице
/ИПДПОЗЛ/ изх. № Р-03000817002427-040-001/15.05.2017г. /л. 115-117/ от задълженото лице са изискани всички
първични и вторични счетоводни документи за ревизирания период; всички договори
и анекси към тях; документи зо покупки и продажби; лицензи, разрешения,
нотариални актове и др. Изготвените уведомления и ИПДПОЗЛ са връчени на
ревизираното лице по електронен път.
От извършената съпоставка за съответствие между стойността на имуществото
на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и/или
получени от него доходи е установено: за 2011г. несъответствие в размер на
37614.77лв.; за 2012г. несъответствие в размер на 26 457.80лв. и за 2013г.
несъответствие в размер на 12 120.35лв., квалифицирано от органът по
приходите като укрит приход - обстоятелство по чл.122, ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК. Върху така определената данъчна основа е установен данък по
ЗДДФЛ както следва: за 2011г. в размер на 3761лв.; за 2012г. в размер на 2645лв. и за 2013г. в размер на 1212лв. и
съответните лихви за забава.
Жалбоподателят оспорва горните изводи, като неправилни и незаконосъобразни,
по съображения подробно изложени в жалбата; оспорва извода за наличие на
предпоставки за определяне на данъка по реда на чл.122 от ДОПК; счита, че
използваната от органа по приходите методика е изцяло погрешна; неправилно
ревизиращите органи не са признали полученото дарение в размер на
40 000лв. от нейната баба и в размер на 12 000лв. от дарителката С.
Д. А. , както и получен заем в размер на 25 000лв. от лицето Звонимир
Величкович.
Като взе предвид констатациите в РД и РА, приложенията към него и събраните
в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира жалбата за
неоснователна поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така
установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като
доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно в
производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред,
в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за
облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
Неоснователни и
недоказани останаха твърденията на жалбоподателя за получени дарения в размер
на 40 000лв. от Й.М. С. по Договор
за дарение от 01.01.2011г. / л.479 от преписката/, в размер на 12 000лв.
от С. Д. А. по Договор за дарение от
03.01.2013г. / л.587 от преписката/ и паричен заем в размер на 25 000лв.
от лицето Звонимир Величкович по Договор за заем от 10.01.2012г. / л.588 гръб/.
Съдът констатира, че
двата договора за дарение, както и договора за заем, на които се позовава
жалбоподателят са в писмена форма, подписани от двете страни по договорите, но
без нотариална заверка на подписите им. Съдът намира, че правилно органът по
приходите е приел, че е налице основание за извършване на ревизията по реда на
чл. 122 от ДОПК, действащ по време на ревизията. Съгласно разпоредбата на чл.
122 ал. 2 от ДОПК при определянето на данъчната основа от страна на
ревизиращите длъжностни лица следва да бъдат отчетени редица обстоятелства,
включително визираните в т. 4 документи, ако такива са налични. Законодателят
изрично е предвидил, че се вземат предвид, ако са относими към съответното
лице, само два вида документи - официални и документи с достоверни данни. Съдът намира, че представените от
жалбоподателя като доказателства в ревизионното производство договори за
дарение и заем, не са официалени, а са частни документи. Тези документи
разполагат с формална доказателствена сила, щом са подписани от страните, т. е.
те удостоверяват сключването на сделката. Договорите обаче нямат достоверна по
смисъла на чл.181 от ГПК дата, която да е противопоставима на третите лица,
неучаствали в съставянето му, черпещи права от техния издател, които могат да
бъдат засегнати при антидатиране.
В конкретния случай и
трите договора, както и разписките към тях нямат нотариална заверка или друг от
подробно уредените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на
датата, вписана в тях, сделките са били извършени т.е. че посочените в тях суми
действително са били предадени. От това следва обоснован извод, че
жалбоподателят не може да установи по начин, противопоставим на ответната
страна, че сумите посочени в договора за заем и в двата договора за дарение
реално са били предоставени, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана
с тези писмени доказателства.
Договорът за заем и
договорите за дарение, както и разписките към тях са частни диспозитивни
документи без достоверна дата, които установяват отразеното в тях изявление, но
по делото не е доказано безспорно, че има реално предаване на парични средства
между страните по договорите. Не са налице документи за предаване на сумите,
както и доказателства за времето, в което това е извършено. Не са представени
доказателства за предоставяне на парите по тези договори на жалбоподателя.
Във връзка с твърдението
за получено дарение в размер на 40 000лв. от лицето Й. С. е била поставена
задача на вещото лице. В заключението си от 03.09.2018г. вещото лице изрично е
посочило, че от получените доходи от рента за 2009г., 2010г., 2011г. и
2013г. към 01.01.2011г. Й. С. би могла
да направи дарение в размер на 30 070.30лв.
В
настоящия случай, съдът намира, че от събраните доказателства, органът по
приходите обосновано е приел, че е налице превишение на разходите над доходите
за ревизираните данъчни периоди. Този извод е изведен в резултат на обективен
анализ на събраните в ревизионното производство доказателства относно доходите
и извършените разходи, като тези доказателства са предоставени от ревизираното
лице и други контролни органи. Установено е превишение на имуществото и
извършените разходи спрямо размера на декларираните от жалбоподателя и
установените в хода на проверката касови постъпления, т.е. установени са
обстоятелства по чл.122 ал. 1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съдът приема, че с
ревизионния акт обосновано е прието, че извършените от жалбоподателя разходи
превишават реализираните от същия доходи, поради което и предвид разпоредбата
на чл.123 от ДОПК, по силата на закона се презумира реализиран доход, подлежащ
на облагане. Ревизираното лице е надлежно уведомено за предприетите действия за
определяне на данъчната основа по аналог, като е връчено уведомление по чл.124
от ДОПК.
За да извършат проверка на реалната касова наличност на жалбоподателя, органите по приходи имат правомощие, чрез различни способи да установят стойностните параметри на приходната и разходната част на паричния поток, с цел установяване и съпоставяне на получените резултати с декларираните източници на доходи и установяване на евентуални разлики.
Органите
по приходите разполагат с възможността да извършат проверка на постъпленията по
банковите сметки на ревизираното лице с цел установяване на данни за укрити
приходи или доходи. По отношение на така извършената съпоставка на
имущественото състояние и установените доходи с недоказан произход, съдът
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.123 от ДОПК, несъответствието в имущественото състояние на
ревизираното лице се приема за подлежаща на облагане данъчна основа в следните
две хипотези: 1/ когато стойността на имуществото на лицето явно и съществено
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2/
направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т.3, буква „а“
от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на
декларираните получени средства;
Видно от
изготвените от органите по приходите „баланси“, обложените за процесния период
суми са формирани след извършена съпоставка на наличните към 1 януари парични
средства в брой и по банкова сметка, ***е
средства в брой и по/от сметка в края на периода. Извършената
от органите по приходите съпоставка кореспондира и с двете хипотези на чл.123
от ДОПК.
Методиката,
която се е използвала към момента на издаване на РА от органите по приходите за
извършване ревизии на физически лица е в съответствие с чл.123 от ДОПК. Според настоящата методика, наличността на средствата се
изчислява като от наличните парични средства в брой и по банкови сметки колона
2 /к2/ се прибавят всички останали приходи /к3/, като от тях се извадят
разходите /к4/ и паричните средства в края на периода /к5/, т. е. к2 + к3 – к3
– к5. Този метод е в съответствие с чл.123 от ДОПК и той
следва да се използва при определяне на данъчните задължения. / В този смисъл е съдебната практика: Решение по адм. дело №
3902/2017г., адм. дело № 13587/2017г. на ВАС, адм.дело № 9294/2018г./
Предвид събраните в хода на ревизията доказателства за целите на
извършваната ревизия – определяне на основа за облагане с данък върху дохода по
ЗДДФЛ и направената съпоставка между направените разходи и получените доходи,
органът по приходите за 2011г., 2012г. и 2013г. органът по приходите е приел,
че е налице отрицателно салдо.
