П Р И
С Ъ Д А № 33
Гр. Сливен, 16 юли 2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:М.Ч.
Я.Я.
с
участието на секретаря И.К. и прокурор К. МАРИНОВ като разгледа НОХД № 363 по описа за 2013 година,
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА М.И.М. – роден на *** ***, общ. Н.З., ул.
„З.” № *, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН, за това,
че на 03.07.2013 г. в гр. Н.З., на ул. “С.” до дом № * дал
подкуп - сумата от 20,00 лв. в една банкнота с номинал 20 лв. със сериен номер
БК 4636036 на полицейски орган – мл.ПИ К. И. К. – служител в Група
„Териториална полиция”, сектор „Охранителна полиция” при РУ „Полиция” – Н.З. и млПИ М.Д.С. – служител в участък „Полиция” в кв. „Шести”
при РУ „Полиция”, за да не извършат действие по служба, а именно да не му
съставят акт за установяване на административно нарушение за допуснато
нарушение по чл. 137а ал. 1 и по чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, поради което и на
основание чл.304а във вр. чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК го ОСЪЖДА
на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода”, както и на глоба в размер на 100 лв.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така наложеното наказание ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода” за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 307а от НК
ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението – един брой банкнота с
номинал 20 лева със сериен номер БК 4636036.
Присъдата може да бъде обжалвана
или протестирана пред Апелативен съд – гр.
Бургас в 7- дневен срок, считано от
днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
М О
Т И В
И
към присъда №
33 /16.07.2013г. по НОХД № 363/2013г. на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод на внесения
от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 49/2013г. от
10.07.2013г. против М.И.М. *** за престъпление по чл.304а от НК.
Производството пред СлОС е по
реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно
следствие пред първата инстанция.В с.з. представителят на Окръжна прокуратура
гр.Сливен заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия М.И.М. така както
същото е било принципно повдигнато срещу него в хода на досъдебното
производство, респ. изложено в обвинителния акт. Намира, че това обвинение е
доказано по несъмнен начин от наличните по делото и събрани в хода на
проведеното досъдебно производство доказателства. Настоява обвиняемия да бъде
признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл.304а от НК, както
и да му бъде наложено справедливо наказание за това деяние. Във връзка с
последното предлага на подсъдимия М.И.М. да се наложат наказания съобразени със
степента на обществената опасност на деянието и дееца, а именно - лишаване от свобода за срок от три години
/което да се намали с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК/, чието изпълнение
да се отложи по реда на чл.66 от НК за минималния изпитателен срок, както и
глоба в размер на минималния предвиден в общата част на закона.Подсъдимият
заявява, че се признава за виновен по повдигнатото обвинение и по реда на
чл.371 т.2 от НПК прави признание на фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Защитата на подсъдимия обосновава основно тезата за наличие на
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като в тази
връзка предлага на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.55 от НК т.е. пробация включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от по шест месеца. Алтернативно
се обосновава тезата за налагане на наказание при условията на чл.54 от НК,
като бъде наложено такова в размер близо до минималния, който да бъде намален с
една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК и изпълнението на същото да се отложи
за минималния изпитателен срок. Навеждат се доводи и относно евентуалното
приложение на чл.9 ал.2 от НК във връзка с размера на предмета на
престъплението, като в тази насока се сочи, че би могло да бъде постановена и
оправдателна присъда. Подсъдимият лично настоява за определяне на наказание,
което да не е свързано с ефективно изтърпяване на лишаване от свобода, в
частност - пробация.От извършения внимателен анализ
на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в
съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М.И.М. е роден на ***г***, общ. Н.З., ул. „З." № *. Български гражданин е. Има
завършено основно образование. Безработен е. Не е женен. Осъждан е както
следва:
- с присъда № 61/27.02.1997г. по нохд № 372/1996г. на Районен съд гр.Н.З., в сила от
14.03.1997г., за деяние по чл.195 ал.1 т.5 във връзка с чл.63 и чл.26 от НК,
извършено през 1995/1996г. – на осем месеца лишаване от свобода, отложено по
реда на чл.66 и чл.69 от НК за изпитателен срок от три години;
- с присъда от 29.10.2003г. по нохд № 191/2003г. на Районен съд гр.Ямбол, в сила от
12.07.2005г., за деяние по чл.177 ал.2 пр.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК – на
една година лишаване от свобода.
С оглед на изминалия период от
време от последното осъждане на подсъдимия, същият е реабилитиран по право при
условията на чл.88а от НК.
Подсъдимият
М.И.М. *** притежава свидетелство за управление на МПС № *81329871, категория
„В", „С", „М".
На
03.07.2013г., около 16.15 часа, подс. М.М. *** лек автомобил „Рено 19" с рег.№ СН 0860 ВВ,
собственост на брат му Т. И.М.. По същото време, съобразно утвърден от началник
РУ „Полиция" - Н.З. седмичен график, полицейските служители - свидетелите К.
И. К., служител в Група „Териториална полиция", сектор „Охранителна
полиция" при РУ „Полиция" - Н.З. и М.Д.С., служител в участък
„Полиция" в кв. „Шести" при РУ „Полиция" - Н.З., осъществявали
вменените им задължения по осигуряване безопасността на движението в гр. Н.З..
Те били
разположили служебния си автомобил „Опел Астра"
с рег.№ СН 0989 НС на ул. „С.", до частен дом № *. Свид.
К. К. връчвал фиш на спрян водач в служебния автомобил, като при приключване
изготвянето на този фиш неговият колега свид. М.С.
спрял за проверка управлявания от подс. М.М. лек автомобил, тъй като забелязал, че същия е без
включени светлини, което съставлявало нарушение по ЗДвП.
Свид. М.С. отишъл до управлявания от подсъдимия лек
автомобил, който бил установен на няколко метра зад полицейската кола,
представил се на водача на автомобила и му поискал документите за
правоуправление и личните такива. Подс. М.М. предоставил на свид. С.
личната си карта и приготвяйки останалата част от документите, изискани от
полицейския служител, сгънал банкнота от 20 лв. и я сложил между документите,
което не останало незабелязано от свид. С..
Последният незабавно направил забележка
на подс. М.М. да прекрати
тези свои действия, да извади банкнотата и да му даде само необходимите за
проверка документи. След тези думи на свид. С., подс. М.М. започнал да го моли да
не му съставял акт и да направел компромис, като двамата с колегата на С. да се
почерпят с парите, които той бил поставил преди малко между документите си и
извадил след забележката на С.. След неколкократни
забележки и подканяне, подс. М.М.
подал документите, като свид. С. отишъл до служебния
автомобил и през десния прозорец съобщил на своя колега свид.
К. какви нарушения е извършил подсъдимия, а именно - освен управление без
включени светлини на МПС-то, водачът бил и без поставен предпазен колан. Свид. К. взел от свид. С. личната
картата, СУМПС и контролния талон на подс. М.М., който междувременно дошъл до служебния автомобил и
застанал в близост до предната лява врата. Предните стъкла на автомобила били
свалени, тъй като полицейските автомобили не били оборудвани с климатична
система, а по същото време температурата на външната среда била висока. Свид. К. разяснил на водача М., че ще му бъдел съставен акт
за установяване на административно нарушение, при което подс.
М.М. започнал отново да отправя реплики към двамата
служители да вземат 20-те лева, които той стискал в дясната си ръка и да се
почерпят, но да не му съставят акт. Това той повторил поне 5-6 пъти, като през
цялото време и двамата полицейски служители непрекъснато го предупреждавали да
прибере парите и че така или иначе АУАН ще му бъде съставен. Въпреки
разпорежданията на полицейските служители подс. М.М. пуснал банкнотата от 20 лв., която държал вътре в купето
на служебния автомобил през отворения прозорец откъм страната на водача (лява
предна част на купето), където бил седнал свид. К.. Свид. С., който междувременно се бил преместил от предна
дясна част на автомобила към предна лява част, отвън до предна лява врата,
виждайки това, незабавно поставил
белезници на подс. М.М., с цел
запазване на
местопроизшествието.
Полицейските
служители подали около 16 часа сигнал до ОДЧ при РУ „Полиция" - Н.З. за
извършеното от подс. М.М.,
като съобщението било прието от свид. В.Ч. - мл.
оперативен дежурен в РУ „Полиция" - Н.З.. Последният веднага подал сигнал
на дежурния разследващ полицай и на място пристигнала дежурна оперативна група.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, като към протокола за това действие
надлежно била приобщена и подхвърлената банкнота от 20 лв. от подс. М.М.. Започнало бързо
полицейско производство, като М. бил задържан за 24 часа в РУ „Полиция" - Н.З.,
на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Впоследствие
на подс. М.М. бил съставен
и АУАН № 764457/03.07.2013 г. за извършено нарушение по чл.137а ал.1 и чл.70
ал.З от ЗДвП.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от
съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и
същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие
за установени обстоятелствата изложени, като се позова на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за
установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от
съда внимателен и подробен анализ на всички събрани
в хода на проведеното досъдебно производство доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия М.М. /прочетени/; показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели К. К., М.С.,
И.М. и В.Ч.; писмените доказателствени
материали, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л.3-8); докладна записка (л.9); заповед за задържане (л.10); заверени копия от типова длъжностна
характеристика (л.11-12); АУАН № 764457 (л.13 - заверено копие); седмични графици - заверени копия (л.14-15); справка за съдимост
(л.29-30); характеристика (л.31); ДСМПС (л.32);
представените в с.з. писмени доказателства; вещественото доказателство - 1 бр. банкнота с номинал 20 лв. с № БК 4636036 (л.5)
Съдът внимателно анализира обяснения на подсъдимия изхождайки
от обстоятелството, че наред с качеството
си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и негово основно средство за защита, още
повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на
делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти,
които не отговарят на действителността.
Обясненията на подсъдимия следва да се кредитират,
тъй като те не противоречат
на останалия доказателствен материал, доколкото в тях се съдържа признание,
че на полицаите
са предложени и дадени пари /банкнота
от 20 лв./ за да не
бъде съставен акт за установяване
на административно наказание.
Съдът намира, че
следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели,
доколкото същите са относими към предмета на
доказване и допринасят за изясняването на съществените обстоятелства от
него. Първите двама са полицейските
служители, които са извършили проверката на автомобила и са установили
обстоятелството, че при управлението на автомобила подсъдимият е допуснал нарушения
на правилата за движение. И двамата са възприели действията на подсъдимия,
свързани с предлагането и настояването
да бъде приета банкнотата от 20 лв. за да не му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение, както и подхвърлянето на банкнотата
в купето на автомобила. Тези свидетели са съобщили за извършеното от подсъдимия
на свид. Ч. от дежурната част на полицейското
управление.Показанията на свидетелите не се оспорват от страните.Съдът намира,
че следва да се кредитират писмените доказателствени
материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите
за съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по
отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия. Сред тези
доказателства съдът отделя специално внимание на документите изготвени в
резултат на извършената проверка на място – протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум към него. Що се отнася до вещественото доказателство – банкнота с
номинал 20 лв. с № БК 4636036, съдът също намира, че следва да го кредитира, тъй като
то е относимо към предмета на доказване и има
съществено значение за установяване на фактите по делото.Тези доказателствени материали
не се оспорват от страните.При така установеното от фактическа страна и
въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени
материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият М.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.304а от НК, тъй като на 03.07.2013 г., в гр. Н.З., на
ул. „С." до дом № *, дал подкуп - 1 бр. банкнота с номинал от 20
/двадесет/ лв., със серия № БК 4636036 на полицейски орган - МлПИ К. И. К., служител в Група „Териториална
полиция", сектор „Охранителна полиция" при РУ „Полиция" - Н.З. и
МлПИ М.Д.С., служител в участък „Полиция" в кв.
„Шести" при РУ „Полиция" - Н.З., за да не извършат действие по служба
- да не съставят акт за установяване на административно нарушение по чл.137а
ал.1 и по чл.70 ал.3 от Закона за движение по пътищата. От обективна страна
деянието на подсъдимия М.И.М. е осъществено, тъй като той е дал подкуп на
полицейските служители К. К. и М.С. /сума в размер на 20 лв./ за да не извършат
действие по служба - да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение във връзка
с допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата - чл.137а ал.1 и по чл.70 ал.3 от Закона за движение по пътищата. Категорично тази сума
не е се е следвала на полицейските служители и тя е била дадена именно с
посочената по-горе цел. Несъмнено е и
обстоятелството, че посочените по-горе лица са полицейски служители и
същевременно полицейски орган, доколкото на тях е било възложено да упражняват
съответни полицейски функции видно от приобщените към доказателствените
материали по делото график за работно време и длъжностна характеристика. Деянието
на подс. М.М. е извършено с пряк умисъл.
Същият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Съзнавал е, че оставената от
него банкнота от 20 лв. представлява подкуп, който той дава на полицейските
служители за да не извършат действие по служба – да не му съставят акт за
установяване на административно нарушение за това, че е управлявал лекия
автомобил без включени светлини и без поставен предпазен колан. Обстоятелството, че подсъдимият не е бил
наясно колко тежко е наказуемо предлагането и даването на подкуп не изключва
умисъла, тъй като във всички случаи той е бил наясно, че това което върши е
нередно и противозаконно. С оглед на тези
изводи следва подсъдимият М.И.М. да бъде признат за виновен по повдигнатото и
поддържано против него обвинение по чл.304а от НК. Като причини и условия за извършване на престъплението съдът прецени
ниската правна култура на подсъдимия и създалата се нагласа у него и в
обществото като цяло, че срещу пари /дадени на когото трябва/ би могло да се
избегне наказание за извършено нарушение/престъпление. При определянето на вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществената опасност както на дееца, така и на неговото деяние, взе предвид
подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и
всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и
съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно
постигането на целите на наказанието. Настоящият съд счита, че както
конкретното деяние, така и конкретният извършител не разкриват висока степен на
обществена опасност. При определянето на размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. М.М. за извършеното от него престъпление съдът се съобрази с
преимущественото наличие на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а
именно: възрастта му и семейното му положение, настъпилата реабилитация по
право, размера на дадената сума, направеното самопризнание и проявено разкаяние. Като отегчаващи отговорността на подс. М.М. съдът отчете обстоятелството, че се касае за престъпление, което по принцип
е с висока степен на обществена опасност, доколкото у обществото се е формирала
нагласа, че чрез подкуп може да се разреши всякакъв проблем, обстоятелството,
че подкупът е даден за да не се санкционират две отделни административни
нарушения по ЗДвП, както и проявената упоритост в действията на подсъдимия при
предлагането на парите на полицейските служители. При това
положение настоящият съд прецени, че на подс. М.М. следва да бъде определено наказание при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца т.е.
близо до предвидения минимум, както и глоба в размер на минималния предвиден в
НК /доколкото в разпоредбата на чл.304а от НК няма специален минимум/, а именно
100 лв. На основание разпоредбата на чл.58а от НК
/доколкото производството е по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на
чл.373 ал.2 от НПК/ така определеното наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода следва да бъде редуцирано с една трета и на подсъдимия
следва да се наложи наказание една година лишаване от свобода. По отношение на наложеното наказание лишаване от свобода съдът намира, че
са налице предпоставките за приложението на института на чл.66 от НК, тъй като
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, поради което и на основание тази
разпоредба следва изпълнението на това наказание да се отложи за изпитателен
срок от 3 години. Тези наказания, по преценка на
настоящият съд, са съответни на степента на обществена опасност на дееца и
извършеното от него, както и на целите на наказанието визирани в разпоредбата
на чл.36 от НК. Съдът обсъди искането на защитата
на подсъдимия, както и на самия подсъдим да му бъде наложено наказание пробация при условията на чл.55 от НК и го намери за
неоснователно. Вярно е, че по делото са налице
/и съдът ги констатира/ предимно
смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства /посочени по-горе/, но същите нито са толкова
многобройни, нито имат изключителен характер, че да обосноват извод за
несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание за престъплението по
чл.304а от НК. Наистина предмета на престъплението е много малък като размер,
една банкнота от 20 лв., но за обществената опасност на деянието по чл.304а от НК размерът на предложената респ. дадена парична сума не е от решаващо
значение. Чрез това престъпление се засягат съвсем различни по вид обществени
отношения, свързани с нормалното развитие на държавното управление, а не
обществени отношение свързани със собствеността. В този смисъл размерът на
предложената респ. дадена парична сума има значение за размера на наказанието,
но не би могло да обоснове извод, че представлява такова смекчаващо
отговорността обстоятелство с изключителен характер. Неоснователно е и алтернативното искане за оправдаване на подсъдимия при
условията на чл.9 ал.2 от НК. За да се приложи тази разпоредба е необходимо да
се обоснове извод, че извършеното от подсъдимия е малозначително
т.е. че обществената му опасност или въобще липсва или че същата е явно
незначителна. С оглед на установеното по-горе
от фактическа страна по отношение на конкретните действия на подсъдимия и
особено предвид проявената от него упоритост и последователност при
предлагането на парите, очевидно е, че обществената опасност на извършеното от
него конкретно деяние не е явно незначителна или никаква. Обстоятелството, че
подсъдимият не е съзнавал колко тежко наказуемо е предлагането и даването на
подкуп, както и невисокият размер на дадената сума не могат да обосноват извод
за малозначителност на стореното. Във връзка с последното следва да се има предвид и обстоятелството, че
корупцията /на всички нива и във всичките й форми/ е толкова сериозен проблем в
момента в страната, че няма как подобно поведение от страна на подсъдимия да се
квалифицира като малозначително. При това положение съдът намира, че така наложените на подсъдимия наказания
в този им размер и с приложението на чл.66 от НК по отношение на наказанието
лишаване от свобода в максимална степен отговорят на степента на обществената
опасност на деянието и дееца и на всички останали имащи значение за размера на
отговорността обстоятелства, а в крайна сметка и на целите на наказанието вкл.
и на генералната превенция. Налагането на по-леко по вид
наказание не би допринесло за постигането на целите на наказанието, защото
такова по-леко наказание не би подействало поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимия, както и предупредително спрямо останалата част от
обществото.
На основание разпоредбата на чл.307а от НК съдът следва
да отнеме в полза на държавата предмета на престъплението – сумата от 20 лв.
респ. приложената по делото банкнота с номинал 20 лв. с № БК 4636036.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :