О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. Русе, 25.01.2023 г.
Административен
съд - Русе, в закрито заседание на 25
януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
като разгледа докладваното от съдията
БАСАРБОЛИЕВА
ч.к.а.н. дело № 5 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК
вр. чл. 63 г от ЗАНН.
Постъпила е частна жалба /неточно
наименована само „жалба”/ от М.И.В. със съдебен адрес ***, чрез пълномощник –
адв. С.С., против Разпореждане /с характер на прекратително определение/ №2931 от 22.11.2022 г. по анд №2132/2022 г. по
описа на РРС. Моли съда да отмени разпореждането /с характер на прекратително
определение/ и да върне делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Претендира разноски.
Ответната страна – Директор на РД“АА“-Русе
не взема становище по частната жалба.
Анд №2132/2022 г. по описа на РРС е
образувано въз основа на подадена жалба
от М.И.В., чрез пълномощник – адв. С.С.,
срещу НП №38-0002423 от 27.09.2022 г. на
директора на РД“АА“-Русе, с което за извършено нарушение по чл.10, параграф 2,
изр.1, предл.2 от Реглам. 561/06 във вр. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на основание
чл.104, ал.1 от ЗАвПр на „НЛМ“ ЕООД, със седалище:гр.Разград, представлявано от
Пламен Неделчев Памуков, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева. Съгласно
НП транспортното предприятие не е организирало работата на водача М.И. В.
/жалбоподателката/ по такъв начин, че водачът да е в състояние да спазва
изискванията на чл.8, параграф 2, изр.2 от Глава II на Регламент /ЕО/ №561/2006 г. като
на 15.11.2021 г……..“.
С оспореното пред настоящата инстанция
разпореждане /с характер на прекратително определение/ производството по анд
№2132/2022 г. по описа на РРС е прекратено, а жалбата срещу НП №38-0002423 от
27.09.2022 г. на директора на РД“АА“-Русе, върната на подателя й - М.И.В.,
действаща чрез пълномощника – адв.С.С..
Частната жалба на М.И.В., чрез
пълномощник – адв. С.С., е подадена от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в
предвидения за това преклузивен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство разпореждане /с характер на прекратително определение/ за прекратяване на производството по жалбата
на М.И.В., чрез пълномощник – адв. С.С. против срещу НП №38-0002423 от
27.09.2022 г. на директора на РД“АА“-Русе районният съд е приел, че жалбата е
недопустима поради това, че е подадена от лице нямащо представителна власт за
подаване на жалба срещу НП от името на наказаното юридическо лице - „НЛМ“ ЕООД.
В определението съдът е изложил подробни
съображения в подкрепа на решаващия си довод.
Разпореждането
/с характер на прекратително определение/ е правилно като краен резултат, но по различни
от изложените от РРС съображения.
В случая, в подадената пред РРС
въззивна жалба оспорващата страна е ясно и недвусмислено заявена - това е
физическото лице М.И.В., действаща чрез пълномощник – адв. С.С.. Поради това,
противно на приетото от районния съд, без всякакво значение е дали подателят на
жалбата има представителна власт по закон по отношение на субекта, който
разполага с правото на обжалване на издаденото НП – наказаното юридическото
лице „НЛМ“ ЕООД. Същото се отнася и до процесуалния представител – адвокат Ст.С.,
тъй като той се легитимира като такъв на подателката на жалбата пред РРС – М.В.
и не претендира учредено процесуално представителство по отношение на горепосоченото
юридическо лице.
Обжалването на наказателните
постановления е уредено в Раздел V на ЗАНН „Обжалване на наказателните
постановления, решения, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове“. Субективното
право на жалба пред районния съд принадлежи и може да бъде упражнено от правни
субекти, за които законът изрично е признал правен интерес за това.
Разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН определя лимитативно кръга от субекти, на
които принадлежи процесуалното право на оспорване – нарушителят, поискалият
обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са
отнети в полза на държавата, както и прокурорът. С оспореното пред РРС
наказателно постановление е наложено наказание на юридическото лице - „НЛМ“
ЕООД, а не на подателката на жалбата до въззивния съд - М.И.В.. Последната не
попада сред визираните категории лица в чл.59, ал.2 от ЗАНН и следователно
оспорването е направено при отсъствие на процесуална легитимация за това.
Такава легитимация не може да бъде обоснована с наведените в частната жалба
доводи и обстоятелства. Други лица, като действителният извършител на
нарушението, ако е различен от посочения в АУАН и НП, в какъвто смисъл частният жалбоподател
твърди, че наказващият орган неоснователно е съставил АУАН на работодателя /наказаното
юридическо лице/, а не на работника /жалбоподателката пред РРС и в настоящото
производство - М.В./, не разполагат с право на жалба срещу издадения краен
санкционен акт по ЗАНН. Дори лицето да е съпричастно към извършване на
нарушението, ако то не е било санкционирано с НП, то не е процесуално
легитимирано да го оспори. Право на обжалване на НП от трети лица непроизтича и
на основание евентуално допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, в какъвто смисъл доводите на
жалбоподателката за обратно са неоснователни. Без всякакво значение за
процесуалната легитимация за оспорване са и наведените в частната жалба
твърдения за произлезли от издаденото НП имуществени последици за М.В. по причина
плащане на имуществената санкция от работодателя /наказаното с НП юридическо лице/
и реализиране от негова страна спрямо работника /жалбоподателката/ на
ограничена имуществена отговорност при условията на КТ. Касае се за
трудово-правни отношения между работодател и служител, които категорично са неотносими
към производството по реализиране на административно-наказателната отговорност за
извършено административно нарушение по реда на ЗАНН.
Като е прекратил производството като
недопустимо РРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден от настоящата инстанция. При този изход на делото на жалбоподателката
не се следва присъждане на разноски за касационното производство
Мотивиран така и на основание чл. 63 г от ЗАНН във
вр. с чл.236 във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане /с характер на
прекратително определение/ №2931 от 22.11.2022
г. по анд №2132/2022 г. по описа на РРС, с което производството по делото пред РРС
е прекратено, а жалбата срещу НП №38-0002423 от 27.09.2022 г. на директора на
РД“АА“-Русе е върната на подателя й - М.И.В., действаща чрез пълномощника –
адв.С.С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.