Поради това, съдът намира, че
правилно органът по приходите е приел, че е налице основание за извършване на
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, действащ по време на ревизията.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че
жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА и РД. Предвид, че
направените констатации са подкрепени със съответните писмени доказателства и
са направени логични и обосновани изводи за това, че не е доказано по безспорен начин реалното получаване на
твърдяните от жалбоподателя суми.
ІV. По отношение определените данъчни задължения за
2015г. за доходите на лицето като земеделски производител.
В хода на ревизията е установено, че И.Б. е подала ГДД с
вх. № 084391600502478/03.05.2016г., в която е попълнено приложение 2- „доходи
от стопанска дейност“ в качеството на земеделски производител, с посочен размер
на приходите и разходите, преобразуване на счетоводния финансов резултат,
годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2155.76лв. и данък
за довнасяне в размер на 323.36лв. Установено е, че лицето не е подало
декларация по чл.29а, ал.4 от ЗДДФЛ, с която да избере доходът от стопанската
му дейност за 2015г. да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.
28 от ЗДДФЛ, поради което с РА дължимия данък е определен по реда на чл.29, ал.
1, т. 1 от ЗДДФЛ и е в размер на 29 006.28лв.
Жалбоподателя оспорва така определените му данъчни
задължения, като твърди, че в срок е подал декларацията по чл.29а ал.4 от ЗДДФЛ.
Жалбоподателят е физическо лице, без регистрация като
едноличен търговец, като е регистриран земеделски производител. Доходите на
регистрираните земеделски производители се формират от извършваната от тях
дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските
фондове, като редът за облагането им е по чл. 29 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната
разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не
са търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, се определя, като придобитият
доход се намалява с разходи за дейността в размер 60 на сто за доходи от
дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители, за
производството на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение
на доходите от производството на декоративна растителност.
Съгласно чл. 29а, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)/ в редакцията към 2015г./ физическите
лица, регистрирани като земеделски производители могат да изберат доходът от
стопанската им дейност да се облага с данък върху общата годишна данъчна основа
по чл. 28 от с.з. Правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация по
образец до 31 декември на предходната година / чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ/.
Посочената декларация е особен вид изключение в данъчното ни право - данъчна
декларация, с която определени лица сами избират ред за облагане, доколкото с
подаването на тези декларации се дава възможност на тези лица да формират
облагаемия си доход по различен ред, както и да бъдат обложени с пряк подоходен
данък върху различна данъчна основа.
Декларацията по
чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е абсолютна процесуална предпоставка за валидността
на последващото подоходно облагане по реда на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Ако такава
декларация не е подадена и лицето попълни приложение № 2 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ
за облагане като ЕТ, то ще следва да се смята, че декларацията за облагане с
подоходен данък е некоректно подадена или (при определени условия) въобще не е
подадена. И обратно, ако декларация по
чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е подадена, съответното лице не би могло да
декларира облагаем доход и да попълни приложение № 3 от ГДД по ЗДДФЛ, за да
бъде обложено по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ.
След като ревизираното лице не е избрало реда за облагане
при условията и по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, следва изводът, че избира да се
облага по реда на чл. 29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход
от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители
/земеделски стопани за 2015г./, се определя, като придобитият доход от
производство на непреработени продукти от селско стопанство, се намалява с 60
на сто разходи за дейността. Доходите на регистрираните по ЗДДС земеделски
стопани, които не са подали декларация по образец за облагане по реда чл. 28 от ЗДДФЛ като ЕТ, следва да се облагат по реда на чл. 29-30 от закона, т.е. като
доходи от друга стопанска дейност, която се облага с данък 10 на сто.
В случая органите по приходите са установили, че
жалбоподателят не е подал декларация за избор по реда на чл.29а от ЗДДФЛ, тъй
като представената такава с възражението срещу РД е без вх.№ или обратна
разписка. Представеното с жалбата копие на декларация по чл.29а ал.4 от ЗДДФЛ
също не доказва по безспорен начина, че същата е била надлежно подадена.
Декларацията няма входящ номер, а освен това, частта от нея която следва да
бъде попълнена от приходната администрация е непопълнена. Представеното копие
на касов бон към нея е доказателство за извършено плащане, но не и за това, че
с него е била подадена именно декларацията по чл.29а ал.4 от ЗДДФЛ.
Съдът намира за неоснователно възражението, че по
отношение на жалбоподателката е следвало да се приложи нормата на чл. 48, ал. 6
от ЗДДФЛ за 2015г. Следва да се съобрази изменението на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ / в
сила от 01.01.2014г./, включващо в обхвата на изключенията, спрямо които не се
прилага ал. 6, физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ.
Като материалноправна разпоредба тя действа за в бъдеще. Както бе отбелязано с разпоредбата
на чл. 48, ал. 7 изрично законодателят е изключил от приложното поле на чл.48,
ал. 6 ЗДДФЛ физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ.
Поради изложеното съдът намира жалбата и в тази част за
неоснователна.
ІV. По отношение определените данъчни задължения за
2015г. за доходите на лицето от продажба на услуги.
В хода на ревизията за 2015г. са установени отчетени от
лицето постъпления от продажба на услуги, осчетоводени в сч. с/ка 703, по първични
счетоводни документи, които не са инцидентни в рамките на календарната година в
размер на 91 600лв. Същите представляват услуга по Договор 2014/2015г. с Н. М. Б.
ЗП и Комисионен договор от 17-11-2014г. с "Интерагри България" АД.
Счетоводно изписаните разходи, съпоставими към извършените селскостопански
услуги от с/ка 611 са в размер на 3000лв. с предмет- проект, услуга за склад за
зърно.
За продажбата на стоки, които задълженото лице извършва
към други контрагенти е констатирано, че не са пряко свързани с дейността на
лицето като земеделски производител. Отчетените продажби на стоки в сч. с/ка
702, приходи по първични счетоводни документи, които не са инцидентни в рамките
на календарната година са в размер на 135108.60лв. Счетоводно изписаната
балансова стойност на стоки, отчетена чрез с/ка 304 в размер на 131014.20лв.
/закупена пшеница 409,420т. от ЗП Н. М. Б.
и "И. 2003" ЕООД, продадена на "Булгрейн трейдинг" ЕООД/ по
същество отразява друга стопанска дейност извършвана по занятие. Установена е
счетоводна и данъчна печалба в размер на 92694.40лв., съответно годишна данъчна
основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 92694.40лв. със съответстващ данък
върху годишната данъчна основа (15%) 13904.16лв. Предвид внесеният данък в
размер на 323лв. е определен данък за довнасяне за 2015г. в размер на 13581.16лв.
Жалбоподателят оспорва определените му задължения, но не
излага никакви възражения досежно тази част от РА.
Съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна.
Видно от доказателствата по делото и констатациите в РД и
РА, през 2015г. ревизираното лице е извършвало продажба на стоки и услуги към
други контрагенти, което обаче не е пряко свързано с дейността му като
земеделски производител. Тази дейност може да се квалифицира като друга
стопанска дейност и приходите получени от нея подлежат на облагане, съгласно
чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като
такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт.
С
оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК искането
на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява
основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно обжалвания
материален интерес и разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение е
2360.74лв. и следва да бъде присъден в този размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ж.Б., ЕГН ********** *** против РА №
Р-03000817002427-091-001/14.12.2017г. на орган по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с Решение № 18/19.03.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна, с който на лицето са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за 2011г.,
2012г., 2013г. и 2015г., както и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за доходи от
стопанска дейност всичко общо в размер на 61 024.57лв.
ОСЪЖДА И.Ж.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП гр.Варна сумата от 2360.74лв./ две хиляди
триста и шестдесет лева и 74ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.161 ал.1 от ДОПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните.
Административен
съдия: